Първият закон за регламентиране на геоложките проучвания и добива на подземни богатства в България – “Закон за мините (рудниците)” е приет на 13.11.1891 г. и допълнен през 1906 г.
На 18.02.1910 г. е приет “Закон за мините”, който се основава на белгийското минно законодателство и принципите на пазарното стопанство. Този закон, с незначителни изменения и допълнения (направени през 20-те и 30-те години на миналия век), е в сила до 1957 г.
Приетият през 1957 г. “Закон за мините и кариерите” прави радикални промени на основните принципи на по-ранното законодателство. Той се базира на:
- планова икономика в общодържавен план;
- държавна собственост не само на природните богатства, но и на земята на повърхността над тях;
- държавно финансиране и дотиране на геоложките проучвания и миннодобивната промишленост;
- монополно право на държавата за търсене, проучване и добив на подземни богатства.
Основите на съвременното българско законодателство, регламентиращо геологопроучвателните и добивните дейности, свързани с търсенето, оценката и експлоатацията на находищата на подземни богатства, а така също изискванията за опазване на земните недра, се съдържат в “Закон за концесиите” (17.10.1995 г.) и “Закон за подземните богатства” (12.03.1999 г.).
Законът за концесиите е общ процедурен закон, който регламентира условията и реда за предоставянето на разрешения за дейности и на концесии за обекти, които са публична държавна собственост, както и за обекти, върху които държавата упражнява суверенни права.
Законът за подземните богатства е специален закон, уреждащ условията и реда за търсене, проучване и добив на подземни богатства; за рационалното им използване и опазването на земните недра на територията на България, континенталния шелф и изключителната икономическа зона в Черно море.
Във връзка с прецизиране на разпорежданията на двата закона са приети също подзаконови нормативни актове (наредби) на МС или отрасловите министерства (табл. 6)
Таблица 6
Нормативен документ
|
Институция
|
дата на приемане
|
НАРЕДБА за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на ЗПБ
|
ПМС 127
|
21.06.1999 г.
|
НАРЕДБА за геолого-техническата документация на проучвателните и миннодобивните обекти
|
ПМС 223
|
01.12.1999 г.
|
НАРЕДБА за изготвянето и воденето на Националния баланс на запасите, Регистъра на откритията и Специализирания кадастър на находищата на подземни богатства
|
ПМС 232
|
14.12.1999 г.
|
НАРЕДБА за единен регистър и кадастър на разрешенията за търсене и/или проучване
|
ПМС 233
|
14.12.1999 г.
|
НАРЕДБА за добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни
|
ПМС 250
|
29.12.1999 г.
|
НАРЕДБА за Националния геофонд
|
ПМС 264
|
30.12.1999 г.
|
НАРЕДБА 18 за условията и реда за съгласуване на годишните проекти за търсене и/или проучване, добив и първична преработка на подземни богатства.
|
МОСВ
|
07.01.2000 г.
|
|
|
|
Към дейностите за търсенето, проучването и добива на подземните богатства, както към ползването и опазването на земните недра пряко отношение има Законът за опазване на природната среда (18.10.1991 г.) и свързани с него, по-късно издадени наредби като “Наредба за оценка на въздействието върху околната среда” (на МОСВ, МРРБ, МЗ и МЗГАР от 07.07. 1998 г.), Закона за водите(27.07.1999г.) и свързаната с него НАРЕДБА 1 за проучването, ползването и опазването на подземните води(МОСВ, МРРБ, МЗ и МИ)и др.
Проблеми
Практическото прилагане на Закона за подземните богатства и свързаните с него нормативни актове, през изминалия двегодишен период от приемането му, показа редица несъвършенства на законодателните процедури. Най-съществените от тях са свързани със следното:
1. Усложнен, продължителен и бюрократичен ред за предоставяне на разрешения и концесии, който се администрира от МС, пет централни ведомства и общински съвети (чл. 6 и чл. 7 на ЗПБ). Подобен многоведомствен механизъм за предоставяне на права за търсене, проучване и добив на подземни богатства не е познат в световната практика. Той затруднява в много голяма степен кандидатите за разрешения или концесии, тъй като административните процедури за получаване на правата се осъществяват в рамките на 6-7 месеца до 1.5 г. Нещо повече, подобно диференцирано администриране създава предпоставки за различни тълкувания на изискванията на нормативните документи и съдейства за мултиплициране на опитите за корупция.
2. Не е прецизиран достатъчно редът за предоставяне на общински концесии (чл. 6 ал. 5 на ЗПБ), а така също процедурите за трансформирането на общински концесии в държавни и обратно.
3. Законодателните и нормативните актове не гарантират правата на "първия заявител".
4. Не са регламентирани също правата на “откривателя” в преходния период “търговско откритие – концесия” (чл. 29 от ЗПБ).
Тенденции
1. Очакваната икономическа стабилизация на страната; окончателното преструктуриране и приватизацията на държавните геологопроучвателни и добивни предприятия, ще увеличат интереса на частните инвеститори (физически лица, фирми или промишлени групи) към дейности свързани с търсенето, проучването и добива на различни видове минерални суровини. Най-вероятно е да нарастне броят на кандидатите за създаването на средни и дребни добивни предприятия за оценка и усвояване на нерудни полезни изкопаеми, скално-облицовъчни и строителни материали и др. Не е за пренебрегване и реалната възможност за нарастване на интереса и на стратегически инвеститори от чужбина към редица находища или региони в страната с ресурси на различни видове метални полезни изкопаеми и енергийни суровини – тенденция, която се чувства и в момента.
2. Посочените несъвършенства в минното законодателство обаче, често се превръщат във фактор, който принуждава инвеститорите (наши и чужди) да се въздържат все още от предявяване на желанията си за геологопроучвателна и добивна дейност.
Сподели с приятели: |