Преструктуриране – продуктивност – устойчиво развитие на икономиката



Дата31.12.2016
Размер183.49 Kb.
Проф. д.ик.н. Асен Ковачев

Преструктуриране – продуктивност – устойчиво развитие на икономиката

(Теоретични и приложни аспекти)

Ключови думи: системен подход, стратегии за развитие, итеративна процедура, динамично равновесие.

Jel: C67, C68.

Резюме

В статията се разглежда адекватният за сложната икономическа система системно-структурен подход при разработването на стратегии за нейното устойчиво, конкурентоспособно развитие в процеса на интеграцията й в Европейския съюз. Представя се оригинална итеративна процедура – като конкретизиран моделно-информационен инструментариум за разработването на тези стратегии, като се следва съдържателно-логическата триада: прогресивно преструктуриране – нарастваща продуктивност – устойчиво (поддържащо динамичното равновесие) развитие на икономиката и се използват нейните саморегулативни възможности.

Новите икономически реалности и свързаните с тях големи предизвикателства налагат системно да се преосмислят прилаганите подходи, методи, модели, управленски политики и поведение в най-важната част на обществото – икономиката. Съвременните проблеми за България и стратегиите за решаването им се фокусират в нейното успешно интегриране в Единния вътрешен пазар на Европейския съюз. Доминиращи сред тях са: бързо нарастваща конкурентоспособност на икономиката чрез ускорено развитие на нейния продуктивен потенциал в съответствие с високоефективното му равнище на страните - членки на този съюз.

Фундаменталните ценности за успешните стратегии се съдържат в определението на съдържанието и целите на съвременната парадигма, наречена „устойчиво развитие”. „Устойчивото развитие е процес на промяна, при който експлоатацията на ресурсите, насочеността на инвестициите, ориентирането на технологиите и на институционалните промени са в хармония помежду си и увеличават текущия и бъдещия потенциал, с който да се осигуряват човешките потребности и стремежи” [1, с.4]. В целите на това развитие се включват: „Оживяване на растежа и промяна на неговото качество; удовлетворяване на съществените нужди от работни места, енергия, вода и здравеопазване; поддържане на стабилна численост на населението; запазване и разширяване на ресурсната база; пренасочване на технологията и управлението на риска и обединяване на околната среда с икономиката при вземането на решения” [1, с.47] (курсивът А. К.].

Синтезиращите елементи в тези две определения са: прогресът (в най-обхватния смисъл на понятието) и целесъобразните институционално-управленски и поведенчески промени, базирани върху развитието на знанията. В този дух е и водещият акцент в Лисабонската декларация на Европейския съюз от 2001 година – за развитие на икономиката, базирано върху знанията.


  1. Стратегиите – основен управленски инструментариум за успешно развитие на икономиката

Реализирането на посочените дългосрочни цели от управленска гледна точка може да се постигне чрез провеждането на адекватна политика за стратегическо развитие на страната и по-конкретно – чрез използването на средносрочни и дългосрочни стратегии за нейното устойчиво развитие и нарастващо интегриране в Европейски съюз.

Основните целеви изисквания в тези стратегии се свеждат до триадата: високоефективно преструктуриране (производствено-реализационно и институционално-управленско) - нарастващ продуктивен потенциал – устойчиво развитие на икономическата система. При тази системна връзка се осигурява взоимодопълването между трите вида ефективности: алокативна (следствие от преразпределението на продуктивните ресурси), технико-технологична (следствие от икономичното използване на тези ресурси) и Х-организационна (следствие от подобрените интегративно-координиращи дейности).

В постановъчен аспект тези стратегии, с очертаните целеви изисквания, следва да отговарят на съвременните пазарно-интегративни процеси, както и на хармонизирането между индивидуалните, корпоративно-груповите и обществените интереси.

В рамките на доминиращите процеси на пазарна интеграция по новому се решава лимитиращият фактор в стратегиите за развитие – тяхното инвестиционно осигуряване. Това става чрез пренасочване на капиталите според пазарноориентиращата информация на променящите се индекси на фондовите борси. „Не индивидуалните домакинства, а бизнес организациите реализират най-важните инвестиционни проекти, при което те могат да бъдат повлияни от фактори като пазарен лихвен процент. Един от факторите е очакваната възвръщаемост от инвестициите – резултат, който може да се определи повече от организационните способности на инвестиращите фирми в развитието на технологиите и нарастването на продуктивността, отколкото от конфигурацията на пазарните цени, които фирмите приемат за дадени” [2, с.65]. В последно време характерен пример в това отношение е „бумът” в строителството и ускорената динамика на финансовите индекси на фондовата борса в очакване на пълноправното включване на страната в Единния вътрешен пазар на Европейския съюз.

Допълваща форма за инвестиционното осигуряване на стратегиите е вносът на ресурси: суровини, материали, енергия, междинни продукти и други. Тази форма става по-конкурентна с нарастването на пазарната интеграция и на конкуренцията. Вносът на ресурси става по-конкурентен и в рамките на мащабно разширяващите се стратегически междуфирмени съюзи (алианси).

В този контекст посочените стратегии за ускореното високоефективно развитие на страната ще изпълняват ролята и на пазарно-ориентираща информация за развитието на продуктивния потенциал и конкурентоспособността на бизнес организациите и техните алианси.

Инвестиционното осигуряване на стратегиите чрез механизмите на пазарноконкурентното насочване на корпоративните инвестиции обаче следва да се допълни от създаването и поддържането на благоприятна бизнес среда от държавата, от една страна, и от друга – от развитието на адекватни за изпълнението на тези стратегии наука, производствена инфраструктура, образование (и най-вече развитие на квалификационния капитал на нацията – знания, умения и професионални способности), здравеопазване, чиста околна среда и други, и особено на благоприятна институционално-управленска среда, осигуряваща доминирането на пазарноконкурентното саморегулиране в развитието на икономиката.

Много съществено в това отношение ще бъде целесъобразното инвестиране на мащабните интегративни фондове от Европейския съюз – насочено към активизиране и умножаване на националните диференциални предимства.


  1. СИСТЕМНО-СТРУКТУРНИЯТ ПОДХОД КАТО ТЕОРЕТИКО-МЕТОДИЧЕСКА ОСНОВА ЗА СТРАТЕГИЧЕСКОТО УПРАВЛЕНИЕ НА ИКОНОМИКАТА

Познанието като водеща предпоставка за всяка целесъобразна дейност, както свидетелства опитът, се постига по два основни начина:

а) Чрез прилагането на аналитико-описателния подход.

Той има емперико-интуитивен и до голяма степен субективен характер. Това е валидно в по-голяма степен при по-елементарните равнища на изследваните явления. Пример за такъв тип изследвания са често използваните анкетни проучвания сред представителите на бизнеса, насочени към идентифициране на факторите, определящи бизнес поведението. Казаното важи най-вече за неразвитите, слабо структурирани пазарни системи.

Прилаганите при този подход количествени методи са предимно от инерционно–екстраполационен тип и затова получаваните прогностични оценки много често не са достатъчно надеждни.

Експерименталните науки, като физика, биология, химия, икономика и други, включват в своя изследователски инструментариум аналитико-описателни методи и модели, но ги допълват със системно-структурни в по-зрелите етапи на своето развитие. Чрез тях се постига синтез, взаимна обвързаност и интеграция на получените посредством аналитико-описателните методи и модели резултати, представени под формата на по-широки многоаспектни теории. Това се прави в рамките на системно-структурния подход за придобиване на знания, включващ системите с техните структурни елементи, връзки и взаимодействия – в процеса на развитието им. Така се използват саморегулативните възможности на системите, респективно тяхната самоорганизация, която се постига в процесите на прехода им от едно към друго равновесно състояние. Във връзка с това следва да се каже, че вероятностната теория на системите е полезно теоретично построение, намиращо се между хаоса и организираността, но при достигането на определени видове разпределение на честотите системата в определен смисъл се свежда от вероятностна – в детерминирана. Това се осъществява и чрез агрегирането на елементите, например на производствените системи: продукти – видове производства – подотрасли – отрасли.

Сравнението между аналитико-описателния и системно-структурния подход се прави от В. Леонтиев [3, с.27] по следния начин: „В рамките на ясно формулирана теоретична схема – измененията в икономиката могат да се обяснят като структурни изменения или като динамични процеси. В първия случай измененията в зависимата променлива просто се свързват с измененията на някои от основните данни, във втория случай законът на изменението се разглежда като даден, т.е. като неразривно свързан със структурата на обясняващата схема. Законът на изменението може с течение на времето да се промени. В такъв случай са налице структурни изменения в динамичната система”.

б) Чрез системно структурния подход.

Сложните системи, в т.ч. икономиката, са открити системи. Част от основните техни характеристики, използвани в контекста на статията, се съдържат в [4] и имат аксиоматично значение в науката. Те са на водещи учени в тази област на световната наука, като: Л. фон Берталанфи, К. Боулдинг, У. Рос Ежби, Р. Л. Акоф, М. Д. Месарович, О. Ланге и други.

Тези характеристики са следните:


  • Цялостност – като следствие от връзките и взаимодействието на елементите, образуващи системата.

  • Поведение на системата. То показва как множеството от определени състояния на входа на елементите на системата се преобразува в нови множества от техни състояния на нейния изход. При него решаваща роля има промяната на структурата на системата, т.е. на мрежата от прави и обратни връзки между елементите на системата.

  • Начин на действие на системата. Той определя закона за нейното развитие.

  • Обратни връзки, под главния диагонал на матрицата на междуотрасловите връзки. Те обуславят стабилността на системата, като балансират разликата между старото и новото й състояние, т.е. имат компенсаторен характер.

  • Ергодични процеси в развитието. Те са валидни, когато промените в състоянието на елементите на системата станат независими от техните начални състояния.

Компенсаторните обратни връзки са в ролята на средства за самоуправление (саморегулиране) на системата при нейния преход към ново равновесно състояние.

Процесите на развитие – преходите към ново равновесно състояние на системата, са възможни в определени граници, в рамките на нейната променяща се продуктивност. За икономическата система тези граници се определят от промяната на продуктивността на образуващите я елементи (продукти, видове производства, подотрасли, отрасли) и по-конкретно от разликата между пренесената и добавената стойност (в полза на последната) в единица произведена продукция. В рамките на модела на баланса на междуотрасловите връзки тази продуктивност се определя от сумите по колоните на матрицата на преките разходи – А, с числени стойности под единица.

Посочените основни характеристики на откритите сложни системи определят нестационарния характер на тяхното развитие и обуславящите го синергични, мултипликативни и акселеративни ефекти, които са следствие от промяната на мрежата от връзки и взаимодействия между елементите на системата. При аналитико-описателния подход развитието се разглежда като стационарно, т.е. без отчитане на споменатите ефекти, респективно без качествените промени, осигуряващи нарастващата продуктивност на системите. Основните допускания при стационарната форма на развитие са нереалистични. „Главните предположения за процесите на развитие на производствената система са: съставът на факторите на развитието е предопределен, всеки един от тях е вътрешно еднороден; техническият прогрес се разглежда като явна функция на времето – допуска се проста възпроизводимост на структурно-технологичните съотношения в тази система, както и пълна съизмеримост на факторите, респективно разходите и резултатите от производствено-стопанската дейност – за различни, дори твърде отдалечени периоди, без да се вземат предвид настъпилите качествени изменения” [5, с. 499].

Нарастващата продуктивност на системата определя нейната устойчивост във времето, респективно скоростта, с която тя преминава от едно към друго динамично променящо се равновесие - към „съзряване” или към „стареене”. Това става в зависимост от усилването и отслабването на компенсаторните обратни връзки. Тези свойства на развитието на системите се определят чрез промените в количествените съотношения на образуващите ги елементи – като резултат на качествените продуктивни промени в тях, както и от различната им функционална роля в отделните етапи от развитието. Синтезиращият израз на нарастването на продуктивността на системата, като резултат от структурните промени на макроструктурно равнище на агрегация, се определя от променящото се съотношение между първичен, вторичен и третичен сектор на икономиката.

В контекста на тези фундаментални научни характеристики на откритите (сложни) системи следва да се приложи адекватен моделен инструментариум при използването на системно-структурния подход за разработване на стратегиите за развитието на икономиката.
3. Итеративна процедура за разработване на високоефективна стратегия за устойчиво развитие на икономиката

Методиката на разработената (и прилаганата) итеративна процедура има последователно системно-структурен характер. Изходният методически и информационен ин­струментариум е отчетният баланс на междуотрасловите връзки за началната година, както и екзогенно задаваните (очакваните) прирасти – намаления на реализираната продукция по подотрасли ΔХ спрямо техните достигнати числови стойности през началната година. Междуотрасловото балансиране на реализираната и произведената продукция – общо за икономиката и за всеки подотрасъл, се опреде­ля чрез прилагането на итеративната процеду­ра. Тя е съществено модифицирана версия на метода RAS - на лауреата на Нобелова награда Ричард Стоун. Чрез този метод ите­ративно се пребалансира изходната матрица в нова междуотраслово балансирана матрица. Това се прави по линия на произведената продукция – чрез екзогенно зададените изменения на вектора S, и реализацията на тази продукция - чрез вектора R. А е матрица на преките материални разходи.

Основната промяна в итеративната процедура спрямо метода RAS е, че се изключва диагоналната мат­рица с екзогенно зададени елементи на вектора S като множители на колоните на матрицата А. При нея остава само диагоналната матрица с екзогенно зададени елементи на век­тора R като множители на редовете на същата матрица, т.е. на реали­зираната продукция. (За по-голяма стабилност на пресмятанията в итеративната процедура се използва матрицата на междуотрасловите потоци X ij, тъй като А ij = X ij: X j.) Тази модификация на метода RAS има достатъчно съдържа­телна обосновка:

1) Умножаването на матрицата А с диагонална матрицата Ri, с постоянни множители за всеки един ред, за да се премине от една към друга итерация, е оправдано, тъй като става дума за реализаци­ята на еднородна продукция. Обратно, прилагането на постоянни множители чрез диагоналната матрица Sj е безмислено, тъй като всеки елемент от тази колона е с различно материално-веществено съдържание, а следователно - и с различно ценово измерение. При итеративната процедура водеща роля изпълняват началните и итеративно променящите се от итерация към итерация елементи на диагоналната матрица Ri. Последните се определят като индекси между достигнатите числови стойности на вектора на реализираната продукция при дадената и тези от пред­ходната итерация. (В началото на итеративната процедура тези ин­декси се определят чрез екзогенно зададените обеми на реализираната продукция Xiж – в бъдещата година, и фактически достигнатите Xiф в началната година, където ж са желаните в бъдещата година, а ф - фактически реализираните обеми в началната година.) По такъв начин при преструктурирането и развитието на икономиката доминиращият принцип е реализацията на продукцията като основен постулат в съвременната пазарна икономика.

2) Преходът от итерация към итерация се „зарежда” чрез поред­но формиращите се нови диагонални матрици Ri1, Ri2,... Rim, където m е последната по ред итерация, когато се балансират реализираната и произведената продукция. Техните поредни числови стойнос­ти се определят чрез коригираните обеми на реализираната продук­ция. Корекцията отразява разликите (с техния знак плюс при нечетните и минус при четните) на су­мите по колони в съответната на реда i - колона j, т.е. на дадената спрямо предходната итерация.

3) Итеративният процес на междуотраслово балансиране на продукцията, т.е. на елементите на вектора Xi - на реализираната продукция, приключва, когато от­ношенията Rim : Rim-1 достигнат до единица (близки до единица), респективно когато разликите в сумите на произведената продукция (по колони) Sn – Sn-1 достигнат до нула (станат близки до нулата).


Съдържателно представената процедура има математически до­казана сходимост - в съответствие с условието в точка „3”. Тази сходимост е бърза. При петата итерация точността е един знак след десетичната точка, на петнадесетата – два, а на 25-ата – три знака след тази точка [6].

Представената итеративна процедура за опре­деляне на междуотраслово балансираното развитие на национална­та икономика – при около 90 на брой отрасли и подотрасли, има подходя­що програмно осигуряване и неколкократно е прилагана от автора както при прогнозирането, така и при ретроспективния анализ на нейното преструктуриране и развитие. Резултатите от това прилагане са опи­сани в публикации 7 и 8.



Итеративната процедура за междуотраслово балансиране на реализираната и произведената продукция – като методически инструментариум за разработване на високоефективна стратегия за устойчиво развитие на страната, има следните предимства:

Първо. Чрез промените на входа на системата – посредством Δ Х прирастите – намаленията на реализираната продукция чрез индексите Ri за бъдещата спрямо началната година, се задава целенасочена (желана) комбинация от тези промени. В хода на итеративното междуотраслово балансиране на желаните обеми на реализираната и произведената продукция през бъдещата година, участват мултипликативно-акселеративните взаимодействия между правите и обратните връзки, и то така, че да се достигат при минимум допълнителни разходи (допълнително произведена продукция). При определянето на желаните промени през бъдещата година се взема предвид и структуроопределящата (функционалната) роля на подотраслите, и по-конкретно на ключовите – с много на брой обратни връзки, т.е. с висок компенсаторен ефект при прехода към новото равновесно състояние на икономиката. Ключови отрасли са: химическата, нефтопреработващата и каучуковата промишленост; металургията, машиностроенето и електротехническата промишленост; транспортът, съобщенията и търговията, финансите, кредитът и застраховките. Те формират 42 % от интегралните структурни различия между 1988 и 1992 години и 64 % между 1991 и 1992 година [7]. При задаване на желаната комбинация от промени през бъдещата година се вземат предвид и тенденциите в преструктурирането на икономиките на напредналите страни.

Второ. За разлика от кибернетичния принцип на „черната кутия”, когато за вътрешната структура на системата и за връзките между нейните елементи се съди косвено - според промените между нейния вход и изход, в итеративната процедура трансформаторът на тези промени не е такъв, а е „прозрачен”. Представя се чрез формулата Е – А (в рамите на модела на баланса на междуотрасловите връзки), където Е е единична матрица. Разликата между двете матрици в тази формула, умножена по обема на реализираната продукция, определя обема на крайната продукция, която е изоморфен израз на добавената стойност.

Трето. В итеративния процес се изявяват системно-структурните взаимодействия между елементите на Xij, предизвикано от промените на Ri. В този процес се преодолява използваната в практиката нереалистична предпоставка в различните математически и статистически методи: „при равни други условия” (Ceteris paribus), приложими при стационарно-инерционната форма на развитие на икономическата система. При нея динамиката на отделните елементи се определя при неизменност на всички останали. В итеративната процедура промените в системно-структурното взаимодействие на елементите, т.е. между реализираната и произведената продукция, имат нелинеен (рекурентен) характер. Така в рамките на това взаимодействие промените в реализираната и произведената продукция се определят като сложна функция от взаимодействията между правите и обратните връзки на матрицата Xij.

Четвърто. Итеративната процедура има методическите предимства на алтернатива спрямо задачите на линейното програмиране, чрез решаването на които се оптимизира обемът на продукцията. Тези предимства са следните:

а) При преминаването от една към друга итерация заедно с определянето на обемите на реализираната продукция се определят и обемите на произведената продукция, които се изравняват за икономиката като цяло. Това изравняване се постига чрез матрицата Xijm на междуотрасловите връзки, където m е последната по ред итерация. Итеративните промени чрез ендогенно променящата се матрица на междуотрасловите връзки за бъдещата година коригират екзогенно зададените в началото желани обеми на реализираната продукцията през бъдещата година Хjж. При използването на линейното програмиране и по-общо - при решаването на системи линейни уравнения (което става чрез последователно изключване на първото неизвестно от първото уравнение, а след това на второто неизвестно от второто уравнение и т.н.), се следва принципът „при равни други условия”, тъй като останалите уравнения се преизчисляват съобразно преизчисляването на предходните уравнения. При това положение за разлика от итеративната процедура липсва рекурентната нелинейна връзка между реализираната и произведената продукция, когато решаваната задача е в областта на икономиката.

б) По отношение на критерия за оптималност: при задачата на линейното програмиране този критерий се съдържа в целевата й функция, като например постигането на максимум печалба. Но нейните числови стойности не се променят при прехода от една към друга итерация. Това положение от икономическа гледна точка е неоправдано, тъй като както числовите стойности в целевата функция, така и тези в десните страни на уравнението следва да се разглеждат като сложна функция от промените на всички числови стойности при решаването на икономическите задачи.

При итеративната процедура няма експлицитно формулирана целева функция за определянето на най-ефективната стратегия за развитие на икономиката. Този критерий обаче при нея е заложен в желаните обеми Хiж на реализираната продукция през бъдещата спрямо началната година, както и в продуктивността на икономиката, представена в разликата между матриците Е – А. Затова в итеративните преходи се променят и предварително зададените желани обеми реализирана продукция – като резултат от рекурентните взаимовръзки с промените в произведената продукция.

Възниква основателният въпрос как в рамките на итеративната процедура да се определи най-ефективният вариант на стратегия за преструктуриране и устойчиво развитие на икономиката. Това може да се постигне чрез използването на различни сценарии за начално задаваните – желаните обеми на реализираната продукция през бъдещата година. Тези сценарии, обаче следва да се вместват в конкретните граници на промените в продуктивността на икономическата система. Индикатор за тяхното нарушаване е появата на отрицателни числови стойности в обемите на реализираната продукция при прехода от една към друга итерация.

Когато се балансират обемите на реализираната и произведената продукция за всеки от посочените сценарии за развитие, то определянето на най-ефективният вариант за стратегия става чрез сравняването на техните обеми на продукцията за крайно потребление:

(Е – А) Х = Y

Сценарият с най-голям обем (Y) продукция е и най-ефективната стратегия за развитие на икономиката.



Пето. Мултипликативните ефекти и производните от тях акселеративни са следствие на саморегулативните възможности на сложната икономическа система и най-вече на нейните компенсаторни обратни връзки. Ако искаме да обясним тези ефекти с изразните форми на традиционната политическа икономия, това означава междуотраслово разпределение и преразпределение на капиталите и на предприемаческите намерения, така че да се осигуряват допълнителните количества продукция, за да се поддържа равновесието между реализирана и произведена продукция. В традиционната практика обаче, за разлика от стратегическите предвиждания, се работи постфактум, т.е. след като се появи пазарната потребност от такава продукция, тогава се извършват бизнес действията за нейното осигуряване, в това число и чрез внос.

Какъв е статистическият смисъл на допълнително необходимата продукция от компенсаторен характер при нарастването на обема на реализираната продукция през бъдещата спрямо началната година? Отговорът се свежда до определяне дела на структурните изменения в прираста на реализираната продукция през бъдещата година. Той обаче неправилно се определя чрез класическите статистически методи – посредством индекса на изменение на продукцията при постоянен състав на структурите от базисния период, тъй като те се основават на стационарната постановка за развитието и водят до силно намаляване на дела [7, ІІ и ІІІ глава]. Този дял, измерен чрез итеративната процедура при 90 на брой отрасли и подотрасли между 1972 и 1976 г. е 25 %, в т.ч. търговия и материално-техническо снабдяване 45 %, транспорт 38 %, а за 18 ключови отрасли и подотрасли той е над 50 % [8, с. 116].

В този контекст оценките на икономическата динамика и на нейната ефективност, извършвани чрез екстраполационните методи, както и чрез другите стационарно базирани методи, са некоректни и информационно ненадеждни за целите на стратегическото управление.

Шесто. Представеният методически инструментариум за прилагането на системно-структурния подход, конкретизиран чрез итеративната процедура, може да се използва и при разработването на браншови стратегии за развитие на отделни икономически сектори, както и за стратегиите на бизнес организациите и на техните образувания. За тази цел е задължително сумите на съответните матрици А – по колони на преките материални разходи за единица произведената продукция, да са по-малки от единица, т.е. те да са продуктивни.

Седмо. В информационен аспект се реализира критерият за ефективност на информационната дейност: при минимум екзогенно зададена информация се постига максимум генеративно-производна ендогенна информация.

Итеративната процедура за разработване на стратегия за развитие на националната икономика, на отделните сектори и фирми – като конструктивен информационно управляващ инструментариум на системно-структурния подход, както се вижда от текста, е методически обоснована, а и приложно доказана. Чрез нея се реализират вътрешно присъщите възможности за развитие на икономическата система, следвайки логическата триада: прогресивно преструктуриране - нарастваща продуктивност – устойчиво (динамично-равновесно насочено) развитие на продуктивния потенциал на икономическата система и на нейната конкурентоспособност.

В рамките на прилагането на системно-структурния подход и описаната итеративна конкретизация, респективно при изпълнението на високоефективните стратегии за развитие, управлението трябва да се стреми предимно към предпазване от нарушения в работата на системите, вместо към преодоляване на скъпо струващите последствия от тях.
ЛИТЕРАТУРА


  1. Our Common Future, World Commission of Environment, New York, 1987.

  2. Lazonick, W., Business organization and the Myth of the Market Economy, Cambridge, 1991.

  3. Леонтиев, В., Изменение структуры американской экономики, М, 1958.

  4. Исследования по общей теории систем, Прогресс, М, 1969.

  5. Данилов Данилян В. и др., К формированию долгосрочной экономической стратегии развивающихся стран, Экономика и математические методы, 17.3, М., 1981.

  6. Ковачев, А., И. Цветанов, Итератиный подход к болансированию и распределения продукции в национальном хозяйственом комплексе, Экономика и математические методы, т.ХХІІІ, вып. 5, М., 1987, както и Ковачев, А., Структурно преустройство и интензификация на икономиката, С., 1987.

  7. Ковачев, А., Структура и ефективност на производството, Наука и изкуство, С., 1985.

  8. Ковачев, А., Преструктуриране и развитие на икономиката, Известия на Икономическия университет – Варна, 3, 2005.

Prof. D.Sc. Assen Kovatshev



Restructuring – Productivity – Sustainable Development of Economy

(Theoretical and application aspects)

The article present a system – structural approach to elaborated a national strategy to development by restructuring of Economy. The approach is founded theory of productive systems with reverse compensatory ties and ergodic process of development. The input – output table for the last year and original iterative procedure (a modification of method RAS) are used for inter – branch balancing of the initial exogenicaly prognostical volumes of realized and produced production for the next years.



The iterative procedure is an alternative of simplex method of linear programming for optimization solutions. She is applicable also for elaborated a strategy to development of business organization.





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница