Решение на Министерския съвет N519/03. 07. 2001 София, май 2001 г. Въведение 2 1Съществуващо състояние и оценка 4
Финансиране на геологопроучвателната дейност и опазването на земните недра
Изтегляне 0.87 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.4.1 Държавно финансиране
- 1.4.2 Други източници на финансиране
- Международна дейност
Финансиране на геологопроучвателната дейност и опазването на земните недраВ близкото минало дейностите на държавните геологопроучвателни предприятия се финансираха изключително от държавния бюджет. 1.4.1 Държавно финансиранеПрез последните 10-12 години бяха направени някои опити за регламентиране на държавните субсидии според вида и ефективността на извършените проучвателни работи:
През 1999 г. (преди всичко с приемането на ЗПБ) бяха регламентирани по достатъчно категоричен начин формите и механизмите за финансиране на геологопроучвателните и добивните дейности:
- всички регионални геоложки изследвания; - значителна част от търсещо-оценъчните геоложки работи; - геоложките изследвания на околната среда.
За повишаване на атрактивността на отделни перспективни райони и площи с цел - подготовка за предоставяне на права за проучване и добив, държавата също може да инвестира в търсещо-проучвателни работи. 1.4.2 Други източници на финансиранеИзточници на финансиране на геологопроучвателната дейност представляват инвестициите на частни проучвателни или добивни компании. В сегашното икономическо състояние миннодобивните дружества нямат възможност за сериозни капиталовложения в търсенето и проучването на полезни изкопаеми, поради което много находища на минерални и енергийни суровини не се разработват. До настоящия момент, чуждестранните инвестиции в геологопроучвателния сектор са насочени главно към нефтените проучвания. Това стана възможно благодарение на проведения през 1990-1991 г. международен търг за предоставяне на разрешения за проучване и добив на нефт и газ на територията и акваторията на страната. Чуждестранните нефтени компании са инвестирали до 1995 г. около 120 млн. щ. д. , при вложени бюджетни средства за същата цел през този период около 5-6 млн. щ. д. Ограничен брой чуждестранни компании проявиха и проявяват интерес към наши находища на руди и благородни метали, неметални суровини и скално-облицовъчни материали. Други възможни източници на финансиране могат да бъдат средствата от международни геоложки проекти или европейски програми за регионално развитие.
1. Извършеното редуциране на държавния геологопроучвателен сектор към по-нормални за страната пропорции, съкрати рязко обема на геологопроучвателните работи. Недостатъчната все още активност в това отношение на новосъздадените частни фирми и компании, наруши нормалния ход за възпроизводство на запасите на находищата на подземни богатства. По-голямата част от миннодобивните дружества не инвестират в търсещи и проучвателни дейности и са пред закриване, поради изчерпване на ресурсите. 2. Средствата от държавния бюджет в рамките на 1мнл.лв, които се отделят за финансирането на приоритетните за държавата геологопроучвателни дейности и опазване на земните недра, все още не са достатъчни за оптималното им реализиране. По редица показатели те не съответстват на средните размери за европейските стандарти. По годишен бюджет за геологопроучвателна дейност и опазване на земните недра, в сравнение с Англия, Германия, Гърция, Дания, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Норвегия, Словакия, Словения, Чехия, Финландия и Швеция, България заема по ефективност през 1998 г. следните позиции: 9-та - като процент от БВП (0,011%); 5-та – по управлявани от един служител на специализираната администрация средства(45 862 EUR/ 1 служител); 1-ва - отнесен към единица площ от територията на страната (11,99 EUR/км2) 1-ва - отнесен към населението на страната (0,16 EUR/ 1 жител). Тенденции 1. Оптимистичните прогнози за икономическата конюнктура откриват възможност за увеличаване на държавното финансиране на геологопроучвателните дейности в страната и чужбина в съответствие с европейските стандарти. 2. Интегрирането на страната към ЕС и европейските геоложки структури ще създаде условия за привличане на допълнителни финансови средства чрез участие в реализацията на международни геоложки проекти и програми за регионално развитие.
Като страна с традиции в областта на геоложките проучвания и добива на подземни богатства България има значителен международен авторитет. В резултат от проведени търсещи и проучвателни работи на територии извън страната са открити находища на подземни богатства в Азия, Африка, Латинска Америка и Тихия океан. За някои от тях държавата притежава концесионни права. През последните 10-15 г. геоложки групи от България участват активно в изучаването на Антарктида, където страната има собствена изследователска база. През 1998 г. България в официално приета за консултативен член на Антарктическия договор. През последните няколко години са възстановени контактите с Държавните геоложки служби на европейските страни и техните асоциации (EuroGeoSurveys, FOREGS, ICOGS). България членува в редица международни геоложки научни и браншови организации като: - Карпато-Балканска геоложка асоциация (CBGA); - Интернационален съюз на геоложките науки (IUGS); - Европейска асоциация на геолози и инженери (EAGE); - Европейска асоциация на петролните геолози (EAPG); - Американска асоциация на петролните геолози (AAPG); - Асоциация на геофизиците проучватели (SEG); - Международна асоциация по инженерна геология и околна среда; - и др.
1. Все още не са изяснени и решени проблемите с участието ни в проучвателните и добивните дейности на територии извън страната, където България притежава концесионни права.
1. В условията на съвременните процеси на глобализация на Науките за Земята и европейската интеграция, международните връзки в сферата на геологопроучвателната дейност и опазването на земните недра стават жизнено необходими. 2. Предстоящата реализация на редица инфраструктурни строителни проекти във връзка с асоциирането на България към ЕС и осъществяването на програмите на Пакта за стабилност ще увеличат необходимостта от увеличаване на връзките със съседните страни от Балканския полуостров и Югоизточна Европа.
|