Решение на Общински съвет №88/13. 08. 2015 година. Съдържание Въведение Методология Описание на ситуацията в община Ивайловград

В процентно изражение населението по възрастов признак в Община Ивайловград се разпределя: 11 % или 924 са деца, 62% или 5 055 са в трудоспособна и 27% или 2 237 в надтрудоспособна възраст. В отделни селища, по малките села делът на населението в надтрудоспособна възраст достига 50 и над 50%, като същите регистрират и много нисък дял на населението до 15 години.

Общият брой на пенсионерите, по данни на НОИ към 31.12.2014 г., е 2 122, от които пенсионери с пенсии за стаж и възраст – 1 773, пенсионери с пенсии за инвалидност - 251, пенсионери с пенсии за инвалидност ненавършили пенсионна възраст – 188 и пенсионери със социални пенсии – 5 лица. Значителният брой на хората, чиито основни/единствени доходи са пенсиите е предпоставка за попадане им в рискова група (социално слаби).

Отдалечеността на кметствата от общинския център и географското им разположение утежняват допълнително възможността и времето за предоставяне на съответната услуга, в зависимост от транспортната обезпеченост и годишния сезон.

• 
  Населението на община Ивайловград намалява, а заедно с това репродуктивните и трудоспособните контингенти, което усложнява демографската и икономическа ситуация. Причините са големите загуби на човешки ресурси, силно влошената възрастова структура и възпроизводство с голям отрицателен естествен прираст. Демографските процеси в Общината налагат вземането на конкретни мерки при целенасоченото дългосрочно планиране, съобразено с прогнозите за броя на живеещите в отделните селища и в Общината като цяло;
  
• 
  В Общината се наблюдава различна средна продължителност на живота. Причината за това е комплексна, но в същото време тя е синтезиран показател за стандарта на живот и равнището на развитие;
  
• 
  Във всички населени места в Общината намалява населението. Това е индикатор за общ спад в урбанистичното развитие както в количествено, така и в качествено отношение. То има своето пряко следствие за създаване на предпоставки за повишен риск от социална изолираност в определена възрастова група (най-възрастните и самотноживеещите), която с годините се разраства като относителен дял в общата численост на населението. Този процес заслужава внимателен анализ и допълнително подпомагане чрез инструментите на целенасочена държавна и общинска политика.