Решението на Конституционния съд да отмени разделянето на медицинските услуги постави ново препятствие пред Петър Москов
Разговор с Ваньо Шарков, зам.-министър на здравеопазването
Изтегляне 1.13 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Д-р Ваньо Шарков
- Репортер
- Водещ
Разговор с Ваньо Шарков, зам.-министър на здравеопазванетоБНР, Преди всички 
Водещ: За здравната реформа и как ще изглежда тя след последното решение на Конституционния съд, чиито мотиви също така вече са известни, в следващия разговор. Наш събеседник е зам.-министърът на здравеопазването Ваньо Шарков. Разговорът ще водим заедно със здравната ни репортерка Гергана Хрисчева, която е в студиото. Добро утро, г-н Шарков! Д-р Ваньо Шарков: Добро утро! Репортер: Добро утро и от мен! Д-р Шарков, нека да започнем с това дали вече имате яснота в Министерство на здравеопазването как ще пренапишете тези текстове, така че в крайна сметка идеята Ви за основен и за допълнителен пакет да стане ясна най-сетне на всички, най-вече на пациентите? Д-р Ваньо Шарков: Честно казано, още от вчера сме предприели необходимите действия. Наредбата за пакета здравни дейности, който се финансира от Националната Здравна каса е качен на сайта на Министерството на здравеопазването за публично обсъждане, така както изискват законите на България. Започна да тече от вчера 14-дневният срок, в който е публичното обсъждане, след което е нейното приемане. Наредбата е във вида, в който я иска да бъде Конституционният съд. Това, което Вие казахте – да бъде ясно на пациентите – в крайна сметка, ако прочетем още един път мотивите на Конституционния съд, които доста пъти изчетохме във вчерашния ден, там е ясно, че пациентите, в лицето на тяхната пациентска организация, са защитили разделянето на пакетите на основен и допълнителен, т. е. те са взели страна по време на обсъждането в Конституционния съд. А и самият Конституционен съд много ясно казва в своите мотиви, че разделянето на пакетите на основен и допълнителен не е противоконституционно. Изискването на съда е единствено критериите за това разделяне да бъдат разписани в закона. Това е, как да кажа, това е изискване, което ние ще спазим. В понеделник изтича 14-дневният срок, който трябваше да бъдат обсъждани измененията и допълненията, които сме предвидили в закона за здравното осигуряване, така че още другата седмица сме готови с промени в закона, така че драма няма. Продължаваме по пътя. Конституционният съд е казал, че разделянето на пакетите на основен и допълнителен е в името на това пациентите, които са с остри заболявания, които се нуждаят от спешна хоспитализация, да бъдат, как да кажа, да бъдат с предимство пред пациентите, които са със заболявания, които не се нуждаят от спешна хоспитализация и да бъдат спешно приемани, съответно лекувани. Така че продължаваме по този път. Важно е да бъдем готови с пакета здравни дейности, защото в този пакет влизат и много нови дейности, за които пациентите не получаваха и нямаха възможност да получават медицински грижи срещу финансиране от Националната здравноосигурителна каса през изминалата година, най-малкото защото, да кажем така, в този пакет е и радиохирургията – нещо, за което пациентите миналата година ходиха да се лекуват в Турция. А кой има полза от това българските пациенти да продължават да ходят в Турция, а не да се лекуват в България, хората могат сами да си направят преценка. Репортер: Г-н Шарков, Конституционният съд все пак доста ясно настоява и е притеснен от това, че няма критерии по разделянето на двата пакета. Имате ли яснота какви критерии тепърва ще предложите, в частта например кога един пациент може да бъде прехвърлен от единия в другия пакет? Само да уточним, че има един голям брой заболявания, които са едновременно в двата пакета. Нямам предвид онези три диагнози, които са в допълнителния и които действително не са... не биха били притеснителни за който и да било пациент. Но има едни 60 и няколко заболявания, за които лекарят носи отговорност към кой пакет да насочи пациента. Тук... Д-р Ваньо Шарков: Категорично, категорично има яснота. Тази яснота е подробно разписана в наредбата, която съществуваше до момента, но тя не е била обект на разглеждане от съда, така че съдът взима своето решение на базата на това, което е написано в закона. Но вижте, 15 години имаше основен пакет в България, нали, всички знаем, че е така. И тези 15 години никога не е имало критерии кои заболявания влизат в основния пакет. За това няма спор, всички знаем, че е така. Това какви са критериите е много ясно и то е разписано в наредбата. И те са: пациентът има нужда от спешно лечение; заболяването на пациента е свързано с негово онкологично заболяване; става въпрос за бременни жени; става въпрос за деца. При тези само четири от изброените критерии, които са в наредбата, тези заболявания... медицинските дейности при тези заболявания влизат в основния пакет. Това, мисля, че е пределно ясно и мисля, че никой не може да спори за това, че пациент с онкологично заболяване или деца или хора, които се нуждаят от спешна помощ, трябва да бъдат в основния пакет и то е разписано в наредбата. Репортер: Д-р Шарков, обаче ако има заболяване от допълнителния пакет и междувременно, очаквайки крайния срок от два месеца, се влошиш, кой би понесъл отговорност? Мисли ли се в тази посока, ако се влошиш... Д-р Ваньо Шарков: Категорично. Това е разписано в наредбата за достъпа, която още следващата седмица влиза в действие, тъй като срокът за нейното публично обсъждане... Репортер: Как е обяснено? Д-р Ваньо Шарков: ... също изтече. Там има разписани моменти, в които пациентът е хоспитализиран, независимо че има планирано негово лечение, както и дадена възможност на пациента в зависимост от неговото собствено състояние или неговото собствено желание той да излезе от този списък на пациентите, които са планирани за лечение. Това е предвидено в нормативните документи на Министерството на здравеопазването и по тях няма спор. Репортер: Тоест, пациентът сам да прецени... Д-р Ваньо Шарков: Не. Пациентът сам може да прецени, ако той не желае да бъде хоспитализиран или е преценил, че нещо се е случило, което е добро за него. Но в случаите, в които има влошаване на неговото състояние, той веднага преминава в действията на колегите, веднага преминава в основния пакет и той се хоспитализира незабавно. Репортер: Не очаквате да има съдебни дела, да се търсят обезщетения от лекари или болници? Д-р Ваньо Шарков: Вижте, тогава когато се опитваме да направим всичко, да променим системата на здравеопазването и наистина пациентът да бъде водещата фигура в него, когато срещу това нещо няма медицински или здравни мотиви, тогава опозицията търси някакви съдебни точки и клаузи или някакви, как да кажа, собствени мотиви да се противопостави на всичко онова, което се върши. Но в крайна сметка, но в крайна сметка това да се опитваш да правиш политика от здравеопазването е едно от нещата, от които българското здравеопазване изключително много си пати през последните 15 години. Репортер: Кога очак... Д-р Ваньо Шарков: Нека да обърнем внимание на здравеопазването, а тези, които се занимават само с политика, за да вадят политически дивиденти от това нещо, ги виждаме на какво положение са в момента. Репортер: От 1 април би ли могло да имаме основен и допълнителен пакет, така както... Д-р Ваньо Шарков: От 1 април при всички положения ще имаме основен пакет, защото Конституционният съд така се е разпоредил в момента, но това да има допълнителен пакет, независимо от това как той се нарича, е нещо изключително важно, което ще бъде въведено. Защото, вижте, категорично продължаваме да стоим на мнението, че един инфаркт и един кожен обрив не могат да бъдат третирани по един и същи начин от българските медици и това е така в медицината, като наука, а не защото на нас така ни се иска. Репортер: Тоест, идеята за разделянето на пакетите по начина, по който беше готова сега, как го виждате във времето да се случи? Д-р Ваньо Шарков: Идеята за разделянето на пакетите е идея, която Конституционният съд е казал изрично в своите мотиви, че не е противоконституционна. Водещ: Въпросът е в сроковете. Д-р Ваньо Шарков: И това е ясно. Това, което ще направим, е да има и допълнителен пакет, освен основен пакет и това ще бъде направено с промените в закона за здравното осигуряване, които, както вече казах, са готови и следващата седмица ще бъдат предприети мерки за внасянето им в Народното събрание, тъй като срокът за публичното им обсъждане приключва, но ще разпишем в закона и критериите, за да има спокойствие и за да бъдат, както се казва, защитени дори от Конституционния съд следващите министри на здравеопазването, когато и да се случи това. Водещ: Законодателният процес все пак изисква време и ваши колеги вече се опасяват, че влизаме в ситуация на хаос. Д-р Ваньо Шарков: Не. Вижте, хаос няма. Тези приказки ги слушаме от една година. Законът за изменение и допълнение на закона за здравното осигуряване беше качен за публично обсъждане преди повече от десет дни. Казвам, че в понеделник изтича срокът за ... публично обсъждане. Имаме качен на сайта пакет от здравни дейности, които ще бъдат финансирани от Националната здравноосигурителна каса и знаем всички кои са клиничните пътеки, които влизат в този пакет. Там е и извънболничната помощ. Нещата са пределно ясни. Репортер: Не очаквате затруднения, Д-р Шарков, като представител на Надзорния съвет на Здравната каса, по бюджета за болниците и другите договорни партньори през април? Д-р Ваньо Шарков: Не виждам от какво могат да дойдат притесненията, при положение че в пакета от здравни дейности, които финансира Националната здравноосигурителна каса, от 1 април има над 240 млн. Повече отколкото бяха те през предходната година. Имаме финансиране на нови дейности в болничната помощ и в извънболничната помощ. С над 5 млн. Лева са... с над 5 млн. Изследвания са увеличени дейностите в извънболничната помощ. Имаме повече предвидени дейности в профилактиката и диспансеризацията. Имаме нови клинични пътеки за продължително лечение. Вижте, много пъти казвах досега, но пак ще го повторя: да продължим ли да държим на това пациент с инсулт или с инфаркт да бъде изписван на третия ден и хората да се чудят какво да правят или да въведем наистина пътеките за продължително лечение, за да може тези хора да бъдат рехабилитирани и да се върнат в нормалния си живот след една хоспитализация или близките им да се чудят в кое друго лечебно заведение да ги настанят, а колегите да ги пишат по други клинични пътеки, за да може да бъде продължено тяхното лечение? Аз мисля, че този спор е безсмислен и малоумен. Пациентът има правото, и това е разписано в новия пакет от дейности, да продължи неговото лечение след инфаркт, след инсулт, след тежки коремни и ортопедични операции и това е добре за пациента. Репортер: Това е много важно, наистина. И тук, д-р Шарков, ще ви помоля да преминем към другата много важна тема – националната здравна карта. За жалост по нея също има образувано производство по искане на Сдружението на общинските болници в България. Те имат редица опасения – опасяват се например, че националната здравна карта, изготвена на базата на областните здравни карти, ще даде предпочитания към големите лечебни заведения заради заложените критерии за специалисти и отделения. Нека да чуем, преди да дадете вашия коментар, какво е мнението на д-р Радко Велков, който е организационен секретар на Сдружението на общинските болници. Д-р Радко Велков: Не приемаме възможността за подобно разделяне. Има неща, които не се коментират и аз използвам възможността да кажа примерно един фрапантен факт, който обаче ще бъде отчетен в Здравната каса, тъй като се обсъждат на областно ниво решенията и след това се слагат в националната здравна карта. В една специалност, каквато е ендокринологията, където нямаме катастрофи, нямаме епидемии, имаме един сравнително плавен ход на заболяванията, сравнима честота по области. Вследствие на начина, по който е устроена системата на здравеопазване в България се е достигнало до състояние, при което честотата на хоспитализираните случаи в област Пловдив и е близо 40 пъти повече на 100 хиляди, отколкото в област Кюстендил. Има достатъчно други факти, които мога да ви покажа, но това е пряк израз на нещо, което много се опасяваме да го кажем. То звучи горе-долу така: няма връзка между здравните потребности на населението, това, което произлезе в системата на здравеопазване и това, за което се харчат парите, които са събрани от здравноосигурените лица. Цялата система трябва да бъде препроектирана наново. Има подобно предложение, на 6 април вероятно ще го обсъждаме на открита дискусия пред цялата общественост на страната, ще поканим съответно и представители на партиите в парламента, взето е това решение да се направи. Репортер: С какво е свързано това предложение? Д-р Радко Велков: Как да бъде направена системата така, че тя да бъде управляема. Един закон, два стандарта, които да казват как се правят клиничните ръководства по отделните заболявания – единият е как се прави тази част, която е за диагноза, другият е как се прави тази част, която е за терапия. Един стандарт за медицинската документация и клинични ръководства. И от там насетне сравнително лесно може да се икономизира здравеопазването. Ние предложихме на Социалния съвет на Република България преди година. те го приеха и го внесоха в Народното събрание да има един единствен закон, който да урежда тези отношения – здравноосигуретелен кодекс или нещо подобно. С три закона това не може да се случи. Много прилича на орел, рак и щука. Репортер: Министерство на здравеопазването вслушало ли се е в това ваше предложение до този момент? Д-р Радко Велков: С това министерство не сме го обсъждали. Водещ: Това каза в разговор с Гергана Хрисчева Радко Велико, организационният секретар на Националното сдружение на общинските болници. Очакваме коментара на д-р Ваньо Шарков, зам.-министъра, който все още е на линия. Чухте всичко, нали, д-р Шарков? Д-р Ваньо Шарков: Да. Това, което каза д-р Велков, ние с него се познаваме от много години, но това, което той каза, че трябва да преобърнем здравната система така, че тя да бъде управляема, ние нямаме тази цел. Нашата цел е да направим здравната система така, че тя да бъде от полза за пациента. А когато пациентът е доволен от здравната система, доволен е и неговият лекар. И получава нормално адекватно възнаграждение. Това, което мога да ви кажа, е, че вчера имахме среща с Националното сдружение на общините, представителите от тяхната Комисия по здравеопазване, и мисля, че изчистихме всички техни притеснения. Срещата приключи с онова, което те имаха като притеснение, че едва ли не общинските болници няма да могат да работят по тези клинични пътеки, по които са работили миналата година, е изчистено. Тази възможност те я имат и НЗОК ще гарантира този обем дейности, който са имали лечебните заведения през предходната година. Така че нищо в тази област не е притеснително за тях. А това дали протича плавно заболяването на пациенти с ендокринологични заболявания, и за това не съм съвсем съгласен, защото за тези хора ежедневното следене поне на кръвната захар за диабетик, за тях си е притеснително и те не смятат, че тяхното заболяване протича плавно и безпроблемно. Напротив, това, което ние даваме като възможност пред НЗОК и един от критериите, по които всъщност през миналата година беше правена оценка от националните консултанти за това как общопрактикуващите лекари обръщат внимание на своите пациенти, беше именно проследяването на диабетно болните. В това отношение компромис няма, ние няма да допуснем през националната здравна карта, или през която и да е друга, или през какъвто и да е нормативен акт, грижата за пациентите с ендокринологични заболявания да бъде по някакъв начин намалена, това е абсурдно. Репортер: А с какво си обяснявате, д-р Шарков, че и националната здравна карта е толкова атакувана – и от пациентски организации, в случая и от общинското сдружение на общинските болници? Посочва се от Центъра за защита правата в здравеопазването, че тя е в нарушение на закона за нормативните актове. Д-р Ваньо Шарков: Вижте, има хора, които се притесняват. И това е нормално. Аз мога да кажа, че аз като лекар и всички мои приятели, които са лекари, 15 години чакахме нещо да се случи в сферата на здравеопазването. Нищо не се случваше и затова има едно обезверяване и една критичност към всеки един опит нещо да бъде променено в българското здравеопазване. Затова е трудно да се случат всякакви промени, но мога да кажа, че търсенето на някакви съдебни мотиви няма нищо общо с намирането на здравни такива и медицински. Аз съм категоричен, че няма да спрем да правим българското здравеопазване по-добро за пациентите от една страна, и от друга страна за повече възможности за българските лекари. Само един пример ще ви дам. Тъй като вчера имахме среща и с представители на ЕК, които продължаваха да твърдят, че една от критичните бележки беше по отношение на лекарите, които напускат България, макар че това не е изолиран факт, това е тенденция във всички европейски държави. Само преди дни видяхме, че Италия имат огромен проблем в тази посока. Но за последните пет години, особено след промяната, която направихме в наредбата за специализацията на българските лекари, забелязваме силно намаление на колегите, които искат да напуснат страната. И мисля, че това е добре и е показателно. Всъщност можем да кажем, че от 585 преди пет години, миналата година колегите, които са взели документи, за да работят в чужбина, са 360. Ако някой ми каже, че това не е добре... Репортер: Д-р Шарков, това е добре. Но нека да кажете, тъй като работата ви по областните здравни карти е в много активна фаза, вече имате ли яснота в кои области какви здравни грижи липсват у нас – като видове медицинска услуга и като обезпеченост с кадри. Водещ: Най-общо, разбира се, защото това е дълъг отговор. Д-р Ваньо Шарков: Да. Има само две неща, които категорично искам да кажа. Първо да спрем две тежки спекулации и лъжи. Едната е, че ще бъдат намалени онкологичните легла и едва ли не ще останат две-три онкологии в страната, които да работят. Категорично не. И това е видно от здравната карта. И втората спекулация, тъй като видите ли, имаме много повече от средното за Европа центрове за инвазивна кардиология и те няма да могат всичките да сключат договори с НЗОК – отново не. Защото те може да са повече, но са неравномерно разпределени на територията на страната. И ако в област, която и да е тя, примерно в Добруджа има необходимост и достъпът на пациентите до инвазивна кардиология там е затруднен, националната здравна карта позволява създаването на такъв център. И това е отбелязано в едно от първите решения, когато беше обсъждан проектът за тази национална здравна карта от националната комисия. Следващата седмица имаме заседание на националната комисия за окончателното приемане, след като обиколихме цялата страна, видяхме се с областни управители, шефове на болници, тук-таме и представители на БЛС, при които срещи обсъдихме всички онези предложения. Взели сме предвид тези предложения, те ще бъдат отразени в окончателния вариант на националната здравна карта. И не на последно място, националната здравна карта съобразява потребността на населението, отчетена като обръщаемост към лечебните заведения през изминалите три години и на базата на това тя казва какво е разпределението на територията на страната. Водещ: Благодаря ви. Д-р Ваньо Шарков, зам.-министър на здравеопазването, в интервю на Гергана Хрисчева. Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 1.13 Mb. Сподели с приятели:
|