Пакетите на Москов паднаха зад борда

Пакетите на Москов паднаха зад борда

"Там, където текстовете не са достатъчно прецизни и са дали основания на съда да постанови това решение, ние, съобразявайки се с мотивите, ще променим тези текстове и отново ще ги внесем като поправки в закона", коментира Москов. Той продължава да е уверен, че разделянето на медицинските услуги е необходима законова стъпка, за да се гарантира на българите, че здравната каса ще плаща пълноценно лечението им, без да има нужда те да доплащат. Всъщност последното е доста съмнително, тъй като допълнителният пакет услуги ще работи на принципа: "плащаш или чакаш". С други думи, едва ли всички здравноосигурени навременно и безплатно ще получат нужното им лечение, както твърди министърът.

Без да са здравни експерти, магистратите много точно са посочили всички слабости в законотворчестото на Москов. На първо място, няма никакви критерии за обособяването на двата пакета здравни услуги, нито дефиниция на съдържанието им. "Както в оспорения чл.45, ал.2, така и в целия закон не се съдържат разграничителните критерии между двата пакета, не е посочена разликата между тях, в кои случаи осигурените лица ще имат право да ползват дейности от медицинската помощ, включена в "основния" пакет, а в кои случаи ще "попадат" в "допълнителния" пакет, както и по какъв начин и при какви обстоятелства те ще преминават от единия пакет в другия", заявяват съдиите. Те отбелязват, че и Наредба 11, която определя пакетите, не съдържа критерии за разделяне на медицинските дейности между тях. Единствената описана разлика е във времето за изпълнение - дейностите от основния пакет се планират за незабавно изпълнение, докато дейностите от допълнителния могат да се отложат във времето. От тази неяснота следват редица негативни последици - не се знае как ще бъдат финансово подсигурени дейностите от втория пакет, а пациентите и медиците ще се объркат тотално в кой пакет да влязат.

Москов уверява, че от решението на съда не произтича проблем нито за здравната каса, нито за пациентите, защото ще остане в сила действието на старата наредба за основния пакет. След решението на Конституционния съд в министерството ще се пренаписва Наредба 11 в стария й вид, която ще бъде публикувана и на разположение на касата и лекарите, за да може системата да продължи да функционира. Но дали след получаваните удари от всички страни здравният министър се чувства все така уверен в силите си да продължи със здравната реформа?

Засега той получава безрезервна подкрепа от премиера Бойко Борисов и от съпартийците си реформатори. Колегата му от Реформаторския блок доц. Димитър Шишков обясни, че в цяла Европа разделянето на здравни пакети е факт и е крайно необходимо да се въведе и у нас, след като за миналата година от 6 млн. население са отчетени 2 млн. хоспитализации. "Това означава, че касата се източва по един безцеремонен начин. Нароиха се толкова болници, че няма друг начин това източване да бъде спряно", смята Шишков.

На по-друго мнение е парламентарната опозиция. Според Жельо Бойчев от БСП от "Реформата Москов" в момента нищо не е останало, тъй като няма по-голям законотворчески гаф от това Конституционният съд да отмени закон с мотива, че се нарушават основни права на българските граждани. Бойчев допълни, че очаква и пръстовият отпечатък, който бе атакуван в съда, да бъде отменен.

"Да обяснява, че щял да дава на извънболничната помощ, след като средствата са символично завишени... Като прочетеш бюджета, ще видиш, че там няма нищо, че дълговете на болниците продължават да растат, сложили сме мораториум за нови дейности, а той непрекъснато разписва… Това означава, че този министър не си върши добре работата и трябва да си върви“, категоричен е социалистът. Москов обаче едва ли ще си тръгне сам преди предстоящите решителни здравни битки.

Отлагат здравните пакети с няколко месеца

Въвеждането на здравните пакети след решението на Конституционния съд ще се отложи с няколко месеца.

Това заяви здравният министър д-р Петър Москов. Той обаче беше категоричен, че въвеждането им е част от начина на действие на правителството. Пръстовият идентификатор пък ще влезе в употреба първо в болниците, след това - в аптеките, а после и в цялата система. "Решението на КС ясно казва, че разделянето на пакетите не е противо конституционно. Там, където аз като вносител не съм конкретизирал нещо, това ще бъде прецизирано и съобразено с мотивите на КС. Решенията на съда не се коментират, а се изпълняват", коментира министър Петър Москов пред Нова телевизия.

Идеята на разделянето на пакетите на основен и допълнителен е веднага - и без доплащане -да бъдат лекувани пациентите с тежки и спешни заболявания, а останалите да бъдат отложени във времето.

12 000 българи тестват нови лекарства

Поли ПАНТЕВА

в. Телеграф Стр. 1, 5

12 000 българи всяка година се включват в изпитвания на нови лекарства. Това съобщи д-р Иван Георгиев, председател на Българската асоциация за клинични проучвания.

В над 80% от случаите става дума за болни пациенти, които търсят алтернатива и шанс за живот. Друга част обаче са здрави доброволци. Такива задължително се търсят за т.нар. фаза I, която е първата стъпка на изследването върху човек, след като медикаментът е бил прилаган върху животни. Около 10% от участниците в изпитанията тестват медикаментите срещу заплащане.

Ограничения

Те трябва да отговарят на определени критерии и да спазват различни ограничения по време на тестването. Много често например им се налага да се въздържат от сексуални контакти. Освен това се ограничават от определени храни и други свои навици, които биха могли да повлияят на тестовете. Тежко болни пациенти пък могат да бъдат включени в клинично изпитване само ако се откажат от създаването на поколение по време на експерименталното си лечение. "Има млади хора, които прекъсват тестовете именно защото е назрял моментът да имат деца. Това обаче може да бъде дори пагубно решение, защото при някои от тях медикаментите действат и когато те спрат да ги взимат, се появява рецидив на болестта,,, обясни по време на семинар, посветен на клиничните изпитвания, проф. Георги Михайлов, шеф на Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания.

Контрол

Болните са под непрекъснат лекарски контрол и освен това за тях се осигурява безплатна придружаваща терапия, например ако са болни и от диабет. У нас най-често често се тестват медикаменти в областта на централната нервна система, онкологията и респираторните заболявания.

В страната ни обаче се извършват 10 пъти по-малко клинични изпитвания в сравнение с останалите европейски страни. Те наброяват около 1000 годишно, докато във Франция, Великобритания, Германия варират между 10 000 и 11 000. Пътят от лабораторията до аптеката отнема 15 години и гълта около 1 млрд. евро, посочи д-р Борислав Борисов, бивш директор на Изпълнителната агенция по лекарствата и настоящ консултант в една от най-големите компании за клинични изпитвания.

Каталог: news press
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> „Здравеопазване
news press -> В обувките на Москов
news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме

Изтегляне 1.13 Mb.

Сподели с приятели: