Решението на Конституционния съд да отмени разделянето на медицинските услуги постави ново препятствие пред Петър Москов



страница12/17
Дата13.09.2016
Размер1.13 Mb.
#9146
ТипРешение
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   17

Комбинация от две лекарства


в. Сега Стр. 6

може да свие и дори да унищожи туморите при пациентки с агресивна форма на рак на гърдата, установили британски учени от Университета на Манчестър. Те представиха резултатите от проучванията си на европейска конференция в Амстердам, съобщи "Гардиън". 66 пациентки били лекувани с комбинацията от херцептин и лапатиниб. При една четвърт от тях след 11-дневна терапия туморите значително се смалили и дори изчезвали. Според медиците тези пациентки може да не се подлагат на допълнителна химиотерапия.


11.03.2016
Национални телевизии


Разговор с Ваньо Шарков, зам.-министър на здравеопазването


БНТ, Още от деня



Водещ: „Още от деня” започваме със зам.-министъра на здравеопазването д-р Ваньо Шарков. Здравейте, добре дошли.

Ваньо Шарков: Здравейте.

Водещ: Намерихте ли в тези няколко дни начин да спазите решението на Конституционния съд и едновременно с това обаче здравната реформа да продължи?

Ваньо Шарков: Разбира се, първо това, което трябва да се каже, че здравната реформа не е само в това нещо. Всичко онова, което правим в системата за спешната помощ, лечението на онкологичните заболявания, лекарствената политика, са части от едно общо цяло, така че това е само един елемент, и въпреки това важен елемент.

Водещ: Казват, че това е половината, едва ли не, от здравната реформа.

Ваньо Шарков: Не знам как ги мерят на половинки, третинки и т.н. Но това, което трябва да бъде ясно на всички, е, първо трябва да се изчете решението на КС. И то не само последните две изречения, а в неговата цялост, защото КС казва нещо много ясно. Той казва: Няма конституционна забрана осигурените лица с по-сериозни заболявания, освен неотложната медицинска помощ, да ползват и друг вид медицински дейности с предимство във времето. И че разделянето на видовете медицинска помощ, заплащано от бюджета на НЗОК е напълно възможно да бъде направено от законодателния орган. Тоест единственият проблем според КС е в това, че в самият закон не са изброени критериите, а те се уреждат с наредба на Министерството на здравеопазването. Това нещо ние ще го спазим, вече сме преработили наредбата за пакета медицински дейности, които се заплащат от НЗОК, той е на сайта на Министерството за публично обсъждане. В понеделник изтича срокът за публичното обсъждане и на закона за здравното осигуряване и промените в него, където ще бъдат коригирани и тези текстове, така че проблем няма, ще спазим решението на КС.

Водещ: Пропускате обаче един важен елемент от решението. Делението на основен и допълнителен пакет и възможността тези, които не искат да чакат от допълнителните пакети, да си плащат допълнително. Това също е вкарано в решението на КС и което се смята, че е незаконосъобразно, тъй като веднъж когато си платим здравните осигуровки, не би трябвало втори път да плащаш за същата услуга.

Ваньо Шарков: Това, което ви изчетох, са мотивите на КС. Тук ясно е казано, че разделянето на пакетите на основен и допълнителен не е противоконституционно. Тоест единственият проблем, пак казвам, е в критериите. И критериите ще бъдат разписани в закона, като в същото време мога да ви кажа, че основен пакет в България има от 15 години. Критерии за основния пакет 15 години не е имало в закона, те винаги са били в наредба на министъра на здравеопазването. Но това, както се казва, не коментираме решенията на съда, изпълняваме ги и така.

Водещ: Това пациентите не са и го знаели в общи линии, тъй като кой чете наредбите на министъра.

Ваньо Шарков: Да, вижте, за всички е ясно, не само за нас, като лекари, а и за пациентите е ясно, че един инфаркт и един кожен обрив не са едно и също нещо. И ако за едното можеш да изчакаш за лечение, за другото нещо трябва да постъпиш веднага, моментално, за да бъде спасен твоят живот. Така че разделянето е логично в разделянето има смисъл и то не е противоконституционно. Критериите ще бъдат изброени, макар че те бяха изброени в наредбата. Въпреки това, пак казвам, в закона ще коригираме тази част, така че проблем няма.

Водещ: Добре. Сега обаче, как ще действате с решението на ВАС, който пък ви бламира методиката за областните здравни карти и националната здравна карта? Там по-сложно ли е положението или по-простичко?

Ваньо Шарков: Не е по-сложно. Аз не знам защо смятате, че го е бламирал. Ето го определението по хода на делото на ВАС. Това определение е от 21 декември 2015 г. Решение от 2016 г. няма, макар че беше излъгано в едно друго ваше предаване, че има такова...

Водещ: В наше предаване?

Ваньо Шарков: Не, не, в друго предаване. И вижте, тук се казва: Отхвърля исканията – изброени са всички всичките организации, ЦПЗ и т.н. – за спиране действието на заповед на министъра на здравеопазването и утвърдената с нея методика за изработване на областна здравна карта.

Водещ: Тоест?

Ваньо Шарков: Тоест отхвърлени са тези искания. Има заседание, което е проведено на 17 февруари, още няма обявено решение. Нека да изчакаме решението на съда, каквото е решението, това ще направим. Но става въпрос за методиката, а не за националната здравна карта.

Водещ: Добре. Другият момент, който интересува българската общественост, е дали ще има национален рамков договор за тази година и дали ще убедите вашите колеги от Лекарския съюз в крайна сметка да подкрепят това, което вие сте им предложили.

Ваньо Шарков: Това, което е важно според мен, мнението на колегията е изключително важно. В крайна сметка близо 15 години на тях им бяха обещани, както и на всички български граждани, доста неща, които в крайна сметка не се случиха. Това, което за мен е важно, е какво ще бъде разписано като възможности за българските граждани като пациенти и като възможности за българските лекари. Това, което ще бъде разписано в т.нар. от всички служебен рамков договор, или решението на надзорния съвет на НЗОК, са над 5 милиона изследвания повече за българските граждани, над 700 000 повече направления за консултации със специалисти. Знаете за проблема с направленията, че обикновено не достигат.

Водещ: Всички тези числа, които казвате, са записани в рамковия договор, така ли?

Ваньо Шарков: Да. Те бяха записани, бяха обсъждани. В крайна сметка колегията стигна до решението да не подписва националния рамков договор, но така или иначе такъв ще има. Има законодателна възможност с решение на надзорния съвет този вид дейности, обеми, които могат да бъдат като действие от страна на българските лекари, както и цените по тях да бъдат коригирани с решението на надзорния съвет, така че да се работи спокойно от 1 април нататък.

Водещ: Добре, според вас, благодарение на това, може би, решение на вашите колеги от БЛС, е създадено впечатление, че все пак във вашата колегия има някакво разделение по отношение на мерките, които вие сте предприели в здравната реформа. Има ли такова разделение? Имате ли много противници? Имате ли много опозиция сред лекарите, сред гилдията, които не са съгласни с това, което вършите вие?

Ваньо Шарков: Винаги може да има противници. Нито една промяна никога не е била посрещана с някакви овации, аплодисменти и т.н. Трудно е. В крайна сметка обаче всички имаме ясната представа, че нито българският лекар, нито българските пациенти са доволни от състоянието на българското здравеопазване. Тоест, ако искаме да продължава да бъде в това състояние, можем да си стоим спокойно в креслата и да не правим нищо. Трябва да изминем един изключително труден път и в този път трябва да положим (...) всички. Защото в крайна сметка, ако непрекъснато ограничаваме правата на пациентите или търсим някакви начини, по които да излъжем било то НЗОК, било то контролните органи на Министерството на здравеопазването, от това няма никой полза. Напротив, моето разбиране и нашето като екип е, че колкото е по-добро отношението към българския пациент, колкото са по-добри грижите, които се полагат за него, колкото е по-добро е българското здравеопазване, толкова по-добре би се чувствал и българският лекар. Затова усилията, които сме насочили в това да дадем възможност на пациента да осъществява ефективен контрол върху разходването на неговите пари, защото в НЗОК са парите на българските пациенти. А когато това се прави по едни ясни и изпълнявани от всички правила, а не само някои да изпълняват правилата, а другите да се правят на мушмороци и на практика да не лекуват български граждани, но да взимат пари от Касата...

Водещ: Кои са тези мушмороци? Има ли много...

Ваньо Шарков: Вижте, аз мога да ви дам...

Водещ: ... вие с правила би трябвало да елиминирате.

Ваньо Шарков: Да, имахме такъв случай. Прекратихме договора на едно лечебно заведение, защото беше установено по безспорен път, и след като завършиха и съдебните дела, беше установено, че там са отчитан пациенти, които дори не знаеха къде се намира тази болница.

Водещ: Но са записани.

Ваньо Шарков: но са записани, отчетени, за тях бяха платени...

Водещ: Колко пари бяха платени за такива пациенти?

Ваньо Шарков: Бяха платени 200 000 лева.

Водещ: 200 000 лева за пациенти-фантоми.

Ваньо Шарков: Да. Конкретен случай в конкретна болница.

Водещ: Добре, пръстовият отпечатък ще помогне ли това да бъде прекратено като възможност и като практика на тези лечебни заведения?

Ваньо Шарков: Категорично. Макар че се уморих да повтарям, но пак ще го кажа. Не говорим изобщо за пръстов отпечатък. Говорим за идентификатор, въвеждането на който в Италия е довело до намаляване на реалните разходи с между 10 и 12%.

Водещ: Не е малко, като знаем обемите.

Ваньо Шарков: Да, не е малко, при положение, че става въпрос за почти 4 млрд. лева.

Водещ: Процедурата как върви там сега? Атакувана ли е процедурата, с оглед на това, че нали обявихте обществена поръчка, за да се въведе тази система?

Ваньо Шарков: Надзорният съвет на НЗОК обяви такава обществена поръчка. В крайна сметка каквито и неща да бяха изговаряни през това време, се явиха само две български фирми. Едната от тези фирми е изработвала системата, с която се гласува в НС, тоест от депутати. Знаете, че там се гласува също с такава система. А другата фирма е работила с други държавни институции, сертифицирана (...) и т.н. Но са две български фирми, въпреки твърденията, че са някакви...

Водещ: Беше казано, че е спечелила фирмата, която е дала най-висока цена. Аз от тази гледна точка питам.

Ваньо Шарков: Това, което беше докладвано пред нас, тук ще кажа като член на надзорния съвет на НЗОК, комисията, която е провеждала тази процедура, в която има и специалисти от Агенцията за обществени поръчки, предимството, и то съществено предимство, е възможността вие, като пациент, по всяко едно време, ако някой използва вашия идентификационен код, да получите смс на телефона си...

Водещ: И да мога да реагирам и да алармирам. Както от банките получавам, когато някой ми бърка в сметчицата.

Ваньо Шарков: Точно така. И това е перфектната възможност за един ефективен контрол.

Водещ: Добре, дано това да се осъществи. Кажете обаче каква ще е съдбата на една друга ваша идея – личните лекари да нямат право да предписват конкретно лекарство, а фармацевтът да решава какво да ми даде – аспирин или витамин C.

Ваньо Шарков: Тук не става въпрос за конкретно лекарство. Става въпрос за възможността при медикаменти, които са платени изцяло от НЗОК, това предписване да става по международно непатентно наименование – една възможност и един механизъм, който е въведен в редица европейски държави. Но това, което бързам да кажа в момента, тъй като днес завършихме работата по наредбата за достъпа, където бяхме дали тази възможност, всъщност това ще го направим малко по-късно, може би, в рамките на следващия месец, тъй като по мнението на юристите систематичното му място е в наредбата, която касае лекарствата. Така че в наредбата за достъпа към момента няма този текст, но въпреки това ние не сме се отказали от тази идея. И ще го направим, защото това е възможност за българския пациент да получава наистина онези лекарства, които са в една и съща група, говорим за една и съща група от лекарства, с които примерно се лекува хипертонията, но да не ги кара някой да взимат най-скъпото лекарство, а да взимат онова лекарство, за което няма необходимост да доплащат.

Водещ: Добре, в крайна сметка фармацевтът, който дава това лекарство, няма ли той да свърши същата работа и той да даде най-скъпото? Преценката кой в крайна сметка ще направи?

Ваньо Шарков: Има няколко неща, няколко механизма...

Водещ: Как ще задължите фармацевтът пък да даде най-евтиното?

Ваньо Шарков: Ние сме казали, че лекарят, когато изписва лекарство, трябва да информира пациента дали има друго от тази група лекарства, което е по-евтино. И това е една възможност за пациента. А в крайна сметка друго нещо, върху което работим, примерно в групата на лекарствата, които лекуват хипертонията, да има такива, които да бъдат 100% покрити от НЗОК, така че когато има поне един такъв медикамент в тази група, българският гражданин да не бъде каран да си доплаща.

Водещ: Добре. Вие оптимист ли сте? Така като ви гледам оптимистично се държите.

Ваньо Шарков: Аз винаги съм бил оптимист. В крайна сметка оптимизмът винаги е бил нещо хубаво, защото песимистите по-често страдат от едни други заболявания.

Водещ: Знаете ли какво, тук даже не говорим... По-скоро вярвате ли, че тези мерки, които вие взимате в момента, ще дадат един положителен резултат и ще променят отношението на хората към българското здравеопазване? Това е важно.

Ваньо Шарков: Не вярвам, аз знам, че е така. Има нещо друго, което е по-важно. И то е ние самите като лекари да направим така, че да не говорят за всички нас, че сме немарливи към отношението си към пациентите, а че наистина работим както трябва. Защото, ако има лекар, който е с фалшива диплома и моята организация не взима отношение по този въпрос близо една година, значи нещо не е както трябва.

Водещ: Добре, благодаря ви за този разговор. Успех ви пожелавам.




Сподели с приятели:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница