Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите



страница23/47
Дата25.10.2018
Размер3.3 Mb.
#98480
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   ...   47

9. Гражданско жури



Цел

Гражданското жури (ГЖ) е група произволно подбрани хора, които представляват извадка от своята общност, и получават заплащане, за да присъстват на поредица от срещи, за да научат и дискутират определени въпроси и да направят заключенията и изводите от тях публично достояние4. Всеки член на журито трябва да представлява обществения интерес, а не своя собствен. Идеята на ГЖ е, че ако имат достатъчно време и информация, обикновените хора могат да взимат решение по сложни политически проблеми. Този метод има за цел да укрепи демократичния процес, като отчете становищата на членовете на обществеността.


Допълнение

Типичното ГЖ има следните характеристики5:



  • Темата на журито трябва да представлява обществен интерес;

  • Членовете на журито трябва да бъдат подбрани на принцип отношение или демография, или и двете;

  • Членовете на журито получават заплащане, за да присъстват на ГЖ, което обикновено се провежда в 2-4 пълни дни;

  • Представената на журито информация трябва да отразява няколко гледни точки;

  • Дискусията се ръководи от неутрален модератор;

  • Членовете на журито трябва отговарят на “обвинение” или въпрос;

  • Журито трябва да прегледа и одобри всички заключения и препоръки;

  • Членовете на журито трябва да имат възможност да оценят процеса и да направят своите гледни точки публично достояние;

  • Членовете на журито трябва да вярват, че техните препоръки ще имат значение, или поне ще бъдат взети под внимание.


Процедурата

ГЖ не е подходящо за всички случаи. Прегледайте следните въпроси, за да решите дали може да използвате тази техника6.



  • Може ли проблемът да бъде сведен до един ключов въпрос?

  • Сложен ли е проблемът, с различни аспекти или ключови въпроси, които трябва да бъдат отчетени?

  • Изисква ли проблема някаква предварителна информация?

  • Проблемът от значение ли е за общността?

  • Спонсориращият орган готов ли е за промяна в реакцията към резултатите на журито?

  • Може ли проблемът да бъде разгледан и да се постигне заключение в определеното време?


Подбор на журито

Подборът на журито е от основно значение за успеха на процеса. Обикновено журито се състои от 12 до 24 участника, които се избират като представители на съответното население. Членовете на журито трябва да бъдат избрани сред засегнатото население по честен и открит начин. Някои граждански журита се подбират изцяло по случаен признак, например чрез избирателните списъци. Други се подбират на квоти, за да се представят хора с различни финансови възможности, расови групи или с различно отношение.


Подбор на свидетели

Избраните свидетели трябва да представляват различни гледни точки, а крайните мнения от едната страна на дебата трябва да бъдат балансирани с мненията от другата страна. Обикновено свидетелите трябва да говорят по 15 минути и да отговарят на въпроси на журито през следващите 30 минути. Свидетелите могат да се явят сами пред журито, с друг свидетел, или като част от панелна група. Идеалното жури трябва да бъде смесица от тези формати, за да разнообразява сесиите и да поддържа интереса на членовете на журито.


Процедурата

За да бъде поддържана съзнателна атмосфера, журито трябва да бъде организирано внимателно. Обикновено има един фасилитатор, който председателства пленарните сесии, обяснява какво ще се работи в по-малките групи и подпомага журито при взимането на решение в края на неговата работа. Фасилитаторът може да има или да няма специални познания по проблема, който се дискутира, но във всички случаи трябва да бъде безпристрастен в думите и действията си.


Цялата процедура трябва да позволи на членовете на журито да обмислят поставения проблем, но за да се случи това трябва специална подготовка и е необходим персонал, за да гарантира плавното протичане на работата. Освен главния фасилитатор, е необходим и допълнителен персонал, който да ръководи по-малките групи; да посреща, поздравява и представя свидетелите преди да се изкажат; и да се грижи за битовите нужди.
Фасилитаторът трябва да се срещне с членовете на журито по време на една въвеждаща сесия. Тя се провежда преди началото на работата на журито, за да запознае членовете му помежду си, да им покаже какво трябва да очакват да се случи през следващите дни от работата им, и да им представи участващия персонал.
По време на работата на журито, обикновено са насрочени различни сесии. Освен сесиите, при които свидетелите се изказват пред журито и отговарят на въпроси, обикновено се организират и заседания, по време на които журито обсъжда проблемите заедно или на по-малки групи. Те трябва да получат задачи, например да определят и ранжират ползите от даден проблем. Това представлява разнообразие за журито и му помага да разчупи по-голямата задача на по-малки части, които лесно се управляват.
Взимане на решение

Консенсусът е най-желателното средство за взимане на окончателното решение или съставянето на набор от препоръки, въпреки че не винаги е възможен. За да се постигне консенсус е необходимо много време работа с много несъгласия, но в някои случаи, колкото и време да има на разположение, консенсус не може да бъде постигнат. При такива случаи се използва гласуване. Начинът, по който журито взима решение е важен, тъй като при изследването на мненията на малцинството винаги става въпрос за уязвими граждански журита. Тези мнения винаги трябва да се отчитат в заключителния доклад.


Докладът

Крайният продукт от работата на ГЖ е докладът, в който подробно се описва неговата работа и препоръките, които журито прави. Обикновено в докладите се представят подробни данни за работата, включително представянията на свидетеля, докладите от дебатите, както и заключителни препоръки и подробности за непостигнати съгласия. С цел да се избегнат предубежденията в заключителния доклад, на всички членове на журито се изпраща проект на доклада за коментар и одобрение преди да бъде финализиран. Това гарантира, че се елиминират всички грешни представи преди докладът да бъде изпратен на спонсориращия орган.


Докладът често съдържа и оценка на работата на журито, от гледна точка на неговите членове. Оценката представлява проверка на доклада и показва какво членовете на журито смятат за процеса и приложимостта на заключенията. След като бъде финализиран, докладът се изпраща на комисия, а това, което се случва в последствие, зависи от работата и препоръките на журито.
Какво се случва след това?

Един от най-важните елементи на работата на журито е членовете да са убедени, че тяхното мнение ще има значение. Важно е спонсориращият орган да работи по доклада на журито. Това може да стане под формата на писмен доклад или работна група, където съответния орган разисква препоръките, обяснява защо ще ги изпълни или защо няма да ги изпълни, и разработва график за последващите действия.




Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva
EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда
EURukovodstva -> 1. обхват на насоките
EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация
EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията
EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС)
EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО)


Сподели с приятели:
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   ...   47




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница