Робин Норууд Духовен пътеводител в лабиринта от въпроси за човешкото съществуване

Ето някои примери за това как състоянието на тя­лото може да сигнализира, че пренебрегваме източник на емоционално или духовно напрежение.

В кабинета дойде една млада жена, която почти не можеше да вдигне глава от измъчващата я болка, ко­ято пронизваше тила и раменете й. Тя току-що се бе върнала от посещение при майка си, по време на което била приета в болница заради сърдечен пристъп. Атаката била предизвикана от това, че майката забра­вила да вземе всекидневното си лекарство по време на посещението на дъщеря си. Ето как дъщерята описа случилото се:

- Понякога ми се струва, че винаги съм носила майка си на гърба си. Тя живее собствения си живот, но не поема отговорност за него. Винаги е било така. И какво да направя аз сега - да се върна да живея при нея, за да съм сигурна, че си взема хапчетата всеки ден?

Тази млада жена наскоро бе започнала работа, ко­ято много харесваше, а освен това бе създала и перспек­тивна любовна връзка. Мисълта за евентуалното й зав­ръщане към ролята на болногледачка на майката беше непоносима, но също такава бе и мисълта, че майка й може би щеше да умре, ако тя не го направеше. И двете с хиротерапевтката решихме, че тежестта и болките в раменете и тила напълно съвпадаха с емоционалния товар, който тази жена носеше. Когато й помогнахме да осъзнае дълбокото си възмущение от манипулативната безпомощност на майка си и да приеме, че трябваше да остави майка си да живее собствения си живот, болката започна да намалява.

Често пъти, както е в следващия случай, виждах как хиротерапевтката се опитва да освободи тялото от състояние, в което то бе попаднало, за да привлече вни­манието на пациента към някоя непоносима ситуация у дома или на работното място.

Една жена дойде с оплакването, че напоследък имала пристъпи на главоболие и смущения в храно­смилането. Почти между другото тя разказа следното: Дала под наем една стая от къщата си на някакъв мъж, с когото имала краткотрайна връзка, надявайки се, че отношенията им ще продължат. След настаняването му в къщата обаче ухажването престанало. Всъщност той скоро се запознал с друга жена, с която водел дълги разговори по телефона, съдържанието на които споде­лял с хазяйката си - нашата пациентка. Според нея тези разговори били „груби" _и „необмислени", но когато я запитахме дали се ядосва от това и дали не би пред­почела той да се изнесе от къщата, тя отвърна: „О, не. И през ум не ми минава подобно нещо. Та ние сме възрас­тни хора. Никога не бих могла да изпитвам ревност!"

Спомням си, че си помислих, че не съм убедена в думите й, а очевидно така беше и с нейното тяло, тъй като появата на симптомите съвпадаше с началото на новата връзка на мъжа. Жената изпитваше болките предимно вечер, докато той водеше продължителните телефонни разговори. Напълно възможно беше усилията, които тя полагаше да не мисли за ставащото пред очите й, да бяха причината за вечерните й главоболия, а тъй като жлъчният мехур и отделянето на жлъчна течност от него в исторически план се свърз­ват с изпитването на завист и ревност, това би могло.да обясни източника на храносмилателните смущения. По всяка вероятност симптомите щяха да продължат да се появяват, освен ако жената не обърнеше внимание на предупреждението, отправяно от тялото й за тази жи­тейска ситуация.

Разбира се, не зад всяко физическо неразположе­ние се крие психологическа причина. Но в много случаи това е така и тогава, както е при Гари и тази жена, ние настояваме да ни се „излекува" тялото, болката ни да бъде отнета с помощта на медицината - лекарства, операции, хипноза, акупунктура или други методи, -тъй като не искаме да признаем съществуването на по-дълбок, нефизически, източник на болката, на който би трябвало да се обърне внимание. Пренебрегването или отричането на подобен нефизически източник може силно да благоприятства развитието на още по-сериозни физически проблеми.

Такъв беше случаят с Карин, която посещаваше курс по лечение чрез въздействие с енергийно поле. Една от задачите ни като участници беше да открием начините, по които пренебрегвахме сигналите, чрез ко­ито тялото ни насочваше към областите в нашия живот, в които имаше нечестност.

Друга задача бе да разбудим по-висшите сили на възприятието, така че да можем по някакъв начин да усетим енергийните конфигурации на тези отклонения. С течение на годините, през които се бях обучавала, бях придобила способността да възприемам по-фините измерения на реалността. Бях се научила да внима­вам, когато получавах силни емоционални „удари" от някакво място или човек, или някое име. Понякога бях в състояние да извлека енергия от предмети и да разка­жа историята, свързана с тях, а когато гледах нечия сним­ка, пред мен често се отваряше „прозорец" към вътреш­ната същност на този човек. Понякога виждах конфигу­рации и цветове в енергийното поле на някой човек, които обозначаваха силни вярвания или чувства, или пък конфликти.

В края на съвместната ни работа се опитвахме да опишем това, което бяхме придобили като опитност. Карин, която неотдавна бе навършила трийсет години, се възстановяваше от тежко заболяване - рак на гър­лото. Тя с години бе полагала усилия да се наложи като актриса. По време на един период на застой в кариера­та й тя се бе омъжила, а по-късно се бе съгласила с желанието на съпруга си да имат деца. Оттогава тя ви­наги се беше опитвала да съобразява работата си на актриса със семейните си задължения, често пъти раз­късвайки се между предаността към съпруга и децата си и голямата си любов - театъра. Сега, в пристъп на оптимистична добродетелност, тя ни каза, че щяла да остави актьорството, да си остане вкъщи и да се посвети изцяло на съпруга, децата си и на щастието на своето семейство. Потресена, наблюдавах как енергийното й поле реагираше на думите й. Докато говореше, я обви тъмна, мрачна, неподвижна, сиво-зеленикава мантия и аз почти с ужас осъзнах, че тя може би произнасяше собствената си смъртна присъда. Колкото и достойна за възхищение да изглеждаше решимостта й да бъде иде­ална съпруга и майка, за нея това не беше честният избор и емоционалното й тяло го знаеше. Тъй като енергията следва мисълта, тази мантия от астрално ве­щество бе създадена да отрази ограничението, което планът й всъщност представляваше за нея. Може би тя чувстваше, че няма избор, вероятно се разкъсваше между необходимостта да води живот, изпълнен с отго­ворност и достойнство и по-дълбокото желание, стаено в сърцето й - да играе на сцената. Изборът й да постави семейството на първо място може би дори не беше пог­решен от гледна точка на нейната ценностна система. Той просто не беше честният избор и от нейното енер­гийно поле аз можех да разбера как всъщност се чувст­ваше тя.

А какво ли би показало енергийното й поле, ако тя бе избрала да следва сърцето си, каквото и да означава­ше това? Аурата й би била по-високо заредена и по-ярко оцветена. Въпреки че конфликтите, които жената все още изживяваше заради семейството си, пак биха при­съствали в полето й, тя би имала повече енергия, която би й помогнала да се справи. Вместо това тя се обвива­ше в мантията на „добра съпруга и майка" - мантия, която за нея бе опасно задушаваща.

Нямам претенции да зная какъв би трябвало да е отговорът на Карин. Но зная, че изборът, който тя ще­ше да направи, щеше да потисне цялото й енергийно поле, а по този начин и имунната й система. А подобно нещо един пациент, болен от рак, не би могъл да си позволи с лека ръка. И въпреки че изглеждаше, че тя­лото й я. предава чрез раковото заболяване, дали не беше възможно тя да предава тялото си, като пренеб­регваше истинския си интерес?