Глава Ш ДАЛИ ИМА НЯКАКВА ПО-ГОЛЯМА КАРТИНА ОТ ОНОВА, КОЕТО ВИЖДАМ?

Случвало ли ви се е като деца да оцветявате картинки, съставени от малки празни сектори, в които има цифри? Спомняте ли си как сте запълвали всяко мъничко пространство с определения за съответната цифра цвят? Представете си, че всички сектори с циф­рата три е трябвало да бъдат попълнени с оранжево., Вие поглеждате капака на играта, където е показана цялата картина, за да видите какво би трябвало да представлява това място, и виждате, че то е сянка на дърво. Мислите си: „Не, не може да е така. Сенките са сиви или черни, или пък тъмносини, или виолетови, но не и оранжеви!" И въпреки това във фигурката е отбе­лязана цифрата три, а тройката означава оранжево. Е, вие продължавате да попълвате, уверени, че е допусна­та някаква грешка. Работите си съвсем съзнателно, но дори и след като сте попълнили много от празните фигурки, все още не можете да различите картинката, а виждате само разхвърляни цветни петна. После, как­то продължавате да оцветявате, тези малки разпръсна­ти петна като че с магическа пръчка се подреждат в полутонове и сенки. Накрая образите се сливат в цялос­тна картина, със светли петна в сенките и тъмни следи> в светлината. Сега вие вече не забелязвате отделните фигурки, защото цялостният ефект заличава детайлите.

Животът на всеки от нас до голяма степен наподо­бява тази игра - разгръщаща се съвкупност от събития, емоции и мисли, всички със свое собствено значение или цвят. Взети заедно, тези частици и парчета образу­ват смислената структура, която е нашият живот. На нас обаче не ни е лесно да видим тази структура, тъй като сме заети с изживяването й. Веднъж една пациен­тка попита: „Как можеш да видиш живота си, след като си е него?" Тя застина като фигура от картина, после изпъна шията си, опитвайки се да види в плоскостта пред себе си цялостната композиция, от която беше част. Разбира се, не беше възможно да види цялата картина.

Липсата на перспектива, на дистанцираност от съ­битията в нашия живот ни принуждава да гадаем как­во е тяхното значение и стойност за нас. Обикновено ние даваме оценка за онова, което ни се случва, според това как се чувстваме в момента, в който то се случва -удобно или неудобно, доволни или недоволни, щастли­ви или потиснати. Когато животът ни се развива според очакванията ни, ние приемаме, че постъпваме пра­вилно. Ако има обезпокояващи събития или чувства, които не сме очаквали, ние си мислим: „Не, това не може да бъде правилно. Аз не би трябвало да живея така. Сигурно има някаква грешка." Понякога, раз­мишлявайки за минали неприятности, ние можем да видим как те са ни помогнали да развием сегашното си ниво на разбиране и самоосъзнаване. Или пък все още не можем да видим тяхното значение в по-широ­кия контекст, който може да включва дори и живота ни.