Един случай на сексуално пристрастяване

Джери, наскоро навършил трийсет години и вече два пъти разведен, беше у дома си в апартамента, къде­то живееше сам. Той се бореше с един особено упорит грипен вирус, а в същото време компанията, в която работеше, беше в процес на сливане с друга фирма. Когато треската на Джери премина, той започна да се тревожи да не би да остане незабелязан при реорга­низацията, извършваща се в негово отсъствие. Теле­визорът му работеше денонощно, за да го отвлича от грижите му около работата и жените.

Последната му връзка бе завършила катастро­фално, тъй като поредната му приятелка от няколкото момичета под двайсет години бе отказала повече да се среща с него, след като той не за пръв път се бе оказал импотентен. Въпреки че това далеч не бе първият му подобен провал, досега подобно нещо не му се бе случ­вало на толкова ранен етап от връзката. Започваше да го обхваща страх. Винаги преди това бе успявал да прехвърли вината върху партньорката си. Казваше си, че причината вероятно е в нещо, което тя е казала или направила, или пък че въобще не го е привличала, но тези разсъждения вече не помагаха. Той установи, че вече разчита единствено на фантазията си, за да успее да направи нещо. Не можеше да понася партньорката му да говори или по какъвто и да било друг начин да го разсейва по време на сексуалното общуване. А момиче­тата от фантазиите му никога нямаха определени лица и ставаха все по-млади.

Следобед един говорител по телевизията съобщи, че започва предаване за мъжете, станали жертва на кръвосмешение. Джери с досада се пресегна за дистанционното управление, но се оказа, че го бе забравил в кухнята. Потрепервайки от студ, той се отказа да го тър­си и се пъхна в топлите завивки, докато от екрана един психотерапевт описваше честотата, с която момчетата стават жертва на сексуално насилие от страна на члено­ве на собственото си семейство. Лекарят свърза тези преживявания с последващи проблеми в сексуалната интимност и изпълнението на сексуалните функции. Твърде слаб, за да стане от леглото, Джери все повече се дразнеше от предаването.

Междувременно на екрана се появи силует на мъж, който разказваше как е бил изнасилен на десетго­дишна възраст от пияния си по-голям брат и как по-късно в живота си не е бил способен да свързва чувство­то на любов със сексуалния акт. Той говореше за прист­растяването си към порнографията и за няколкото си неуспешни брака. Накрая Джери се измъкна от леглото, прекоси с усилие стаята, пресегна се през куп­чината порнографски списания и видеокасети, натрупа­ни върху шкафа, и изключи телевизора ръчно. Той припълзя обратно в леглото, а в стаята беше тихо за пръв път през всичките тези дни, докато лежеше болен вкъщи. Когато най-после се унесе и заспа, той сънува едно малко момче, което изживя описаното от мъжа, но момчето бе самият Джери като дете, а насилникът бе мъжът, когото бяха показали като силует.

Към края на седмицата Джери тръгна на работа, все още не напълно възстановен, но притеснен от това, че отсъствието му можеше да доведе до загуба на работата. Стомахът му. все още се бунтуваше, поради което той не се осмели да направи обичайното си посе­щение на бара след края на работния ден. Особено му липсваше опияняващото аъздейетрие на алкохола, ттьй като сънят с момчето и мъжа-силует като че ли все по-натрапчиво се въртеше в съзнанието му и мислите му се насочваха натам по няколко пъти на ден. Всеки път това бе съпроводено с хладни тръпки и гадене.

В събота на автомивката той срещна едно младо момиче и го уговори да отидат у дома му с нейната кола. Когато се опита да се люби с нея, видението отно­во изплува и провали всичко. Докато се обличаше, мо­мичето мълчеше, но на излизане от апартамента му подхвърли любезно, че може би трябва да вземе мерки. Вместо това обаче Джери, който все още не бе в състо­яние да пие, се опита да намали безпокойството си, като посети една книжарница за порнографски издания, разположена в покрайнините на града.

През нощта Джери отново сънува същия сън и не­очаквано видя, че както лицето на момчето бе неговото собствено лице като дете, така и лицето на насилника бе също неговото лице, но състарено. Той се събуди и си наля питие, въпреки че му се гадеше. Видението не изчезваше и беше съпътствано със силни сексуални усещания. Той се улови, че фантазира за това как пра­ви секс с някакво дете - тихо и кротко дете, което не се интересуваше и не се тревожеше от неговата импо­тентност. После, когато сексуалната възбуда премина, Джери се озова в банята и повръща, повръща...

Не се осмели да заспи отново, тъй като не му се искаше да рискува и да тръгне в посоката, в която щяха да го отведат сънищата му. Мисълта, че не успяваше да се успокои нито със секс, нито с алкохол, го ужасяваше. По-късно, след много неспокойни часове, когато слънце­то най-сетне изгря, Джери бе взел решението да потър­си помощ. Негов колега, който съчувстваше на пробле­мите му, му препоръча един лекар-психоаналитик, ко­гото бе посещавал след последния си развод, и Джери набра номера с тайната надежда, че тъй като бе неделя, едва ли някой щеше да се обади. Когато теле­фонният секретар му определи час за следващата вечер, той се утеши с мисълта, че ако лекарят не му помогнеше, то поне би могъл да се самоубие. Тази идея му беше хрумвала и преди.

По време на първия сеанс лекарят му зададе ня­кои внимателно подбрани въпроси и след като уста­нови, че Джери има проблеми с алкохола, постави усло­вието по време на лечението да се спазва въздържание. Джери се съгласи, изненадан от облекчението, което изпитваше.

При втория сеанс Джери вече изпитваше такова доверие в лекаря, че успя да опише видението, което натрапчиво го преследваше. При следващите няколко посещения той бе признал маниакалното си пристрас­тяване към сексуални фантазии и необходимостта да си представя все по-млади и непознати партньорки. По идея на лекаря той започна да посещава сбирките на една програма от дванадесет степени, предназначена за хора, пристрастени към секса. Там той получи помощта, която му трябваше, за да преодолее слабостта си.

Междувременно по време на сеансите при психо­аналитика Джери постепенно сглобяваше парчетата на своята потисната и отричана история на сексуално насилие, преживяна в детските години. Това се бе случ­вало в продължение на много месеци и причината бе в брата на баща му, който наскоро се бе завърнал от Виетнам и живееше в къщата им. Този чичо, който така и не успя да възвърне емоционалното си равнове­сие след войната, впоследствие се премести да живее в един пансион и само няколко месеца по-късно се застреля. Голяма част от травмата на Джери бе свърза­на с насилствената смърт на чичо му - смърт, за която самият той бе убеден, че е допринесъл, защото като дете твърде често я бе пожелавал.

Припомнянето на преживяванията от онзи тъй труден период отне по-голямата част от смелостта и упоритостта на Джери. Най-после на преден план изли­заха свързаните елементи от физическото, емоционал­ното и менталното му тела, които са били наранени вследствие на насилието, упражнено от чичото преди много години, а след това са били енергетично замразе­ни и упоени. Джери трябваше да си спомни и въплъти тези „замразени" и отхвърлени части от себе си и своя жизнен опит.

Интересно е да се отбележи, че етимологията и на двете думи - спомням си (англ. remember) и въплъщавам (англ. incorporate) е свързана с тялото: member - с крайниците, а соrpus - със самото тяло. Да си спомним нещо (re-member) означава да прикрепим отново към тялото някоя част, която е била изгубена или откъсната. Да въплътим (re-incorporate) означава да върнем към тялото част, която е била оставена извън него, или е била отхвърлена. Обичайната употреба на тези две думи означава, че процесът на забравянето или на отричането оказва върху нас физическо влия­ние. Нещо жизненоважно за функционирането на фи­зическото тяло е било изгубено или отклонено. Според мен това влияние се ускорява при увреждане на по-фините ментални и емоционални тела, където настъп­ват „замразяване", блокиране и дисхармония. За да се възстанови здравословното физическо функциониране, трябва да се насочим към тези по-фини тела. Когато Джери позволи на отделените свои части - преживява­нията му и свързаните с тях емоции и мисли - да се върнат към съзнанието му, тяхната унищожителна и деградивна мощ започна да отслабва.