Робин Норууд Духовен пътеводител в лабиринта от въпроси за човешкото съществуване

Библейската заповед „Да нямаш други богове ос­вен мен" се отнася за връзката ни с душата. Всичко, което застане на пътя на тази връзка, всичко, което обожествяваме, е фалшив бог,- образ, който обикнове­но сме пренасяли от един живот в друг и който ни е отклонявал от по-висшата ни природа, поради което в крайна сметка трябва да бъде разрушен.

Пол имал лозе, едно великолепно парче слънчева и оградена земя, която имала излаз към едно заливче и се издигала по заоблените хълмове над морето. Там имало красива селска къща, в която той прекарал най-щастливите дни от детството си. В къщата живеели сами с майка си и домашната помощница и Пол бил доволен, когато баща му оставал по работа в града и само понякога пристигал в края на седмицата през тези дълги и сладки лета.

Нямало друг като този вълшебен бряг, нито друга земя като тази, на която растели лозите, нито пък друга гледка като онази от заоблените хълмове, нито друга къща в целия свят, която да била тъй приятна, светла, просторна и изпълнена със сладки спомени като тази, която от години бил превърнал в свой дом през цялата година.

А сега щял да я загуби. По природа Пол приличал много повече на тихата си, замечтана и кротка майка, отколкото на грубия си и деспотичен баща. Пол нямал способности за бизнес. Той бил по-скоро импулсивен, отколкото проницателен, и голямото наследство, което получил след смъртта на баща си, постепенно намаля­ло и накрая се стопило в неговите ръце. Като крайна мярка той ипотекирал лозето, после се видял принуден да го ипотекира повторно, рискувайки единственото нещо, чиято загуба нямало да може да понесе. Преди година собствеността му била поставена под възбрана заради просрочване на ипотеката. Единствено с взети назаем пари и взето назаем време той все още живеел на мястото, което обичал най-силно на земята.

Пол бе имал три съпруги, но само един син, Фи­лип, на когото винаги било казвано, че един ден лозето ще бъде негово. Пол като че ли никога не забелязвал, не Филип не споделя любовта му към къщата и зе­мята, че пренаселените градове, изпълнени с бързо го­ворещи и бързо движещи се хора, му харесвали много повече, отколкото една пуста плажна ивица или пък безкрайните редици от изрядно поддържани лози, нате­жали от тъмночервено грозде. След като Филип, ловък бизнесмен като дядо си, успял да натрупа значително собствено състояние, Пол останал потресен от факта, че синът му не искал да помогне да запазят собствеността.

Въпреки че Пол не искал да го признае, не любов­та му към Филип била причина да му припише лозето. По-скоро любовта на Пол към лозето придавала значе­ние на това, че Филип щял да го наследи. От години Пол живеел под заплахата да изгуби обичаната си зе­мя поради безразличието на сина си към наследството и както по всичко личало, и към бащата. Без средства за поддръжка къщата губела от очарованието си, а ло­зето се било превърнало в тъжна гледка от преплетени бурени. Седмица преди срока, в който трябвало да осво­боди помещенията за новите собственици, Пол получил почти фатален сърдечен удар.

В болницата, когато го посетил Филип, Пол не из­питвал особено желание да живее, особено след като всичко, което имало значение за него, си било отишло. С горчивина той обвинил егоистичността на сина си за загубата на имота, на което Филип хладно отвърнал: „Ти обичаше тази земя прекалено много, татко, повече от всичко или всекиго другиго."

Пол претърпял животоспасяваща операция, послед­вана от бавно възстановяване, след което се оженил за четвъртата си съпруга, Сали, енергична и жизнерадост­на жена, която за разлика от предишните му съпруги не трябвало да си съперничи с лозето за неговата обич и внимание. Сали лесно се справила с непрактичната на­тура на Пол. Тя м}' помогнала да се възползва от оста­налите си имоти, окуражила го да прояви повече практичност във финансовите си дела и тактично го подтик­нала да се сдобри с Филип.

Много години били необходими на Пол, за да пре­одолее горчивината, която таял към сина си. Но най-сетне, малко преди да навърши осемдесет години, той се срещнал с Филип и признал, че синът му бил прав да го упрекне.

- Ти беше прав - признал той. - Прекалено много обичах тази земя. Господ ми е свидетел, че тя беше прекрасна, но аз винаги я поставях над всичко друго. Бих жертвал всичко останало и всекиго, само за да я запазя. Всъщност мисля, че точно така и стана... Съжалявам.

А сега Филип има двама големи сина, които изця­ло го озадачават с пълната си незаинтересованост към света на бизнеса и финансите. Вместо това те са се пос­ветили на работата си в едно стопанство, от което полу­чават толкова малко приходи, че едва свързват двата края. Филип непрекъснато им повтаря, че за къртовския труд, който полагат, в някой друг вид бизнес биха изкарвали много повече, но те не искат и да чуят. Посещенията му във фермата обаче преминават по-добре, когато с него са дядо им Пол с жена си Сали...

Пол беше роден в семейство, където поколенията мъже редуваха привързаността си към парите с при­вързаност към собствеността, която придобиваше таки­ва размери, че изместваше на заден план човешките взаимоотношения. Интересно е да се отбележи, че про­мените в това отношение се засилваха с всяко следващо поколение, а всяко поколение се противопоставяше и на предишното, и на следващото. Очевидно историята на Пол е пример за силното влияние, което нашата опит­ност в дадена област може да окаже върху възможност­та да се срещнем с нашите уроци.