Как привличаме нашите уроци от околната среда

Понякога уроците ни произтичат, повече или по-малко, от усилията, които нашето емоционално тяло полага, за да привлече към нас, измежду огромното множество непознати, тъкмо онези хора и ситуации, от които се нуждаем и с чиято помощ ще се измъкнем от отклоненията си.

Историята на Ардат илюстрира принципа за прив­личането между сходни отклонения и показва как дейс­тват изцелителните цикли. Тя, подобно на Джери, бе станала жертва на кръвосмешение - била е подложена на насилието на доведения си баща в продължение на десетина години. За разлика от Джери обаче тя не ус­пяла да потисне спомена за насилието, а живяла с него всеки ден до трийсет и петата си година, когато най-сетне решила да се подложи на лечение. Тя бе избрала един свещеник, който бе специалист по лечение на въз­растни по „принципа на доверието".

Свещеникът-психотерапевт често изисквал от па­циентките си, докато разказват случаите на претърпяно в детските си години насилие, да лежат на пода със завързани очи и да приемат докосванията му. Въпреки че било обявено като упражнение по изграждане на доверие, у Ардат то само засилвало чувството на на­прегнатост. Свещеникът непрекъснато я уверявал, че щяло да бъде необходимо повече време, но ако тя устояла, щял да настъпи прелом. И преломът наистина настъпил един ден, когато, гърчейки се от напрежение, тя изведнъж свалила превръзката от очите си и видяла свещеника да мастурбира, застанал над нея. Ужасът и отвращението на Ардат били невероятни. Без да обръ­ща внимание на неловките му извинения и обяснения, тя побягнала от стаята, понесена от бурята на връхле­телите я емоции. До няколко дни изпаднала в състо­яние на силна депресия, смесено с нелепото чувство на вина, че по някакъв начин сама е предизвикала пове­дението му, като се е съгласила да участва в сеансите със завързани очи.

Двойно по-обезверена, но изпаднала в почти пъл­на безпомощност поради депресията си, накрая тя отно­во се решила да потърси помощ, но този път от жена-психоаналитик. Новата й съветничка успяла да прозре гнева, стаен под депресията, и я подтикнала да заведе съдебно дело. С подкрепата на психоаналитичната Ардат почти две години настоявала пред заместник-прокурора, натоварен със случая, делото да бъде доведе­но докрай. Въпреки че още няколко жени били подали оплаквания и разказите им съвпадали с този на Ардат, прокурорът не искал да предяви обвинение, ако само една от жертвите - Ардат - била съгласна да свидетелс­тва. Но Ардат не се предавала, не искала делото да бъде прекратено, не искала да мълчи.

Накрая делото стигнало до съда и свещеникът вед­нага бил признат за виновен. Тя спечелила битката, водена от името на малкото момиче, което била на времето, малкото момиче, което никой не искал да изс­луша и на което никой не вярвал, което не успявало да извоюва победа през всичките тези години на насилие. Тя бе пораснала и бе станала защитник на самата себе си, а така бе постигнала и изцелението си.

Като добавка към тази история: няколко месеца преди ужасяващото разкритие, направено от Ардат, аз бях чула гласа на този мъж, записан на телефонния му секретар. Бях му се обадила, тъй като той ме бе търсил по някаква работа. Все още не мога да забравя този глас - зловещ и същевременно прелъстителен. И въпреки това Ардат и други жени му бяха повярвали достатъчно, за да изпълнят онова, което той бе поискал от тях, включително и да лежат със завързани очи на пода в краката му. Защо? Защо те не бяха доловили очевидно лъжовната му същност? Защото те бяха нав­лезли в друг изцелителен цикъл. Не забравяйте, че се влошаваме, а после настъпва промяна към по-добро, че навлизаме по-дълбоко в проблема, за да можем накрая да се предадем на изцелението от него, каквото и да означава това.

Предаването, гледано от Джери, го бе накарало да прояви готовност да сподели тайната си, то бе направи­ло възможни посещенията му при психоаналитика, ко­ето на свел ред го бе накарало да признае историята с упражненото насилие и да започне програма за възстановяване, състояща се от дванадесет етапа. Пол бе трябвало да загуби онова, което бе обичал най-силно - собствеността си, - преди да осъзнае какво му бе отне­ла от човешките отношения тази пристрастеност. А ко­гато Ардат най-сетне се бе отказала от пасивната си роля в собственото си превръщане в жертва, нейният изцелителен цикъл я бе отвел към следващата необхо­дима стъпка - да защити своята кауза и да се яви като „адвокат" на детето, което бе била в миналото. Във все­ки случай би било по-добре да приемем, че въпросите, поставени в тези изцелителни цикли, засягат събития , от някой минал живот.

Изцелителните цикли извеждат отново и отново на преден план нерешени проблеми от някой минал ; живот, докато настъпи прелом.' Когато осъзнаването е пълно, по-нататъшни изцелителни цикли в определена насока повече не са необходими: (Интересно, но нашите ^ Водители често пъти са онези хора, с които сме били в някой минал живот, по време на който е постигнат осо­бено важен изцелителен цикъл.)