| Кармични баланси
Понятието за карма бе въведено к популяризирано в западните школи чрез засиления интерес през шестдесетте години към източните религии. Думата подсказва, че дадена съдба действа, за да уравновеси везните на минали действия - включително и такива от минали животи. Можем да се обърнем към понятието за карма, когато се сблъскаме с някое иначе необяснимо явление, като по този начин изразяваме, че ако всичко е известно, налице е раздаването на някакво недоловимо правосъдие. Често пъти се подчертава страховитият и наказателен аспект на кармата, а за много хора това всъщност е нейното единствено определение. Това обаче не е така. Кармата не е принцип на наказание или отмъщение, а балансиращ принцип.
Вършейки необходимото за бъдещото си инкарниране, което обхваща трупането на опит във всички измерения, ние пораждаме различни влияния, реакции и отражения. Благодарение на Закона за кармата всички тези дейности и разширяването им протичат в условията на балансираност. Поради това б най-широкия смисъл това е закон за изцелението на крайностите и възстановяване на равновесието. От нашата по необходимост стеснена перспектива обаче ние можем да изпитаме доста сурово неумолимото му въздействие. И ако нямаше механизъм, с който да се блокира безкрайният процес на генериране на все повече карма, ние щяхме да се намираме в състояние на деградация, вместо на еволюция. Дотолкова бихме затънали във верижни реакции, че никога не бихме могли да се надяваме на избавление. За щастие подобен механизъм съществува. Той се нарича опрощение.
Сподели с приятели: |
