Робин Норууд Духовен пътеводител в лабиринта от въпроси за човешкото съществуване

Понякога, както в следващия случай, нашата рана ни подтиква към пътя, по който душата иска да поеме, но на който личността се съпротивлява. Иначе казано, една рана може да създаде напрежението, необходимо да ни преведе през даден изцелителен цикъл.

Банкрут. Раната на Рене беше банкрутът. Тя беше двоен Рак, а слънцето и асцендентът й я насищаха с копнеж за сигурност. Поради това тя не бе успяла да се съвземе след шока, че е „загубила всичко", както самата тя се изрази. По времето, когато доходният бизнес на съпруга й бе почнал да запада и бракът им се огъваше под напрежението на финансовите проблеми, тя бе по­търсила помощ от много психоаналитици. Отчаяно се бе вслушвала във всеки съвет, който би помогнал отново да заживеят както преди. Няколко пъти й бяха казали, че семейството й преживява период на големи промени, но това било необходимо, за да може в крайна сметка всеки от двамата да стане по-щастлив, но това само увелича­ваше още повече страховете й. По това време тя още не би могла да знае, че предстоящият банкрут и последва­лият го развод ще бъдат катализаторите за по-пълното изцеление на една далеч по-дълбока рана, свързана със същността и причината за съществуването на Рене.

За пръв път се запознах с Рене през един летен ден, когато въпреки яркото слънце тя бе облечена цялата в черно. Дългата й тъмна права коса падаше като було, зад което тя сякаш криеше лицето си. Големите й очи гледаха уплашено, а постоянното й изражение на страх и безпокойство придаваше почти заплашителен вид на иначе красивото й лице. Аурата й, също като дрехите и изра­жението й, бе тъмна, тежка и стеснена.

Рене беше разведена вече от няколко години, но загубата на парите я тревожеше повече, отколкото кра­хът на брака. Изреченията й често започваха с „Когато имахме парк..." Тя бе имала доста трудности след банк­рута и решението й да ме посети бе подтикнато от това, че наскоро отново бе загубила работата си и не можеше да си намери друга - ситуация, която я бе докарала почти до паника. От една обща позната тя бе научила, че понякога се занимавам с разчитане на хороскопи и за пореден път бе потърсила помощ о а проблемите си. Тя дойде с отчаяната надежда да чуе, че скоро ще си намери нова работа и ще се върне към „нормалния си живот". В мига, в който я видях, интуицията ми подсказа, че тя никога вече нямаше да се върне към „нормалния си жи­вот", а щеше да навлезе в една напълно нова област. Възрастта й затвърди моето прозрение. Тя беше на чети­ридесет и две години.

Според астрологическата наука значимите проме­ни се извършват приблизително на всеки седем години поради влиянието на Сатурн върху разположението на планетите в момента на раждането. Но на двадесет и една, четиридесет и две, шестдесет и три и осемдесет и четири годишна възраст експлозивната и революцион­ната сила на Уран се прибавя към склонността на Сатурн да ни учи чрез страдание. Сега Рене бе на пре­ломните си четиридесет и две години и &з предположих, че я очаква някакво извисяване.

Хороскопът й показваше, че определено имаше уроци, които тя трябваше да възприеме по време на този си живот, и те бяха свързани с парите и материал­ното богатство. Но това, което бе по-интересно за мен, бяха сигналите за огромната й мощ и значителните медиумни способности, които щяха да приемат необи­чайна форма на изразяване. Когато казах това на Рене, тя сведе поглед към скута си, върху който се спускаше дългата й коса. Реших да спра да говоря и да изчакам. За миг тя застина в напрегнато мълчание, а после с известно неудобство призна, че баба й била надарен медиум. Аз кимах и я оставих да довърши историята.

Накрая тя почти на един дъх призна, че винаги е искала да бъде медиум, че имала способността да гово­ри с животни, да разбира това, което те й казват, и да го изразява с думи. Тя също така получавала и указания как да насочва енергията си, за да помага за излекува­нето на болни или ранени животни. Всъщност тя вече бе получавала молби от неколцина свои познати, които знаели за нейните способности да общува с техните до­машни любимци. Особено настоятелно търсели помощ­та й хора, чиито животни страдали от загадъчни нара­нявания или болести, или проявявали странности в по­ведението си. Досега тя бе отказвала да разчита съдба- * та на тези животни, силно наплашена от вероятността да бъде най-малкото критикувана от страна на някоя от религиозните групировки или хора, които биха се стра­хували от нейната „сила". Когато й намекнах, че има чудесна дарба, която е предназначена да бъде използ­вана, тя ме пресече с думите:

- Очевидно никога не са те изгаряли на клада!

- А да не би теб да са те изгаряли? - попитах аз.

В ответ тя се сви още повече зад булото на косите си и стисна ръце - красиви, чувствителни ръце с издъл­жени длани и тънки заострени пръсти. Ръце на медиум, ръце на лечител.

- Зная само, че искам да се занимавам с това пове­че от всичко на света. Искам да помагам и зная как да го направя, но толкова се страхувам...

Думите й се провлачиха, а тя стискаше ръцете си толкова силно, че кокалчетата им побеляха.

Този ден не можех да й кажа нищо повече, с което да й помогна. Видях Рене чак след две години. Всъщност тя трябваше да ми припомни коя е, стискай­ки ръката ми и смеейки се, докато се опитваше да раз-буди паметта ми. Никога не бих познала в жизнената и усмихната жена с късо подстригани лъскави коси онази Рене, с която се бях запознала две години преди това.

А бяха изминали две невероятни години. Всеки не­ин опит да намери работа се бе оказвал безуспешен и финансовото й състояние се бе влошавало. С голяма неохота Рене се бе захванала да разгадава съдбата на домашните животни на своите приятели. Резултатите се бяха оказали впечатляващи. Всеки сеанс, насочван от нейните Водители, давал подробности за историята на животното, която тя нямало откъде да знае, подробности, които били проверявани от сегашните или предишните собственици или гледачи. Мълвата за нейните способности се разпространила скоро след това, когато няколко собственици на болни коне казали, че животните оздравели, след като Рене им въздействала с „енерготерапия" от разстояние и дала препоръки, които те изпълнили. Започнала да придобива и по-голяма увереност, когато напълно непознати хора я молели да помогне на техните птици, змии, коне, котки и кучета. Трябвали й само името на животното и снимка, за да се настрои за онова, което то й съобщавало.

В повечето случаи животните общуват с хора, ко­ито са физически настроени към тях чрез телепатично „изпращане на картини" за онова, което обичат, което им липсва и т. н. Рене открила, че понякога дадено животно й изпращало картина на място или ситуация, която би искало. Тази картина често се превръщала в реалност скоро след това, сякаш животното показвало на Рене своето бъдеще! Например едно голямо и страховито куче-пазач, чиито собственици се опитвали да му намерят нов дом, показало на Рене картина, в която на гърба му седели две деца. Преди този сеанс собственич­ката му никога не била и помисляла, че то е подходящо за семейство с деца. Но няколко дни по-късно, когато една майка с две малки деца видяла кучето в парка и поискала да го вземе, въпреки свирепата му порода, жената се съгласила, макар и с известно колебание. На следващия ден новата собственичка се обадила, за да каже, че децата) яздили кучето цяла сутрин и то изг­леждало много щастливо.

Рене с гордост ми каза, че сега водела курсове, в които обучавала други хора как да общуват с животни. Тези занимания наред с лечителските и гадателските сеанси я карали да се чувства пълноценна и щастлива. С бившия си съпруг се виждали често напоследък. Той се бил захванал с нов бизнес, което му доставяло голя­мо удоволствие, и започвал да укрепва финансово.

- Той разбира мен и моята работа повече от всеки друг - каза тя. - Винаги ме е насърчавал да се разви­вам в тази насока, но аз се страхувах да опитам, докато не ми се наложи да разчитам на себе си и не бях принудена. Сега и двамата се питаме как въобще съм могла да се занимавам с нещо друго.

- А как си с парите? - запитах аз.

- О, това ли? - Тя се засмя. - Всъщност, финансо­вото ми положение отдавна не е било толкова добро, но мисля, че сега вече това не е тъй важно за мен, както беше преди. Никога не съм била наистина толкова щас­тлива през всичките онези години, когато имахме много пари, пък и тогава се страхувах да не ги изгубим - в гласа й се доловиха нотки на размисъл. - Може би за­щото дълбоко в себе си знаех, че съм поела по свой собствен път, който трябваше да измина сама и да ра­ботя като медиум, а бях тъй уплашена отново да отида там, страхувах се от онова, което можеше да се случи.

Забелязах, че Рене употреби,думата отново, но не обърнах особено внимание на тона. Тя бе извършила твърде малко в сегашния си живот, за да развие психи­ческите си възприятия и лечителските си способности, поради което те вероятно бяха вече развити при други нейни инкарнации. Банкрутът е бил раната, която бе подтикнала Рене да потърси в себе си тези вродени дарби, за които вероятно е платила скъпо по друго вре­ме и на друго място. Единствено използвайки ги отново, тя е могла да успокои „преследваната вещица", която е носила някъде в съзнанието си и дори ,до известна сте­пен във вида си. Изцелението на тази по-дълбока рана от предишен живот е помогнало и за изцелението на раната от сегашния й живот. Банкрутът бе изпълнил предназначението си. Той я бе принудил да се предаде на собствения си целебен процес. А нейният страх от преследване я бе принудил съзнателно да преосмисля мотивите си за всичко, което бе извършила в психичес­ката сфера.

- Трябва да призная - продължи Рене, - че по някакъв начин разбирам как психическите сеанси и енерготерапията могат да бъдат интерпретирани като опасни и дори злонамерени неща. Така е, защото в тези случаи се използва волята и ако човек не се остави да бъде воден от по-висша воля, ще използва само егоис­тичната си собствена воля. Единствената разлика меж­ду черната и бялата магия е в това чия воля, се изпъл­нява - вашата собствена егоистична воля, или нечия по-висша воля, която насочва вас и работата ви.

Тя поспря за миг.

- Сега през цялото време се моля. Всекидневно, преди всеки сеанс и преди всеки курс се моля да бъда водена. Искам единственият ми мотив да бъде любовта. И чувствам как това напътствие и тази любов действат върху мен, въпреки че нещата не винаги се развиват според очакванията ми. - Тя отново ме погледна и този път погледът й бе сериозен - Надявам се да съм се научила да не злоупотребяваш с дарбата си, а само да я използвам по възможно най-възвишен начин.

В сегашната епоха, когато на психическите дарби като тази на Рене, се приписват толкова много магичност, ние сме склонни да приемаме, че всеки, който има такива способности, би трябвало да е с много възвише­но съзнание. Това е не по-вярно, отколкото например да се твърди, че човек, който има дарба за музика, изкуст­во, или висша математика, е духовно извисен. Всяка дарба, която ни откроява - голяма красота, талант, ин­телект, атлетична сила, или нещо друго - е всъщност един тест. Колкото по-голяма е дарбата, толкова по-голямо е предизвикателството тя да се използва, въпреки възможностите и изкушенията да се прави нещо друго.

Мисля, че Рене се обръщаше към два дефекта на своя характер, останали й от предишни Дивоти - алч­ността и самоволието, - които вероятно са подтикнали да злоупотреби със силата си. В сегашния си живот страхът й от преследване бе гаранция, че тя щеше да използва дарбите си отговорно или въобще нямаше да ги използва. Това е било жизненоважна стъпки в ней­ната еволюция и като медиум, и като въплътен дух.