Робин Норууд Духовен пътеводител в лабиринта от въпроси за човешкото съществуване

След като сте прочели историята на Марлийн, вие може би се питате какви ли вълшебства забулват ва­шите собствени мисли, възприятия и действия. Може би ви се иска да ги назовете, да се преборите с тях и да ги укротите. Всъщност може да ви се стори, че от дълго време насам се опитвате да видите себе си по-ясно.

В днешния усложнен психологически климат мно­зина от нас съзнателно се стремят да постигнат по-голя­ма вътрешна осъзнатост. Това може да е искрено жела­ние за духовно развитие, или може да сме движени от емоционално страдание. Често пъти съчетаването на те­зи два фактора ни подтиква да четем книги, да посеща­ваме лекции, да си купуваме касети със записи на мето­дики за самоусъвършенстване, да се запишем в група за взаимно подпомагане, да търсим религия, в която да вярваме, учител, когото да следваме, лечител, на когото да се доверим. Но независимо от това доколко сме се посветили на нашето пробуждане, ние въпреки всичко несъзнателно изпитваме страх и поради това се съпро­тивляваме на процеса, който желаем. Тази фундамен­тална амбивалентност (т. е. едновременно привличане и отблъскване) възниква, защото ние интуитивно знаем, че да се пробудим до някаква степен означава, че и ние, също като Марлийн, трябва да се откажем от фантазиите, с които тъй дълбоко се отъждествяваме.

Уместна метафора на процеса на пробуждане за всеки от нас е библейската история на Савел, който преследвал първите християни. На път за Дамаск той ослепял и изпаднал в безпомощно състояние. Тогава се сблъскал с по-голямата си духовна слепота и се пробу­дил към истината за своята праведност. Чрез това про­буждане той се „отворил" за същите тези убеждения, които тъй яростно бил преследвал. Историите със Савел, Марлийн и жената, описана в началото на тази глава, която живеела с илюзията, че защитава съпруга си, а всъщност го правела нещастен, показват, че всяко наше пробуждане изисква ние да признаем и да се пре­дадем точно на онова, срещу което през целия си живот(и) най-енергично сме се съпротивлявали и отрича.пи.

Нищо чудно, че се страхуваме.

И нищо чудно, че често пъти е необходимо нещо тъй неизбежно и задължаващо като човешките взаимоотношения, за да бъде държана цялата ни същ­ност в играта с тъй опасните искри на Пробуждането.