Робин Норууд Духовен пътеводител в лабиринта от въпроси за човешкото съществуване

Спомняте ли си, че желанието е ключът към ево­люцията на цялото Сътворение? В рамките на човеш­ката сфера нашите лични желания имат силата да ни прелъстяват и въвличат в по-дълбоки (а понякога и по-отчаяни) взаимоотношения с други хора. Ние искаме да ни възприемат като определен тип човек, или търсим любов, одобрение, възхищение, уважение, утеха, секс, материални блага, сигурност, приятелство, положение, власт, някаква помощ, успокоение или пък закрила. В същата степен, в която сме прелъстени от нашето жела­ние, ние в крайна сметка можем да бъдем подтикнати към по-голямо осъзнаване. Тези пробуждания, зареж­дани с „горивото" на желанието, могат да бъдат предс­тавени чрез следната проста формула:

прелъстяване (от желанието) -> подтикване (към осъзнаването)

(seduction - > induction)

Думата прелъстяване извиква в представите на повечето от нас образа на човек, който е тъй привле­кателен, че ние се поддаваме на привличането му, не­зависимо от трезвата си преценка за него. Истината е, че ние можем да бъдем прелъстени единствено чрез собствените си желания. Хората, които имат най-голе­ми способности да улесняват по-нататъшното ни разгръщане, са именно онези, които пораждат у нас най-силни чувства и към които ние сме неумолимо привличани. Въпреки че възприемаме прелъстяването предимно в сексуален план, в действителност ние непре­къснато биваме привличани от нашите собствени „въл­шебства", които отразяват дефектите на характера ни.

Често пъти например избираме някого поради оп­ределени качества, които ни се иска да развием или изразим у самите себе си. Твърдим, че се възхищаваме на тези качества или способности у другия човек и въп­реки това се чувстваме измамени, когато самите ние сме принудени да развием същите тези качества. Дафни, чиято история следва, била прелъстена от безс­порните способности на съпруга й да се грижи за нея, а той бил привлечен от онова, което възприемал като про­ява на женска крехкост у нея. Но съдбата им се промени­ла и двамата били принудени да сменят ролите си.

До повторната женитба на майка си - вдовица на петдесет и две години - Дафни живеела у дома, в удобната сигурност на семейното гнездо, с която била свик­нала от дете. На няколко пъти опитвала да живее сама, но честите й и необясними заболявания рано или късно я принуждавали да се върне към дома и грижите на майка си. Когато доведеният й баща подарил на своята съпруга прекрасна къща с отделни апартаменти, разпо­ложена до игрището за голф, където се били запознали, Дафни била подсетена, че е време да се отдели. Премествайки се в отделен апартамент, тя започнала сериозно да се оглежда за следващия, който щял да поеме грижата за нея.

Хамилтън изглеждал най-подходящият кандидат. Неговите добре обмислени покупки на недвижими имо­ти с търговско предназначение го направили само за няколко години богат човек въпреки финансовите загуби, които понесъл след развода си преди пет години. Широкоплещест и висок, той внушавал сила, при все че пристъп на ревматично сърдечно заболяване в детските години все още го принуждавал да се въздържа от фи­зически натоварвания. Редом с неговата масивна фигура, Дафни - слабичка, бледа и с големи очи - изглеж­дала още по-крехка.

Те се запознали на конференция по алтернативна медицина и оттогава се срещали редовно, като от време на време Хамилтън предпазливо намеквал за брак. Той като че ли нямал нищо против непрекъснатите оп­лаквания заради крехкото здраве на Дафни, както и против очебийното й нежелание да се отдели от майка си и да заживее, самостоятелно. Бившата му жена била агресивна и самостоятелна, а отстъпчивостта и зависи­мостта на Дафни създавали у него едно съвсем различ­но и свежо усещане.

Дафни и Хамилтън се оженили само няколко месе­ца след като тя се отделила от семейството си и от само­то начало се приемало, че здравето й било твърде деликатно, за да понесе напрежението, свързано с бре­менността, раждането и отглеждането на деца. Първата искра от невероятната воля на Дафни проблеснала, ко­гато Хамилтън намекнал, че в края на краищата здра­вословното й състояние би могло да се подобри и да се окаже възможно да имат деца. Тя го нападнала с леде­на ярост. Нима той не разбирал? Изобщо не можело да става дума за това!

Тази воля започнала да се проявява все по-чес­то, когато се настанили в къщата, която Хамилтън наследил от родителите си. Дафни набързо органи­зирала големи и скъпи ремонти, а след завършване­то им къщата на практика се оказала разделена на две отделни части. Оправдавайки се с лошото си здраве и непрестанната си нужда от спокойствие, Дафни завоювала за себе си едната част, а съпруга си изпратила в другата. А Хам, озадачен - предвид крехкостта на жена си - от явния егоизъм на пре­тенциите си, тихомълком се съгласил.

Няколко години след сватбата им в икономиката настъпил упадък и дадените под наем офиси в търговс­ките сгради на Хамилтън един по един започнали да се освобождават. Скоро събираните наеми не били доста­тъчни да покриват плащанията по ипотеките на много от сградите. Борейки се да спаси богатството си, докато стойността на имотите продължавала да спада гла­воломно, Хам се разболял от грип и повече не възвър­нал силите си. Няколко месеца по-късно неговият лекар установил, че този вирус още повече увредил и без това засегнатия му сърдечен мускул. Сега му било трудно да приема достатъчно кислород, за да функционира нор­мално - и физически, и умствено. Всяко усилие го умо­рявало и изтощавало.

Под двойното напрежение на обърканото им фи­нансово състояние и полуинвалидността на Хам Дафни припаднала. В продължение на няколко седмици тя била на легло, съперничейки си със съпруга си за роля­та на болен, нуждаещ се от по-големи грижи. Но този път нямало кой да се грижи за нея. И тъй като, ако се оставела на хипохондрията си, това очевидно означава­ло да загуби всяка надежда за бъдеща сигурност, Дафни започнала да се окопитва. Огромната й нужда да се чувства сигурна и защитена я направила подхо­дяща ученичка и тя се образовала относно състоянието на имотите на Хам.

След старателно обучение и използвайки помощ­та, която Хам можел да й окаже, Дафни започнала да взема обмислени решения за това кои имоти да запази и кои да жертва в подмолните течения на пазара. Тя предложила по-привлекателни наеми на оставащите наематели в стремежа си да ги задържи и постепенно започнала да влага много повече личен интерес и здра­ва ръка в управлението на всеки имот, притежаван ня­кога от Хам. Междувременно посещавала курсове и взе­мала един след друг изпити, като накрая се сдобила с лиценз за брокер на недвижими имоти.

Днес здравето на Хам не се е подобрило кой знае колко. Трудно му е да се съсредоточава или да полага продължително физически усилия. Състоянието му го е направило доста пасивен и много зависим. Дафни, чи­ято пословична крехкост винаги е била компенсирана от силно развито чувство за практичност, отдавна е да­ла под наем своята половина от къщата и се е премес­тила при Хам. С парите от наема тя плаща на иконом-ка-болногледачка, която се грижи за Хам и къщата, до­като Дафни се занимава с бизнеса.

Репутацията на Дафни като мениджър на търговс­ки сгради нараства. Собствените й офиси сега заемат цял етаж в една от най-престижните сгради на Хам и тя се е превърнала в успяваща бизнесдама, въпреки слабия пазар на недвижими имоти. Тя все още се оп­лаква прекалено много от деликатното си здраве, но се­га наистина има време да се занимае с многобройните си медицински проблеми. Връзката й с Хам е доста повърхностна, каквато всъщност винаги е била. Сексът и близостта никога не са били от голямо значение и за двамата, а за развод и дума не може да става. Тя нико­га не би могла да постъпи така с един толкова болен човек. Самата тя е с разклатено здраве и знае какъв ужасен удар би било това - пък и всички имущества, с които той е влязъл в брака, все още са на негово име...

Бракът между Дафни и Хам е бил до голяма сте­пен мотивиран от егоистичните желания на двамата. Хам е харесвал идеята да бъде строг и да владее поло­жението, а Дафни е искала да остане слаба и да бъде защитавана. И двамата били склонни да направят зна­чителни жертви, за да изпълняват ролите, които си би­ли избрали: Дафни - като съпруга на мъж, когото не обичала истински, а Хам - отказвайки се от секс и дори компания от страна на своята партньорка.

Да отдадем смяната на техните роли просто на ня­какво хрумване на Съдбата, би означавало да отречем факта, че тези двама души съзнателно са се избрали един друг, за да поддържат собствените си представи за себе си. Това, не по-малко от финансовите трудности и разбитото здраве на Хам, е подготвило и двамата за следващия етап от личностното им разтваряне.

Очевидно все още е налице силен егоистичен мотив, който подхранва сегашните действия на Дафни. Това вероятно ще бъде така и в много следващи жи­воти. Но тя се учи да бъде по-открита и да не потиска изразяването на своята собствена сила - а за нея това е истинско постижение. Полуинвалидността на Хам го ка­ра самият той да изпадне в състояние, което навремето е намирал тъй привлекателно у Дафни. Чрез състоянието си той научава и разбира някои трудни уроци за истинската същност на силата и слабостта, собствената си мощ и загубата й поради влошаване на здравето, противопоставени на доброволното отказване от нея. Дафни и Хам учат някои от уроците, с които животът ни среща в контекста на взаимоотношенията ни.

Ако, както в горния случай, някои връзки могат да ни принудят да станем онова, от което сме се опитвали да избягаме, то други взаимоотношения могат да ни научат как да не станем онова, което не искаме да бъдем. Мнозина от нас получаваме уроците за това какви да не бъдем от нашите родители.