Създаване и разпръсване на илюзиите

Такъв мит, който има силата да повлияе дълбоко върху нашия живот и нашата преценка, в езотериката се възприема като „вълшебство". Ние сами си създава­ме тези вълшебства, тези илюзии, под които се огъваме, докато магията им се разчупи. Накрая всяко вълшеб­ство, което ни е „омагьосало", поражда точно изпита­нията, необходими за разчупването на илюзията и за разпръсването й.

В случая с Марлийн напрежението, породено от опита й да живее според своята фантазия за „майка и дете", накрая я е накарало да желае да се отърве от нея. Очевидно тя е била подложена на много по-фино изпи­тание в сравнение с необходимостта да избере дали да убие, или ограби, или съзнателно да навреди на някого заради собствените си егоистични цели. Честността й и целостта на характера й във взаимоотношенията й с другите хора са били добре развити. Марлийн е достиг­нала момент в развитието си, в който е трябвал^) да се сблъска с един много по-изтънчен проблем: своята спо­собност за нечестност пред самата себе си, т. е. способ­ността си да се самозалъгва с измислени тълкувания на онова, което е искала за себе си и за дъщеря си.

Тъй като вълшебствата винаги се основават на его­истичните желания на личността, те винаги са вредни. Те съществуват на астрално ниво, където имат свои соб­ствени характерни субстанция, форма, звук и дори мирис. Те могат да бъдат видени и физически, като проблясваща миазма, като плътна лъскава мъгла, из­пълнена с картини, сцени, събития и често пъти образи на други хора. Те може да са лепкави като лепило или да създават усещане за невидимо препятствие. Мириз­мата им е отблъскваща, дори когато е сладникава, и в нея се долавя тежка и гнилостна нотка. Звукът им е неприятно бръмчене, тракане или ръмжене. Вълшеб­ствата имат собствен живот, който се съпротивлява на унищожението и винаги се противопоставя на нашето просветление.

За да отвикнем от любимите си фантазии, с които така пълно се идентифицираме, е необходима обек­тивност, която просто не притежаваме, докато сме в те­хен плен. Обикновено е необходима криза, преди да мо­жем да се освободим от онези наши творения, на които сме пленници.