Робин Норууд Духовен пътеводител в лабиринта от въпроси за човешкото съществуване

Пътуването по посока на отдалечаване от нашия Първоизточник и обратно е дълъг процес от етапи и цикли, всеки от които е различен от останалите. Също както един младеж и един зрял човек несъмнено биха избрали различни подходи към един и същ проблем, и една така наречена „млада душа" по Пътя Нататък, и една „стара душа" по Обратния Път биха реагирали по осезаемо различен начин на сходни ситуации. Като млада душа, търсеща нужния опит, ние често сме склонни да инициираме и преодоляваме трудности с борбената нагласа или твърдоглава упоритост да пребъдем. Така и трябва да бъде, тъй като ние развива­ме физическа смелост и личностна цялост и ги упраж­няваме заради самите тях, учейки се да се възправяме сами и да се борим с тях по свой собствен начин. Ударението силно се поставя върху „Аз, мен, мой". Ние се стремим да постигнем преди всичко своята личност­на същност, а после това може да се разпростре до мо­ята жена, моите деца, моето семейство, моята об­щност, моята страна, Ние упражняваме власт и влия­ние заради самите тях и заради личната си полза. Мо­же да бъдем героични и смели бойни, но да имаме и неприятности със закона като граждани поради агре­сивните си реакции към онези, конте ни се противо­поставят. Самовглъбената перспектива за това как се влияе личният ни живот, независимо дали става дума за ядрено въоръжаване, или за лаковото куче на съседа, е напълно подходяща за Пътя Нататък и панира трасе­то за всички последващи развития, В края на краи­щата, за да практикуваме истинска нравствена смелост, ние предварително трябва да смо развили физическа смелост. А от гледна точка на психологическото разви­тие първо трябва да е налице едно Его, преди това Его да може да бъде надминато.

Животът ни е много по-различен, когато сме на Пътя Нататък, отколкото когато наближаваме Момента на Интегрирането, и е още по-различен, докато напред­ваме по Обратния Път. Независимо от това какви могат да бъдат външните обстоятелства, в ранните етапи на пътуването нашият живот е хаотично и драматично приключение, предизвикващо силни физически и емо­ционални реакции от всякакъв вид. Овладяването на нашето физическо тяло - повишаването на силата му и усъвършенстването на способностите - е обичайно занимание. Но ние упражняваме далеч по-малко съзнателен контрол върху нашите емоции, отколкото ще имаме в по-късен момент от Пътя. Тъй като нашите ментални способности още не са добре развити, ние обикновено сме по-щастливи, когато се занимаваме с изпълнението на физически задачи, отколкото когато имаме интелектуални цели.

Когато бъде достигнат Моментът на Интегриране­то, животът вече не се живее чрез реакции, а чрез действия, постигнати чрез използването на рационално мислене и съзнателен контрол. Ние сме развили способността си да възприемаме целите и да ги постигаме чрез обмислено планиране. Печелим надмо­щие в живота, чувстваме силата си и се опияняваме от това.

На този етап от нашето развитие признанието е много важно за нас. В Момента на Интегрирането е най-вероятно да бъдем признати заради нашата сила, нашите постижения и нашето влияние. Мнозинството от хората, за които четем - политици, хора от шоу-бизнеса, лидери на движения - се намират в Момента на Интегрирането и упражняват голямата си власт за добро или за зло. В силната личност, която е харак­терна за човека, намиращ се в Момента на Интегрира­нето, обикновено присъстват две качества: самоволието и самообладаността, Самоволието е убеждението, че нашата гледна точка е правилната, придружено от сил­ната решимост Да постигнем целта си. Самообладаността е прекомерната заетост с нашата неповторимост и иска­не тази уникалност да бъде забелязана и оценена от другите. Често пъти именно това искане да бъдем приз­нати за неповторими от събратята си ни води към онези изпитания и мътения, които накрая ни примиряват с душата ни. Откъсвайки се постепенно от нашето самоволие и самообладаност, ние правим завой в нашата еволюция ?4 поемаме по Обратния Път.

Щом веднъж зовът на душата бъде чут и му бъде обърнато внимание, всички правила за живеене се променят. След като с големи усилия сме възприели като вътрешно присъщи определени правила и насоки за живеене, сега ние откриваме, че те повече не ни служат. Това е така, защото по Обратния Път задачата ни не е вече да развиваме физическата си смелост, как­то е било на Пътя Нататък, или да мислим, планираме и насочваме силата си, както е било в Момента на Интегрирането. Вместо да работим за постигането на целите на личността, сега ние смело и обмислено из­ползваме нашата сила, за да служим на групата, нап­равлявани от съзнателния контакт с По-висшата Сила.

По Обратния Път ние се сблъскваме със също толкова, а дори и с повече предизвикателства, и вън­шни, и вътрешни, но сега разрешението на всеки въ­прос, на всеки проблем изисква решени^, което да отчи­та благото на всички, а не само собственото ни благо­получие или дори само това на личната ни група. Като се отъждествяваме с цялото човечество, ударението се премества към по-голяма съпричастност, кара ни да ви­дим всички аспекти, да не приемаме догматични дово­ди за или против, независимо от това колко благородна е каузата. Ние придобиваме готовност да се поддадем, да разберем, да простим и преди всичко да служим. Онова, което сега е важно, са целите на душата, а не на личността.

Формулата за целия процес на човешката еволю­ция, от Пътя Нататък до Момента на Интегрирането и после по Обратния Път, може да бъде изразена така:

Липса на Контрол - Съзнателен Контрол - Съзна­телно Предаване

или !

За човек, намиращ се на даден етап от Пътя, ценностите, вярванията и действията на друг човек, на­миращ се на друг етап, могат да изглеждат нераз­бираеми, дори неоправдани. Когато обаче човек е доста­тъчно напреднал по Обратния Път (етап, който е достиг­нат от съвсем малко хора), е постигната истинска толе­рантност. Също както възрастният приема, че разбира­нията и способностите на детето са ограничени поради липсата на опит, така и човекът на напреднал етап по Обратния Път уважава и се съобразява с отношението и поведението на своите спътници, които все още не са пътували толкова далеч през толкова много животи.