Робин Норууд Духовен пътеводител в лабиринта от въпроси за човешкото съществуване

Ако по време на всекидневното си съществуване се възприемаме по-малко като неуморими пътешест­веници, поели по необозрим път, а по-скоро като уморе­ни герои от безкрайна „сапунена" опера,' то е, защото перспективата ни е ограничена. По време на инкарнирането си на земно ниво ние се идентифицираме почти напълно с нашето физическо тяло и неговите сетивни възприятия, към които нашата личност прибавя своите интерпретации на реалността. Ние не съзнаваме, че взети заедно, те просто съставляват „авангарда" на ду­шата на плътното физическо ниво. Може да бъде нап­равена груба аналогия с прекаленото ни идентифици­ране с нашето „превозно средство" за физическото ни съществуване и ситуацията, в която решаваме да пътуваме, намираме кола и да потегляме в желаната посока, но да разчитаме единствено на превозното средство, на пътя, на гледката - а напълно забравяме, че ние сме решили да направим това пътуване, ние ка­раме в тази посока и в крайна сметка ние ще пристиг­нем там. Участието на нашите физически сетива ни кара да забравим факта, че душата, която ни изпраща на път, е по-велика реалност, отколкото „превозното ни средство".

Като посланик на душата по време на земното си съществуване въплътеното в материя човешко същест­во се движи в една от две възможни посоки. Също като нашия герой ние пътуваме или извън дома, или след като сме научили много неща от пътуването си, се завръщаме. В езотериката се казва, че ние сме поели или по Пътя Нататък, или по Обратния Път. Докато се движим по Пътя Нататък, ние слизаме във физическа­та материя и се идентифицираме все повече с нея, пър­во чрез нашето физическо тяло, усещания и преживя­вания, които то ни осигурява, а след това чрез нашето разбиране за себе си като личност, като сила за реали­зиране на желанията ни в материалния свят. По Обратния Път ние биваме привличани към Първо­източника си и носим със себе си всичко, което сме при­добили по време на своите приключения. Както обаче видяхме преди, за да се примирим с онова, което ни е изпратило-на път, ние трябва да освободим кармата, която сме генерирали, и да изцелим раните, които но­сим като последствие от преживяното по Пътя Нататък. Повечето от тези рани и съпътстващите ги замразени енергийни конфигурации или „енергийни белези" се ос­вобождават чрез разбиране, опрощение и ремедиация (лекуване) чрез служене.