Нашата вътрешна карта на постигнатото съзнание

Напредвайки по Пътя, ние носим в себе си и демон­стрираме всички по-важни етапи от досегашното си развитие и като отделни индивиди, и като вид.

Биологичният принцип, че онтогенезата повтаря филогенезата (онтогенеза - развитието на отделния организъм; филогенеза - еволюцията на раса или гене­тически свързана група организми, например вид, семейство, разред - б. а.) описва този процес във физи­ческата област. Всички ние, които сме изучавали дори само една година биология, ще си спомним например, че в ранен етап от своето ембрионално развитие бо­зайниците развиват хриле, подобно на своите далечни еволюционни предшественици, обитавали моретата.

Принципът на повторението (рекапитулацията) действа както при човешката анатомия, така и при чо­вешкото съзнание. У всеки от нас се съдържа цялата карта на разгръщането на нашето съзнание в течение на векове, рекапитулирано емоционално и поведенчески по време на нашето развитие от детството, през юношеството, до зрелостта.

Пример за това може да бъде етапът, по време на който повечето от игровите занимания на момчетата включват оръжия - саби, пушки и т.к. - и въобража­еми битки, в които има убити. Момчетата, които нямат оръжия-играчки, използват пръчки или каквото им по­падне под ръка, представяйки си, че това е оръжие. Често пъти родителите, които желаят да възпитават ценности, свързани с ненасилието, се опитват да потис­нат нещо, което всъщност е здравословното изражение на нормален етап от развитието, рекапитулация на ево­люцията на физическата смелост при човешката раса. Миролюбивите родители, чиито деца се отдават на игри с насилие, могат да се утешат с факта, че дори и най-алтруистично настроените зрели мъже минават през този естествен етап на детството.

Но не всяко дете надраства този етап на насилие, нито пък всеки индивид съзрява и става способен да изразява най-висшите постижения на човечеството Тази способност зависи от няколко фактора: собствения етап на съзнателно развитие, достигнат от индивида чрез поредица от завършени животи; силата и ограни­ченията на сегашните физическо, астрално/емоционално и ментално тела; и решаващите фактори на избра­ната среда на настоящия живот, включващи семейство­то на индивида, обществената група и общата култура като цяло. Очевидно всеки от тези фактори може да ускори или задържи най-пълното изразяване на онова, което индивидът е постигнал от името на душата.

Като една доста необикновена илюстрация на това може да се посочи примерът с една моя приятелка медиум, която била помолена от едно семейство да раз­гадае истината за дъщеря им, която била със забавено умствено развитие. Ето част от това, което тя узнала.

„Потапяйки се в медитация, аз се сливам с това дете и с учудване изпитвам щастливото и спокойно със­тояние, в което се намира тя. Съзнавам дълбокия и предан разум, свързан с това дете, който е пренесъл от един в друг живот тежката отговорност да се преподават трудни уроци, за да се извиси съзнанието на другите. Душата й е позволила в този живот да остави другите да се грижат за нея и да не върши нищо особено, а просто да съществува безгрижно, като остави другите да поемат отговорностите. Това не е бягство от отговорност в този й живот, а по-скоро изследване на различно пре­живяване на физическо ниво и алтернативен подход към задачата на душата. Защото въпреки че понасто­ящем детето не извършва нищо забележимо на външ­но ниво, тя все още до голяма степен е учителката, слу­жеща като мощен катализатор за издигане на съзнани­ето на родителите, които я обожават.

Твоите Водители ми казват, че деца като това не се намират в това състояние в отговор на собствената си карма, а са по-скоро вследствие от кармата на своите родители. Докато за тези деца животът прилича повече на летаргия, тяхното присъствие оказва най-силно вли­яние върху онези, с които те са най-тясно свързани, и извлича неподозирани качества от техните глъбини."

Когато приятелката ми разказала за гаданията си на родителите, те възкликнали, че милото присъствие на това дете в живота им ги е научило на много неща, които те иначе не биха узнали. Очевидно не всяко тако­ва дете се възприема като благословия от хората, отго­ворни за благополучието му. Наистина често пъти слу­чаят е съвсем противоположен. Но всеки път това е ка­тализатор за някаква степен на трансформация, както е при описаното по-горе дете.