Нещастието, определено като страх от промяната

Двете понятия, нещастие и промяна, са толкова сложно преплетени, че ние сме склонни да измерваме суровостта на всяка трудност чрез степента на промяна, която тя изисква. Ние се самоопределяме чрез услови­ята и обстоятелствата, които изпитваме всекидневно, и се съпротивляваме на тяхното променяне поради съв­сем първичния си страх от загуба на идентичността. Кои ще бъдем ние, ако вече не можем да правим онова, което сме свикнали да правим по познатия ни, обичаен начин? Ще успеем ли да се справим, да посрещнем предизвикателството? Ние знаем инстинктивно, че пре­калено многото промени, прекалено многото стрес, повече, отколкото ние можем да приемем, подкопават и физическото, и душевното ни здраве. Това ни девитализира, лишава от жизненост.

И все пак промяната е необходима за всичко живо, тя всъщност е истинската същност на живота. Когато тя бъде блокирана, се спира притокът на витална енергия, а това води или до неподвижността на застоя, или до замръзналата строгост на кристализацията. Тъй като нещастието ни принуждава да се променим, то ни раздвижва, кара ни да се отърсим от навиците си, да се протегнем напред, изисква от нас да разбудим и разви­ваме неизползваните си елементи. То ни съживява, ревитализира.

Така че какво е всъщност промяната - ревитализираща или девитализираща? Дава ли ни тя енергия, или ни омаломощава? Промяната може да бъде всяко от тези неща. А може да бъде и двете едновременно.

В картите за таро има една карта, която се нарича Кулата и изразява внезапна експлозивна сила или катастрофа. На нея е изобразена кула, разкъсана на две от огромна светкавица и две безпомощни човешки фигурки, политнали надолу с глава към земята. Това очевидно е карта, означаваща неочаквано бедствие, беда, нещастен случай - всички онези неща, от които най-много се страхуваме. Появата на Кулата при гада­ене на таро се възприема като нещастие. Но понякога Кулата е необходима, защото тя също означава разру­шаване на трудните условия, край на застоя, неочаква­но събитие, което освобождава замръзналата енергия. Всеки нещастен случай извиква на преден план -всъщност изисква - нашите най-висши и най-героични човешки качества и способности. Най-доброто, което е стаено в нас, бива извикано да се прояви. Често пъти хората споделят, че изправени пред необходимостта да действат под натиска на някаква нещастна случайност, са се чувствали по-жизнени, по-близо до своите вътреш­ни сили и същина, по-свързани с Живота като цяло. Те са били понесени над и отвъд своята всекидневна иден­тичност - същата онази идентичност, към която повече­то от нас тъй упорито сме се залепили. Пред лицето на голяма опасност външният блясък е помръквал, на предпазливостта вече не се е обръщало внимание и по­тисканите дотогава възможности за лидерство и решителни действия са излизали на преден план в един ге­роичен момент на интеграция, честност и истина. Такива моменти, когато са добре реализирани в някой филм или пиеса, ни карат да аплодираме или да плачем, защото съзнаваме, че героят от произведението е променен веднъж завинаги, постигнал е неизразимо и загадъчно разширение и е станал повече „себе си" в сравнение с преди.

Главните събития, които водят до промени в живо­та ни, рядко са мигновени, но дори и когато са кратки и катаклизмични, тяхното въздействие продължава седмици, месеци, години, десетилетия. И за разлика от фермера-стоик от приказката ние реагираме, ние се адаптираме, ние променяме определението за самите себе си.