Човешкото развитие от раждането до смъртта

Целият процес на „движението нататък" и „връща­нето у дома" се проявява в микрокосмоса на развитието на едно човешко същество по време на един-единствен негов живот. Ние се раждаме и прекарваме най-ранния период от нашия живот, съсредоточавайки се предимно върху овладяването на нашето физическо „превозно средство". Придобивайки по-голяма увереност, внима­нието ни се прехвърля все повече към по-широкия свят с всичките му съблазни, възможности и предизвика­телства. Ние чувстваме силата на развиващата ни се личност и започваме да вземаме решения, да предприемаме действия. С разгръщането на последствията ние трупаме опит. Този процес обаче поглъща част от нас. По пътя си ние понасяме удари, натъртвания, а също и някои дълбоки рани както на физическо ниво, така и -което е по-важно - на по-дълбоките нива, обитавани от нашите емоции и мисли. Тези удари и натъртвания са неизбежна и дори необходима част от житейския опит, богат източник за учене, разбиране и израстване. Но съпътстващите ги болка и белези винаги причиняват известни наранявания, или дори осакатяване на онези наши аспекти, които са засегнати. Каквото и наранява­не да понесем - било то физическо, емоционално, или душевно ако не бъде изцелено, то може да се задържи през целия ни живот, като често пъти ни принуждава да станем по-сурови, по-закостенели и застинали във времето.

По-късно в живота настъпва момент на преориен­тация. Когато физическото ни тяло започне да запада, натискът на външния свят върху нас отслабва. Все по­вече и повече се забелязва обръщане навътре или - ако предпочитате - нагоре, Започват да ни занимават неща, които обикновено се възприемат като духовни грижи. Често пъти се появява дълбока необходимост да осмислим живота си и да си намерим някакво зани­мание, да изцелим отдавнашни вражди и скъсвания, да премахнем стари ядове и да постигнем помирение. На мястото на предишните ни апетити за повече и по-разнообразни преживявания идва копнеж за спокойствие, както вътрешно, така и външно, и готов­ност да освободим всичко, което застава на пътя на това спокойствие, включително и физическото тяло в крайна сметка.