Карма, ремедиация и нараненият лечител

Първата ни задача по Обратния Път е ремедиацията заради кармата, която е била генерирана в дългия процес на задълбочаване на нашето съзнание. На най-висшето ниво на ремедиацията ние не се противопоста­вяме на нищо, ние само помагаме. В случая с Паула например, за да настъпи ремедиация, трябва да има също толкова състрадание за онези човешки същества, чийто страх или невежество ги подтикват към непреднамерена или нарочна жестокост, колкото има и към животните, подложени на тази жестокост. В обратния случай, съдейки убежденията и постъпките на другите, Паула би генерирала допълнителна карма. Препода­вайки. Паула дава пример за отношението на приема­не и обич и служи прекрасно на нуждите както на чо­вешката си аудитория, така и на животните, за които те се грижат, без да хвърля вина върху някоя от страните за проблемите, възникващи между тях. Тя е еволюира­ла до онова_? което в митологията се нарича нараненият лечител - онзи, който е постигнал истинско разбиране въз основа на личния си опит и който може да лекува от позициите на това свое разбиране.

Архитипът на ранения лечител е въплътен в мно­зина от хората, чийто живот е посветен на състрадател­но служене. Познанието им за състоянието на онези, на които ще помагат, може да се е развило през предишни преживявания в този живот, или пък може, както е при Паула, да се крие в животи, различни от този. Където и да е източникът, дълбочината на тяхната емнатия (т. е. съпреживяване) и уважението ги открояват, като ги правят безкрайно по-ефикасни от хората, които са прос­то съчувстващи и добронамерени. Тяхната рана е тран­сформирана в дара на разбирането и изцелението -дар, който първо самите те са получили чрез страдание, а после могат да го споделят с другите.