Робин Норууд Духовен пътеводител в лабиринта от въпроси за човешкото съществуване

Понякога, когато облаците над главата ни са най-сгъстени, един преглед на нашите благословии може да послужи като отлична противоотрова за пълзящите към нас депресия и самосъжаление. Колкото повече се съсредоточим върху нашите благословии, толкова по-леко става бремето. А ако успеем да оценим онова, което вече сме постигнали - уроците, които сме научили, и разбирането, което сме придобили, изправяйки се сре­щу досегашните ни предизвикателства, - това ни уверява, че сегашните ни трудности в крайна сметка ще дадат също своята жьтва.

„Отношението на благодарност" не е просто опит за лустросване или отричане на реалното нещастие. То е по-скоро духовна дисциплинираност, която предполага издигане на фокуса на нашето съзнание от отрицател­ните към положителните аспекти на нашето състояние. Отклонявайки леко, но уверено нашите мисли от отри­цателното, положителният елемент става все по-голяма част от реалността, която преживяваме.

Един пациент, който се възстановяваше след прис­трастяване към наркотици, веднъж ми каза:.Най големият опиум е отношението!" Аз бих се съгласила с него. И след като можем да избираме какво да бъде нашето отношение, защо да не изберем нещо „по-възвишено", вместо нещо „по-ниско".

Почти е невъзможно да прецените, докато сте инкарнирани, къде се намирате по Пътя, нито пък обикновено е възможно, докато не сте изпълнили кармичната си задача, дори да определите както точно учите. Въпреки че е важно да търсите разбиране чрез отваряне към него, отношението на преценка към ва­шия прогрес е и неуместно, и вредно. Вярвайте, че как­вито и да са външните обстоятелства около вашия живот, вие наистина напредвате.

Избягвайте сравнение с другите. В програмата за умствено оздравяване, наречена „Рикавъри инкорпорейтид", се казва „Сравненията са отблъскващи". И то­ва е така. Ние винаги сравняваме несравнимото, когато преценяваме състоянието си от гледна точка на дру­гите, защото не ни е възможно да видим цялостната си картина ясно, а още по-малко тази на някой друг човек.

Уважавайте темите, разработвани от вашето се­мейство и вашата група, както и ролята, която всеки от вас изпълнява, и помнете, че за да се научим на това ниво, ни е необходим контраст. Понякога този контраст се постига чрез конфликт и поради това някой трябва да служи като пречка.

Отдайте на пътуването на всеки човек дължимото достойнство, като не забравяте да направите същото и за себе си. В езотеричен план ние, които се инкарнираме тук, на Земята, сме известни като „Лордовете на Непрекъснатата Преданост" - название, което признава смелостта и издръжливостта, изискващи се, за да про­дължаваме по Пътя на това трудно ниво. Вярвайте, че самият факт, че сме тук, означава, че сме благородни.

Избягвайте сантименталността!

Развивайки се духовно, ние се научаваме да дис­циплинираме нашите емоции, да култивираме без­пристрастността си и да разширяваме перспективата си отвъд онова, което е очевидно, непосредствено и лично. Сантименталността е отдаване на непросветената емоционалност и то смекчава този вид развитие, като • ни хваща в капана на стереотипите, по които дадена кул­тура реагира на различни събития. Да вземем спечел­ването на лотария например. От сантиментална гледна точка това е мечта, сбъдването на която ще донесе неизказано щастие и свобода. Но с по-голямата свобода, до­несена от внезапно спечелените милиони, идва и по-голямата отговорност за всеки избор, за всяко действие. Изведнъж отпадат всички извинения на спечелилия, за да не е щастлив и реализирал се поради финансови ограничения. Сладката надежда един ден да бъдем щастливи е заменена от изискването да сме радостни, дори да не сме на себе си от щастие, сега. Броят на подобни „щастливци", които преживяват сривове или се самоубиват, сочи, че противно на широкоразпростране­ното вярване внезапното богатство далеч не е гаранция за блаженство.

Ако можете да опеките това, че внезапното даване на възможността да имате всичко материално, което някога сте искали, е толкова голямо духовно изпитание, колкото и да изгубите всичко, което сте обичали, ваша­та гледна точка определено се развива.

Осъзнайте, че болестта не е наказание!

Болестта не е доказателство, че имаме недоста­тъци, нито пък показва, че не мислим достатъчно по­зитивно. Въпреки че понякога физическите проблеми сигнализират, че емоционалната област на живота изисква нашето внимание, това в никакъв случай не е общовалидно. Понякога ние страдаме физически, защо­то по някакъв необясним начин изпълняваме работата си по кармата. Според гаданията на Едгар Кейси, много от хората, които са се съветвали с него, попадат в тази категория и имат болести или физически дефекти, ко­ито са били предопределени за^-този конкретен живот, избран от по-висшето Аз, за да облекчи кармата, гене­рирана в предишен живот.

Някои болести са просто условие за физическото проявление. Ние буквално сме направени от рециклирани материали и на земно ниво има твърде много неща, които са енергийно заразени. Тибетецът, който е продиктувал многото томове, написани от Алис Бейли, твърди, че целта на всяко страдание е да ни пречисти. Поради това, каквато и да е основната причина за на­шите неприятности - лични проблеми, които пренеб­регваме или отричаме, кармични дългове, които изплащаме, или планетарни недостатъци, които носим във физическата си обвивка, - ние до известна степен се извисяваме всеки път, когато преминаваме през ня­каква болест, от която страдаме.

Търсете възможности да служите!

В няколко от разказаните в тази книга истории се описват хора, които след като са преживели страдание, са се посветили да помагат на други, изпаднали в тях­ното положение. Такова обвързване често е резултат от по-голяма осъзнатост. Но очевидно не всички ние мо­жем да бъдем съветници, терапевти, социални работни­ци и т. н., нито пък е необходимо. Има много други начини да се служи. Един такъв начин е просто да про­дължаваме да извършваме обичайните си занимания, но да го правим с по-развито съзнание. Светът изпитва силна нужда от просветени хора във всички области на живота.

Някои от нас поради заболяване или инвалидност или други фактори, не могат активно да участват в жи­вота около себе си. Ако се намирате в такова състояние, въпреки всичко вие можете да предложите най-висшия вид служене на другите. Томас Мертън разглежда необ­ходимата „мъртва точка" в центъра на колелото като пъпа на света, където може да бъде намерен Бог. Ако вашето състояние ви принуждава да сте неподвижни, тогава съсредоточете съзнанието си върху това или този, който е Бог за вас - и му се отдайте. Станете тази фокусираща точка на съзнанието в центъра -на активността.

Нищо не може по-ефикасно да донесе по-голямо добро на света, отколкото чистата мисъл, неопетнена от желание. Посвещавайки се на постигането на съзнателен контакт с вашата По-висша Сила, вие ставате проводник за тези по-висши енергии, които извисяват, вдъхновяват и насочват всички нас. Подобно на самотна кула на вър­ха на планина, която излъчва сигнали и съобщения за обич и надежда, вие - съвсем сам и мълчаливо - извър­швате много важна духовна работа в полза на всички нас, които се трудим в заобикалящия ни свят.

Смъртта е моментът на жътвата за всичко, което е било придобито в даден живот. Често пъти хората, ко­ито се съветват с астролози, очакват да чуят, че човекът, когото са обичали, е бил в труден период в момента на смъртта си. Това обаче не винаги е така. Много по-често трудните аспекти в момента на смъртта се проявяват в хороскопите на онези, които са живи, защото именно те трябва да се справят както с прежи­вяната загуба, така и с промените, които тя налага.

Човекът, който е починал, често пъти се е намирал под по-благоприятно влияние в момента на смъртта, което показва, че преходът извън тялото не е толкова травмиращо събитие, а освобождаване и преминаване в друга сфера.

Дори ранната, внезапна или насилствена смърт могат с основание да бъдат разглеждани като изцеле­ние поради това, че въплътеното във физическа форма същество бива освободено от онова, което в най-добрия случай може да се определи като трудната задача на земното пребиваване. От гледна точка на езотериката самоубийството и убийството се възприемат като погрешни, тъй като те преждевременно прекратяват разгръщането на индивидуалната карма, а не защото унищожават живота. Животът никога не се унищожава, никога не се губи при онова, което наричаме смърт.

Един мой много мъдър стар приятел, който наскоро отпразнува стотния си рожден ден, ми разказа за новините, които слушал по радиото: „Казаха, че днес седемдесет и трима души са загубили живота си в само­летна катастрофа. Не знаят ли те, че ние не можем да загубим живота си? Можем да загубим само телата си! Би трябвало да кажат „Седемдесет и трима души загу­биха телата си днес."