Робин Норууд Духовен пътеводител в лабиринта от въпроси за човешкото съществуване

Може би на този етап, след като прочетохте толко­ва много за изцелителското въздействие на страдани­ето, вие се питате: ,Д къде е изцелението чрез радост?" Със сигурност всички ние",'с изключение на най-мазохистично настроените, бихме избрали, ако можехме, нашето просветление да настъпи чрез радостно разши­рение на съзнанието ни, вместо чрез жестоките уроци на нещастието. Защо тогава ни се струва, че на везни­те на нашия житейски опит често пъти натежават по­вече мъчителните моменти, отколкото възторжените? Така е, защото ние сме склонни да запомняме времето на страдание по-дълго и по-ясно, отколкото моментите на екстаз. Освен това те продължават по-дълго.

Сравнете онези леки, краткотрайни и мимолетни мо­менти на радост, които сме изпитали с привидно веч­ния покров на тъгата. В символиката на астрологията планетата Сатурн, известна още и като Великия Зъл Магьосник, е учителят, който ни принуждава да учим своите трудни уроци. Сатурн се свързва с Кронос, или Бащата на Времето. Тъй като преподаването - и уче­нето - изискват време, горестта е по-добър учител от насладата.

Въпреки това радостта и страданието не са толкова противоположности, колкото състояния, които същест­вуват в спирален контрапункт едно на друго - мъката, води до разбиране, разбирането води до радост, радостта изцелява въздействието на мъката, която в крайна сметка е донесла разбирането, и тъй нататък. Ако тряб­ва да разделим спиралата на сектори, можем да кажем, че просветлението настъпва чрез нещастие, а изцелени­ето идва чрез радостта. Всъщност те са свързани в един цялостен процес, който ни дава възможност да възста­новим равновесието и да напредваме.

В тази книга постепенно бяхте запознати с нова дефиниция на изцелението, която не е непременно об­вързана с намаление или лечение на физическото или психологическото смущение. По-скоро изцелението тук е определено като обширен процес, който излиза извън границите на живота и смъртта и използва всяко преживяване, за да ускори разбирането, и всеки случай на нещастие, за да възстанови равновесието. По-нататък, според представената тук гледна точка, всяко развиващо се човешко същество се разглежда като мъничка, но значима и необходима част от човечест­вото, което само по себе си е една развиваща се цялост. Тази по-широка еволюция настъпва, когато всеки от нас допринася с нарастващата си способност да задържа светлината.

При нас, хората, тази способност се увеличава от нашето по-голямо разбиране или съзнание, от нашето просветление. Когато постигаме по-голямо съзнание, всяко от енергийните ни тела - физическото/етерното, емоционалното или астралното и нисшето и висшето ментални тела - излъчва по-ярко сияние. Това засиле­но излъчване настъпва поради факта, че по-висшата мисъл довежда до рафиниране на всички степени на материята, били те плътни или фини, като създава по­вече пространство между частиците. Това пространство между отделните частици се изпълва със светлина.

Всяка еволюция е свързана със способността да се задържа светлината. Еволюцията на плътната физи­ческа материя е една от задачите при инкарнирането на човешките същества. Когато нарастващото ни съзна­ние довежда до рафинирането на клетъчния, молеку­лярния и атомния материал на нашата плътна физи­ческа обвивка, ние влияем върху тази еволюция. Постигайки по-голяма хармония с нашата душа, ние служим като все по-съзнателна част от моста, който ду­шата ни образува между плътната физическа материя, която обитаваме, и Духа. Този Дух е нашият Първо­източник, както и Първоизточникът на всяко проявле­ние.

От гледна точка на езотериката може да се каже, че това, което всъщност бива изцелявано от.всички инкарнирани човешки същества, е свиването или огра­ничаването на съзнанието, наложено от необходимост­та това съзнание да бъде изразено чрез плътна физи­ческа материя. Също както е необходимо използването на по-мощни електрически трансформатори, когато трябва да бъдат пропуснати и пренесени по-големи електрически товари, така и ние трябва да разширим способността на физическата материя да задържа и пренася все повече от наличната Всемирна светлина.

Едно от нещата, които трябва да свършим тук, на Земята, е да придадем повече съзнание на физическа­та материя, или да изкупим нейния грях, ако предпо­читате.

Затова всеки път, когато преживявате някаква травма, нещастие, трагедия, или наблюдавате как това се случва на другиго, запитайте се: „Дали това прежи­вяване е крайна сметка ще допринесе за по-дълбокото разбиране, а оттам - и за по-голямото просветление?"

Ако задавате този въпрос от достатъчно широка перспектива и с достатъчно голяма безпристрастност, отговорът винаги ще бъде „да".

Да на Живота.

Да на този ваш живот.

Да на вашите борби, разочарования и предизви­кателства.

Да на вашите уроци, възможности и победи.

Да на все по-силната и ярка светлина, която раз­пръсвате.

Да!