Насоки за подпомагане изцелението на другите

Докато мнозина от вас, които четат тази книга, търсят изцеление за себе си, някои от вас са се посвети­ли да бъдат агенти за изцелението на друтите. Може би сте открили_; че сте далеч по-способни да понасяте собст­веното си страдание, отколкото да наблюдавате агонията на някой близък човек. Изправени пред трудности­те на другите, всички ние имаме нужда от опорни на­соки, които да ни помогнат да избегнем сантимен­талността, докато култивираме в себе си безпристраст­ността. Безпристрастността не е хладно безразличие. Да си безпристрастен по-скоро означава да не изпитваш нуждата, засягаща даден човек и дадена ситуация. Когато съумеем да овладеем собствената си (егоистич­на) необходимост за освобождение от своя дискомфорт, предизвикан от състоянието на другия човек, тогава мо­жем да предложим обич на човека, изпитващ страдание. А обичта, както Барбара е открила по време на своето близко до смъртта преживяване, не е сантимент или емоция, а дълбоко ниво на разбиране и приемане. Нищо не подпомага истинското изцеление по-добре от атмосферата на това много високо ниво на обич.

И така за всички нас, които бихме постигнали тази необходима безпристрастност и бихме станали агенти на изцелението, ето някои основни насоки. Ако искаме да служим по-ефикасно като изцелители, ние трябва:

• Да не изпитваме нужда

• Да признаем, че сме само агенти на изцелението, а не неговият Източник

• Да се съпротивляваме на сляпото очарование от работата и от нашата способност да я вършим

• Да бъдем „духовно разголени" пред човека, на когото се опитваме да помогнем

• Да признаваме възможното действие на семейната, груповата, расовата и планетарната карма

• Да приемем, че хората несъзнателно знаят при­чината за своето състояние

• Да се съобразяваме с времето, необходимо за трансформация

А сега нека разгледаме по-подробно всяка от тези насоки.

Да не изпитваме нужда!

Ние не трябва да имаме някакво участие във въз­становяването на страдащия, в нашата способност да облекчим страданието, или в нашата идентичност като изцелител. Всичко това са егоистични нужди, които пречат на нашата способност да^бъдем на разположе­ние на страдащия и да направим с обич, идваща от безпристрастността, всичко възможно в полза на този човек.

Дори и да звучи парадоксално, колкото по-малко инвестираме в ролята си на изцелители, толкова по-ефективни сме като агенти. Всяко изцеление има бо­жествен произход. Ние не можем да знаем точно от ка­къв вид изцеление наистина се нуждае даден човек -дали има нужда от „излекуване", или от подкрепа, -докато напуска физическото си тяло. Колкото по-отворе­ни сме за Водителите ни, толкова по-добре можем да служим на истинските им потребности.

Свещеничката-метафизичка Катрин Пондър каз­ва; „Работата е видимата страна на обичта." Всяка ра­бота, която се върши с любов, е високо призвание. Чо­век, който се е посветил да изцелява с обич, е също толкова извисен, колкото и всеки друг, който се е посве­тил да извършва с любов някакъв друг вид работа.

Не се прикривайте зад фалшиво жизнерадостни клишета, увъртания, или пък безразличие и безличност. Наблюдението на нечие страдание е изпи­тание за нашата вяра и ние трябва да си позволим да полагаме грижи, без да имаме нужда от конкретен ответ или резултат. Трябва да уважаваме начините, по които самите ние се променяме чрез участието си в не­чие страдание, смърт или физическо възстановяване.

До известна степен тези карми винаги са в действие, потопявайки личната съдба в по-голям кон­текст с по-широки измерения. Изпълнявайки своята ро­ля в разгръщането на тези по-големи карми, всеки ин­дивидуален живот служи на напредъка на цялата група.

Когато се опитваме да спасим някого от болест или даден проблем, ние поради непредпазливост можем да се намесим в причината за инкарнацията на този чо­век - просветлението, което той преследва под указани­ето на душата. Особено голямо е предизвикателството, когато човекът, на когото искаме да помогнем, е нашето дете. Изпитвайте уважение към пътя на другия, към неговата карма. Ако е твърде мъчително да наблюда­ваме, ние трябва да потърсим помощ за самите себе си, за да се справим по-добре със собственото си страдание.

Поради това, че обитаваме нивото на плътната физическа материя, истинската промяна настъпва бавно. Дори когато даден ефект изглежда постигнат внезапно, подготовката на отделния индивид за него може да е протекла в рамките на няколко живота.

И едно последно внушение^ което е валидно неза­висимо дали се надяваме да постигнем изцеление, или искаме да изцелим другиго: вярвайте, че се развиваме.

С други думи - имайте вяра. Обръщайте по-малко внимание на вечерните новини, а повече на това колко силно се с извисило глобалното съзнание само през пос­ледните тридесет години. Помислете за някои от понятията, които са били възприемани като радикални само преди три десетилетия - например правата на малцинствата, правата на жените, спазването на окол­ната среда. Днес тези неща са възприети като част от нашата обща културна ценността система. Нещата на­истина се променят към добро - в глобален, международен, културен и личен план. Ако отстъпите малко назад, за да добиете по-ясна перспектива, ще мо­жете да видите промени .'е и да почувствате влиянието им върху всички нас.