Робин Норууд Духовен пътеводител в лабиринта от въпроси за човешкото съществуване

Горната история е пример за много от въпросите, засегнати в тази книга. Барбара е избрала да се инкарнира в семейство и социална среда, сред които се е чувс­твала чужда, външна и някак си несъвършена. Сексуалната експлоатация, на която е била подложена от доведения си дядо, е задълбочила чувството й за изо­лация и е увеличила дефекта на "нейния характер -самосъжалението.

Барбара е скрила уязвимостта си зад строгата и дисциплинирана личност на отдадена на работата си спортистка - роля, която по удобен начин е определяла структурата на взаимоотношенията й с останалите хора. Като зрял човек тя е прибавила към ролята си на състезател (съперник) и тази на инструктор. Единствено сред тези тесни ограничителни рамки тя се е чувствала в безопасност к от полза.

Изцелението на Барбара по време на нейното близко до смъртта преживяване се е извършило пре­димно на по-нисшето ментално ниво на нейното енер­гийно поле, нивото на мислите, примесени с емоция и желание. Нашите изкривени възгледи относно това кои сме, както и начините, по които сме нечестни към себе си и поради това отчуждени от душата си, съществуват на това ниво. Самосъжалението на Барбара и възпри­емането й като жертва са били основните й „отклоне­ния", несъмнено генерирани в други инкарнации и привличащи нови и нови случки на проявление като жертва и "даващи гориво за самосъжалението й живот °лед живот. Ключът към изцелението на тези отклоне­ния е бил нейното постигане на обективно разбиране, предизвикано от контакта й с душата й по време на нейното близко до смъртта преживяване.

Обективното разбиране, нивото на мисълта, непримесено с емоция или желание, е по-висше ментално ниво - нивото, на което обитава душата. Именно собст­вената си душа срещаме, когато напускаме физическо­то тяло и изживяваме постморталния преглед. Контак­тът на Барбара с душата й е изцелил отклонените й вяр­вания и е донесъл изцеление също и на отклоненото й емоционално поле. Всяка корекция на по-висшите нива на човешкото енергийно поле предизвиква чрез индукция съответни корекции на по-ниските нива на полето. Именно по повеля на душата си тя се е завърнала на Земното ниво и е продължила работата си в рамките на този си живот.

И както Барбара правилно предполага, нейната способност да напуска тялото си, която тя е развила, за да се справя с повтарящите се унижения, на които е била подлагана като дете, е била ключът към запазва­нето на спомена за постигнатото изцеление.

А какво би станало, ако на Барбара по някакъв начин й е била спестена историята на сексуалното насилие, преживяна в детството й? Дали тогава тя отно­во е щяла да придобие спомена за трансценденталната красота на своето близко до смъртта преживяване и ця­лото му трансформационно влияние?

Не е лесно да си припомним, изправени пред тол­кова емоционално наситен проблем като сексуалното насилие, че всяка трагедия, всяка травма, всеки нещас­тен случай са ценните семена на изцелението - изцеле­ние не само при това събитие или обстоятелства, но изцеление за много повече неща, отколкото можем да видим или дори да доловим интуитивно. Може би няма да е пресилено, ако кажем, че ако Барбара бе избягна­ла своя „кръст" по време на ужасното си детство, това би попречило на ценната промяна, извършила се с нея през зрелостта й:

И така, какво тогава представлява изцелението?