Робърт Монро Пътуване извън тялото

Ако от моя страна имаше някаква скрита тенденция за сексуално влечение към Дж. Ф. и Р. В., аз не го съзнавах. Но е доста приятно да знам, че и двете са между „живите".

Много от експериментите в записките ми са също „твър­де интимни", за да ги споделям. Това, което все пак бе пред­ставено, ще даде достатъчно сведения, надявам се. Достатъч­но е да се каже, че имаше достатъчно експерименти от всич­ки видове, както има и всички видове във Второто състояние едновременно в Място I и Място П. Последователите на уче­нието за „астралните стандарти" биха казали, че „качество­то" на тези сношения би определило „равнището" на посете­ните места - „качеството", означаващо интензивност и/или деградация, или елиминиране на сексуалното преживяване. Всичко ще зависи от тълкуването. Онези, които още не са за­почнали да разбират условията на Второто състояние („жив" или „умрял"), сигурно и досега може би свързват образеца му с този от физическото, само че без забраните и ограниче­нията на „цивилизованото" материално общество. Ние про­дължаваме да оценяваме секса като добър или лош стриктно в условията на тези забрани, ограничения и социална струк­тура. Общоприетата заблуда на тази гледна точка се изразя­ва в това, че в нашата собствена цялост от време и простран­ство не можем да помирим сексуалната практика със соци­алните норми, нито пък да съгласуваме въпроса с разнооб­разните обществени правила, които сега съществуват.

По своята същност сексуалният нагон може да е катали­затор за вибрационното състояние, което от своя страна е вратата към Второто състояние. Въпреки че това е много сло­жен въпрос, той прилича на дете в цветущо здраве, непрекъс­нато подлагащо на изпитания авторитетите, които го ръко­водят, и заплашващо да се откъсне и избяга в друга посока. А във Второто състояние въобще не е лошо.

16. Предварителни упражнения

През цялото време, докато пишех тази книга, многократ­но бях правил връзка с един очевиден факт: единственият въз­можен начин за отделния човек да приеме реалността на то­ва Второ състояние и съществуването в него е сам да го пре­живее.

Очевидно ако това бе една лека задача, сега то би било нещо съвсем обикновено. Подозирам, че само упоритото лю­бопитство ще накара хората да превъзмогнат преградите по пътя на това постижение. Въпреки че има много случаи на съ­ществуване, преживени отделно от физическото тяло, те са били в по-голямата си част - поне в западния свят - спонтан­ни, еднократни, ставащи в моменти на стрес или физическо неразположение.

Ние говорим за нещо крайно различно, което може да бъде обективно изследвано. Експериментаторът ще поиска да работи по начин, който ще доведе до значителни резултати, може би не всеки път, но достатъчно често, за утвърждаване на доказателството, за негово собствено удовлетворение. Вярвам, че всеки може да експериментира преживяване във Второто тяло, ако желанието му е достатъчно силно. Но да­ли всеки ще го направи или не, това е извън обсега на моята преценка.

Случаят ме накара да повярвам, че повечето, ако не и всички човешки същества напускат техните физически тела в различна степен по време на сън. Целенасоченото четене до­каза, че тази идея е с хилядолетна давност в историята на чо вечеството. Ако тази предпоставка е валидна, тогава самото състояние не е противоестествено. От друга страна, практи­куването на отделянето от физическото тяло по собствено же­лание се противопоставя на стила, както би изглеждало от гледна точка на действащите ограничени данни.

Не е отбелязан вреден физически ефект от тази дейност. Не съм разкрил (нито пък някой физик) някакви физиологич­ни промени, добри или лоши, които директно могат да се от­несат към преживяването извън тялото.

Има много психологически изменения, които открих, и вероятно още повече, за които нищо не знам. Въпреки това дори и приятелите ми, по професия психиатри, не установи­ха, че те са били пагубни. Моята постепенна проверка на ба­зисните концепции и убеждения е очевидна и аз я извършвах по различни начини по време на писането на книгата. Ако те­зи психологически и личностни промени са наистина вредни, вече нищо не би могло да се направи срещу това.

Нотка на предпазливост се прокрадва тук за тези, които са заинтересувани от експериментирането, защото веднъж от­ворена, вратата към това преживяване повече никога не мо­же да се затвори. Още по-точно - това е случаят „не можеш да живееш с него, но не можеш и без него". Дейността и ре­зултатното познание са доста несъвместими с науката, рели­гията и морала на обществото, в което живеем. Историята е осеяна с мъченици, чието единствено престъпление е неконформизмът. Ако вашият интерес и изследване станат общо­известни, вие си навличате риска да бъдете обявен за смах­нат, шантав или по-лошо, и да бъдете отритнат. Вместо то­ва нещо крайно съществено ще ви липсва, ако не продължи­те да изследвате и проучвате. При необяснимо „задънените" периоди, когато не можете да се занимавате с тази дейност, независимо колко усърдно опитвате, вие разбирате дълбоко това. Имате силно чувство, че сте останал вън от нещата, от затварянето на източника, който е от голямо значение за жи­вота.

Ето тук е най-доброто предложено някога описание, което мога да дам за техниката на усъвършенстване на немате­риалното преживяване.

Съществува една огромна пречка пред изследването на Второто тяло и средата, в която то действа. Вероятно това е една главна бариера. Тя сякаш съществува във всички хора без изключение. Може би е заровена под пластове от забра­ни и условности, но и когато те бъдат премахнати, пречката остава. Това е преградата на слепия, безразсъден страх. По­лучи ли съвсем слаб тласък, той се превръща в паника, а пос­ле и в ужас. Ако съзнателно преминете страховата бариера, все едно че сте преодолели крайъгълния камък във вашите из­следвания.

Напълно сигурен съм, че много от нас всяка нощ прес­качат тази бариера несъзнателно. Когато тази част от нас из­вън съзнанието ни надделее, страхът не й изпраща забрани, въпреки че сякаш се влияе от мисълта и действието на съзна­нието. Изглежда е свикнала да действа оттатък страховата бариера и по-добре разбира правилата на съществуване на този друг свят. Когато умът заспива през нощта, свръхсъзнанието (душата?) взема връх.

Изследователският процес по отношение на Второто тя­ло и неговата среда е нещо като смесване и съчетание на съз­нанието и свръхсъзнанието. Ако това стане, страховата бари­ера е преодоляна.

Страховата бариера е многостранна. Най-безстрашните от нас мислят, че тя не съществува, докато за наша голяма изненада я открием у самите нас. Първо и най-важно - съ­ществува страхът от смъртта. Защото отделянето от физичес­кото тяло прилича много на онова, което се очаква да се слу­чи при смърт. Ранните реакции към преживяването са меха­нични. Само помисляте: „Върни се бързо обратно във физи­ческото!"

Тези реакции се появяват независимо от всякакво инте­лектуално или емоционално усъвършенстване. Само след ка­то процесът се повтори осемнайсет-двайсет пъти, успях да съ­бера достатъчно кураж (и любопитство) да стоя вън повече от няколко секунди и да водя обективни наблюдения. Стра­хът от смъртта бе или пречистен, или уталожен от това, че бе станал познат. Други, които са опитвали тази техника, са спи­рали след първия или втория опит, не успели да потиснат първата страна от тази бариера.

Вторият аспект на страховата бариера е също свързан със страха от смъртта: ще успея ли да се върна към матери­алното или да си вляза „вътре" в тялото. Без пътеводител или специални инструкции това си остана основен страх за мен в продължение на няколко години, докато не намерих един прост отговор, който ми вършеше работа всеки път. Беше не­що като нововъведение. Излизал съм „навън" неколкостотин пъти и явно по един или друг начин успявах да се върна без­препятствено. Ето защо съществуваше вероятността, че след­ващия път пак ще се прибера.

Третият основен страх бе страхът от неизвестното. Пра­вилата и опасностите на материалната ни среда могат да бъ­дат определени до една известна степен. Прекарали сме жи­вота си в изграждането на рефлекси, за да се справяме с тях. И ето че сега изведнъж се появява друга, напълно различна мрежа от правила, друг свят от съвсем различни възможнос­ти, населен със същества, които сякаш знаят всичко за тях. Нямате пътеводител, нито пък правилник, никаква книга за етикецията, никакви приложими учения по химия и физика, никакви безусловни авторитети, към които можете да се обър­нете за съвет или отговор. Много мисионери са загинали в отдалечена земя при точно такива условия!

Трябва да призная, че този трети страх все още процъф­тява, и то съвсем основателно. Защото неизвестното в огром­на степен си остава пак неизвестно. Такова проникване, как­вото аз направих, е донесло на повърхността за съжаление няколко неотменни и изпълнени със съдържание правила. До днес единственото, което мога да кажа, е, че съм оцелял при тези експедиции. Има толкова много неща, които не мога ни­то да схвана, нито да разтълкувам и още повече, които са из­вън способността ми да го направя.

Друг вид страх е този от последствията върху физичес­кото тяло и съзнанието от участието и експериментирането в тази форма на дейност. Твърде реално е - също както наша­та история, най-малкото поне доколкото аз зная, изглежда не съдържа точна информация в тази област. Имаме изследва­ния върху параноята, шизофренията, фобиите, епилепсията, алкохолизма, безсъзнанието, акнето, умствените заболявания и т. н., но нямаме обособена цялост от обективни данни за патологията на Второто тяло. Лично аз не знам как да над­хитря страховата бариера, освен чрез внимателни първона­чални стъпки, които създават близост малко по малко, в те­чение на процеса. Надявам се, че този труд в своята цялост ще прокара психологическата „стъпка" през бариерата. Мо­же да помогне да се разпознаят условия и примери, които са близки до това, че най-малкото един човек е имал същите преживявания и е оцелял. Следващите са необходими проце­дурни насоки.

I. РЕЛАКСАЦИЯ

Способността да се отпускате е първата предпоставка, може би дори - самата първа стъпка. Нарочно обобщено и е както физическо, така и умствено. Наред с условието за ре­лаксация е и освобождаването от всякакви задължения, свър­зани с времето. Не можете да бързате, пропуснати срещи или очаквания за разговори по служба не трябва да объркват мис­лите ви. Нетърпение от всякакъв вид може да опропасти шан­совете ви за успех.

Съществуват много техники за постигането на такава ре­лаксация, а и много добри книги засягат проблема. Просто трябва да изберете метода, който ви пасва най-добре. Има три основни метода, които изглежда вършат работа, два от които са приложими в тези упражнения.

Авто или самохипноза. Достатъчно книги за изучаване на самия себе си предлагат този метод в различни версии. Тук отново е въпрос кое е най-ефективно за вашата индивидуал­ност. Най-удобен и бърз начин е да изучите самохипнозата

чрез тренировки под ръководството на опитен хипнотизатор. Той може да употреби постхипнотичен вариант, който ще до­веде до бързи резултати. Обаче изберете си внимателно учи­тел. Рядко срещани са практиците с чувство за отговорност, а множество са новаците. Различни форми на медитация мо­гат да бъдат превърнати в ефективна релаксация.

Граница на спящото състояние. Това е може би най-лес­ният и естествен метод и обикновено осигурява релаксация едновременно на тялото и мозъка. Трудността в случая е точ­но в поддържането на деликатното „гранично" състояние между спане и пълна будност. Най-често просто заспивате -това слага край на експеримента за конкретния момент.

Само чрез практикуване съзнателното усещане може да бъде доведено до това гранично състояние - вътре в него и през него към избраната от вас посока. Няма да можете да измислите друг начин да го постигнете, освен чрез постоян­ни упражнения. Техниката е както следва: лягате си - за пред­почитане, когато сте изморен и ви се спи. Когато се отпусне­те и започвате да се унасяте в сън, задръжте съзнателното си внимание върху нещо - каквото и да е, но със затворени очи. Когато успеете да се задържате неотклонно в граничното със­тояние, без да заспивате, вие вече сте преминали първия етап. Напълно нормално е да заспите много пъти в процеса на съз­нателното задълбочаване. Няма да сте в състояние да избег­нете това, но не позволявайте то да ви обезкуражи. Процесът не е само за една нощ. Ще разберете, че вече имате успех, ко­гато започнете да се тревожите и очаквате още нещо да се случи!

Ако опитите да останете в граничното състояние ви из­нервят, реакцията също е нормална. Изглежда съзнанието се бунтува срещу разделянето на властта, която има в будно със­тояние. Ако това се случи, прекъснете релаксацията, станете, поразходете се, направете няколко упражнения и легнете от­ново. В случай че и това не помогне да се успокоите, заспи­вайте и опитайте друг път. Просто не сте във форма.

Когато сте „концентриран", а картината на мисълта, която сте поддържали, изчезне и разберете, че мислите за нещо друго, вие сте близо до завършване на Състояние А.

Достигнете ли до Състояние А - способността да под­държате спокойно и неограничено граничното състояние, имайки в съзнанието си едничка изключителна мисъл,- вие сте готов за следващата стъпка. Състояние В е подобно, но с елиминиране на концентрацията. Недейте да мислите за ни­що, а останете в равновесие между будното състояние и спа­нето. Просто гледайте през затворените си очи към тъмнина­та над вас. Не правете нищо повече. След многократно пов­торение на упражнението може да халюцинирате „мислени картини" или фигури от светлина. Те изглежда не са от голя­мо значение, а са просто форма на нервно разтоварване. Мо­га например да си спомня, опитвайки се да постигна това със­тояние, след като в продължение на часове бях гледал футбо­лен мач по телевизията. Всичко, което видях, бяха мисловни картини на футболисти - тичащи, блъскащи се, дриблиращи и т. н. Трябваше ми половин час, докато картината отзвучи. Тези мисловни картини очевидно имат връзка с визуалната ви концентрация по време на предишните осем-десет часа. Колкото по-интензивна е концентрацията, толкова по-бавно ще елиминирате впечатлението.

Постигнали сте напълно Състояние В, когато можете да лежите безкрайно, след като впечатлението е отшумяло, без да се изнервяте, виждайки единствено тъмнината.

Състояние С е систематично задълбочаване на съзнани­ето, докато се намирате в Състояние В. То се постига чрез внимателно пускане на неподвижно задържаното от вас гра­нично състояние на заспиването и задълбочаване на пасив­ността малко по малко при всеки следващ опит. Ще се научите да установявате степени на задълбочаване на съзнанието чрез „спускане" към дадено ниво и връщане по желание. Ще разпознаете тези степени чрез затваряне на различни се тивни механизми за входяща информация. Обикновено най напред върви усещането при допир. Изглежда все едно няма те усещане в никоя част от тялото си. Много скоро следва мирисът и вкусът. После са слуховите сигнали, а най-накрая е зрението. (Понякога последните две са преобърнати. Подо­зирам, че причината зрението да е последно, е, че упражне­нието изисква употребата на зрителната мрежа дори и в тъм­нината.)

Състояние Д е постигането на С, когато човек е напълно отпочинал и освежен в началото на упражнението. Това е много важно и е много по-лесно да се опише, отколкото да се постигне. Да навлезете в състоянието на релаксация пълен с енергия и буден е абсолютната сигурност, че ще поддържа­те съзнателен контрол. Най-добрият начин за постигането на Състояние Д в ранните опити е да започнете упражнението веднага след ставане след кратка почивка или нощен сън.

Започнете упражнението, преди да се въртите в леглото физически, докато тялото ви все още е отпуснато от съня и съзнанието ви е съвсем нащрек. Не пийте много течности пре­ди сън и няма да изпитвате моменталната нужда да освобо­дите пикочния си мехур веднага след събуждане.

Възбуждане чрез опиати. Изглежда никой от опиатите, които довеждат до релаксация и които вече са употребявани, не помагат. Барбитуратите предизвикват загуба на умствен контрол и само водят до объркано състояние в по-дълбоко съзнание. Същото важи в по-малка степен за успокоителни­те. Постига се отпускане, но с цената на усещане. Алкохолът във всяка форма има същия ефект. По-екзотичните смеси ка­то например алкалоиди, халюциногени са може би по-про­дуктивни. Не съм имал достатъчен контакт с такива вещест­ва, за да имам обосновано предложение. Възможно е по-за­дълбочени проучвания да бъдат показателни за тях.

Използвал съм и трите метода. Много рано отхвърлих релаксацията чрез употреба на наркотици, защото резултатът бе загуба на съзнателен контрол и изопачено усещане. В пър­вата техника бяха подготвени специални записи за хипнотич­но индуциране. Те бяха много ефективни и полезни. Техни­ките на граничното състояние на съня са много често изпол­звани. Въпреки сложната звукова процедура, за мен това е най-естественият метод.

II. СЪСТОЯНИЕ НА ВИБРАЦИИ

Обобщението на този ефект е най-критично от всички. Субективното сетивно усещане, което той произвежда, е спо­менато многократно. Веднъж постигнато, не трябва да ви се казва, че сте успели и сте превъзмогнали друго голямо пре­пятствие.

Всичко, което може да се предостави, са указанията. При сегашното равнище на познанието е известно защо тези не­ща вършат работа. Също както, когато щракнете ключа на лампата, без да знаете как точно действа той, откъде идва електричеството или защо и как действа между затворените в крушката волфрамови жички. Най-малкото, целият мате­риал, съдържащ се в настоящата книга, е установен по напъл­но емпиричен начин. Встрани от принципната човешка лабо­ратория - този писател - няколко други индивиди са опита­ли този пример. Достатъчно е да кажа, че са получили поло­жителни резултати.

Помощ за достигане на вибрационно състояние. Легнете в най-благоприятно за релаксация положение, но тялото ви трябва да е по оста север - юг, като главата ви е към магнит­ния север. Отпуснете дрехите си, покрийте се с нещо, за да ви е малко по-топло, отколкото по принцип обичате. Махнете всякакви бижута или метални предмети, които са близо или докосват кожата ви. Уверете се, че ръцете, краката и тилът ви ще се отпускат в положение, което няма да пречи на кръво­обращението. Затъмнете добре, така че никаква светлина да не прониква през клепачите ви. Нека стаята ви да е в полум­рак, защото иначе няма да имате никаква възможност за ви­зуална информация.

Абсолютно необходими неща. Уверете се безусловно, че няма да бъдете обезпокояван по никакъв начин, нито чрез ди­ректна физическа интервенция, телефонно позвъняване или други смущаващи шумове. Не си поставяйте ограничения във времето или крайни срокове. Надали ще успеете да използвате времето, прекарано за експеримента, по по-полезен на­чин. Нищо предстоящо не трябва да отнема от времето за опита.

Постигнете състоянието на релаксация. Направете го чрез метода, който според вас е най-подходящ. Работете до Състояние Д или неговия еквивалент и задръжте до възмож­но най-дълбокото, ниво на отпускане, без да отслабвате съз­нанието си. Когато е минало достатъчно дълго време, за да сте сигурни, че сте постигнали това, повторете наум: „Съзна­телно ще възприема и запомня всичко, с което ще се срещна през този период на отпускане. Когато съм напълно събуден, ще си спомня в детайли само онова, което ще бъде от полза за моето физическо и духовно съществуване." Кажете си го пет пъти. След това започнете да дишате през полуотворената си уста.

Установете вибрационните вълни. Продължавайки да дишате през полуотворената си уста, се концентрирайте вър­ху тъмнината пред затворените си очи. Първо погледнете в тъмнината на около трийсет сантиметра от челото си. Сега преместете точката си на концентрация на деветдесет санти­метра, а после на сто и осемдесет. Задръжте за малко, дока­то точката на концентрация е твърдо установена. Оттам пре­местете точката 90 градуса нагоре, на линия, успоредна на ос­та на тялото и достигаща до над главата. Достигнете вибра­циите на това място. Когато ги намерите, съзнателно ги вър­нете в главата си.

Тази проста картина може да постави много въпросител­ни. Какво да достигнем? Какво да върна в главата си? Да опи­таме друг метод на обяснение. Започнете съзнателно концен­триране, като че ли две линии излизат извън външните ъгъл­чета на затворените ви очи. Мислете за тях като за събиращи се в една точка на трийсет сантиметра от челото. Представе­те си ясно съпротива или натиск, когато тези две линии се срещнат, заредени като че ли електрически частици са свър­зани, или пък отблъскването на еднородните магнитни полю­си. Сега разширете това свързване навън, на около деветде сет сантиметра, все едно дължината на ръката в изпънато със­тояние. Поради различията в ъглите образецът на налягане­то е променен. Свиването на пространството (сили?) между събиращите се линии, трябва да даде резултат и оттук наля­гането трябва да се увеличи, за да се постигне съединяване­то. След установяването на дължината от деветдесет санти­метра разширете пресечната точка на сто и осемдесет санти­метра от главата си, или 30 градуса. (За да можете правилно да си представите как точно изглежда ъгъл от 30 градуса, на-чертайте с ъгломер трийсетградусов ъгъл на хартия и запом­нете вида му.)

След като вече сте научили как да установите и запазите трийсетградусовия ъгъл навън (или грубо сто и осемдесет сантиметра), снижете пресечната точка до 90 градуса (или буквата L) нагоре в посока към главата си, но паралелно на оста на тялото. С тази пресечна точка вие сте „пристигнали". Удължавайте и достигайте с тази точка все повече, докато постигнете реакция. Отново ще разберете, когато го добиете. Все едно пееща, съскаща, ритмично пулсираща вълна от пламтящи искри идва, бучейки в главата ви. Оттам като че се плъзга през тялото ви, като го прави сковано и неподвижно.

След като сте научили процеса и като имате познанието, няма да бъде необходимо да повтаряте всичко това. Нужда­ете се единствено да мислите за вибрациите, докато сте в със­тояние на релаксация, и вибрациите ще се появят. Основен рефлекс бе установен, невропад, който отново и отново мо­же да бъде следван. И пак това не е техника, която може да бъде постигната още от първия опит. Вероятността за успех са увеличава с всяко сполучливо усилие. Колкото повече го опитвате, толкова повече се увеличават шансовете за положи­телни резултати. Независимо, че сте успели, не винаги ще бъ­де възможно да го повтаряте по свое желание. Все още има много изменения, които пречат и трябва да бъдат изолирани и идентифицирани. И все пак достатъчно често „върши рабо­та", за да бъде предмет на продължителни изследвания.

Ш. КОНТРОЛ НА ВИБРАЦИИТЕ

Когато сте постигнали вибрационното състояние, има определени указания, които трябва да следвате. Това условие при съзнателен контрол е целта, която преследвате. За да го осъществите, трябва внимателно да наблюдавате процедури­те. Те, разбира се, трябва да бъдат спазвани в определена пос­ледователност в представения ред.

Няма доказателство, показващо, че вибрационното със­тояние е вредно за психиката или за физическото тяло. Ето тогава някои процедури, които трябва да бъдат прилагани систематично. Има есенция от буквално стотици опитани - и сбъркани - експерименти.

Приспособяване и аклиматизация. Това е начин да се ка­же, че трябва да привикнете към усещането на това необик­новено условие. Всякакъв страх и паника трябва да бъдат ели­минирани, когато почувствате вълни като електрошок, които безболезнено проникват в тялото. Най-добрият начин изг­лежда е да не правите нищо, когато те се появят. Лежете ти­хо и ги анализирайте обективно, докато те сами си отшумят. Това обикновено продължава около пет минути. След някол­ко такива опита ще разберете, че не сте подложен на екзеку­ция чрез електрически ток. Опитайте се да избегнете паническата борба за преодоляване на паралитичното състояние. Мо­жете да се справите с него, като с голямо усилие на волята седнете, но ще бъдете разочаровани от себе си, че сте го на­правили. В края на краищата, вие точно към това се стремях­те.

Пренасочване и моделиране. След като веднъж сте се ос­вободили от страховите реакции, сте готови за стъпки към контрола. Най-напред съзнателно насочете вибрациите в пръстен, или ги принудете да влязат в главата ви. След това наум ги изпратете надолу по тялото си до пръстите на кра­ката и отново пак ги върнете към главата. Накарайте ги да се плъзгат ритмично във вълна из тялото ви от глава до пети и обратно. След като сте дали импулс на вълната, оставете я да продължи по своя воля, докато отшуми. Това ще отнеме около десет секунди - пет надолу, пет нагоре, - за да може вълната да направи пълен кръг от главата до върховете на пръстите на краката и обратно. Практикувайте го, докато вибрационната вълна започва моментално по команда от мо­зъка и се движи стабилно, докато отшуми.