Робърт Монро Пътуване извън тялото

Най-важните нужди на развиващите се жизнени форми се посрещат по пътя на усъвършенстването на психо-силата. Първата от тези нужди - общуването, е автоматично рож­дено право. Предаването и получаването на информация от ин­дивид на индивид или от една на друга група, не познава поня­тието време-пространство. По пътя на опита и обучението се постига умение за други приложения на психо-силата, та­кива като движение и разговор на веществото, насочване и кон­трол на най-малките видове и общуване и свързване с онези от царството на нефизическата материя.

С развитието на разумните жизнени форми в общества и цивилизации, разбирането и познанието на останалите дейс­тващи сили идва по напълно естествен път. Типично, те са ре­зултатът от желанието на личността (и обществото) да се освободи от досадата на постоянната и продължителна упот­реба на психосилата. По този начин са създадени механични­те способи, за да произвеждат телесна прехрана, да ръково­дят и контролират планетарното обкръжение и дори да модулират и усилват психосилата.

Чрез нематериалната възприемчивост на силата „пси" ос­таналите сили биват бързо адаптирани към нуждите и впрег­нати на работа. Възможно е в този етап обществото да ус­танови и първите си разумни контакти с други общества из­вън пределите на родната си планета и дори с обитателите на нематериалните светове.

С тази последна стъпка към зрялост социалната органи­зация се обединява с необятната цялост на междугалакти-ческото общество. Не е случайно съвпадение на обстоятелст­вата, че неопровержимото познание на отношението на це­лостта към Създателя е най-важното постижение на този съюз. Обърканите фантазии и догадки са обречени .на смърт. Стандартите, според които разумният живот може да се развива и разширява, са сложно вплетени в правилата и зако­ните на енергията и се прилагат с равна взискателност.

В далечното минало много от тези социални организации започнали да долавят излъчванията от нисък порядък на пси-силата, идващи от външния край на мрачна галактика. Първо­начално този феномен е възбудил само второстепенен интерес. И количествено, и качествено това не било нищо повече от не­разумно животинско предаване. Въпреки това един безработен техник обработил суровината - входящите пси-шумове, с по­мощта на случаен подбор, без да прояви и най-слабо любопит­ство. За негова изненада на уреда му се появили редки светка­вици от приложената пси-сила.

Заинтригуван от тази чудатост, той направил пси-измервания и на областта. И според очакванията, открито било раждането на ново общество. Радостно възбуден от откри­тието на такова необичайно събитие, техникът веднага пре­дал стандартната пси-комуникация за нови общества.

Странно, отговор не се получил. Настойчивите предава­ния след това довели до същия резултат. Разбира се, това би­ло необичайно събитие. Изпратен бил екологичен екип, който да изследва физически тази аномалия.

Изследователите разкрили, че източникът е третата планета от звездна система Клас 10. Когато навлезли в орби­та около тази същата планета, направили измервания и наб­людения, които показали, че тя не следва нормите за размно­жаване на разумния живот. Газовият защитен слой около планетата не притежавал обичайните качества за непропус-каемост и силно филтриране. Това очевидно давало възмож­ност на радиация с високи стойности да достига до повърхността, дори до мястото, където самото слънце можело яс­но да се види, както и далечните планети и звезди, когато се наблюдават от сенчестата страна.

Още повече - във връзка с голямата скорост на въртене и другите фактори магнитно поле с голяма интензивност про­никвало по цялата планета. То, заедно с необикновените ради­ационни елементи упражнява силно влияние върху младото об­щество.

В непосредствена близост пси-шумът става непоносим. Без необходимата защитна екипировка за групата било невъз­можно да кацне на повърхността на планетата. Пси-впечат-лението било за груба безпътна липса на разум, неконтролира­на и необективна. Визуалните наблюдения обаче показали за­чатието на социалните групи, предмети, изработени от чо­вешка ръка, завладяване на природата.

За щастие един от членовете на изследователската гру­па бил работил усилено върху изкуството на личната пси-за-щита. Именно той предложил да се установи физически кон­такт на самата планета. Това станало, докато другите тър­пеливо чакали в едно прикритие, намиращо се на крехък и без­плоден сателит на планетата.

Пътуването само по себе си показало колко неадекватна е подготовката при екстремни условия на учени. Не след дълго той се върнал в състояние на умопомрачение. Въпреки това той успял да установи контактна няколко места по повърхност­та на планетата. Истина било. Създавало се ново общество, но при невъобразими ограничения. Никъде не съществувало поз­нанието, разбирането или употребата на пси-силата. Когато бил направен опит за пси-комуникация, обитателите или па-нически се разбягвали, или се просвали и излъчвали силни пси-ре-акции, за да покажат, че се намират в присъствието на Съз­дателя. Парадоксалното е, че грижливите пси-измервания по­казали случайни проблясъци на законите на Вселената в умо­вете на тези индивиди, което убедително е доказало, че семе­то наистина е било посято. Тези индивиди трябвало да се раз­вият в една социална структура според плана, където и да е в природата.

Узнавайки това, изследователският екип се завърнал в сво­ето общество, за да размисли върху проблема. В по-късни вре­мена други по-добре екипираш изследователи посещавали и наб­людавали от време на време този борещ се разумен живот. Всички посещения били извършени в рамките на правилата, при­лагани за младото общество. По този начин не било упраж­нено директно въздействие, което да подбуди господството на една култура над друга. Съвсем рядко били откривани разум­ни приложения на „пси" на индивидуално равнище, а това било окуражаващо. Все още, независимо от всички предпазни мер­ки, било установено, че действителните посещения само засил­ват митовете и легендите, появили се в резултат на предиш­ните контакти. Било изключение да се получи обективен от­говор от някой индивид чрез пси-измерване. Никой от тези от­говори не се разширил до общоприета практика.

В настоящето ситуацията забележително се е промени­ла. Установената практика на пси-мониторинг и справочното известие от нематериални интелекти показват, че въпросно­то общество учудващо е навлязло в ядрения етап, докато все още е в биохимическия. Приложенията на ядрената сила не­съмнено водят към притегляния, което предопределя истори­чески ранните перспективи на междуклетъчно движение. Без да са напълно изяснени полетата на пси-силата, контактът с други обществени форми през новото не пси-общество би бил катастрофален. Ако е постигнато междуклетъчно движение, такива контакти са сигурен факт.

С такива изгледи пред себе си изследователските групи разшириха усилията си за осъществяване на връзка без сериоз­но въздействие върху динамиката на новото общество. Труд­но е, защото съществуват същите пречки. Непрекъснатото обяснение на божествено ориентиране настоява на своето. Съ­щите тези, които са осъществили контакти чрез пси-измер­вания, все още губят способността си да разсъждават и би­ват изолирани като болни от неизвестно страдание. Всеки друг образец на пси-комуникация обикновено бива обявяван за нереален или за сън (термин, употребяван от обществото, за да обясни некоординираната пси-дейност през периодите на раз­товарване, подобни на тези, открити сред децата в нормални­те обществени култури.)

Най-разочароващи са опитите за общуване с интелекту­алните лидери. Без изключение те всички са били неуспешни. Изследването предполага, че това е резултат от тоталната концентрация върху изучаването на въпроса - историческо от­хвърляне на всички феномени, свързани с пси-силата, и невъз­можност да се сравни някоя друга връзка, освен тази, която е усетена чрез сетивата за светлина, звук (вибриране на газо­вата обвивка) и разнообразието от електромагнитна радиа­ция (механично генерирана и предадена).

Единственият минимален успех бе постигнат с индивиди, непритежаващи задържаща „научна" подготовка. С мъничко отучване и без да се понесе загуба на престиж, бе постигнат полезен обмен на рационални мисли у няколко от тези сравни­телно необразовани обитатели. За съжаление, тълкуването на получените данни от такива неподготвени умове често е сил­но изопачено. И още нещо - водещите авторитети на това младо общество отхвърлят свидетелските показания, доказа­телства и твърдения на такива хора по причина на тяхното невежество.

Работата все още продължава. Използва се екипировка за излъчване на пси-силата, която е на много високо равнище, с надеждата да се направи пробив към членовете на общество­то, докато те са в активно будно състояние. Всички индиви­ди, притежаващи някаква степен на интелект заедно с обек­тивно любопитство, се приучват - понякога болезнено, към ос­новите на техниките на пси-силата. Други временно са изве­дени от тяхното обкръжение или като плътни частици мате­рия, или като пси-същества, за да бъдат изследвани и проуче­ни като нишки към разрешаване на проблема.

Няма да бъде предприето никакво директно действие. Та­ка ще се придържат към правилата за предпазване, както ги прилагат към всички по-нисши социални организации. Многократно доказан факт е, че такива подгрупи са напълно загубе­ни, когато бъде осъществен контакт с по-напреднали общест­ва.

Подробностите на тази хипотеза може би са грешни, а мотивациите различни. Но е напълно възможно основата да не е чак толкова далече от реалността. Фактически ние може би сме само едни интересни лабораторни животни за „тях", полезни при различни опити, но нищо повече. Ако такова об­щуване и/или експериментиране е било опитвано или сега се прави, то би могло да даде отчет за много от нещата, оста­нали неразгадани, в нашата човешка история. Сигурно то из­цяло ще бъде в разрез със сегашните религиозни убеждения, като събития, приписвани на Бог и неговите помощници, под каквато и да е форма ще придобият по-прозаичен статус.

Науките за живота, особено онези, свързани със съзна­нието, личността и неврологичните функции, ще трябва да претърпят основно преразглеждане. И душевните, и физичес­ките страдания ще бъдат напълно изяснени чрез точно поз­нание, което ще измести смътните предположения, които се­га преобладават.

Най-бързо ще се адаптират материалните науки. При тях експериментирането и екстраполацията ще бъдат относител­но прости с помощта на новата информация и теории, изг­радени върху наистина солидни открития.

На персонално равнище хипотезата, описана по-горе, може да предложи логичен отговор за много от собствените ми преживявания. Преразглеждането точка по точка ще бъ­де необходимо, за да изкристализира правилната връзка при всяко обстоятелство. Като философа, психиатъра и другите, прекарали много години в експериментиране, подготовка и усъвършенстване на точно определен идеен вектор, аз също нямам желание все още да променям курса.

Въпреки това експериментите, които следват по-долу, не трябва да бъдат игнорирани. Те се случиха в ранните перио­ди на експериментирането и са взети почти дума по дума от записките.

9.9.1960 г. Нощ.

Лежах в положение север-юг, когато изведнъж усетих, че ме облива и пронизва много силен лъч, който сякаш, идваше от север, около 30 градуса над хоризонта. Бях абсолютно без­силен, без никаква собствена воля и почувствах, че сякаш се намирам в присъствието на много мощна сила - бях в пер­сонален контакт с нея.

Притежаваше разум във форма извън моето познание и влизаше директно (по лъча?) в главата ми. Сякаш търсеше всеки спомен в съзнанието ми. Наистина бях изплашен, за­щото бях безсилен да направя нещо срещу това нахлуване.

Тази разумна сила влезе в главата ми точно над челото и не ми предложи никакви успокоителни мисли или думи. Ся­каш не знаеше нищо за емоциите и усещанията ми. Търсеше безпристрастно, бързо и категорично нещо специфично в мо­ето съзнание. След малко (може би миг) мисълта напусна, а аз се „свързах отново", шокиран станах и излязох на чист въздух.

16.9.1960 г. Нощ.

Същото безпристрастно проучване, същата сила, под съ­щия ъгъл. Въпреки това този път добих впечатлението, слож­но заплетен от чувство за вярност към тази разумна сила и винаги съм бил в това положение. Разбрах, че имам да вър­ша работа тук, на Земята. Не бе необходимо работата да е по вкуса ми, но на мен ми бе възложено да я свърша. Имах чувството, че работя на „помпена станция". Това бе най-обик­новена мръсна работа, но все пак беше моята работа. Бях здраво свързан с нея и нищо, ама абсолютно нищо не бе в състояние да промени ситуацията.

Представих си огромни тръби - толкова стари, че бяха покрити с ръжда и обрасли с храсти. По тях течеше нещо ка­то нефт, но то притежаваше повече енергия от нефта. От него имаше очебийна нужда и то бе ценно гориво навсякъде. (Предположение: не на тази материална планета.) Това про­дължаваше от цяла вечност. Значи имаше и други енергийни фракции, от които се получаваше същият материал, на срав­нително по-висока база. Материалът се преработваше на ня­какво далечно място или цивилизация в нещо много ценно за съществата, далече извън моите способности да разбера. И отново разумната сила излезе и се отдалечи бързо, а посещението свърши. След малко станах, чувствайки се деп­ресиран. Влязох в банята на къщата ни и наистина усетих, че трябва да си измия ръцете, след като съм работил (макар че ръцете ми бяха чисти).

30.9.1960 г. Нощ.

Случи се същото като на 16.9. Пак усетих, че съм работ­ник в помпена станция. Появата на съществото в края на лъ­ча (?), претърсването на мозъка ми, този път дори за да ви­ди какво точно контролира дихателния ми апарат. Долових, че съществото търсеше някакво вещество, за което по всяка вероятност то смяташе, че позволява да се движа в земната атмосфера. Появи се картина (в съзнанието ми) на торбичка, вероятно 5x8 см, дебела 2,5 см, закачена за колана на кръс­та, на която бе написано: „Ето така дишаме сега." Това ми даде кураж наистина да се опитам да общувам.

Наум (също и на глас?) ги попитах кои са. Получих от­говор, който не съм в състояние нито да преведа, нито да раз­бера. После почувствах, че започват да напускат. Помолих за някакво доказателство, че са били там, но бях възнаграден само с покровителствена насмешка.

Тогава те сякаш се устремиха в небето, докато аз ги ви­ках, направо им се молех. Вече бях сигурен, че умствените им възможности и интелектът им бяха далеч над моите предста­ви. Това бе един безпристрастен, хладен интелект, без какви­то и да е чувства на любов или симпатия, на които толкова се възхищаваме. А може би това бе всемогъществото, което ние наричаме Бог. Такива посещения в миналото на човечес­твото може би са били основата за всички наши религиозни убеждения, а нашето познание днес не може да намери по­добри отговори, отколкото преди хиляди години.

По това време започна да просветлява. Седнах и запла­ках. Хълцах дълбоко, така както никога преди не бях плакал. Защото тогава вече знаех, без никакво определение или бъде­щи надежди за промяна, че Бог от детството ми, от църкви­те, от религията по целия свят не бе това, на което се пре­кланяхме. Плачех, защото до края на живота си щях да „стра­дам" от загубата на тази илюзия.

Е, тогава възможно ли е ние да сме остатък от лабора­торни животни? А може би експериментът все още „продъл­жава"?

21. Предварително условие: разумен?

За тези, които имат широки познания в областта на ху­манитарните науки, написаното по-долу може би ще се сто­ри като продължение на линията на мисъл, която се е запа­зила в продължение на хилядолетия. И това е точно така. То­гава защо сега отново става толкова съществена?

Първият отговор е, че материалът не е бил получен от четива и теории от миналото. Нещо повече, това се случи в средата на двадесетото столетие. Сравнението идва след фак­та. Ако има нещо ценно тук, възможно е съвременната тех­нология по пътя на сериозни, организирани изследвания и проучвания на предположението за Второто тяло да дари чо­вечеството с огромен скок - подобен, или дори по-голям от революцията на Коперник. Това е пролуката, която става вра­та, а после се превръща в широк друм, водещ към нова ера в човешката история.

ПРЕДПОСТАВКА: ОБХВАТЪТ НА СЕГАШНИЯ ЧОВЕК

Отчасти поради нашето силно материалистично общес­тво ние свикнахме и се поставихме в условията на теорията, че човешкото същество се простира изключително само в гра­ниците на физическото тяло. Ето защо периферията на живо­то човешко създание - рамката на тази област, в която то ви­рее и на която въздейства - се разширява извън физическото тяло и съзнанието. Съставът на тази област не е нито мате­риален, нито двигателен. Тя се състои от мисли и чувства. Предаването и приемането на въздействащите данни е непре­къснато. Действа едновременно на съзнателно и несъзнател­но равнище през всеки момент от живота - в будно състоя­ние или по време на сън. Данните, получени от човешкото съ­щество по този начин, могат да бъдат както полезни, така и разстройващи, в зависимост от тълкуването, което им се пре­дава от несъзнателното. Реакцията на този непрекъснат по­ток от информационни данни може да бъде открита в раз­личните умствени и физически състояния на индивида. Нап­ример периферията се разширява до мястото, където се на­мира приятел. Приятелят мисли за вас обективно или емоци­онално. Необяснимо как точно в същия момент той идва в съзнанието ви, без внушението на сроден асоциативен спо­мен. Това става толкова обикновено и така често, че ние не знаем колко е забележително. Съединете това с почти необят­ните заплетености и разнообразия от настоящи и минали чо­вешки взаимоотношения на индивида. Само тогава всеки ще започне да чувства целия обем и разнообразие на получените данни.

Християнската етика изглежда е опит да се обясни този факт чрез необективна притча. Мислите за вас, внушени ви от съсед, приятел или враг, оказват забележително влияние върху съзнанието ви, а оттам рефлектират и върху физичес­кото тяло. Става ясно също, че индивидът с широк, продъл­жителен опит в човешките взаимоотношения, ще получи по-голямо количество въздействаща информация, в директна пропорция с този опит. За световните лидери, които са под­ложени да получават информация от милиони, натоварвани с емоции - добри или лоши, товарът е неизчислим. Имайте предвид също, че онова, което предизвиквате у другите, съ­щото „ви се връща обратно".

Опитайте да си представите невидимата нервна мрежа, простираща се от вас към всеки човек, когото сте срещнали. Сигналите (мислите) непрекъснато се движат по тази мрежа от и към вас. От тези, които често мислят за вас, съзнателно или по друг начин, се е разпростряла една здрава, добре цир­кулираща мрежа от връзки. В другия край на честотата са онези, които се сещат за вас може би веднъж годишно. Про­учете целостта от хора, които сте срещнали или познавате, а също и тези, върху които може да сте оказали влияние, без да знаете за това. Това ще ви даде възможност да оцените ве­роятните източници на многото необективни сигнали, оказ­ващи влияние върху вас в определен момент.

Качеството на сигналите очевидно е много разнообраз­но, което принципно се основава върху степента на емоцио­нално присъствие по време на предаването. Колкото е по-ин­тензивно чувството, толкова е по-силен сигналът. Въпросът „добро" или „лошо" не променя качеството на трансмисия­та.

Обратното действа по абсолютно същия начин. Вие пре­давате на тези, за които мислите, и по този начин им оказва­те въздействие. „Мислите" в случая се отнасят до онези умс­твени действия, които почти напълно са на несъзнателно рав­нище и са главно емоционални и субективни по природа. Когато се случат такива предавания и приемания - съзнателно и по желание, говорим за телепатия.

Много все още е неизвестно. Дали предаването и прие­мането не се увеличават десетократно по време на сън? Ефек­тът прекратява ли се, когато човешкото същество „умира"? Разширява ли своето действие и върху животни? Стотици въп­роси очакват отговор. Въпреки че това е първата крачка към разширеното познание на преживяването на физическия жи­вот.

ПРЕДПОСТАВКА:

ИСТИНАТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО

НА ВТОРОТО СЪСТОЯНИЕ

Много, ако не и всички живи човешки същества, имат

Въпреки това последният случай поставя няколко начал­ни статистики и вероятности. Немислимо е една експеримен­тална „способност" да е уникална. Ако един човек може да извършва това разделяне от физическото, трябва да има и други живи хора, които могат да правят същото, вероятно и по-добре. Но колко са тези другите? Може ли един на хиля­да души да го прави? Или на десет хиляди? На сто хиляди? Може би един на милион? Нека приемем последната възмож­ност - само един човек от един милион души може да дейс­тва съвсем съзнателно и съдържателно във Второто тяло. То­ва означава, че в настоящия момент повече от трийсет и пет хиляди живи хора могат да действат във Второто тяло, веро­ятно по-добре и от мен. Такава голяма група, ако бъде орга­низирана, би могла да контролира съдбата на човечеството. Изниква въпросът: Дали някои от тях и сега не са организи­рани и дали не контролират нашата съдба?

Преди да отхвърлим това като абсурд, спомнете си, че аз бях в състояние да въздействам на друг жив човек във фи­зическото в епизода с „щипането". Щом един може да го пра­ви, могат и останалите. Нищо повече от щипане в точния мо­мент и на правилното място върху физическото тяло на дру­го човешко същество не би могло да промени света. Необхо­димо е малко въображение, за да видите прищипана цереб­рална артерия в мозъка, както в случая с инсулта на световен лидер. Или животоспасяващо щипване на кръвотечаща мо­зъчна артерия в друг. Всичко необходимо е способността и волята: Ако има някакви прегради или спирачки за такова възможно действие, те не са очевидни.

По-нататък - човек, действащ във Второто тяло, може да окаже влияние на други човешки същества умствено. До каква степен и по какъв начин все още не е сигурно. Въпреки това експериментите показват, че това може да се прави. Та­кива ефекти могат да се проявят при нарушен сън. Те биха могли да са резултат от необяснимо натрапчиви импулси, страхове, неврози или възпалителни процеси. Данните показ­ват, че нищо друго не е необходимо, освен усъвършенствани техники за систематичното осъществяване на това състояние по собствено желание.

Вероятно то също вече е направено.

Използването на Второто тяло по желание в такъв слу­чай произвежда потенциално такава мощ, че останалите ме­тоди са безпомощни срещу нея. Хората, владеещи тази енер­гия, биха били в състояние да забраняват или да отклоняват всяко сериозно проучване в тази област на познанието. Ако историята е някакъв показател, нещо вече успя да забави раз­витието в тази посока. Първо беше стената на отхвърлянето. После се появи завесата на суеверието. Днес съществува двойна бариера: подозрението на организираната религия и по­дигравката на признатата наука.

От друга страна, използването на такава мощ може да бъде под контрола и посоката, избрана от живи, интелиген­тни или безпристрастни регулатори. Те могат да изключат неконструктивните сблъсъци. Съществуват някои показания, че може би това е случаят. Можем само да се надяваме, че е той.

Нека предположим тогава, че един изискан човек се е заел със сериозно изследване на Второто тяло. Един по един ос­таналите ще научават техниката и реалността ще стане об­щоприета. После какво?

Първо, човек ще се освободи от цялата несигурност на взаимоотношението си с Бог. Положението му в природата и Вселената ще бъде недвусмислено познание. Той повече ще знае, отколкото ще вярва, че смъртта е преход или завършек. С такова познание и разширен опит религиозният конфликт ще бъде невъзможен. Твърде вероятно. Католици, протестан­ти, евреи, будисти, православни християни и т. н. ще поддър­жат своята индивидуалност, знаейки, че всеки има своето кът­че в Място II. Въпреки това най-накрая всеки ще разбере по какъв начин това е възможно. Ще му стане ясно, че в спектъ­ра има безброй необхватни вариации. Всеки ще го осмисли, казвайки: „Ето това именно се опитвахме да ти кажем в края на краищата."