Робърт Монро Пътуване извън тялото

Мерки за интелигентност. Повърхностно погледнато, освен допълнителните сетивни способности, което току-що отбелязах, сякаш веднага не се откриват широки простори за познание и информация. Няма огромен скок в Коефициента за интелигентност -10, според валидните във физическия свят стандарти. Разбира се, че има нов вид интелект в действие, но той е във форма, която изглежда несравнима. Този мно гостранен ум използва преживяванията от живота във физи­ческото, но ги прилага само тогава, когато те пасват на ефек­та или случая. Понякога се случват действия, които са пълна глупост за съзнанието и тяхното значение става разбираемо едва след случката.

След значително количество преживявания и опити чо­век започва да разбира, че съзнанието само по себе си, дори със следите на връщането към спомените си, не е подходящо за задачата на пълното сравнение. Има твърде много за пре­оценка, което е извън обхвата на съзнателното персонално преживяване. И пак това изисква продължаваща необходи­мост да бъдат организирани подходящите данни в съответ­ната сравнителна форма и да се прибави тялото на познани­ето чрез явното преживяване на други съзнания. Това съзна­ние е признало своите ограничения!

Образци на паметта. Ако съзнателният интелект не изг­лежда да е усъвършенстван, складът на паметта е друго не­що. Една от ранните промени е постепенното заливане на па­метта със случаи, места, хора и неща, които нямат никакво отношение с настоящите дейности на човек във физическия живот или пък в минали преживявания. Нито пък те изглеж­да да имат нещо общо с посещенията в Място II и Място III.

Източникът на тези спомени все още остава загадка. Те са почувствани и припомнени, докато човек е във Второто състояние. Например аз имам жив спомен за едно място, къ­дето съм свикнал да живея - пътищата, водещи до него и об­кръжаващия ландшафт. Не е плодородна земя, но изглежда съм положил много труд, за да я облагородя, защото това бе всичко, което можех да си позволя. Имах намерение да построя къща там някой ден.

Имам спомен и за три свързани сгради на улица от един голям град. Стари, високи около осем етажа сгради. Послед­ните им етажи (подобни на стара сграда с апартаменти) бя­ха съединени в една огромна жилищна площ с просторни стаи с високи тавани. Човек трябва да слиза и да се качва малко, за да премине от една стая в друга, поради разликата в нива та на апартаментите. Това бе място, което посещавах не мно­го често, някъде, някога.

Има още твърде много такива неща, вероятно важни по отношение на цялото. Трябва да се знае обаче, че те са ди­ректен продукт на експериментиране във Второто състояние. Каква е стойността им извън това да объркват, досега не съм научил.

15. Сексът

във Второто състояние

По време на цялостното експериментиране един случай започна да се издига до фактор, най-явен във Второто състо­яние. Въпреки че в цялата тайна литература на ъндърграун-да той изобщо не е споменат, нито пък е отворена дума за някакво предположение или обяснение. Този фактор е сексът и физическият сексуален нагон. Ако данните на Второто със­тояние бъдат приети за факт, тази работа за секса между чо­веците някак си става очевидно объркваща, изопачена и раз­брана по най-неправилен начин.

В една нация, където над двадесет процента от практи­куващите психиатри са фройдисти, този фактор е споменаван по-подробно. Фактически няма мисъл, нито действие, които да възпират някоя друга мотивация, ако ние напълно се при­съединим към тази теория.

С етикета „дяволски", дълго време прикрепян към въп­роса, ъндърграундът вероятно го игнорира като нещо грубо „материално" и недостатъчно отнасящо се до духовното усъ­вършенстване. Същото може да се каже и за религията, формална или друга. Както храна, тази необходимост е манипу­лирана в цялата история на човечеството отново и отново посредством изкуствени правила и забрани, за да се упраж­нява контрол върху широките народни маси. В голяма сте­пен това все още се прилага като основен контрол над наши­те желания и действия. Погледнете почти всички американс­ки телевизионни компании. Те разглеждат въпроса само от едната страна. Другия аспект можете да чуете в проповедите на свещеника за наказанието в ада и проклятието. Изучете не-цензурираната история на някоя стара цивилизация или ре­лигия, за да получите по-широк поглед.

В ъндърграунда имаше слухове, базиращи се върху уме­реното доказателство, че много от най-известните „физици" са твърде сексуални индивиди. По-изтънчената светска група претендираше за познание на това съответствие, но от това не бе синтезирано нищо. Гурдиев, известният мистик от на­чалото на двадесети век, твърдеше, че ако съществуват две препятствия пред достигането на мистичното състояние, ка­то например сексуалността, която някой представлява, той не би го постигнал.

Невъзможно е да се опише колко дълбоко съм благода­рен сега и как подкрепям коментара на Гурдиев. Защото ка­то американец аз бях продукт на същите схващания и услов­ности на обкръжението, както и всеки гражданин на тази страна. Дори и сега, след като условностите бяха премахна­ти, чувствам ехото на вината и греха в опитите си да бъда от­кровен по този въпрос. Убеден съм, че без него информаци­ята ще бъде непълна.

Ето и някои извадки от записките ми в ранните етапи на експериментирането.

7.5.1958 г.

Късна нощ, спалня, ниска влажност, безлуние. Физичес­ки бях изморен, умствено - спокоен. Легнах да спя и състоя­нието на вибриране започна след около пет минути. Събрах кураж да се „измъкна". Бавно и спокойно се издигнах на око­ло метър и половина над леглото. Тъкмо се чудех какво да правя после, когато бях обхванат от огромно желание за сек­суално задоволяване. Бе толкова силно, че забравих за всич­ко останало. Огледах се и видях жена си, която лежеше на леглото под мен. Спуснах се надолу и направих опит да я раз-будя, за да осъществим сексуален акт, но тя не се събуди. Раз­брах, че единственият начин да постигна резултата е да се прибера във физическото, и направих точно това. Вибрации­те започнаха да отслабват почти веднага. След малко седнах физически. Сексуалното желание бе отминало напълно. Мно­го странно бе. Никога не съм и знаел, че в мен бушува тол­кова силно подмолно течение от страсти.

1.6.1958 г.

Късна нощ, спалня, средна влажност, облачно. Бях съ­нен, но умствено бодър. Вибрациите се появиха само две ми­нути след като си легнах. Издигнах се право нагоре по „мис­ловния" метод и веднага бях завладян от сексуалния нагон четири пъти поред. Не можах да го задуша, независимо че упорито се стараех. Отчаян от самия мен, се прибрах във фи­зическото. Когато седнах, вибрациите бяха отминали. Сигур­но има начин да се отърва от това!

29.7.1958 г.

Късна нощ, кабинет, средна влажност. Бях малко умо­рен, но умствено свеж. Мисля, че бях открил отговора за секс-маниака в мен - този път проработи с учудващи резултати! Вибрациите започнаха леко. Изчаках да станат достатъчно силни, после „мислих" и ето че бях навън и отново над лег­лото. Пак започнах да търся из целия кабинет жена. Както и в миналото, всеки път, когато се замислях да се отдалеча на повече от три метра от физическото тяло, секс-идеята ме въз­пираше. Имах си и нов метод - вместо да се боря със сексу­алния нагон, да го игнорирам или да пренебрегвам присъст­вието му, аз си казвах: „Да, идеята за секс е чудесна и аз тряб ва да направя нещо, за да я задоволя. Ще го направя след малко, но първо трябва да отида някъде другаде." Засилвах се и се изстрелвах през тавана и след секунди бях в друга стая. Те седяха около масата, а върху нея имаше дълга бяла кни­га. Бях възбуден, но скоро започнах да се тревожа за връща­нето и мигом се замислих за физическото си тяло. Втурнах се и се усетих, че.съм се настанил в него. Седнах физически на кушетката, огледах се и се успокоих, като видях, че всичко, включително и аз, е нормално. Но бях напуснал накрая мо­ментната близост. Чудех се кои ли са двамата души.

Оттук става ясно, че сексуалният нагон никога не бе по­беден действително. Вместо това той бе оставен настрана, изоставен за момент, докато аз напълно го опознах и приз­нах съществуването му.

Всъщност идеята се появи от така наречената „Любовна сцена на Джийн Отри". В този типичен уестърн Джийн се бо­ри с подлеците, за да спаси момичето и да го обсеби. Той ще върви до нея и ще прави комплименти за прекрасната й като грива коса. Момичето ще го гледа с обожание в очите. Как­то и вие (а и момичето), всички сме сигурни, че той ще я це­луне. Но дори и след като тя го е помолила да го стори, ста­рият Джийн ще каже: „Ще го направя, Сузи Джейн, но пър­во ще ти изпея една песничка". И кой знае откъде ще извади китара и ще запее песен за коне. След песента той никога не я целува, защото филмът свършва преди това. Идеята за от­лагане вместо отхвърляне доказва, че именно това е начинът да се отхвърли господството на сексуалния нагон. Желание­то за секс остава и ще се появи веднага щом му се даде и най-малък повод. А възможностите се появяват често във Второ­то състояние, но под различна форма.

„Различна" е наистина много неточно описание. Сексу­алното взаимодействие в материалния свят не е нищо повече от бледа имитация или хилав опит да се уподоби една мно­го интимна форма за общуване и връзка във Второто състо­яние, която все пак не е „сексуална", а така, както ние я раз­бираме. Във физическия нагон за сексуално единение все ед но, че си припомняме съвсем неясно емоционалния връх, кой­то става между двама души във Второто състояние, и го пре­веждаме на езика на сексуалния акт. Ако сметнете, че ви е трудно да го схванете, опитайте се да изследвате собствени­те си сексуални желания съвсем специфично и обективно, без * условните фактори, на които сте били изложени. Премахне­те правилата и табутата и погледнете по-внимателно, без емо­ционални отклонения. Може да се направи. Вероятно вие съ­що ще има да се чудите колко дълбоко е било дезинформирано човечеството.

Ето и най-близката възможна аналогия с опита на Вто­рото състояние, на която физическият секс е просто една сян­ка. Ако противоположно натоварените електростатични по­люси можеха да „чувстват" при тяхното доближаване един до друг, те биха изпитали „нуждата" да се съединят. Няма бариера, която може да им попречи. Нуждата прогресивно нараства с приближаването им. В определена точка на бли­зост нуждата е непреодолима. Наоколо тя е всеобхватна. Из­вън определената точка на близост нуждата на привличане­то упражнява огромна притегателна сила и двете противопо­ложности се втурват една към друга и се сливат. Само за миг се получава умствено (душевно?) разтърсващо съединение на електрони един с друг, небалансираните товари се изравня­ват, установено е равновесие на мирно сътрудничество и все­ки е обновен. Всичко това става за част от мига, макар да е изминала цяла вечност. После настъпва спокойно и безоблач­но разделяне.

То е точно толкова нормално и естествено. Може би е трудно да се редуцира тази витална функционална емоция към една проста и наистина естествена нужда, към нищо по-вече или по-малко от приложение на закон на физиката, са-мо че на друго ниво. Въпреки това много тестове последова­телно поддържат тази предпоставки.

Есенцията на това заключение не се появи твърде лесно, тъй като трябваше да бъдат преодолявани непревземаеми ба­риери. Първите от тях бяха условните отговорности, устано вени и поддържани от правилата и забраните на нашата об­ществена структура.

Първоначално те бяха пренесени във Второто състояние. Предлагам много добър пример от моите записки.

16.9.1959 г.

Под въздействие на решението да „видя" започнах да разбирам какво е положението ми в стаята. Кабинетът бе сла­бо осветен. Бях над масата, на около 2.40 метра от кушетка­та, където успях да различа физическото си тяло в полутъм­ното. Тогава точно близо до вратата видях форма, със сигур­ност човешка, която се движеше към мен. Веднага вече „знаех", че тази личност е от женски род. Все още бях пред­пазлив, но се борех със сексуалния нагон, който растеше не­зависимо от волята ми.

— Жена съм. - Изглежда бе нисък женски глас.

Казах, че знам това, но се стараех да се държа на разс­тояние. Сексуалните обертонове в гласа й бяха непогрешими. Тя дори се приближи още.

Съзнанието ми осъзна, че тя, разбира се, бе жена и бе ми­ниатюрно изображение на сексуална привлекателност. Отд­ръпнах се, разкъсван между желанието и страха от това, ко­ето би могло да се случи, ако наистина имах сексуална връз­ка във Второто тяло, и вероятната „изневяра" към жена ми. Накрая страхът от евентуалните, неизвестни последствия по­беди желанието и аз припряно се втурнах към физическото си тяло, съединих се и седнах. Мислех за случая. Физическото ми тяло реагира и се възбуди. Излязох навън да се поразхо­дя, преди да напиша тези редове. Може би съм страхливец.

Случиха ми се доста такива срещи с различна степен на интензивност, преди да започна да преценявам кое бе „греш­ното", което ме държеше настрана. Изглежда имаше пряка връзка между това, което тълкувах като сексуален нагон, и „силата", която ми позволяваше да се разделям с физическо­то тяло. Дали не беше пренасочване на този основен нагон, който чувствах като „вибрации"? Или пък беше нещо друго? Беше ли сексуалният нагон физическа и емоционална проява на тази сила?

Вероятно има начин да се направи изследване при мно­го строго контролирани условия, т. е. съществува ли доста­тъчно зряло общество, което да се заеме с експериментите? Нашето със сигурност не е. Всичко, което тук може да се нап­рави, е да се огледат критично определени положения. По­настоящем в научните изследвания на сънищата и съня е отбелязано, че по време на РЕМ - (Рапид Ай Мувмънт - бър­зо мигане с очи) спане мъжките индивиди получават ерекция на половия член. Това става независимо от съдържанието на съня. И несексуален сън произвежда същия ефект. Горе-долу толкова е получила науката при експериментиране. Споме­нал съм го само защото най-забележителната физическа ре­акция, отбелязана при връщане от Второто състояние, е половата възбуда. И то е само един ключ към загадката, ни­що повече.

Дали чрез пренасочване или чрез пречистване, но сексът във Второто състояние не е същият, както при физическия двойник, дори и след като веднъж са отхвърлени навиците и грижите на последния. Създадените и постоянно подсилвани бариери от социалните условности са само половината от не­го. Физико-механичните елементи сами по себе си повече не се прилагат. Още дълго съзнанието ще продължи да превеж­да последователността на реакцията привличане-акт като по­добна функция, ставаща по нематериален път. С изостряне на възприемането и контрола различията ще стават по-забе­лежими.

Първо и най-очевидно е, че няма доказателство за вза­имното проникване на мъж и жена. Опитите да се изрази нуж­дата по такъв функционален начин стават трогателни като спомен. Човек с безсилие открива, че във Второто състояние то въобще не става по този начин. И още нещо - чувственост­та, произведена от физическата форма на сексуалния дубликат, напълно отсъства. Няма и специфичен образец на физи­ческа форма нито визуално, нито при докосване.

Как тогава? Кога? Аналогията на противоположните магнитни полюси все още е в сила. Съществува остро усеща­не за „различие", което е като излъчване (както и сигурно е) от слънцето или както някой треперещ от студ чувства огъ­ня. Динамично привлекателно и необходимо е. Силата на то­ва привличане е различна в зависимост от индивида. (Така се обяснява кое прави един човек сексуално по-привлекателен от друг - това е нещо повече от физически пропорции.) Би могло да е като магнитните линии на прилив.

„Актът" по своята същност въобще не е действие, а е не­подвижно, сковано състояние на шок, когато двамата наис­тина се сливат не само на ниво повърхности и една-две специфични части на тялото, а в пълен размер, атом по атом през цялата безкрайност на Второто тяло. Има кратък, уста­новен електронен (?) поток един към друг. Моментът дости­га до несравним екстаз, а после успокоение, изравняване и всичко свършва.

Защо се случва това и защо има нужда от него, не знам. Все едно северният полюс на един магнит да разбира своята „нужда" от южния полюс на друг магнит. За разлика от маг­нита обаче ние можем да усещаме обективно и да питаме „за­що". Един факт е напълно сигурен: както във физическото състояние, актът е еднакво необходим и във Второто. В ня­кои части на Място II той е нещо съвсем обикновено, като ръкостискане. Ето и извлечение от записките.

12.9.1963 г.

По необяснима причина пристигнах в една околност, из­вън къща, между седем-осем души, всички събрани в случай­на група. Те сякаш не се учудиха особено на появяването ми, но бях предпазлив, както обикновено. Имаше някакво изчак­ване от тяхна страна, като че не знаеха как да се държат с мен и да ме поздравят. Не бяха обаче недружелюбни. Накрая един от тях пристъпи приятелски напред, изглежда за да ми стис­не ръцете. Тъкмо щях да подам ръка, когато тази личност премина съвсем близо до мен и изведнъж почувствах мигно­вено и бързо лумване на сексуален пристъп. Бях изненадан и малко шокиран. После, една след друга, всяка пристъпваше напред, поздравяваше ме по този начин - така просто, като ръкостискане - една истинска опашка от хора. Най-накрая последната пристъпи напред, единствената, която наистина усетих като жена. Тя изглеждаше далеч по-възрастна от ос­таналите, а и от мен. Сякаш изразяваше приятелство и чувс­тво за хумор.

— Е, добре, не съм го правила отдавна - засмя се тя, -но имам желание все пак да опитам!

Като го изрече, тя мина съвсем близо до мен и ние имах­ме кратък и съвсем не слаб сексуален пристъп. Отмина, кис­кайки се весело, и се присъедини към останалите. Не след дъл­го и като се опитвах да разбера къде съм все пак, почувствах неудобство и желание да си вървя. Издигнах се право наго­ре, протегнах се към физическото и се прибрах без инциден­ти.

Дали поздравът чрез сексуален пристъп бе типичен оби­чай там? А може би те, стараейки се да бъдат приятни за чуж­денеца, временно бяха възприели обичай, който бе нещо съв­сем обикновено в неговата родина? Би могло и така да е, ако те виждаха тайния, интимен свят на повечето от нас в „мате­риалното" ни крепостничество.

Дали не бяха сексуални фантазии по време на сън, при­чинени от предишно потискане на секса? Това би бил отго­ворът на Фройд, а също и „лесният" изход, погрешното опи­сание, за да се предпазим от срещата с неразгадани възмож­ности. Какво е доказателството, че е нещо друго? Няма на­чин да се докаже горното, защото няма способи за определя­не на неговото „къде".

Да, то е преживяване горе. В друг свят? Отново от запис­ките:

4.3.1961 г.

Късна нощ в студиото на приземния етаж. Не бях преу­морен, а умствено свеж. Отчаяно предизвиквах вибрациите по метода на съкращаването. Съботна нощ бе, а това е напи­сано в събота следобед, въз основа на записките през нощта и по-късни случаи. Малко предварителна информация: в съ­бота следобед (вчера) приятелка на жена ми (Дж. Ф.) телефо­нира, за да попита може ли да ни дойде на гости по-късно вечерта. Дойде за вечеря и след тиха и приятна вечер ние се разотидохме. Гостенката ни се качи на горния етаж в малка­та квадратна стая за гости в предната част на къщата, или по­не така предположих. Вярвах също, че двете ни деца вече са заспали в собствената си стая, която е голяма и правоъгълна и е точно над студиото. Реших, че е по-добре да остана в сту­диото, защото чувствах, че мога да възбудя вибрациите и не исках да безпокоя съня на жена си в спалнята.

След дълга предварителна подготовка вибрациите се по­явиха силно и ускоряваха честотата си, а аз ги усещах като единична пулсация. Лесно се издигнах от физическото и със силното чувство за освобождение и контрол излязох през та­вана в правоъгълната стая. Стаята бе тъмна, а аз бях сигу­рен, че съм в детската спалня, но не виждах никого. Тъкмо щях да отида другаде, когато почувствах силно присъствие­то на жена в стаята, доста далече от мен. Не можах да раз­лича чертите й, но тя остави у мен впечатлението, че е в сре­дата на трийсетте и че е жена със забележителен сексуален опит (това познато излъчване на качествата?). Това последно усещане възбуди сексуалния ми нагон и аз бях привлечен от нея. Когато приближих, тя каза (?), че е по-добре „да не го прави", защото е много уморена. Отдалечих се, уважавайки желанията й, като отбелязах, че всичко е наред. Тя изглежда­ше благодарна, а аз бях мил, макар и разочарован. Тогава забелязах друга жена в дясната част на стаята. Тя бе по-въз­растна от първата, над четиридесетте, но също бе жена с бо­гат сексуален опит. Втората жена излезе напред и предложи „да бъде" с мен. Сякаш каза: „Ще го направя" (което означа­ваше, че щом първата жена не бе го направила, тя ще го нап­рави с удоволствие). Не се нуждаех от повече покани и бър­зо се отдалечихме заедно. Получи се шеметният шок, тип електрически ток, и после се разделихме. Благодарих й, а тя бе доволна и спокойна. Чувствайки, че това е достатъчно за една нощ, се гмурнах през пода и скоро се настаних във фи­зическото. Седнах и запалих лампата. Цялата къща бе тиха. Изпуших една цигара, а после си легнах и спах без произшес­твие през остатъка от нощта.

Тази сутрин (неделя) бях станал рано, както обикновено, а жена ми дойде в кухнята чак към десет часа. Докато си пи­еше кафето, тя ми съобщи, че ще се качи горе в стаята на Дж. Ф. и ще я събуди, за да отидат на черква. Неочаквано тя спо­мена, че се надява приятелката й да е спала добре, защото е била толкова уморена. Това не предизвика съответната реак­ция у мен, но когато потвърди, че Дж. Ф. е спала в детската вместо в гостната стая (леглото на децата бе доста по-удоб­но), а децата са спали в гостната, вече започнах да се трево­жа. Както споменах, детската стая бе правоъгълна и се нами­раше точно над студиото. Нещо повече, Дж. Ф. е над трий­сетте и е професионална певица, т. е. със сигурност притежа­ва богат сексуален опит (двама съпрузи плюс много любов­ни афери). Прибавям и факта, че тя бе твърде уморена.

Необходими бяха няколко минути, докато събера кураж и попитам, но аз трябваше да зная. По това време жена ми не бе съвсем свободомислеща. Помолих я да се качи и да по­пита Дж. Ф. дали не е сексуално „уморена". Попита ме как­во искам да кажа и аз й обясних. После, разбира се, тя поже­ла да узнае защо се интересувам и заяви, че не би могла да зададе такъв въпрос на Дж. Ф. Започнах да я убеждавам, че е много важно и накрая тя се качи, за да събуди приятелката си. Чаках дълго и най-после жена ми се върна долу сама. Пог­ледна ме доста съсредоточено.

— Как позна? - Благодаря на Господа, че не попита с подозрение. Тя продължи: - Това именно е била причината тя да се обади и да ни гостува. Цяла седмица е имала бурна любовна история, всяка нощ със секс. Каза ми, че наистина е твърде уморена, за да е в състояние да издържи още една та­кава нощ.

Малко по-късно Дж. Ф. слезе на закуска. Жена ми, разбира се, не й бе съобщила за големия ми интерес към състо­янието й. През останалата част от деня, без изключение, тя си изглеждаше съвсем нормална. Обикновено Дж. Ф. се дър­жи с мен доста предпазливо, просто като с мъж на нейна ста­ра приятелка. Днес многократно я залавях да ме разглежда доста напрегнато, сякаш се мъчеше да си спомни нещо за мен, но не успяваше. С нищо не показах, че съм забелязал този внезапен интерес. Щеше да ме познае твърде лесно. Но коя бе другата, по-възрастната жена?

Последица: 7.3.1961 г. Днес е сряда през нощта. През пос­ледните няколко дни се опитвах да разбера какво ли може да означава възрастната жена. Тъкмо щях да реша, че е била личност, която не е вече между живите, но все още е дълбо­ко увлечена от физическия секс. Може би тя следва навсякъ­де Дж. Ф. само за да се радва на последните отблясъци на сексуалната активност, когато това е възможно. И точно то­гава вчера един приятел ми се изтърси в кабинета. В хода на разговора той спомена, че общата ни приятелка Р. В. твър­дяла, че ме е сънувала в събота през нощта.

Още при споменаването на съботната нощ застанах нащ­рек. Р. В. бе делова жена в средата на четиридесетте. Въпре­ки че бе омъжена, тя определено отговаряше на представата за жена с голям сексуален опит. Р. В. не бе описала на общия ни приятел съдържанието на своя сън, затова реших сам да се осведомя. Едва днес успях да се свържа с нея по телефона. Р. В. първоначално бе съвсем неясна по отношение съдържа­нието на своя сън. В отговор на внимателното ми настоява­не тя твърдеше, че по време на съня аз съм я подложил подробно на „физическо изследване". Повече от това тя не се задълбочи. Или наистина не можеше да си спомни нищо по­вече, или бе твърде интимно за нея, за да го сподели с мен. Но фактът, че е сънувала това точно в събота през нощта, че то предполагаше някаква интимност и за нея бе достатъчно важно, за да го сподели, и също, че Р. В. отговаря на качес­твата, описани от мен преди - всичко това не би могло да се нарече съвпадение.