Робърт Монро Пътуване извън тялото

КЪСЕН ЕТАП

(Октомври 1962 - октомври 1970 г.)

Експериментирането през този период бе ограничено по­ради принципната липса на възможност. Предимство имаха заниманията ми с материални дела и усъвършенстване на пре­дишна работа като вторично усилие.

Въздействия. По време на този период чувството за виб­рации напълно изчезна, преминавайки в усещане за горещи­на, а после в неопределено „съществуване".

Отделянето от физическото бе възможно само в тази форма на „съществуване", и то с минимално усилие. Единс­твеният физически ефект, който бе отбелязан, бе слабото чув­ство за неориентираност, замайване и лек дискомфорт за око­ло девет часа след обичайното експериментиране. Никакви специални опити не бяха осъществени, но причината за това не е известна.

В средата на периода се разболях от възпаление на хемо­роид. Приписах го на преживяване по време на опит, който проведох около четири дни преди появата на симптома. Пре­ди това не бях страдал никога от такъв медицински проблем.

Намаляха и потребностите ми за сън. Въпреки това, ко­гато се появеше нужда от сън, бе абсолютно наложително да я задоволя. Ако не го направех, получавах физическо и умс­твено неразположение. Не повече от пет минути сън обаче ме възстановяваха из основи. Единственият друг забележителен ефект, който съм записал, бе двукратната поява на цялостно­то усещане за „близка билокация"*.

Това бе състояние на пълно съзнание на равнище, къде­то цялата сетивна чувствителност към материалното обкръ­жение бе активна, макар че собственото аз бе „на една степен по-далече". И в двата случая то изискваше обмислено реше­ние за пълно интегриране с материалното обкръжение. Ефек­тът от оставането с „една степен по-далече" в друга околна среда бе и остава неизвестен. Продължаваше звукът от „свистенето на въздуха".

Емоционални образни. Страховете, които все още се срещаха през миналия период, бяха напълно разсеяни. Най-важната причина бе пълното доверие в методите, които довеж даха до мигновено връщане към физическото, и то по собст­вено желание. Нещо повече, оценката на предишните данни допринесе за възприемане на състоянието в условия на раз­витие повече, отколкото на израждане.

В същото време започнаха да се изявяват лошите страни на продължителното съществувание във физическото тяло. В резултат значително отслабна и пренебрежението към физи­ческите опасности. Причината за това не е известна.

Последователност на експериментирането. През целия период не въведох никаква определена последователност, ко­ето се дължеше на неотложността на други въпроси. По то-

Билокация - едновременно присъствие на две места. (Бел. пр.).

зи начин експериментирането бе спорадично и ставаше само когато ми се откриеше възможност. Бяха направени няколко силно доказателствени посещения в Място I и в Място II. По­вечето пътешествия бяха до Място П. Резултатите от тях по отношение на материалния свят (Място I) бяха неточно упо­менати. Експериментирането на стриктна научна почва започ­на по-късно през периода под контрола на лабораторни ус­ловия.

Методология. На тази област бе обърнато малко внима­ние, тъй като два принципни въпроса останаха неразрешени. Първият проблем бе развитието на техниката за дълбока ре­лаксация, която се придобиваше с нарастваща трудност. Вто­рият бе хроничният проблем с контролирането на набеляза­ната посока. Приложени бяха разнообразни техники, но ре­зултатите не бяха значителни. Сърцевината на трудността се състоеше в противоположните желания на Съзнанието и свръхсъзнанието, когато и двете действаха с пълен капацитет. Във Второто състояние свръхсъзнанието е по-силно опреде­лящият елемент.

Заключения. 1. Докато сме във Второто тяло, е възмож­но да се окаже физическо влияние върху физически живо чо­вешко създание, когато последното е в будно състояние. 2. Има неразкрити сфери на познанието и науката извън обхва­та на съзнанието на настоящия експериментатор.

19. Статистическа класификация

Първата стъпка към изработване на някакъв усет вън от това огромно количество сурови данни е да се установят стан дарти за измерване и анализ. След няколко опита стана оче­видно, че съвсем малка част от обикновените критерии могат да бъдат приложени. Ето защо бяха направени някои пред­положения и предпоставки, които позволиха в процеса на разпределянето да се извърши идентифицирането. Заключе­нията, които излязоха на повърхността, са дотолкова валид­ни, доколкото са и предпоставките, върху които те са бази­рани. Следващите са първоначалните предположения.

1. КАЧЕСТВА НА ЕКСПЕРИМЕНТАТОРА,
ОТГОВАРЯЩИ НА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА

Социалният статус на експериментатора тук не е вклю­чен. Става въпрос да се направи оценка на основните му ка­чества като индивид. Колкото и искрен да е той, правдоподобността лежи в рамките на основната личност. По време на моите опити аз желаех да изтърпя всички допълнителни психиатрични, физиологични и физически изпитания в инте­рес на получаването на повече данни, които биха имали връз­ка с изследванията. Това единствено би било достатъчно за постигане на задоволителна степен на умствено възприятие.

2. ПОДОБИЯТА СА АНАЛОЗИ

Простичко казано, това означава, че наблюдаваното със­тояние или действие е реално по същите стандарти, както тези, приложени към неговия материален двойник Тук-Сега. Бе: да се съобразяваме с каквото и да е несъответствие с настоя щото познание и представи на човечеството, истинността ш преживяването е приемлива, ако е равна, приблизителна ши достатъчно подобна на условията на усещане и тълкуване нормални при будно физическо състояние.

3. УСЕЩАНЕ И ТЪЛКУВАНЕ

Точността им се приема за вярна в рамките на ограниченията на същите фактори, произвеждащи грешки, както тези 'които се намират в нормално будно физическо състояние. Те зи фактори зависят от средата на възпитанието и преживява

нето, интелектуалния коефициент и емоционалната нагласа. Трябва да се допусне, че сетивните възприятия във Второто състояние, макар и очевидно да са от различно естество, са обект на същото обмисляне и разумен тълковен процес. Обек­тивният анализ на идентификацията на структурата и форма­та, а също и на определянето, класифицирането и работата, става в равно съотношение с преживяването и възпитанието на индивида, точно както и в нормалното физическо будно състояние. Още повече че при възприемането на данните из­вън такова преживяване и възпитание умът във Второто със­тояние действа под строгата команда да разпознава. Рабо­тейки под тази недвусмислена команда, той ще идентифици­ра в границите на преживяване повече, отколкото да възпри­еме съществуването или факта на непознатото.

С други думи, вие трябва да допуснете, че експеримента­торът ви информира съвсем вярно. Трябва да допуснете още, че онова, което се случва, докато той е във Второто тяло, е действително, ако отговаря на условията на реалността във физическия, буден свят. Трябва да приемете, че съзнанието работи по подобен начин и във Второто тяло, използвайки различни способи за виждане, чувстване и усещане, така как­то и някои нови сетива. Трябва да приемете, че умът отказва да възприеме непознатите елементи във Второто състояние, дори се стига до неправилно разпознаване. Трябва да разбе­рете, че същите качества на човешка грешка при усещането и тълкуването се срещат и тук.

При тези предпоставки сортирането и класификацията на около 589 опита за период от дванадесет години става мал­ко по-лесно. Ето и някои по-нататъшни заключения.

При сънуването отсъства осмисленият интелектуален процес. Съзнанието в смисъла, който ние влагаме в това по­нятие, е неефективно. Участието му в събитията е на едно про­тиводействащо или неконтролируемо равнище. Или пък то въобще не участва, като един неподвижен наблюдател, нес­пособен да предприеме преднамерено действие. Възприема­нето е ограничено до едно „чувство" или в най-добрия слу чай - до две. Няма мигновена аналитична способност, нито се употребява. Асоциативно неразпознаване се случва с всич­ки възприятия и се запазва като такова и в съзнателната па­мет.

Второто състояние е антитеза на сънуването, точно като будното състояние. Съществува разпознаването на чувството за „собственото Аз". Умът се опитва да борави с възприяти­ето точно по същия начин, както го прави и в пълно физичес­ко съзнание. Взимат се решения и се предприемат действия, базирани на възприятия и размисъл. Утвърждаване на възп­риятието може да се постигне чрез преднамерено и система­тично повтаряно действие. Участието е точно толкова фунда­ментално, както и при напълно физически будно състояние. Сетивните възприятия не са ограничени до един или два из­точника. Съществуват емоционални образци, които са по-все­обхватни, отколкото при материалното съзнание, но могат да бъдат насочвани и контролирани до същата степен.

Ако някое експериментално преживяване не съдържа болшинството от условията, изброени в категорията на Второто състояние, то трябва да бъде прието като сън. Остана­лите преживявания също бяха класифицирани. Околната сре­да бе анализирана веднага след проучването на причините. Ако съществува нещо, което създава състоянието, то бе дос­та неразбираемо, както е показано в таблицата.

ФИЗИЧЕСКИ УСЛОВИЯ

ПРОЦЕНТ ОТ ОБЩОТО

(присъствие на състоянието)

(при успешни опити)

42,2

57,8

3,8

Нощ

Студ

Барометрично налягане (недоловимо влияние)

Легнал

Прав

Изток-запад (главата на изток)

Неизвестна поза

Положения на Луната и планетите

(недоловимо влияние)

Принципно бяха получени положителни резултати при условията на горещина, легнало положение, посока север-юг. Нямаше забележимо влияние от слънчевата светлина, влажността, промените в барометричното налягане, местоположението на физическото тяло или силите на лунната гравитация. По-прецизни проучвания на околната среда също са възможни, но до днес не са правени.

Оценката на психологическото състояние бе някак си по-лесна, тъй като повечето данни се отнасяха до него.
доста често присъства при спонтанното отделяне към Второто състояние, няма забележително влияние. Най-често срещаното състояние е това на леката умора веднага след хранене, медицинските или химически стимуланти и успокоителни средства не играят съществена роля.
При определянето на психологическото състояние, ако обикновената човешка „лаборатория" е стартовата точка, изглежда че общото спокойствие е предварително необходимата предпоставка с някои оттенъци на емоция и самонаблюде-ние. Трябва да се посочи, че в категорията „уплашен" има различни степени на треперене, повечето от които са отбелязани в ранните етапи на експериментирането, преобладаващи преди експериментите, които довеждаха до принудителни или прекъснати преживявания. Чувството за познато очакване в различни степени много често се получаваше едновременно със състоянието „Спокоен".

Следват анализите на контролните елементи.

В графата „Спонтанни" трябва да се отбележи, че експе­риментите станаха „по желание" при активирането на усло­вията на Второто състояние, т. е. условието започна да се про­явява по време на състояние на нормална релаксация и раз­бира се, аз се възползвах от тази възможност. „Междинни" бяха случаите, когато имаше само явна склонност, но разви­тието на състоянието бе извършвано преднамерено.

„Успешни резултати" включва тези случаи, когато са се проявили два или повече от симптомите и в резултат част или цялото Второ тяло е било налице. „Заспиване" включва оне­зи случаи; когато просто аз заспивах. „Неуспешни" се отна­сят към примерите, когато никакви явни резултати не бяха получени, нито пък се проявиха някакви симптоми.

„Използвани методи" означава ефективността на разно­образните техники при експериментирането. Техниките вече бяха описани и представени в развитие, базирано на проста­та процедура за тестуване „опит и грешка". Магнетофонният запис например доказа своята ефективност, но имаше присъ­щите ограничения и ги наложи при самоопределянето. Това именно бе и причината най-често използваната техника да бъ­де „Броене за релаксация".

„Симптомите" трябва да бъдат проучени от гледна точ­ка на развитието. Физическата каталепсия бе наблюдавана единствено в ранните етапи. Същото е вярно и за вибрацион­ния ефект, който забележително еволюира в чувство за горе­щина и само от време на време бе усещан при средния и пос­ледния етап. Звукът от свистенето на въздух се появи при най-ранните опити и продължи периодично.

При всеки успешен опит източниците на наблюдаваните данни бяха разделени в следните категории:

ПРОЦЕНТ ОТ ОБЩОТО

НАЧИНИ НА УСЕЩАНЕ

(състоянието присъства)

Виждане

82,7

Движението е поставено в таблицата, защото включва повече действие, отколкото възприятие, и е сетивен източник извън традиционните пет сетива. Прилича много на равно­весния механизъм на физическото тяло, който предава сигна­ли на мозъка независимо от поддържащите и противодейст­ващи импулси от другите сетива. Във физическото тяло този механизъм може би се основава на действието на гравитаци­онните и инерционните сили, а това може да се окаже напъл­но вярно и за Второто състояние.

В графата „Други" има видове, които нямат физически двойник. Способите за възприятие във Второто състояние са извън обсега на сегашното познаване или теория. Най-из­следваното предположение е, че всички възприятия във Вто­рото състояние се постигат с помощта на някаква сила от електромагнитния спектър - чрез насочени магнитни полета или получени и индуцирани, или пък чрез някаква сила или поле, които тепърва трябва да бъдат идентифицирани. И то­ва е много по-вероятно, отколкото чрез някакви двойници на физическите механизми. Само по пътя на емпиричните изс­ледвания на широкомащабния източник за тестуване това би могло да бъде определено.

АНАЛИЗИ И КЛАСИФИКАЦИЯ

Една от ключовите точки на феномена на Второто със­тояние е как съзнанието активно и точно сортира възприети­те данни и действа напълно смислено при тази информация. Доказателството за идентификация бе степенувано по след­ния начин:

ПРОЦЕНТ ОТ ОБЩИТЕ ВЪЗПРИЯТИЯ

Познато - подобно -непознато

20,6 - 44,4 - 35 24,8-43,9-31,3 17,4 - 32,2 - 50,4

65,4 - 75,7 - 30,7

7,1 - 1,3 - 8,7

27,6 - 23,0 - 17,4

43,2

Конфигурация (форма)

Структура

Съставни части

Одушевени

Разумни

Изкуствени

Непознати

Неодушевени

Абстрактни

Изкуствени

Събитие (действие)

Наблюдавани

Взето участие

Аналози

ВЗАИМООТНОШЕНИЕ С ВТОРОТО СЪСТОЯНИЕ

В условията на възприетите данни най-голямата слабост бе при опитите да се приложат известните физически, науч­ни, исторически и обществени структури към преживявания­та, докато бях във Второто тяло. Таблиците ще покажат ка­къв е проблемът:

ПРОЦЕНТ ОТ ОБЩИТЕ УСПЕШНИ ОПИТИ

на физическата наука

45,2 - 49,1 - 5,7

38,4-41,8-19,8

52,6 - 18,2 - 29,2

12,9 - 3,7 - 83,4

7,4 - 2 - 90,6

37,9 - 17,1 - 45

72,8 - 2,2 - 25

2,7 - 26,7 - 70,6

Време

Строеж на веществото

Полеви сили (взаимодействие)

Механични вълни

Гравитация

Действие-противодействие

Излъчване

Отношения мъж-жена Учебен процес Зрелост/пълнолетие Генетична връзка Симбиозни отношения Културни навици Основни мотивации Исторически/религиозни Техническо развитие Политическа история Теологични предпоставки

Горният разпределителен процент трябва да се разглеж­да в светлината на развиващата се техника и преживяване във Второто състояние. Категорията „Време" се отнася за чувст­вото за минаване на време, докато съм във Второто тяло, и няма нищо общо с физическото времеизмерване. Изтеклото време във физическото състояние не съществува, тъй като не е близко до същността на Второто състояние. В колоната „идентични" са изредени случаите, при които имах някакво усещане за минаване на време. В колоната „Различни или неп­риложими" са изредени онези случаи, когато липсата на вре­ме имаше различна проява - или ускорена, или забавена, или въобще несъществуваща. „Непознати" означава, че данните от записките ми са невалидни.

Останалите научни идеи се отнасят само до състояния, действия и обкръжения, докато съм бил във Второто тяло. Те нямат връзка с „локалните" експерименти и посещения при хора и места точно в Тук-Сега. Последните се съобразяват с всички „естествени" закони, въпреки че не е задължително те да предизвикват експерименти с Второто тяло.

Анализът на социалните теории изважда на показ слож ния проблем с адаптацията към средата на Второто състоя­ние. С перспективата за толкова неясни различия мисълта, действието и чувството стават изключително трудни за раз­биране. Несъответствията, с които съм се сблъсквал, са опи­сани подробно.

При анализа на историко-религиозните теории събития­та, описани в графа „Идентични" и всичките три подкатего-рии, принципно са резултат от екскурзиите до Тук-Сега. Във втората колона всъщност всички преживявания са станали в области, различни от настоящото време-пространство. Тре­тата колона представлява неизтьлкувани или несъобщени данни.

По пътя на развитието на експериментите промените във възприятието са ставали равномерно, както е отбелязано в предишната глава. Ранните възприятия са резултат главно на опитите, представени чрез данните в първата колона. Втора­та и третата представляват моите проби през средния и пос­ледния етап. Съвсем очевидно е, че само с прилагането на но­ви теории последните резултати могат да бъдат сведени към „познатите" области.

Класификация чрез подобия и аналози предизвиква по­явата на други образци за места.

Отношение мъж/жена Учебен процес Зрелост/пълнолетие Генетична връзка Симбиозни отношения Културни потребности Основни мотивации Техническо развитие Политическа история Теологични предпоставки

Едно друго условие, което не включва движение, бе ос­тавено некласифицирано, тъй като не попада в никое от гор­ните места. То е описано в Глава 12. Място I напълно съот­ветства на физическо-материалния свят във всяко едно отно­шение. Място II е многостранно, но изважда на показ само малка част от образците, общи с Място I. Това е област на енергийни полета, едновременно познати и странни, където няма гравитация, но е забележително, че няколко от най-важ­ните закони на физиката се прилагат. Социално, историчес­ки и философски - съществува съвсем незначителен паралел Място I.

Място III поставя неразгадаеми въпроси. Има почти идентични качества с Място I, освен няколко съвсем опреде­лени отклонения, които са необясними. Те са показани в гра­фи „Техническо развитие", „Политическа история" и „Теоло­гични предпоставки".

Само задълбочено проучване на феномена на Второто тяло от една разширена изследователска група може да раз­работи истински сравнителни учения за тези области. Всич­ко, което е необходимо, е мотивацията.

20. Неокончателен етап

След всички тези години аз продължавам да не зная как и защо се случи това отклонение от „нормите". Погледнато повърхностно, няма лесно определим случай. Медицината и психологията не предлагат сигурни отговори, което последо­вателно ме възмути, натъжи, а накрая бях благодарен. Въз­мутен, защото моята съдба бе сериозно разтърсена в обсега и широтата на съвременните научни постижения. Тъжен, за­щото изглежда, че докато съм жив, познанието, имащо пря­ко отношение към моя случай, няма да получи широкомащабно развитие. И благодарен на малкото съвременни уче­ни, които са достатъчно смели, за да разгледат обективно идеите. А това може да доведе до пълното отричане на уче­ние, изграждано с години, както и дълго вкоренявани рели­гии и етически правила.

Ето защо, ако никоя от съвременните научни теории не пасва без прекалено много дърпане, бутане, извиване и при­тискане, би било съвсем разумно да предложа за разглежда­не едно предположение, което изглежда, че върши работа. Все пак някой може да докаже, че човек не е нищо повече от няколко галона заразена вода. Само изключително голямо­то налягане ще бъде необходимо, за да се свърже феноменът с теорията.

Следващата предпоставка, която сигурно е неприемлива за сегашното ни състояние на осведоменост, изисква реше­ние. Никой друг не предлага повече обяснения и не оставя по-малко неизяснени неща. С това не искам да кажа, че е непре­менно валидна - това ще го определят бъдещите събития. Точно обратното, няма позната теория, доказваща грешката й. Основата за това предварително условие сигурно не е ори­гинална, но приложението й е.

Въпрос: Какво става с лабораторното животно, щом опи­тът приключи?

В една вселена, населена с чувствителни същества в голя­мо разнообразие, покълващият живот в планетарната среда следва един типичен път. Най-важното изискване е един дифу­зен и предпазен екран, който да увие цялата планета. Когато този щит се е образувал чрез нормално развитие на планетна­та материя, вече съществува основното изискване за живот.

Екранът съдържа газове и течности с необходимата гъс­тота, за да: 1) отразява, филтрира и/или преобръща излъчва­нето от най-близките звезди и да го насочва към точката на търпимост, необходима за живия живот; и 2) поддържа вът­решно генерираната планетарна топлина на необходимото средно равнище в границите, изисквани от биохимичните про­цеси.

След като вече се е образувал, екранът позволява само филтрирана светлина и намалена радиация да проникват до по­върхността на планетата. Видимостта е ограничена стрик­тно до най-близките предмети на повърхността, а вертикал­но до по-малко от една десета от диаметъра на планетата. Не се виждат никакви далечни звезди, луни или други планети. В най-добрия случай понякога могат да се видят смътните отблясъци на слънцето, движещо се от хоризонт до хоризонт, докато се върти планетата.

В това обкръжение живият физически живот се възпро­извежда и развива в разширяващ се цикъл. Там, където такъв екран не се е образувал и задържал за значителен период, фи­зически живот няма. А където, екранът се е разрушил или се е оттекъл към Космоса, животът се е влошил и загинал, освен ако интелектуалното познание е в състояние да създаде и мон­тира изкуствена среда.

Тогава възприетата предпоставка е, че всички планетарни тела се разпределят в две категории - екранирани и неза­щитени. На полузащитените планети живот би могъл да се развие. Неекранираните остават безплодни, обитавани единс­твено от неорганична материя. Само в изключително редки случаи има отклонения от това правило.

Развиващият се чувствен живот при тези условия започ­ва да усеща и употребява за първи път тези естествени сили, които директно е почувствал. Такива сили в смисъла на усеща­нето и приложението са: 1)псионика (съзидателна мисловна енергия), 2) биохимична, 3) ядрена и 4) гравитационна. Електромагнетизмът се използва като помощна сила и остава по­вече като вторичен продукт от приложението на друга сила, горе-долу като дим от полезен огън.