Робърт Монро Пътуване извън тялото

Дотогава ще сте забелязали колко неравни са вибрации­те понякога, сякаш тялото ви е жестоко разтърсвано чак до молекулно и атомно равнище. Може би е малко неприятно и ще почувствате желание да ги направите равномерни. Пости­га се, като ги принудите да пулсират по пътя на съзнанието си, за да увеличите честотата им. Нормалният им вибрацио­нен темп сякаш е от порядъка на 27 цикъла в секунда (това е темпът на самата вибрация, а не на честотата от глава до пръсти). Образецът отговаря на тази пулсираща команда много незабележимо и бавно в началото. Първият признак за успех е, когато вибрациите станат равномерни и не са раз­търсващи. Вече сте на път да се контролирате, когато те пра­вят стабилен и здрав ефект.

От основно значение е да се научите и прилагате този процес на ускоряване. По-бързият вибрационен ефект е фор­мата, която позволява отделяне от материалното. След като веднъж сте установили движещата сила на забързването, ус­корението изглежда действа автоматично. Накрая можете да усетите вибрациите, само когато започват. Те ще увеличават честотите си като мотор, пуснат в действие - докато честота­та стане толкова висока, че не сте в състояние да я усещате. В тази фаза сетивният ефект е топлина на тялото, леко треп­тящ, но не прекалено.

Значително постижение в този стадий е знакът, че вече сте готов за първото си отделяне от физическото. И отново трябва да ви предупредя: Отвъд тази точка мисля, че връща­не назад няма. В края на краищата ще се обвържете с дейст­вителността на това друго съществуване. Как това ще се от­рази върху личността ви, върху всекидневния ви живот, вър­ху бъдещето ви и философията ви, остава изцяло да зависи от вашата индивидуалност. Защото, веднъж отворен към та зи друга действителност, не можете да я затворите отново, колкото и да опитвате. Натискът от материалните неща мо­же да го изчисти за известно време, но то ще се върне. Не мо­жете вечно да стоите в отбранителна позиция срещу негово­то появяване. Като заспивате или като се събуждате, когато просто релаксирате, вибрационната вълна ще дойде, без да сте я викали. Разбира се, можете да я прекъснете, но накрая се изморявате да се занимавате с това - и ето вя на ново пъ­тешествие. Чувствате, че се борите срещу себе си.

А кой иска да се бори срещу себе си - с цената на един здрав нощен сън!

17. Процес на отделянето

След като сте достигнали до състоянието на вибрации и до някакъв контрол на вашия етап на отпускане, един допъл­нителен фактор трябва да се има предвид. Възможно е вие вече да сте го придобили, тъй като той обикновено е продукт на предишни упражнения. Въпреки това трябва да бъде спо­менат.

Факторът е контрол на мисълта. В състоянието на виб­риране вие очевидно сте обект на всякакви мисли, едновре­менно и по ваша воля, и съвсем непреднамерени, които минават през ума ви. Така вие можете да бъдете толкова бли­зо до състояние „без мисъл" или „единствена мисъл" (кон­центриране), колкото е възможно. Ако една целенасочена идея ви хрумне, вие реагирате мигновено и често по нежелан начин. Подозирам, че човек никога не е изцяло освободен от този вид разсейване. Или поне аз не съм бил, което би мог­ло да обясни много иначе непонятни пътешествия до места и при хора, неизвестни за мен. Сякаш те са предизвикани от мисли или идеи, за които не съм си давал сметка, че прите­жавам в подсъзнателно равнище. Единственият път е да се прави всичко възможно за излизане от неудобните ситуации.

Имайки предвид това, първите упражнения за отделяне на Второто от физическото тяло би трябвало да бъдат огра­ничени по време и действие. Това, което следва, е изградено основно като опознаване и ориентиране. Те пък ще позволят да се постигне разделянето без страх и грижи.

Освобождаване от крайностите. То дава възможност да се запознавате с усещането на Второто тяло без пълно пре­даване. След релаксацията и създаването на вибрационното състояние работете поотделно или само с дясната си ръка и рамо, или само с левите си части. Много е важно, защото то ще бъде вашето първо потвърждение за истинността на Вто­рото. Само с една ръка докоснете всеки предмет - пода, сте­ната, вратата или каквото друго желаете и за което си спомняте, че е било извън възможностите ви да бъде достиг­нато с материалната ви ръка. Бъдете настоятелни в опита си да достигнете до този предмет. Осъществете процеса на дос­тигането нито нагоре, нито надолу, а в посоката, където со­чи ръката ви. Направете го така, сякаш протягате ръка, без да я издигате или снишавате. Една разновидност на упраж­нението е да протегнете ръката и рамото си навън, без да има­те определен предмет наум. Често методът е по-добър, когато нямате предварително намислена идея за онова, което бихте „усетили".

Когато излезете навън по този начин и не почувствате нищо, протегнете ръка още малко по-нататьк. Продължавай­те да я изтегляте внимателно, все едно че я протягате, дока­то тя докосне някакъв материален предмет. Ако образът на вибрирането все още действа, значи все още работи, и ръка­та ви ще усети или докосне евентуално нещо. Когато това на­истина стане, изучете с вашето сетиво за допир материалните подробности на предмета. Опипайте, за да почувствате дали няма някакви драскотини, пукнатини или необикновени де­тайли, които по-късно ще можете да разпознаете. В този мо­мент нищо няма да ви изглежда необикновено. Вашият сетивен механизъм ще ви каже, че докосвате предмета с ма­териалната си ръка.

Тогава точно е вашето първо изпитание. След като се за­познаете с предмета посредством прекалено удължената си ръка, насочете напред ръката си и докоснете предмета с вър­ховете на пръстите си. Първоначално ще почувствате съпро­тивление. Натиснете малко по-силно и внимателно преодолейте това съпротивление. Тогава ръката ви сякаш ще премине направо през предмета. Продължете да натискате, докато ръката ви изцяло излезе от другата му страна и срещ­не друг материален предмет. Идентифицирайте и втория предмет чрез докосване. После внимателно отдръпнете ръка­та си назад през първия предмет, а после бавно към нормал­ното, така че да се чувства, че е там, където „принадлежи".

Тогава намалете вибрациите. Най-добрият начин е да направите опит да раздвижите физическото си тяло. Мисле­те за физическото си тяло и отворете физическите си очи. Въз­върнете физическите си сетива съвсем съзнателно.

Когато вибрациите изчезнат напълно, полежете мирно няколко минути за пълно и цялостно възстановяване. После станете и опишете подробно предмета, който сте „усетили", определяйки местоположението му по отношение на ръката и рамото ви в легнало положение. Отбележете детайлите на първия и втория предмет, докоснати и усетени от вас. Нап­равите ли и това, сравнете описанията си с истинските пред­мети. Обърнете специално внимание на малките детайли, които не сте могли да забележите от разстояние. Почувствай­те физически предметите, за да сравните с усещането си по време на вибрациите.

След като изследвате и двата предмета по един и същи начин, може да установите, че въобще не сте знаели за при­съствието им или тяхното място преди експеримента. Това също е важно. Изследвайте линията на посоката от мястото, където лежи физическата ви ръка, през първия, та чак до вто­рия предмет. Това права линия ли е?

Проверете резултатите си. Дали първият предмет, който сте докоснали, се намира физически на разстояние, до което би било абсолютно невъзможно да достигнете без физическо движение? Дали детайлите на предмета - особено незначител­ните - съвпадат с вашите записки? Направете същото сравне­ние и за втория предмет.

Ако отговорите ви са утвърдителни, вие сте постигнали първия си успех. В случай че фактите не съответстват, опи­тайте пак друг ден. Почти без ограничение, щом сте устано­вили вибрационното състояние, можете да изпълните това уп­ражнение.

Бихте могли също да практикувате твърде лесно и след­ното. След настъпването на вибрационното състояние, ле­жейки по гръб с ръце или отстрани, или върху гръдния ви кош, внимателно ги вдигнете нагоре, без да гледате към тях, и докоснете пръстите на китките си. Правете го съвсем неб­режно и разсеяно, но запомнете сетивните резултати. След като вече сте стиснали двете си китки над гръдния кош, пог­леднете към тях със затворени очи. Ако сте направили дви­жението достатъчно внимателно, ще можете да видите еднов­ременно и физическите, и нематериалните си ръце. Първите ще лежат спокойно отстрани или върху гръдния ви кош. Се­тивното усещане ще дойде от нематериалните ви ръце и кит­ки, които се намират над физическото ви тяло. Можете да из­следвате феномена колкото пъти пожелаете по своя воля. До­кажете сами на себе си, че движите нещо друго, а не физичес­ките си ръце. За да сте напълно уверени в истинността му, направете го по всички възможни начини.

Много е важно да връщате обратно нематериалните си ръце към пълно съединяване с физическите им двойници пре­ди „заглъхването" на вибрациите. Въпреки че няма да има жестоки последствия, ако не го направите, все пак смятам, че в началните етапи не трябва да изследвате тази възможност.

Техника на отделянето. Най-простият метод при разде­лянето от физическото е процедурата на „извисяването". Цел­та не е да пътувате до далечни места, а да се запознаете с усещането, получено по сетивен път в собствената ви стая и позната обкръжаваща среда. Причината е, че първото истин ско преживяване после ще бъде изследвано и проучвано сред предмети, чиято самоличност съвсем лесно може да се уста­нови.

С цел да си помогнете при ориентацията по-добре е те­зи начални упражнения за пълно отделяне да се провеждат при дневна светлина. Проучете сам за себе си вашите нужди по отношение количеството светлина в стаята. Ако е възмож­но, не употребявайте електрическо осветление.

За да изпълните условието, установете вибрационното състояние и поддържайте пълен контрол върху мисловния си процес. Трябва да стоите в ограниченото пространство на стаята си. Мислете си, че ставате по-лек, че се носите из въз­духа и колко е хубаво да го правите. Със сигурност трябва да мислите колко прекрасно би било да летите, тъй като най-важното в случая е субективно асоциираната мисъл. Вие на­пълно желаете да го направите, защото то е нещо, на което вие емоционално ще отговорите. Още преди да сте извърши­ли самото действие, вие вече реагирате, че го възприемате. Ако продължавате да поддържате само тези мисли, ще се от­делите и ще се издигнете съвсем безпрепятствено извън фи­зическото. Може и да не успеете от първия път, дори и от втория. Но е абсолютно сигурно, че ще го постигнете, ако спазвате предварителните процедури.

Вторият метод е „ротационната" техника, която вече бе споменавана много пъти. Условията са същите, както току-що описаните. Бавно се преобърнете, сякаш се въртите в лег­лото, за да ви бъде по-удобно. Не правете опит да си помагате нито с ръце, нито с крака. Започнете обръщането, като изви­вате тялото си, първо главата и раменете. По всякакъв начин се движете бавно, упражнявайки внимателен, но твърд на­тиск. Ако не сторите това, може да се почувствате изгубен и сякаш усукан, като търкалящ се дървен пън във вода, преди да можете да промените натиска. Действието е много обър­кващо само защото може да загубите ориентация и да бъде­те принуден да търсите обратния път внимателно, като се въртите.

Лекотата, с която сте започнали да се обръщате, без три ене или каквото и да е усещане за собствено тегло, ще бъде знак за вас, че сте постигнали успех при отделянето. Когато това стане, започнете бавно да се преобръщате, докато по­чувствате, че сте се придвижили на 180° (т. е. обърнали сте се лице в лице с физическото си тяло). Необичайно е как бихте разпознали тази поза. Тези 180° представляват просто две об­ръщания по 90°, което е лесно да се усети и без ориентация.

След като вече сте заели поза на 180° от началното ви по­ложение, престанете да се обръщате просто като помислите за това. Без забавяне започнете да мислите за летене нагоре, отдалечавайки се от физическото тяло. И пак, когато устано­вите вибрационното състояние, този метод със сигурност ще бъде резултатен.

От двете техники за отделяне задължително трябва да опитате най-напред първата. След изпитването и изучаване­то и на двете, онази, която ви се струва по-лесна, ще бъде и най-често употребяваната от вас.

Местни експерименти и опознаване. Постигнатият успех в процеса на отделянето ще бъде най-показателен за вашата собствена последователност, че оставате в пълен контрол. Единственият възможен начин да го направите е да стоите в непосредствена близост до физическото в началните етапи. Каквото и да чувствате емоционално, винаги се дръжте наб­лизо до материалното си тяло. Правя това предупреждение не защото знам за някаква опасност, а защото така вие ще поддържате един постепенен темп (степ бай степ) на запозна­ване и ще чувствате сам за себе си какво се случва. Дивите, неконтролирани пътешествия на този етап могат да доведат до неудобни ситуации и състояния, които биха ви принуди­ли да започнете отново да учите това, което вече сте постиг­нали. Процесът на умствената аклиматизация ще бъде съвсем различен от всичко, което досега сте преживели. Постепенна­та адаптация ще увеличи вашето самочувствие и ще ви по­могне да бъдете напълно откровен със себе си.

В този момент принципното упражнение е да се върнете. Бъдете винаги на не повече от метър разстояние от физичес­кото си тяло. Въобще недейте да правите опит да се движи те свободно по-далече. Откъде ще разберете колко сте дале­че? Отново това е нещо, което сам усещате. Виждането ви се­га е равно на нула. Принудете се да не отваряте очи дори и за миг, нека си останат затворени. Стойте близо до физичес­кото. Когато мозъкът знае това, той ще ви задържа в необ­ходимата област.

През следващите три - четири упражнения не правете ни­що друго, освен да „излизате" и се връщате обратно във фи­зическото. За да се върнете при тези условия, просто „помислете", че сте обратно във физическото, и ще се върне­те. Ако сте използвали първия метод на отделяне, реинтегра-цията е относително проста. Веднъж след като вече сте се настанили на точното място в тялото си, ще бъдете в състо­яние да движите всяка частица от физическото си тяло и да активизирате някое или всичките от сетивата си. Всеки път, щом се върнете обратно, веднага отворете физическите си очи и седнете физически в леглото, за да сте напълно сигурни, че сте се „върнали изцяло". Това е, за да си подсигурите ориен­тацията, да си внушите увереност, че можете да се връщате по собствено желание и най-важното - да уверите сами себе си в непрекъснатия контакт с материалния свят, към който сега принадлежите. Каквото и да вярвате, това уверение е най-необходимото нещо.

Ако сте приложили метода на ротацията, бавно се вър­нете назад към физическото, отново чрез мислене за връща­нето, и когато усетите, че сте направили пълен контакт, започнете обратното си завъртане на 180 градуса, за да се съ­едините с физическото. Няма никакво значение дали ще се въртите в същата посока или ще се върнете в обратната на тази, която ви е помогнала да се отделите.

И при двете техники има едно съвсем леко, като пощипване, разтърсване, когато отново сте в пълна връзка с физическото. Трудно ми е да ви опиша абсолютно точно това усещане, но вие сами ще го разпознаете. Винаги изчаквайте малко, преди да седнете в леглото, след завръщането, преди всичко за да отстраните всяко възможно затруднение. Сами си дайте възможност за възстановяване и привикване с физическата среда. Физическото действие на сядането е това, което доказва връзката с материалното съвсем демонстративно. Вие ще знаете, че съвсем съзнателно и по своя воля можете да извършвате физически движения, разнообразени с опити в нематериалната среда, и по време на целия този процес ще притежавате съвсем съзнателно усещане за всичко.

Ще сте извършили целия цикъл, когато сте в състояние да се отделите от физическото, после да се върнете, да седне­те и видите колко време е продължило всичко, и веднага пак да се отделите и да се върнете обратно към физическото, без каквато и да е загуба на съзнателна връзка. Отбелязването на показанието на часовника ще ви помогне за това.

Следващата стъпка при опознаването е да се отделите на малко по-далечно разстояние, прилагайки същата процеду­ра. Всяко разстояние, чак до три метра отдалеченост от фи­зическото, ще свърши работа. Винаги поддържайте умствена концентрация върху единична цел, без някакви целенасочени мисловни шаблони, особено при тези по-разширени опити. След като привикнете към усещането да сте повече „разделе­ни", наум си кажете, че можете да виждате. Не мислете за действието по отварянето на очите, защото това би могло да ви върне към физическото и да прекрати вибрационното със­тояние. Вместо това само мислете, че гледате - и вие наисти­на ще виждате. Няма да имате усещането за отваряне на очи. Изведнъж тъмнината ще изчезне. Първоначално виждането ви ще бъде неясно, както при полуосветено, замъглено, как­то при късогледство. В настоящия момент не се знае защо е така, но като привикнете, зрението ви ще се изостри.

Първата гледка на физическото ви тяло, лежащо отдолу, ще бъде обезкуражаваща, ако приложите предишните упраж­нения. След като останете доволни, че наистина това сте „вие", лежащи там, визуално проучете стаята от мястото, къ­дето се намирате. Наум се придвижете съвсем бавно, но не насилствено, към някоя от посоките. Раздвижете ръка или крак, за да се уверите, че можете да се движите. Преобръщай­те се и се запознайте с нови елементи, ако желаете. Но вина­ги оставайте на необходимото разстояние от физическото.

В този етап е възможно да се изпълните със силни жела­ния, което би могло почти да ви разстрои. Това е и най-го­лемият проблем, който можете да срещнете в този момент. Тези желания, появили се съвсем непреднамерено и неочак­вано, са субективни и емоционални. Те могат да потопят дедуктивната мисловна позиция, която така грижливо сте изградили. Най-важното решение е да разберете, че не тряб­ва да ги приемате като зли или погрешни. Те просто си съ­ществуват и вие трябва да се приучите да се справяте с тях. Правилото е да не отхвърляте съществуването на тези жела­ния. Признайте, че те са дълбоко свързани ваши части, кои­то не могат да бъдат отхвърлени чрез „мислене". Докато не го направите, не бихте могли да ги контролирате.

Тези желания включват свобода (да се наслаждавате на освобождението от материалните ограничения и гравитаци­онния ефект), Сексуалните контакти (първо с някого, когото обичате, а после на изцяло сетивно равнище), религиозен ек­стаз (разнообразен, основан върху силата на условностите от ранното детство). И много други такива могат да се появят при експериментите в необичайни обстоятелства и заобика­ляща среда за всеки индивид. Вярата, която трябва да ви кре­пи, е, че всеки ще има тези субективни стремежи, независимо от най-строгата дисциплина и самоанализи. Това, за което говорим, са онези елементи, много под повърхността на съз­нанието, които обхващат вашия собствен фундаментален ха­рактер и личност. Както вече бе обяснено по-рано, тези елементи се появяват на повърхността, защото вие вече не сте точно съзнателна, интелектуална личност. Вие може би сте за първи път една безкрайност. Всяка ваша частица трябва да бъде изслушана и взета предвид, когато предприемете някак­во действие. Номерът е да запазите съзнателното, онова, ко­ето мисли у вас (най-осведоменото от материалния свят) в доминиращо положение. Никак не е лесно.

Ето защо ще се натъкнете на проблеми, ако предприеме­те отхвърляне на личностното. Вместо това вие трябва да при­емете тези понякога изненадващи нагони такива, каквито са - те са част от вас все пак - и да продължите да си гледате работата. Не можете да ги елиминирате, но за момент може­те да ги сложите на втори план. Предложете им обещанието за бъдещо изпълнение. Няма да има съпротива. Тези нужди могат да разберат разделението, защото те са били негов предмет, откакто живеете!

След като сте успели разумно да се справите с тези дру­ги части от вас и за ваше удовлетворение сам сте си го де­монстрирали поне шест-седем пъти в условията на близкото отделяне (в същата стая и на малка височина), вече сте гото­ви за пътешествие на по-далечно разстояние и с по-специфич­ни проучвания. На този етап вие вече сте преодолели всички страхове и предчувствия. Ако обаче не сте се справили с тях, трябва да повторите упражненията, които причиняват стра­ховете, докато познанството и навикът ги прогонят.

Неминуем сигнал за връщане. Както бе отбелязано, стра­хът от невъзможността за обратно връщане е този, който въз­пира напускането на тялото. По време на ранните ми експерименти усетих този проблем многократно. За щастие намерих решение, независимо от трудностите, които ми се из­пречиха. След грижлив анализ на стотици тестове успях да развия техника на непогрешимостта. Единствената гаранция, която може да се даде, е, че тя при мен продължава безотказ­но да действа.

Първо, ако срещнете трудности, не изпадайте в паника. Преди всичко запазете вашия рационален мисловен процес. Ужасът само влошава ситуацията. Внушете си тази проста формулировка и я викайте на помощ - връщане към физичес­кото, независимо къде сте се озовали, мислете за физическо­то си тяло. Наум започнете да движите някоя част от материалното си тяло. Раздвижете пръст или само върха му. Физически вдишайте дълбоко, отчаяно глътка въздух. Реактивирайте вашите пет сетива или което и да е от тях. Раздви­жете челюстта си. Изплезете си езика. Всяко действие, което може да включи физическо движение или употребата на фи­зическа енергия, ще свърши работа. Ако първоначално някое не задейства, опитайте друго. Безспорно някое такова мис­ловно действие ще ви върне към материалното. Въпросът е

само кое от тях ви върши най-добра работа.

Когато тази техника се приложи, обратното връщане е мигновено. То е комбинация от автоматичен визьор за посо­ката и ракетна струя. Обратното съединяване е мигновено, когато се използва това. Мигновеното връщане обаче елими­нира силата на вашия избор или желание. След като започне вече да действа, не можете да го спрете. Ще се върнете във физическото без каквато и да е възможност да разберете как­во става и по какъв начин. Затова трябва да го възприемем като резервна мярка в случай на опасност, а не като някаква забележителна стъпка във вашата методология.

При обикновени условия вие трябва да мислите или да усещате посоката или мястото на вашето физическо тяло. След това без бързане, съвсем спокойно и по свое желание, започнете да се връщате.

Механизмите на движението. Сега вече сте наясно с пра­вилните пътища за контролиране, включително сигнала за връщане в случай на опасност. Готови сте за най-важната от всички стъпки: „да отидете" на далечно разстояние и да се върнете. Определено не е препоръчително нетърпеливо да за­почвате този експеримент, преди да сте извършили много­кратно предишните упражнения и да успеете съвсем безпрепятствено да се справяте с тях. Възможно е и при пре­дишните опити съвсем непреднамерено да сте отишли до ня­кое далечно място. Ако случаят е именно такъв, сами ще признаете голямото значение да се следва точната процеду­ра.

Първо отделете „целта си". Запомнете правилото: тряб­ва да отидете при личност, а не на място. По-късно и това ще бъде възможно да се постигне, ако сте дълбоко емоционал­но свързан с мястото. До днес обаче експериментите са пока­зали твърде слаб успех по тази линия. Възможно е това да се дължи и на личните качества на писателя.

Изберете човека (жив), когото желаете да посетите. Не­ка това бъде някой, когото познавате съвсем добре. Не му съ­общавайте, че експериментирате. Това е най-важното, за да не се получи някакво предложение от негова или нейна страна. Направете избора си, преди да сте навлезли във вибраци­онното състояние, а също и преди да започне процесът на от­пускането.

Установете релаксацията и вибрационното състояние. Използвайте предпочитания от вас метод за отделяне. Оти­дете на близко разстояние, два до два и половина метра от тялото си. Докато още сте в „тъмнината", внимателно „по­мислете" за човека, когото имате намерение да посетите. Мис­лете не само за името му, но и за неговия характер и личностни качества като човек. Не правете опити да го види­те като физическо същество, защото именно отражението на интимната му същност е това, което ще ви привлече повече, отколкото физическата му външност.