Робърт Морнинг Скай Предговор от българския издател Уводни думи „ Историята на Звездния Старейшина и Документите Тера Скритата История на Планетата Земя безспорно е книга
Изтегляне 4 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Издателство „Паралелна Реалност" Пролог
- Нека тези, които имат уши, чуят думите ми...
| 9.
Заключителни думи Макар в „Произход и история на Империите Орион и Сириус" да не се говори пряко за Земята, тя ни подсказва достатъчно по други начини, за да разберем, че не съществува конспирация за завземане на света. Това е процес, който отдавна е завършен още с неговото започване, а онова, което преживяваме в момента, е неговото разгръщане и постепенно проявление. Нилс Бор има една много сполучлива мисъл относно въпроса за допълнителността, за която ние предпочитаме да мислим като за „природата на истината". Той казва: „Истина е твърдение, чиято противоположност е невярно твърдение. Дълбоката истина, обаче, е твърдение, чиято противоположност е друга дълбока истина." Като пример за две противоположни твърдения, които съдържат едновременно дълбока истина, той сочи: „Има Бог, и няма Бог." Робърт Морнинг Скай адресира този въпрос по друг начин: „Истината е като мечката. Дали е благородно създание на природата и любим плюшен образ, който децата обичат повече от всичко, или е кръвожаден звяр, който ще ви разкъса на парченца, ако му обърнете гръб? Отговорът, разбира се е, че е и двете." Ще имаме още една среща заедно в края на книгата, а засега ви пожелаваме приятно и ползотворно четене Издателство „Паралелна Реалност" Пролог Стаята бе тъмна. Той леко трепереше. Беше чувал за „Пазителите" като младеж и винаги се бе чудил дали те наистина съществуват. И ето че сега той беше... в една от техните стаи... в един от техните храмове. Стоеше под светлината в средата на стаята... не можеше да ги види, но знаеше, че бяха там... можеше да ги усети. Бяха някъде в сенките. Можеше ли той да се превърне в един от тях? Бе нервен..., но и уверен. Бе се отличил в този живот..., в своята работа и на бойното поле. Беше преживял успехи и провали, победи и поражения... и във всеки един случай той винаги запазваше своята почтеност и чест. Бе горд от своите постижения, те бяха много. Но да стане член на „Пазителите" - е това... това наистина щеше да бъде неговият най-славен момент. А сега той бе сред тях... буквално. Капка пот се стече надолу до върха на носа му. Беше му казано да гледа право напред и да не се оглежда из кръглата стая. Не можеше да ги види дори и да искаше. Но нямаше и да се напряга да го стори. Щеше да спази нареждането. Капката пот падна от носа му. Бе способен да се закълне, че я чу как се удря в пода. Можеше да усети техните втренчени погледи. Те се взираха в него, тестваха го. Той бе неспокоен..., но и решен да се присъедини към Ордена. Една фигура пристъпи напред, излизайки от сенките. - Нека пристъпи напред... - каза Гласът. Два чифта ръце сграбчиха неговите и го преместиха с три стъпки по-близо до Гласа. Докато стоеше неподвижен, успя да съзре един кръг на пода. Стоеше в неговия център. До крака му пък лежеше връв. Странно., помисли си той. - Многообичани братя... - започна Гласът - Събрали сме се тук да обсъдим добродетелите на този човек... Гласът го притесни. Това наистина се случваше, те говореха за него! - Вие се съгласихте да обсъдите приемането на този човек като брат в нашия Орден... затова сме се събрали. Ако има някой тук, който знае причина, поради която той не бива да бъде допуснат да стане Брат, нека говори сега. Гласът направи пауза. Сърцето му започна да бие силно. - Някой ще предизвика ли този човек? Сърцето му започна да бие дори още по-силно. Бе сигурен, че собственият му сърдечен ритъм ще бъде гласът, който ще го предаде. Стаята остана тиха. Гласът заговори отново: - Братко, искаш ли да се свържеш с този Орден? Докато се опитваше да заговори, думите заседнаха в гърлото му: - Да... да, искам... - едвам успя да изговори той. - Задължен ли си към някой човек или група? Давал ли си клетва, сгодявал ли си се или присъединявал ли си се към дадена личност или група? Задължен ли си или отдаден ли си чрез клетва на някого или някоя група? - Не... не, не съм... - отговори той. - Има ли някаква личност, група или сила, която те държи в лоното си, като по този начин те лишава от твоята пълна свобода и независимост? Има ли личност, група или сила, която те държи към нейните норми и учения? - Не... не, няма... - отговори той. Имаше още въпроси... още много въпроси... - Здрав ли си? Привързан ли си към собственост? Привързан ли си към някой човек? Привързан ли си...? ... ли си? ... ли си? И... ли си? Гласът продължи, но той не можеше да го чуе. Изглеждаше все едно е в друг свят, плувайки нанякъде над своето тяло, гледайки драма. Но някак си отговаряше на въпросите, които му бяха задавани. Тогава, без всякакво предупреждение... въпросите спряха. Гласът се обърна към другите в стаята, тези, които бяха останали в тъмнината: - Братя, съгласни ли сте да позволите този човек да бъде приет в името на „Единствено Истински Божествената"? Дузина анонимни гласове отговориха: - Нека бъде приет в името на „Единствено Истински Божествената"... - казаха всички те. Сърцето му отново заби учестено. - Има ли нещо, което искаш да кажеш? - попита го Гласът. Той се стегна и си спомни думите: - Сър, изправям се пред „Единствено Истински Божествената" и пред вас, в името на нашата Скъпа Лейди, за да ме допуснете във вашия Орден. Ако бъда удостоен с тази огромна чест, през целия си живот ще остана непоколебим и лоялен към Ордена. Кълна се в живота си и под угрозата да бъда осъден на вечен живот, прекаран в „сън". Гласът направи пауза, сякаш, за да приеме думите на чирака. - Разбери, че от теб ще се изисква да вършиш неща, които винаги са те учили, че е неправилно да правиш. Ще ти се нарежда да „спиш", когато искаш да останеш „буден". Ще бъдеш „буден", докато останалият свят бива „заспал". Ще видиш „тъмнината" като „светлина" и „светлината" като „тъмнина". Ще научиш Истината на Небесата и Лъжите на Земята. Ще се изисква от теб да се отдадеш на това, което е „невъзможно" и да отхвърлиш това, което е „лесно". Тези, които са те „обичали" цял живот, ще те заклеймят, тези които са ти били най-близки, ще те предадат, а светът ще те възприема като луд, ранен и прокажен звяр. Разбираш ли това, братко? - Разбирам... - каза той, чудейки се какво ли го чака. - В света на лъжите трябва да лъжеш, за да оцелееш. Истината няма място в този свят. Истината ще остане жива, само ако си решен да лъжеш, за да я опазиш. Разбираш ли това, братко? - Да... - бързо отговори той. Той наистина, наистина разбираше. Гласът продължи: - Ако умишлено си укрил нещо от нас тази нощ, ако без да искаш си укрил нещо от нас тази нощ, ако по някакъв начин не си ни казал Истината... нека гневът на „Единствено Истински Божествената" се спусне от небесата и те унищожи! Разбираш ли това и съгласен ли си с него, братко? - Да... - ангажира се той... - Да, съгласен съм. Точно това искам. - Много добре тогава, братко, слушай внимателно какво ще искаме от теб... Обещаваш ли на „Единствено Истински Божествената", на нашата скъпа Лейди Мария16 да бъдеш покорен през целия си живот на Отеца на Храма и на Пер Ийр, който ще бъде назначен да те наблюдава? - Да, сър... да..., с помощта на Бога! - Обещаваш ли на „Единствено Истински Божествената", на нашата скъпа Лейди Мария да отстраниш себе си от този свят на физическите удоволствия и да се посветиш на удоволствията на Небесата? - Да сър... с помощта на Бога, заклевам се в това! - Обещаваш ли на „Единствено Истински Божествената", на нашата скъпа Лейди Мария да пазиш честта и целостта на Ордена, да си верен на тези традиции и стандарти, които Ордена -поддържа в момента и на онези традиции и стандарти, които Ордена ще възприеме, за да защитава Божествената Истина? - Да, сър... с помощта на Бога... ще се придържам към Стандарта на Ордена! - Обещаваш ли на „Единствено Истински Божествената", на нашата скъпа Лейди Мария, че с цялата си сила и способности, които имаш в тялото си, ще помагаш за завръщането на Небесното Царство в нашия свят и че с цялата си сила и способности ще помагаш да се запази и защити това, което Ордена притежава? Той направи пауза за секунда. Беше чувал за „Тайната на Пазителите"... и сега бе на прага да влезе в техния свят и да разбере каква точно е била. - Да, сър! - почти извика той - С всички мои способности и дух се заклевам пред вас... и пред Ордена! - Обещаваш ли на „Единствено Истински Божествената", на нашата скъпа Лейди Мария никога да не участваш в събития, при които член на Свещеното Семейство е несправедливо и незаконно ограбван от своето наследство и че никога чрез умисъл или действие, няма да участваш в това? - Да, сър... заклевам се в това! - каза той решително. - Тогава ме чуй добре, братко... Нека тези, които имат уши, чуят думите ми... - В името на „Единствено Истински Божествената", на нашата скъпа Лейди Мария... Гласът продължи: - ... и в името на S-Ankh Petri и Elli Papa17... Гласът направи пауза. - ... в името на всички братя от Храма, ние те приветстваме в Ордена на Пазителите. Нека делата ти бъдат твоята оценка и мълчанието бъде твоята сила. Ще се учиш, когато слушаш, ще бъдеш невидим, когато оставаш безмълвен. Не гледай в небесата, а по-скоро гледай долу в земята. Това е светът, от който се раждат богове и богини... Гласът направи отново пауза. - Добре дошъл, братко... - каза той. Два чифта ръце го обърнаха обратно и го изведоха от кръга. Свърши се..., помисли си той... ... И същевременно едва започваше. Изтегляне 4 Mb. Сподели с приятели:
|