Робърт Морнинг Скай Предговор от българския издател Уводни думи „ Историята на Звездния Старейшина и Документите Тера Скритата История на Планетата Земя безспорно е книга
Изтегляне 4 Mb.
|
| 5.
Орденът Колкото повече човек започва да осъзнава механизма зад по-голямата картина, толкова повече си дава сметка, че моделите, които се проектират на Земята, са компресирана версия на това, което се е случвало на стотици хиляди други светове в галактиката. Сценарият на нашата планета е ускорен вариант на онова, което се е разигравало и все още се разиграва на звездите. От един момент нататък това става толкова езотерично очевидно и логично, че няма смисъл дори да се коментира. Пребивавайки на планета под „карантина" обаче, човек трудно си дава сметка, колко много неща от културата ни - неща, които приемаме за даденост и плод на човешката цивилизация - всъщност не са плод на тази Земя. Това неразбиране се дължи главно на нашата откъснатост от случващото се в космоса и отрицанието, с което обикновеният човек е изпълнен, когато се заговори по тези въпроси. Социалната система, финансовата система, данъчната система, съдебната система, военната система - това не са случайно възникнали конструкции и не са с човешки произход на ниво архетип. Това са орионски системи на контрол и съществуват на всички планети, които са под рептилианска доминация. Тези системи не са създадени, за да работят правилно (от човешко-морална гледна точка) и в услуга на хората. Смятате ли, че е наистина толкова сложно да се изгради един добре функциониращ порядък при наличието на достатъчно добро желание? Разбира се, че не е. Просто някой няма интерес това да се случи. Ще се повторим - тези системи не са създадени да работят, а да доведат човечеството до определен глобален мисловен модел и това е невероятно ключово за разбирането както на контрола на тази планета, така и на извънземните, които стоят зад него. Макар вече да сме разглеждали накратко конкретната проблематика в „Документите Тера", тя със сигурност заслужава по-подробен анализ. Ако човек се замисли, горните твърдения звучат толкова налудничаво, именно защото в известна степен сме склонни да мислим за извънземния разум като непознат и като нещо коренно различно от познатото, макар Холивуд да ни втълпява точно обратното и постоянно да придава на извънземните си герои множество човешки черти и психологически характеристики. Да смятаме, че извънземният разум е нещо напълно различно от нас обаче, би проработило единствено, ако нашето развитие се бе случило напълно изолирано „под похлупак" и никога не се бе сблъсквало с чужди раси. Разбира се, подобна мисловна конструкция бива разбита на пух и прах при идеята, че човечеството не само е взаимодействало в миналото с подобен извънземен разум, но е и било създадено от такъв. И тъй като, когато твориш нещо, ти го твориш в рамките на твоите представи и винаги влагаш вариация или частица от самия теб в него (което не винаги е съзнателен процес), то можем да кажем, че в известен смисъл не извънземните приличат на нас, а ние приличаме на извънземните и то на едно много архетипно равнище. Затова и в библията се казва, че боговете (елохим) са създали човека по техен образ и подобие. Това трябва да се тълкува както в буквален физически смисъл, така и в преносен - на ниво менталност. Те са създатели на нашето ДНК (и респективно - на телата ни), а ДНК не е нищо повече от компресирани мисловни модели, които са сгъстени до равнище на физическа манифестация. ДНК носи не само физически характеристики, но и ментални такива. И предвид, че огромен процент от нашето ДНК е извънземно, не е трудно да свържем всички точки и да си дадем сметка, че с течение на времето и изграждайки цивилизация, ние ще проектираме модели, които вече съществуват на звездите. От един момент нататък това работи автоматично и физическото присъствие на тези извънземни, които да надзирават въпросния процес -дори не е нужно (което не означава, че не го е имало). Неслучайно на това в „Документите Тера" се казва „Наука по произхода". Защото тя е невероятно комплексна и функционира на множество равнища. Именно така се населяват светове с живот, които трябва да бъдат под контрол още на ниво произход -чрез изначално подаване на точно определено ДНК. От определена гледна точка можем да кажем, че създаването на човешкото тяло е на практика първия проект по контрол над съзнанието на планетата Земя. Навярно най-големият бизнес в космоса е именно селектирането на определени видове ДНК с определени качества и заложени команди в него, които да се отключат на определени етапи за определени цели. В подобни моменти обикновено някой от публиката се провиква, че това звучи като научна фантастика, но ако сте внимавали в казаното дотук, ще разберете автоматично, че този аргумент не важи именно защото според това, което твърдим, научната фантастика е просто отключване на генетична памет за това „как стоят нещата там някъде", изкривени през филтъра на човешкия социум. Т.е. - ако искаме да разберем дадени аспекти от извънземните култури, просто трябва да изучим по-подробно нашата собствена култура, общество, поведение и дори... мода. Те са тяхно копие и това е закономерно, когато придобиете определен етап на разбиране. Така че следващия път когато гледате някой филм за извънземни и си помислите, че дизайнът на декора (образно казано) е твърде повлиян от собствената ни култура - спомнете си, че по всяка вероятност нещата стоят по точно обратния начин - нашето мислене и обществен строй е повлиян от техния, защото ние сме обикновено продължение и колония на това съзнание. Ето защо в работата по книгите и сайта ни ние обръщаме толкова сериозно внимание на холивудските продукции, причините за което явно остават неясни за много хора. Правим го защото Холивуд е най-голямата и мощна събирателна точка, която отразява този вид съзнание. Той е използван, защото е съсредоточие на вниманието на целия свят, което го превръща в най-удобния инструмент (съзнателно и подсъзнателно) за прокарване на дадени идеи и мислене, които да бъдат засадени в колективното съзнание на човечеството и след време да дадат плод.8 Всичко това би трябвало да добави допълнителен аспект към разбирането ви за древния херметичен постулат „каквото горе, това и долу", който не е само закон касаещ огледалната взаимовръзка между физическия и нефизическия свят, но и много буквална сентенция, че нашият свят е отражение на света на „боговете" (които „живеят на небето"). Ние сме колония, а колониите имат законите, порядките и нравите на господстващата Империя. Много е просто, ако го гледате от правилния ъгъл. Замислете се само как древните култури са правили всичко възможно да приличат визуално на „боговете" си. Помислете за египетската цивилизация и нейната безпрецедентна дотогава култура, помислете за южноамериканските цивилизации и хората, които изкуствено са а ължавали черепите си, зада изглеждат като техните извънземни покровители-спомнете си всички подобни факти от древността, които досега не са имали смисъл в голямата картина. Помислете за стотиците „диви" племена и култури по света, които съществуват и до ден днешен и които са запазили живи своите традиции, обичаи и строй от времето на „боговете", защото тези същества са им казали да правят така. Защо си мислим, че днес нещо се е променило? Само защото вместо колиби вече имаме небостъргачи? Защото вместо кремъци използваме запалки? Защото вместо каруци имаме автомобили? Защото имаме електрифицирани мегаполиси вместо селища, формирани от десетина семейства? Това е същият модел, само мащабът и опаковката са различни и това създава илюзия за субстанциално различие, което обаче просто не е така. Имаме същото ритуално и териториално поведение, имаме същите древни обичаи във видоизменена, модернизирана форма (и всеки, ровил се поне малко в етиологичен и митологичен план - знае това) и имаме същата мода, в която година след година преоткриваме закона, че „новото не е нищо повече от добре забравено старо"... За да разберете „старото" обаче, трябва сериозно да актуализирате разбирането си за тази дума и да върнете часовника с няколко милиона години назад, а не само с няколко десетилетия. Знаете ли, например, че традицията мъжът да коленичи пред жената, когато я моли да се омъжи за него, произхожда от Орион, защото рептилианското общество е доминирано от женския пол и това е знак на почит? Знаете ли, че целуването на ръката на жена има същия първоизточник? Знаете ли, че свалянето на шапка в присъствие на жена е церемониален жест, който символично има своя корен в това, че в присъствието на орионска женска, дори метафорично никой не може да бъде „по-висок" (разбирайте буквално като „по-висш") от нея, защото в противен случай може да се прости с живота си? Знаете ли, че цялата концепция за кавалерството има орионска основа? Знаете ли, че много български, монголски и викингски военни практики имат сириански произход? Знаете ли, че традицията в ортодоксалния ислямски свят жените да се забулват, се дължи на реално съществуващи порядки у някои радикални сириански фракции? И т.н., и т.н... Като човешки същества, още от деца ние винаги се опитваме подсъзнателно да подражаваме на по-големите от нас. Като възрастни ние подражаваме на по-висшето от нас (обикновено като духовен идеал), без дори да го разпознаваме съзнателно. На по-посредствено ниво, ние подражаваме на т. нар. „звезди" или по-известни личности, които диктуват начина ни на поведение, мислене и дори обличане и навици. Без да си даваме сметка, че така умишлено може да се контролира цяла една популация в дадена посока. Вече имате по-добра представа „защо" това се случва. Затова, ако питате нас, не само че не сме различни, но с времето все повече и повече заприличваме на това, което днес представляват двете Империи, доближавайки се до своя първоизточник. И тъй като Империята Орион съдържа и доминира Империята Сириус в себе си, ние наричаме този процес „орионизирането на планетата Земя"9. Имаме същия проектиран модел, когато говорим за духовните учения и най-вече религии на Земята (за последните въпросът е изяснен на доста прилично ниво в „Документите Тера"). Огромен процент от древните мистични традиции имат извънземен произход и са вариации на тези дисциплини на въпросните извънземни светове. Лошото е, че тези традиции са задънена улица, защото те никога не са били създавани за хора (и съответно - няма да работят в полза на нашия тип енергетика), а просто са били пренесени тук, което е разлика от огромно значение. Подобни течения просто забиват и закопават с шаблони, които нямат нищо общо с типа Игра и духовно развитие, разиграващи се на тази планета. Това е, както естествено стечение на обстоятелствата, поради загубване на същинското знание (заради което е останала и единствено възможността за просто преповтаряне без истинско разбиране), така и умишлено разиграване на картите на дадени извънземни фракции от физически и нефизически тип. Съвременният ню ейдж например е изцяло такава конструкция от изкуствен тип, която се ръководи от същите „хора", които искат да наложат Новия Световен Ред. Възможно е читателят да негодува предвид, че тази точка се казва „ордена", а все още няма казано нищо съществено за никакъв орден. Макар конкретиката да предстои, ще бъдем много по-удовлетворени, ако разберете, че „орденът" е метафора за даден тип сили, зад които стои определена енергия и на практика - за този, който може да види - говорим за „ордена" от самото начало. Концепцията за „ордена" е много по-ценна в нейната метафоричност и архетипност, отколкото в нейната суха фактология. Защото „орденът" наистина е много жив архетип и съвсем спокойно може да бъде добавен като карта към Таро. Той съдържа множество аспекти, които други карти съдържат, но неговите характеристики са, на практика, тези на джина - могъщо нефизическо същество, което във фолклора доста често играе ролята на „пръта в колелото", на мошеника, който спъва пътешествието на героя чрез измама и манипулативност, облечени в дрехата на благородството. Джинът е пазителят на портата към отвъдното и в това пространство той има цялата власт и автономия на решенията, боравейки с потоците, по начин, който може да предизвика желаните от него манифестации. Именно „орденът" като неперсонифицирана идея е „този", с който си имаме работа, когато засягаме теми като настоящата. Имаме модела на тайнствеността, на окултизма (в смисъла на онова, което остава скрито), на недостатъчния достъп, зоната от картата с плаващите пясъци, в която не знаеш дали следващата стъпка ще бъде твърда земя или капан. „Орденът" е символът на тайнствеността през хилядолетията земна история, пазителят на това, което обикновеният човек не бива да узнава, посредник между настоящото ниво на съзнание и следващото, което ни чака на едно по-различно място. „Орденът" има много лица и може да се въплъщава във всякакви форми и ситуации от живота. Той живее единствено, за да играе своята версия на Играта и е много пламенен в тази си роля. Вживяването е пълно. Ще откриете, че обича да си придава най-големи важности, отговорности и особен статус, убеждавайки ви колко е сериозна ситуацията, опитвайки се да генерира страх и конфуз, които да ползва като оръжия. Най-интересното за джина е, че неговата сила е както много реална, така и твърде илюзорна в момента, в който разбереш каква е истинската му функция в цялата постановка (във фолклора това е равнозначно на узнаването на истинското име на джина/демона, което е метафора). В този миг страшната маска на джина пада и вие го виждате като това, което наистина е. Един играч. Може би най-старият и опитен от всички, но просто обикновен играч, крайно пристрастен към играта си. Тази мания и ненаситност към собствената му игра обособяват цялата му природа, правейки го много прозрачен за героя, извървял Пътя и метафорично - открил истинското име на джина (или придобиването на виждане и разбиране, ако трябва да говорим в буквалния смисъл). Колко безсилен става джинът в този момент, давайки си сметка за пореден път, че той има реална сила, но ограничен обсег на възприятие! Той е просто пазач. И макар да осъзнава собствената си плиткост (дали?) той продължава да играе ролята си, защото е вложил толкова много в нея, че в собственото му съзнание е безвъзвратно изгубен в света на персоналната си функция. „Няма връщане назад" и всичко това продължава и се преповтаря отново и отново... до безкрай... и до ден днешен... След всичко казано, най-накрая имаме изградена подходяща основа, която да ни даде необходимото предварително разбиране, за да можем да стигнем до същината на това, което искаме да кажем в тази точка от предговора. Извънземната култура, която човекът е наследил, е проектирана така, че в колониите винаги да се зародят движения от рода на тайните общества. Това е неизбежно и предначертано. Масонството просто е заложено, то е естественият продукт от ферментацията на извънземната култура на Земята и точно като нея - то няма земни корени! Говорим за хипотетичната карта „ордена" (която създадохме за нуждите на този текст) в пълния й блясък. Именно по тази причина антагонизмът в този аспект от страна на Светлата полярност и съществуването на някои анти-НСР движения са колкото неизбежни, толкова и напразни, защото това е като да се бориш срещу самата природа на Играта - безполезно и незряло е. Тези общества са на милиарди години, знаят как се поддържа контрол и са наясно с всяка възможна стъпка на т. нар. „съпротива", защото зад тях стои безкрайният опит на времето, който се е препотвърждавал на милиони планети отново и отново. В тяхно лице ние срещаме джина. Те няма как да бъдат изненадани. В този ред на мисли, отново трябва да си припомним сентенцията, че Играта може само да се играе, тя не може да се спечели. Може само да се преживее, но не и да се промени. Обърнете внимание на факта, че именно ню ейдж движенията искат да променят Тъмната полярност в лицето на същите тайни общества, които са ги създали априори и да „спасят" тези въпросни „хора". Цялата ситуация е абсурдна, манипулативна и единствена й цел е да продължава да генерира свят на полярности и конфликт, които захранват самата Игра и я карат да продължава до безкрай! В тази връзка, както със сигурност ще забележите (ако още не сте), тази книга започва с пролог и завършва с епилог. Повече за техния произход ще разберете на следващите страници, но това, което искаме да кажем по този въпрос в момента, е друго. (Ако не искате да научавате предварително някои аспекти от историята на книгата, пропуснете текста до края на тази точка и продължете направо с 6-та, макар това да не е роман и да няма „развръзка" в същинския смисъл на думата, чието предварително познаване да развали удоволствието от четенето.) Ще откриете сами, че сюжетът на този пролог и епилог (и особено на пролога) са малко по-различни като „сюжет" от вътрешното тяло на самата книга. За това има конкретна причина, която ще научите след малко, но важното в случая е, че те илюстрират за нас приемането на „главния герой" в нещо като масонски орден. Това е въпросният орден на „Пазителите" за който Робърт споменава на няколко места и имаме основания да вярваме, че става дума за някаква фракция на ордена на тамплиерите. Както той самият казва, въпросната история в настоящата книга е реконструкция на „мистериите на Пазителите", базирана на древни документи и записи. Според Морнинг Скай учебните центрове на „Пазителите" са били познати през времето с различни имена като „мистерийни училища“, „училищата на тайното братство“ или просто „училищата на тайното общество“. Той приветства читателя в света на „Пазителите" и едва ли не казва, че това е само „върхът на айсберга" от иначе многофасетното учение на това общество (нямаме никакви съмнения в последното). В „LA Transcripts" Робърт казва, че знанието, което дава, е знанието на EA-SU и очевидно той самият е негов носител. Напомняме, че „ЕА-SU" е името на членовете на „Братството на Змията", което ЕА създава (за повече подробности - вижте „Документите Тера"). Т.е., макар самият Морнинг Скай да не признава пряко пред публика, че е член на такова общество (казвайки, че това е фрагментирана история, която той просто е събрал и сглобил), то по всяка вероятност той действително е член на такова общество и черпи от неговите информационни банки. Просто информацията, която той дава е твърде специфична, за да бъде събрана оттук-оттам чрез сравнителен анализ на световните митологии. Все пак сме минали по същия път (макар и не толкова дългогодишен) и имаме доста добра представа как стоят нещата със специфичната информация, касаеща извънземното ни минало. Това просто няма как да бъде сглобена и реконструирана история от ортодоксалните източници, до които всички ние имаме достъп по един или друг начин. В пролога ще откриете типичните помпозни излишества, съпровождащи всички иницииращи церемонии на тайните общества. Набитото око ще открие в текста бегло, но в същото време достатъчно описание, на постепенното посвещение и начините, по които то става. Тези от вас пък, които са запозната в по-голяма дълбочина с текстовете, публикувани на сайта ни, ще открият и типичните следи за това, че става дума за Тъмно братство, правещо се на Светло. Членовете искат да получат многократни потвърждения от младия чирак, че той ще бъде верен единствено на тях и не е обвързан с никакви други структури и общества. Казват му в прав текст, че истината няма място в този свят и трябва да лъже, за да оцелее. Че истината ще остане жива, само ако е твърдо решен да лъже, за да я опази. Имаме налице и типичните условия за контрол над съзнанието в лицето на мантри от семейството на когнитивния дисонанс като: „Разбери, че от теб ще се изисква да вършиш неща, които винаги са те учили, че е неправилно да правиш. Ще ти се нарежда да „спиш" когато искаш да останеш „буден". Ще бъдеш „буден", докато останалият свят бива „заспал". Ще видиш „тъмнината" като „светлина" и „светлината“ като „тъмнина".“ Освен всичко казано дотук, в пролога бива загатнато, че въпросният орден служи на женска фигура от сакрален характер. В епилога обстоятелствата около това вече биват кристално изяснени и разбираме, че орденът почита и поддържа линията на законната Кралица на Орион, което директно ги превръща в активни участници в извънземна фракция на Земята. Нещо повече - в сегмент, който не сме включили в компилацията на тази книга, е посочено, че орденът не би съществувал ако не е била Кралицата на Орион - още едно място, в което пряко се казва от кого е създаден орденът и на кого служи той. Това е още една голяма странност, предвид че из съдържанието на целия текст се говори за безпощадността и лукавостта на Кралицата, като авторът не на едно място изразява лично негативно отношение към нея. В същото време той е член на ордена, който я почита и боготвори. Всичко това създава още по-голямо объркване на един по-страничен план, който не е маловажен. За разлика от „Документите Тера", където информацията идва директно от член на ренегатската фракция на ЕА, тук информацията идва от земен, таен орден, който обаче е носител на извънземни традиции, които също би трябвало да водят своето начало от традициите на ЕА, както бе посочено преди малко. Всичко това създава един парадокс, защото по всичко казано в книгата личи, че този земен орден е свързан по-скоро със законната Кралица на Орион и затова той поддържа философия угодна на някаква алтернатива на земното статукво и се бори против настоящето такова. От това следват множество обърквания, защото на моменти Морнинг Скай използва и двата типа философия за изграждане на своята книга, което на места личи доста отчетливо, защото се наблюдава едно почти шизофренично поведение ту да се разконспирира Кралицата и нейните методи, ту на моменти да се боготвори (за това ще бъде говорено допълнително в следговора). От „Документите Тера" става ясно, че ЕА иска да създаде живот, който да не е обусловен от никоя система. Той иска да сътвори свободно ДНК и го постига. Макар да не е ясно посочено, че той има пряк конфликт с Кралицата на Орион, то на дадено ниво това се подразбира от само себе си, защото брат му ЕН-ЛИЛ е този, който налага официалната партийна линия на Империите, а двамата са в постоянен конфликт. Т.е. говорим за минимум две враждуващи фракции (поне на идеологическо ниво). По този начин, въпросният орден, макар и носител на знанието на EA-SU, навярно е инфилтриран с времето (по всяка вероятност малко след като ЕА е изгонен от Земята) и към настоящия момент служи на законната Кралица. Тези фактори създават разминавания в представената в книгата философия, за които читателят трябва да бъде предварително готов. Ето за такива противоречия става дума през цялото време из всичката работа на Робърт Морнинг Скай и вярваме, че сами разбирате какви пречки създава това. Както видяхте от страниците дотук, обстоятелствата около този човек са всичко друго, но не и прости и са белязани от присъствието на „ордена"/джина. Цялата работа прилича на едно огромно оплетено кълбо прежда, което няма разплитане и още преди години си дадохме сметка, че такова евентуално разплитане е напълно излишно, защото само може да отклони човек от истински важните неща. Да се опиташ да победиш джина в собствената му игра е глупаво. Решението е да станеш нещо повече от него на същностно ниво, а не да се усъвършенстваш в неговата игра. Така че съветът от личния ни извървян Път, който споделихме с вас и в първата книга на автора, е: прочетете, вземете каквото можете и оставете. Играта е безкрайно дълга, но омръзва. От един момент нататък - просто няма смисъл и ефектът със сигурност започва да става отрицателен. Особено за неподготвения човек, решил да се изправи пред джина. Изтегляне 4 Mb. Сподели с приятели:
|