Г Л А В А 2 – Следствията от културата без бащи

Г Л А В А 2 – Следствията от културата без бащи

Това поколение без бащи съществува глобално и е запечатано със съдбата на сираците. Световният спектър на човешки дейности, като търговия, политика и религия, са белязани от наклоненията на това поколение. Това е промяна на тези глобални системи по начини, които са наистина нови и различни. Това е довело до забележими сблъсъци с установените културни норми на предишните поколения, което е направило пукнатина между поколението без бащи и по-старите, по-традиционни, поколения.

Примиряването на поколенията е очевидно наложително. Все пак не изглежда да има някакъв път напред. Съревнованието между поколенията е достигнало точката, където има забележимо разединяване между по-старите поколения и поколението без бащи. Цели общества се оплакват от този феномен, а в някои части на обществото разделението се вижда като заплаха на хармонията и мира на самото общество.
Разделение на поколенията

Поколението без бащи има дълбоко вкоренено недоверие към поколението на своите бащи. Когато авторитетните фигури от поколението на техните бащи са се опитали да повлияят на посоката на поколението без бащи, по-младото поколение е отговорило с презрение.

Една илюстрация на борбата с разширяващата се пропаст между тези поколения е усилията на тъмнокожите лидери от гражданските права да се обърнат към образите и текстовете свързани с хип-хоп музиката. През последните две десетилетия, бележити лидери в афро-американското общество са критикували текстовете на популярната хип-хоп музика затова, че възхвалява насилието и нейното презентиране на изрично сексуални теми, особено когато тези теми се разглеждат като унизителни спрямо жените. Те също така са критикували начина на живот свързан с хип-хоп културата, която насърчава всеобщо незачитане на властта и поддържа разточителна консумация, и те са съзряли насилието, което обгражда някои от водещите фигури в тази култура, което е довело до затварянето и преждевременната смърт на някои от техните светила. Тези лидери от предишните поколения, които са викали за реформа на тази култура са били до голяма степен игнорирани от поколението без бащи.

Разделението между авторитетните фигури от по-старото поколение и поколението без бащи се корени до голяма степен в отказа на по-младото поколение да приеме водителство от поколение, от което те се чувстват отчуждени. Примера за сблъсъка на хип-хоп културата и нейните резултати е предвидим, понеже той представлява дълбоко разделение във афро-американското общество, което е станало до голяма степен култура без бащи. Подобни разделения стават в спектъра на взаимодействията между поколенията в обществото. Културата на сираците се е изправила срещу бащите от предишното поколение, и разделението между поколенията е разширяваща се пропаст.

Едно цяло поколение, без значение от демографията, проявява същите характеристики на култура без бащи. Настоящата американска политика дава много по-всеобщ пример за това нарастващо разделение между поколенията. По-младото поколение е склонно да поддържа, масово, настоящия президент, който самият е без баща. В същото време, то не се идентифицира, по никакъв общ начин, с моралните, етичните и религиозните виждания на по-консервативните поддръжници, тъй като тези виждания са склонни да представят традиционните перспективи на предишните поколения.

Международно, това разделение има различни характеристики. Младите западно европейци са минали през гневни буйствания, в страни като Франция и Англия, за да протестират срещу правителствени решения, вариращи от трудовото законодателство до обучението в колежите. Те гледат на използването на политическа сила като противопоставяне на техните интереси и се виждат постоянно настанени в състояния на бедност.

Проблема с разделението на поколенията взема различно изразяване в настоящите и бившите комунистически страни. В епохата на комунизма, държавата измести бащата като управляващия ред в обществото. С отмяната на централната власт на управление, тези страни нямаха практика на семейната власт. В резултат, една голяма жътва от сираци изникна от тези бивши комунистически страни. Това поколение на сираци просто предлагат времето си, за да въздействат на националните промени според техните нареждания. Например, централното правителство на Китай е играло ролята на родители, за отричането на индивидуалната свобода и индивидуалното творчество, причинявайки нарастващо разочарование сред по-младото поколение. Това поколение сега очаква предстоящите промени в лидерството на централния комитет, които се очаква да доведат до това гласа на следващото поколение да бъде чут за първи път в най-висшите нива на националното управление.

В комунистическите страни Куба и Северна Корея, култовете към изтъкнатите личности надделяват. В контраст на изплуващите бивши комунистически страни, надеждата за промяна поддържана от по-младото поколение в тези страни се възпира чрез отказването на достъп до външния свят, чрез политиката на официалното правителство, налагана чрез мощта на политическата сила. В Куба борбата за ежедневно оцеляване е лишила от съдържание семейната структура и е създала цяла нация от сираци.

Религиозните и кастовите системи подобно са разделили общества в Средния Изток и в Индия, отчуждавайки поколения от огромните населения. Появили са се пукнатини, където по-старите поколения се придържат към мощните структури на традицията и към богатството и привилегиите на тези структури, докато същите тези структури са радикализирали по-младите поколения. Вътрешните граждански конфликти предизвикват нации от Саудитска Арабия до Пакистан, и икономическата мощ на Индия вероятно тече в плитчините на по-голямото неоползотворяване на населенията, живеещи в неодобряваните замъци.

Поколението без бащи разглежда позицията на своите бащи като лишена от влияние и приложимост, а по-старото поколение до голяма степен е заключило, че поколението без бащи е себе-центрирано и нарцистично. Тези позиции не са резултат от сериозни изследвания на цепнатината между двете групи. По-старото поколение не разглежда посоката и последствията в бъдещето, които са начертани от преобладаващото влияние на поколението без бащи. По-младото поколение е недоволно от това каква ценност може да се извлече от по-мъдро оценяване на историята и културата на бащите; и в този процес то рискува да замести информацията с мъдрост.

Центъра на тази култура е индивидуализма, който е признаване на уникален набор от наредби. Главната основна необходимост е нуждата от идентичност. Несвързан с идентичност свързана с миналите поколения, сиракът трябва да открие друга основа за своята идентичност. Идентичност, която е свързана с миналото е тази, която потенциално съдържа елементи на предшествениците и на наследство на някого. Когато това наследство е упълномощено и му е дадено право, то е като трамплин за един важен скок напред в живота на някого. Обаче, когато наследството е негативно или болезнено завещание, то е задължение. Суровата истина е, че за по-голяма част от поколението без бащи, техният образ за баща е неприятен, а може би и пагубен за тяхното чувство за благополучие, така че те се отказват от миналото си като въпрос за оцеляване. Те остават без бащи чрез решението да отхвърлят болката от своето преживяване и са принудени да си скалъпят една идентичност без връзка с миналото.

В резултат, човека се определя в контекста на самия себе си, и е отговорен за собственото си снабдяване и защита. Сирака не очаква да получи някаква помощ от поколението на баща си. Тъй като той не е наследил нищо ценно от миналото, той не вярва, че необходима част от неговата идентичност е да предаде наследство на бъдещите поколения. Произтичащия контекст от идентичността на някого е обхватът на един живот, фокусиран на настоящите цели и обстоятелства. Сирака трябва да определи себе си и своята съдба от гледна точка на това, което е постижимо в промеждутъка на неговия живот. В тази култура на мига, той живее без връзка нито с миналото нито с бъдещето. Самият той е без баща, и следователно, естествено отхвърля ролята на бащинството. Това са основните характеристики на нуждата от снабдяване и протекция, и те проникват във всяка област в която поколението без бащи има значително влияние.

Поколението без бащи има достъп до почти неограничена информация. Това поколение развива връзки глобално и не е нужно да е лоялно към никоя отделна етническа група или естествено наследство. Докато предните поколения са се учили от традициите на своите бащи и техните идеали са били прецеждани през тези традиции, поколението без бащи не е толкова ограничено когато търси източници за знание и мъдрост. Информацията се събира и разпределя без връзка към някоя културна рамка, и липсата на влияние от културата на бащите позволява на поколението без бащи да бъде безотговорно към някакви ясни и особени стандарти.

Областта на бизнеса е проникнала в нуждите на поколението без бащи, за да разработва продукти, които да създават уникална идентичност за индивида, белязана с местоименията „аз“, „моето“ и „ти“, докато свързва индивида едновременно с едно глобално общество. Успеха на тези продукти подхранва двойствеността на културата на сираците. Самотата е краеъгълния камък на нуждата от защита, но въпреки това тя е пропорционална на нуждата от снабдяване, краеъгълния камък, на която е обществото. Социалните мрежи като “MySpase” и ”Facebook” са едновременно и усамотяващи и публични. “YouTube” е едновременно дълбоко личен и напълно ексхибиционистки. Такива парадокси нямат рационално обяснение в парадигма на предишното поколение. Все пак, сборища за „споделяне“ са необходими за разпространението на културата на това поколение. Поколението без бащи е прегърнало този модел на противоречие, понеже той има голям смисъл в техните искания за снабдяване и защита.

Липсвайки му стабилност и предсказуемост в техните взаимоотношения, поколението без бащи търси интимност. Тъй като развода ги запознава с нови братя и сестри и с нови родители, това поколение е трябвало да се научи да става брат или сестра с непознати. Семейството е станало безформено понятие, повърхностно и силно променящо се. Тези силно променящи се обстоятелства са довели до дълбок копнеж за място на принадлежност и за идентичност. Тези преживявания са довели едновременните и противоречиви желания за самота и признание. Това поколение е склонно да се страхува от анонимност, така че те са склонни да казват на виртуалния свят всичките безстойностни детайли на живота си, с изключение на тези, които наистина имат значение, тъй като те силно са се прилепили към желанието за самота. В този дух, знаменитостите, копнеещи за все повече фенове, ще информират милиони за това какво са обядвали в своя любим ресторант и разплакано ще помолят същата публика да уважават тяхното уединение, когато минават през агонизиращ развод.

Интересите на поколението в продуктите и услугите също следват тези линии. Електронните игри им доставят забавление на ниво на човешко взаимодействие, определяно единствено от тяхното желание и лични граници. Пълния контрол в кибер света означава, че въпреки чудовищата и опасностите за тяхното въплъщение, няма опасност от отхвърляне и изоставяне.

При отсъствието на бащите, майките са станали доминиращото културно влияние за израстващото поколение. Майките са оставени със задачата да отглеждат децата сами, без някаква значителна помощ от други. Докато ролята на бащата е да укрепи идентичността на детето и да предаде чувство за цел и съдба, разрушеното семейство предава главно култура на оцеляване.

Общата реалност, пред която се изправят самотните майки е липсата на средства. По целия свят, семействата водени от жени са изцяло погълнати от ежедневна борба за снабдяване и защита. Тази реалност допълнително усилва манталитета на сирака, който замества съдбата доминирана от изискванията за снабдяване и защита.

Основата на нашето взаимоотношение с Бог Бащата, и основата на нашата съдба като Божии деца, е взаимоотношението на бащи и синове. Следователно, матриархалното общество е една неприемлива алтернатива за пандемията на културата без бащи.

Проникващото влияние на поколението без бащи върху глобалната култура е измеримо по начина, по който то започва да променя главните системи на обществото по света. То е на път да стане доминиращото влияние оформящо бъдещето на тези системи. Въпреки, че то е в своето ранно детство, неговото влияние въпреки това несъмнено е в глобалните арени като търговията, политиката и религията.

Поколението без бащи е в центъра на комерсиалните иновации и е движещата сила на нарастващата консумация. В предишните десетилетия на бързо нарастваща консумация, поколението без бащи беше изоставено от заетите родители и успокоявано с най-популярните форми на електронно забавление. Самотните майки бяха затрупани от нуждите на своето време и можеха да направят малко повече от това да посрещат основните нужди на децата си. „Заключеното дете“ е станало под клас на това поколение. Едно следствие от това е, че това поколение стана лично запознато с технологията. Първо, това е било средство да се забавляват; после става начин да превъзхождат придобиването на материално богатство на своите родители.

Електрониките и технологията са станали част от тяхната идентичност. Последните напредъци в забавлението и компютърните технологии са произвели индустрии с билиони долари, поддържани почти изцяло от искането на поколението без бащи. Не само, че това поколение е размножило напредъка на тази технология, тяхното познание с работата на компютъра и потенциала за печалба има много общо с развиването на онлайн търговията.

С бързото разширяване на търговията свързана с Интернет, поколението без бащи е станало един от най-успешните демографи в света. Преди появата на необходимата технология, беше трудно да си представим такъв голям брой млади хора да бъдат толкова финансово силни. Те успяват като заобикалят чиракуващата система, която беше традиционния път към богатство и позиция в предишните поколения. Нито пък трябва да чакат смъртта на родителите си, за да наследят големи суми пари, с които да изградят собствената си съдба.

Те са използвали паричната свобода, за да създадат нови области на бизнес, които са съвместими с тяхната култура – главно в бизнеса на информацията. Самият Интернет, заедно със свързаната с него инфраструктура, представлява огромна разпределителна мрежа за потока на информация. Съдбите продължават да се правят чрез допълнително разработване и усъвършенстване на Интернет.

С печалбите от техните начинания, но без ползата от връзка с бащите, новото богато поколение без бащи няма дългосрочни стратегии в ума си. Един от резултатите от това развитие е, че старите поколения продължават да инвестират в индустриите, които те разбират и помагат да се развиват, докато новото богато поколение процъфтява в създаването на отделна и различна икономика. Въпреки че това разделение е в своите ранни етапи, неговото постоянно развитие ще има последствия достигащи по-далеч, които ще се проявят в нарастваща безработица и в икономическо поляризиране.

Най-близкото нещо до общото духовно вярване сред поколението без бащи е убеждението, че околната среда се нуждае от опазване. Природозащитниците апелират към това поколение, поради тяхната нужда от сигурност в снабдяването им. Това поколение вижда планетата като източника за всяко снабдяване, тъй като няма определена идея за наследство от предишното поколение. Общо взето, те гледат на екологичната политика на предишното поколение като алчна и са характеризирали тези екологично вредни политики като резултат от това, че са били мотивирани от желанието за финансова печалба. Те виждат желанието на предишното поколение за изгода като лишаване на бъдещите поколения от наследството на ресурсите на планетата.

В опозиция на екологичните политики от миналото, поколението без бащи е склонно да бъде мотивирано от по-утилитарни печалби. В крайност, това поколение ще постави благополучието на майката природа над това на отделния човек или група хора, в подкрепа на „по-голямото добро“. За това поколение, един от най-интересните аспекти на усилието да се пази околната среда е този, че това им дава чувството на предаване на наследство на бъдещите поколения, което е съвместимо с тяхната мотивация за себезапазване, но изисква само едно косвено посвещение към бъдещите поколения.

Оклеветявайки екологичната политика на предишното поколение като противоречива на тези цели, този тип за политиката на околната среда е незадоволителен в разглеждането на традиционните форми за енергийни доставки и производство. Това е общ подход за анализи в това поколение“ веднъж когато групата се съгласи, че възприетата болест е продукт от поведението на предишното поколение, тя обикновено не се чувства длъжна да оправдае предложените алтернативи. Тогава е свободна да предложи всякакво решение, виждайки критицизма като предсказуемата реакция на съществуващата и провалила се структура на управление. Дискредитирайки предишното поколение, тя приема почти пълна свобода да предлага алтернативи безнаказано. Резултата е политика движена от такива ефикасни термини като „обновим“, „постоянен“, „приятелски на околната среда“ и др. подобни, и решения за проблемите за неупотребата или злоупотребата на хората с околната среда, които могат да игнорират свързаните с това разходи или ефективността на предложените решения.

Най-широката пропаст между поколението без бащи и предишните поколения се намира във вижданията им за религията. Институционната религия е основана на традиция и практики, които са били издигнати до статута на свещена заповед, просто защото те са обичайни начини, по които са се тълкували Писанията. Обаче, поколението без бащи не е обвързано от традициите на своите бащи и гледа на тези традиции с подозрение.

По-младото поколение няма същата нужда да посещава религиозна служба. Поколението без бащи предварително е имало безкраен достъп до информация чрез Интернет. За разлика от предишните поколения, поколението без бащи не ходи на църква, за да получи своята информация за религиозните предмети, а виждането на местния пастор не е непременно виждането на събранието като цяло. Религиозните практики са поддържали някакво апелиране чрез постоянното съгласяване на голяма част от религиозното общество, но младите хора, които посещават религиозни служби не поддържат непременно същите виждания по религиозните въпроси като тези на проповедника или по-старите поддръжници на църквата. Поведението на по-младото поколение по ключови въпроси, като съжителството, употребата на наркотици и алкохол, и общите социални норми показва една удивително широка пропаст между двете поколения в едни и същи деноминации на църквата.

Някои църкви са се приспособили като ефективно са създали две събрания: едно за по-старото поколение и едно за по-младото. Почти всичко свързано с тези две изразявания е радикално различно. Този разделен дом признава отчуждаването между поколенията и все пак ги разделя допълнително.

За да се избягва неуместността, църквите, които имат голяма посещаемост имат послания, които са изработени по поръчка, за да спечелят благоразположението на поколението без бащи. Тези послания са съчетание от самопомагаща психология и мотивационни речи, замислени, за да предават информация за постигане на финансов успех и поддържане на здравословен начин на живот. Те са чувствителни към пазара послания, замислени за предпочитанията на потребителите и нямат истинско духовно приложение. Обаче, те изглежда, че са съвършеното съчетание за поколението без бащи, което е склонно да гледа към църквата за информация за въпроси от живота.

Въпреки че на повърхността изглежда, че това поколение е движено от консуматорство, истина е, въпреки всичко, че то има дълбок копнеж за духовната истина. То е търсило религиозна истина и има големи запаси от информация по религиозни теми. Въпреки това, на него му липсва яснотата на истината. Липсвайки им водителство и инструкция, членовете на това поколение вероятно търсят заради специфични нужди, но неразбират всеобхватните принципи, които формират рамките за разбирането на специфични въпроси.

Те в повечето случаи са изоставили традиционното християнство, свързвайки го с болезнени преживявания от тяхното детство, тъй като мнозина от това поколение идват от разрушени семейства, които са били членове на религиозни деноминации. Те са видели неуспеха на практикуването на религия за повлияване на поведението на техните родители в области на семейната устойчивост и честотата на разводите и сред религиозните и сред нерелигиозните хора.