С а м с о л е й н с н и к о л а с с о л е й н превод: Емил Енчев Много от принципите съдържащи се в тази книга

Г Л А В А 1 – Културата без бащи

Културата е основата на нашата идентичност, индивидуалност и членство в обществото. Това е спомена, речта, изкуството и поведението, предавани от едно поколение на следващото. Един индивид тълкува своите уникални преживявания предсказуемо, по начин съвместим с културните норми, които от своя страна формират основите за самовъзприемане. Културата диктува как всеки човек определя собствената си личност. Наследството на предците на обществото се крие в характеристиките на тяхната културна идентичност. Тази идентичност може да бъде толкова дълбоко проникнала в отделния индивид, че без откровението на една различна култура, тя определя курса на живота му. Без значение дали той съзнава или не този факт това няма връзка с разрешаването.

Днес, доминиращата глобална култура е тази на хората без бащи. Тази култура е коварна и проникваща, която учи хората да мислят като сираци. Това е култура отделена от благотворното влияние на нечии прадеди и оставя сирака беззащитен в своя ум. Един сирак няма друга защита и няма друго снабдяване освен това, което може да създаде за себе си и трябва да се бори за оцеляване чрез каквито и да са средства.

Днешната култура без бащи е в директен конфликт с културата на Божието Царство. Докато културата без бащи произвежда сираци, Бог създаде хората да бъдат Негови деца и наследници на Неговото Царство. Културата на Божието Царство е тази на дом. Конфликта между тези две култури е назрял тъй като Бог продължава да разкрива Своя Дом на земята.

Божият Дом е Божието семейство. Той съществува едновременно и на небето и на земята.⁴ Божието Царство е основата на власт и управление, която упълномощава Неговия Дом в двете области. Царството съществува, за да поддържа Божиите деца в техния мандат да представят природата и характера на Самия Бог. То е замислено, за да възстанови първоначалното Божие намерение за създаването на човека и в процеса, да избави човечеството от културата на сирака. Божият Дом е разкрит в това време, за да даде на Божиите деца една праведна алтернатива вместо проникващата култура без бащи.
Новата глобална култура

Наследството, което едно дете има право от баща си е любовта, подкрепата и ресурсите на домочадието. Минимално, това изисква смислено взаимоотношение между бащата и децата му. Прилагането на този минимален стандарт подчертава пандемичния обхват на проблема; преобладаващата глобална култура е тази на сираците. Тази култура толкова напълно прониква в нациите, групите от хора и религиите, че културата без бащи е станала стандарт, с който всички други културни профили, съзнателно или несъзнателно се сравнява. Затова, понятието за приемственост чрез наследство е чуждо за повечето от обществата в света.

Съвременния сирак се явява в много форми. Промяната на социални модели, войните и болестите, политиките, и падането на религиозните системи в многото краища на света са създали сираци от цели нации и цели поколения от хора. Там където тези феномени са махнали бащата от обикновеното семейство, децата са оставени да преценяват как сами да оцеляват, и накрая те предават своята идентичност на сираци и на своите деца.

Традиционната структура на семейството се е променила по начини, които лишават децата от минимално взаимоотношение с баща им, дори когато бащата е жив или присъства физически. Доскоро, да имаш извънбрачни деца или от взаимоотношение на съжителство беше заклеймявано в западните общества. Днес, обаче, едни от най-големите приноси за липсата на бащи в западната култура е броя на децата родени от самотни майки. В Съединените щати, приблизително 41% от новите раждания са на неомъжени жени.⁵ Подобен ръст на извънбрачните раждания се среща в Англия и в други европейски страни.⁶

Липсата на бащи в Съединените щати не е съсредоточено в специално демографско място. Това че повече от половината от всички деца в афро-американското общество живеят в домове без бащи е особено поразително. Обаче, повече от 42% от белите бракове завършват с развод.⁷ Докато афро-американските деца се раждат в домове без бащи, белите деца все повече остават без бащи чрез развод.

Докато промените в социалните норми допринасят за по-неуловимо развиване на една култура без бащи, войната и болестите са направили сираци от цели нации почти за една нощ. В Централна и Южна Африка, епидемията от СПИН е отнело едно цяло поколение от бащи и е променило социалната структура. Когато родителите са загубени поради болест, децата стават глави на домочадията с отговорността да отглеждат и да се грижат за по-малките си братя и сестри. Те са сираци отглеждащи сираци.

Подобно, плода на войната ражда изобилна жътва от сираци. Например, в страните, които са съставлявали бившата Федерална Република Югославия, гражданските войни са унищожили социалната структура и са понижили ролята на бащите сред хората. Много семейства са унищожени чрез насилие, и масови кампании, които са използвали похитяване като военно оръжие и „етническо очистване“, което довело до раждането на хиляди сираци, на повечето, от които сегашния статус е неизвестен.⁸ Такова доста голямо население от сираци ражда яростно ограбване на едно цяло поколение от неговата идентичност. Освен това, последиците от войната и революцията са оставили отворена вратата за човешки трафиканти, чиято жертва са уязвимите деца от тези страни. Страните, които са били част от бивша Югославия сега са ключови области за „вербуване“ на деца за масовата сексуална търговия на Източна Европа. Децата от тези страни са оставени отворени за атака и експлоатация. Те нямат основа за разбиране на любовта и защитата от баща.
Ролята на комунизма

Вследствие на комунизма има милиони сираци и семейна инфраструктура, която не е възстановила своята идентичност, тъй като тя беше определена единствено като част от държавните ресурси. Под управлението на комунизма, държавата имаше крайната власт над децата, а родителския контрол беше предмет само на държавните интереси. Семействата бяха части от държавата, а държавата контролираше съдбите на децата. Комунизма лиши народите от един работещ модел на семейния живот, и тези отскорошно независими нации нямат основа, върху която да градят социална инфраструктура.

Социалния феномен в бившите комунистически страни ясно демонстрира ефекта, който е имал комунизма върху семейната единица. Като например, в Украйна, една от най-популярните телевизионни програми е програма за семейните взаимоотношения, собственост на един евангелски проповедник, който е покаял се политик. Той видял, че шансовете на държавата да оцелее били много слаби без повторното въвеждане на тази градивна единица, семейството, в държавата. Големия брой сираци, свързан с цялото население, поставя бъдещето на нацията под риск.

Държавните църкви в тези бивши комунистически страни са белязани от техните отношения на сътрудничество със свалените режими. Църквите предлагат малко повече от литургически практики, които в повечето случаи са остарели и нямат връзка с хората. В резултат, няма значителна духовна алтернатива за безбожните наследства на атеистичния комунизъм. Този модел се повтаря от Русия до Куба и включва целите нации и почти цялото им население.

Културата без бащи представлява най-голямата демографска група от човечеството днес и е нахлула във всеки аспект от човешкото общество. Системите на света подхранват тази култура, и в своето неумолимо издигане, културата без бащи предефинира социалните норми глобално. Поради своята разпространителна способност, тази култура е почти незабележима. Социолози, демографи, политици и маркетолози, всички изучават различните проявления на тази култура доколкото тя се свързва с тези особени области на интереси. Обаче, малцина са видели културата без бащи като всеобхватното влияние, което се е вляло във всеки аспект на живота. Разглеждана с разбиране за културата без бащи, тенденциите в целия свят и във всички сфери на обществото показват, че културата без бащи в момента определя човешкото общество.
Религия причинена от културата без бащи

Вместо да предложат алтернатива за културата без бащи, църквите са били оформени от тази преобладаваща култура и в своята отстъпчивост, са се провалили в това да предадат мъдростта и откровението на Божието Царство на културата на сираците. Където са конфронтирани от културата без бащи, религиозните системи са се показали като странични продукти на фалшиви традиции.

Религии с патриархални форми са склонни да се предават на формулирани правила взети от остарели интерпретации на свещени писания – обикновено смесица от история, обичаи и традиции. Техните старомодни практики не подхранват връзка с хората. Като такива, тези религии прибягват към срамна манипулация и апел от страха да не бъдат заклеймени в обществото, за да контролират поведението на своите членове. Това че тези религии предават своите идеологии чрез манипулация и сплашване е ясен знак, че духа на един любящ баща липсва в тях.

Единствените цели, които религията може да предложи са тези, които подхранват желанията за тяхното спонсорство. Където преобладаващата култура е тази без бащи, религиозните системи се извиват, за да обслужат желанията на обществото от сираци. Те предлагат възможността от финансов успех или победа над нечии лични или социални гнетове като голямата цел за оцеляване в нашето време на тази земя. Любовта не е изискване. Нищо в тези модели не внушава, че богът на религията ви обича, нито пък от вас се иска да го обичате. Вместо това, те учат, че стриктно спазване на общоприетото ще доведе до изпълнението на тези основни желания.

Какво се случва когато на една нация от сираци са й предложени само анахронични практики, които носят страха от наказание и заплахата от изключване? В семейната динамика, бащата оформя отношението към бога, който е в центъра на религиозната вяра. Ако целта е съобразяване, а бащите са прилагащите органи, тогава системата на вярване е по-ценна от благополучието на детето. Любовта на бащата е и ограничена и подчинена, на религиозните изисквания. Един от най-потресаващите примери за този феномен е практиката на убийства заради честта: убиване на дете заради нарушения – били те преднамерени или несъзнателни – срещу общоприетото. Убиването на едно дете, за да се запази нечия чест в името на някоя религиозна традиция лишава този патриархален религиозен ред от праведната представа за бащинство.

Олицетворяващи тази култура без бащи в религията са тези свещеници, които са осквернили хората с техните най-уязвими задължения. Тези религиозни фигури, които са си откраднали титлата „бащи“, са извършили безскрупулни и криминални деяния срещу деца, злочесто оставени под тяхната грижа. Защитавайки тези изверги от страх от подвеждане под законна отговорност, църковната йерархия е изоставила хората заради защитата на своя патриархален ред. Църквата е подсилила манталитета на сирака и подкрепя културата без бащи.

Тези религиозни системи разпространяват фалшиво виждане за Бог Бащата в една култура без бащи. Виждането за един любящ баща е изгубено, наложено от запазването на институцията. Ритуалите остават непокътнати, и думите казват: „Бог е любов“. Обаче практиките на религиозните порядки отричат всяка истина съдържаща се и в думите и в ритуалите. Чрез разширяване на празнината между хората и Бог, допринасянето на религиозната система за културата без бащи е неизмеримо вредна.
Многото форми на културата без бащи

Развитието на една култура зависи от средствата на обществото и капацитета за предаване на знание на следващите поколения. Най-общия начин за предаване на културно знание е чрез взаимодействия един с друг. Следователно, човек може да наблюдава характеристиките на една култура във взаимоотношенията между хората, които формират културните модели.

Културата без бащи е най-лесно очевидна в отношението на бащи към техните деца. Бащите ще оформят образа на баща, който им е бил представен, или чрез собствените им родители, чрез медийното изобразяване на бащите или чрез техните равни. Където стандарта в културата е отсъстващ баща, културата отглежда бащи, които са злоупотребяващи или незаинтересовани от своите семейства.

Следващата случка подчертава широко разпространения характер на културата без бащи.

Един злоупотребяващ или незаинтересован баща отчуждава своите деца. Често, резултата е гняв спрямо бащата и депресия. Злоупотребата може да бъде насилствена или ненасилствена, но ненасилствената злоупотреба може да бъде точно толкова ефективна в отчуждаването на децата колкото е и физическата злоупотреба. Грубите и унизителни думи могат да разрушат вижданията на децата за себе си и да доведат до дълбоко чувство на отхвърляне. Един мълчалив и безучастен баща предава на детето, че неговите интереси не са от съществена стойност за бащата, и следователно детето е маловажно.

Децата израснали в такава обстановка не чувстват, че това, което правят е толкова важно, и те често чувстват, че съществуването им не е ценно. Такива деца обикновено не мислят, че имат съдба, но вместо това се борят всеки ден просто с това да оцеляват. Те растат без ясни модели на поведение и затова са повече податливи на външни напрежения и изкушения. Те често възприемат идентичности, които са съвместими с инстинкта за оцеляване.
Представата за бащите в медията

Широкоразпространената природа на културата без бащи е допълнително илюстрирана в популярното представяне на културата на бащите. Медийните издания действат като отправна точка за културата и снабдяват прозорец в характеристиките на обществото. Понеже представя модните идеали и перспективи, медията и води началото си и влияе на преобладаващите норми, като обслужва тенденции, които са популярни, интригуващи или забавляващи. В различни форми на действителността и хиперболата, медията поставя на екрана културата на обществото. Ако някой търси доказателство за културата без бащи, този човек не трябва да търси по-далеч.

Идеалния човек, героят, типично не е бащата, когато се изобразява в популярната медия. По-често, героите са силни стълбове на стоическа мъжественост. Дори Холивуд не може да постави такъв човек в семейна обстановка. Въпреки това, тези идеални герои снабдяват модела за младите мъже, които един ден ще станат бащи. За да се съгласува героичния идеал с ролята на бащата в истинския живот се изисква понижаване на летвата за бащинство. В резултат, младите мъже имитиращи културния идеал за герой, често изоставят собствените си деца безнаказано.

Когато развлекателната индустрия взема екшън героя и достатъчно го разводнява, за да го постави в семейна обстановка, произлизащия резултат за бащинството е необещаващ. Сериалите изглежда, че са най-популярната медия, в която мъжете са представени в ролята на бащи. Успешния семеен сериал типично изобразява един говорещ несвързано съпруг и баща, който е погълнат от своите си интереси и е разсеян от реалността на семейния живот около него. Когато тази несвързаност причинява проблеми, задачата за снабдяване на очевидни и задълбочени решения пада върху майката или децата. Тази формула обхваща обсега на телевизионната култура.

В жанра на реалитата, популярната култура безсрамно развява основните ценности на културата без бащи. Малко хора възразяват на възхваляването на отделни личности, които излагат шокиращи прояви на себичност и невярност. Реалитата са издигнали едни от най-основните членове на обществото до статуса на културни икони. Тъй като обществото има воайорски интерес в своите най-уродливи качества, този тип програми набраха популярност през последните години.

Обрисуването на бащите в зрителната медия е в съгласие с общото западане на уважението към бащите в културата. С вида на обществените промени проявени чрез повишаване на степента на развода и огромния брой деца родени от самотни майки, обществото е разбираемо безразлично към изобразяването на бащите по този начин. Промяната на медията, обаче, няма да промени културата. Културата без бащи е вкоренена в обществото и е само отразявана в медията.

Културата без бащи напълно е нахлула в човешкото общество. По света тя взема много различни форми, и преначертава глобалната култура по много основни начини. Оцеляването и търсенето на идентичност са цели в мисленето на сирака, произведено от тази култура. При този връх, културата без бащи си е присвоила идентичността на отделния човек и я е заменила с идентичност доминираща от борба за снабдяване и протекция.

В Божието Царство, съдбата на всеки човек е ролята на уникалната съдба на този човек като Божий син, без значение от пола, расата или произхода. Културата на Царството е култура на царе, основана върху и моделирана според Бог, любящият Баща. Тази царска култура не може да съществува заедно с културата без бащи. За да прегърне своята идентичност като син, човек трябва да промени своята преобладаваща култура.

В този сезон Бог изгражда Своя Дом на земята, с взаимоотношението на бащи и синове за негова основа. Следствието от промяната на културата изисква усилие през поколенията, в което промяната на културата е само първата стъпка от дългото пътуване на пълното възстановяване на Божия Дом. Това пътуване е предназначено да препозиционира човека във взаимоотношението с Бог като Баща, както Бог е възнамерявал от началото. Целта на препозиционирането на човечеството като синове и наследници на Бог е за да се установи Божието семейство на земята и да се покаже Божията любов, чрез Неговите синове, на цялото творение. Докато съдбата на всеки Божий син е жизнено важна, цялостната цел на Бог може да се осъществи напълно, единствено чрез корпоративната форма – Божият Дом.