– "Éла Джéрмане да вечéрамо! Éла сегá да вечéрамо, а пóсле цéлу гóдин óчи дати не виджýйемо"! (За да не донася градушка) А при наближаващ буреносен облак, ние пастирчетата, и всички на полето, викахме: – "Пренéси га Джéрмане! (да пренесе облака на друго място)" За позицията ми по този въпрос, допринасяше и съображението, за бъдещо сближаване с република Македония Ас абсурдната теза, за хуни, татари и тюрки, е нереалистично да очакваме разбиране и сближаване с братята ни в Македония, с които сме разделени по чужда воля. А трябва да се има предвиди това, че манията по прабългарите и по шатрите, бе официална политика в последните години на комунизма. А тогава всичко се вършеше
- 45 - целенасочено и нямаше нищо случайно Не се съмнявам, че целта е била, разединяване на арийските народи Предложих набай Илия, за да няма излишни спорове и разделения, да оставим този въпрос, да се решава в бъдеще от науката, но той отказа А когато стана дума за трънския диалект, бай Илия каза, че диалектите са извращение на литературния език Но тези въпроси мен отдавна, живо ме занимаваха и ми беше напълно ясно, че диалектите са от хилядолетия, а литературният ни език е създаден в края на ти век. Така че, диалектите няма как да са "извращения на литературния езика са мост към миналото ни, и затова са подложени на ускорено унищожение – Вижте в края на книгата, двете заглавия Българите са коренни жители на Балканите и Национализмът е насаден на пачи (юдейски) яйца!Още от ученическите години, се интересувах откъде идва "членуването" в бъкгарския език, което е основната му отлика от останалите славянски езици, и дали това не е под влияние на прабългарския И чак много по-късно, в Старозагорския затвор осъзнах, че членовете (вкл. в македонския и родопския говори, всъщност са чисто славянски местоимения, и чеса еднакви със съответните местоимения в съвременните, сръбско-хърватски езици (където - то, тате означава - този, тази, тези Много преди срещата мис бай Илия, знаех, че крайният национализъм може да е вредени за собствената нация, ас подобна позиция, бай Илия, фактически не признаваше, населението говорещо диалекти, за българско А и днес, много хора и български институции се чудят защо българи от западните покрайнини в днешна Сърбия, а и в Македония, се отчуждават от България Една от причините е, игнорирането на местния говор Да, трънският говор е близък със сръбския, и това е естествено (нима трябва да е близък с татарския), нов Трънско, няма нито един местен човек, който да се съмнява, че е българин. Крайно деструктивно беше и тоталното отричане на издадените или подготвяни за издаване – в Западните покрайнини, – "Шопски, а в Гърция, – "Помашки" (Родопски, речници Но независимо от целите за издаването им, нали в края на краищата, става дума за български диалекти и за български думи, събрани в тези речници. Нямаше ли да е много по-добре, ако всеки българин още от училище знаеше поне по неколко изречения от основните ни диалекти, за да има елементарна представа, ида се гордее с тях, а не, както сее случвало и се случва, невежи хора да казват за македонския говор, че е сръбски, и за македонците, чеса сърби И после се чудят и възмущават, защо наши сънародници се отчуждават от нас! Затова тук ще цитирам, родения и израсъл в южноморавския град Враня, сръбски генерал Михич, главен участник в преврата и убийството на Крал Милан и кралица Драга Сподели с приятели: |