С упование в бога

Калени в бурите

Отдавна, още през октомври 1832 г., Джон Нелсън Дерби е проповядвал в църквите „Витезда“ и „Гедеон“ в Бристол, като е насърчавал „изключителната работа“, която „скъпите братя Мюлер и Крейк“ вършат. Дерби е една от най-влиятелните личности сред свободните братя. Кръстен е на прочутия адмирал Нелсън, завършил е Уестминстърското училище и колежа „Тринити“ в Дъблин, където се дипломира със златен медал.

Дерби е противоречива личност. В многото ожесточени противоборства, съпътствали живота му, той се показва като вироглав, неотстъпчив, рязък и груб. От друга страна, понякога е преизпълнен със състрадание и сърдечност. Когато пътува, отсяда не при заможните, а при сиромасите. Историята на Свободните братя изобилства с примери за пословичната му любов към децата, които го обожават.

Способностите му са съчетани с изключителна енергичност. Дерби основава и ръководи около хиляда и петстотин църкви в различни страни. Трудовете му са събрани в четиридесет тома, в които тълкува повечето книги на Библията. Дерби превежда Св. Писание на три езика и пише множество дълбоки и благозвучни религиозни химни.

По собствените му думи той напуска официалната църква заради „единството на тялото, където то не се проявява, не мога да остана“. Първите му години в новото движение са белязани от безукорно противопоставяне на сектантството. „Истинската тайна на добре организираната църква – пише Дерби – е съвършена широта на сърцето, както при Христос… стойте възможно по-далеч от сектантството… Ти не си , … „ист“, ти си просто християнин.“

Макар в началото на 30~те години да е във възторг от дейността на Мюлер и Крейк във ,,Витезда“, след време той отбелязва:

,,Ще ми се сърцата им да са отворени за всички.“ Странна забележка, като се има предвид, че Крейк често проповядва пред духовници и е в приятелски отношения със свещеници и учени от официалната църква, включително със старши свещеник Олфорд, архиепископ Тренч и старши свещеник Еликот. Мюлер и Крейк често канят известни духовници извън Свободните братя да проповядват във ,,Витезда“.

Още през 1835 г. първоначалната ,,широта на сърцето“ у Дерби е изместена от едно пагубно явление. Тази година Антъни Норис Гроувс (шурей на Мюлер, завърнал се за кратко от Индия) посещава Плимут и забелязва, че под влиянието на Дерби движението Свободни братя започва да се смята за изключително и се превръща в затворена секта. Вместо да бъдат сплотени от истината в Христос, братята са склонни да се опълчат срещу всеки, който е различен от тях.

Тъй като Дерби има влияние в много от новооснованите клонове, Гроувс му пише чистосърдечно: „Откритите и благородни намерения навремето ме увлякоха и омаяха, но сега ти си се отклонил от тези начала и правиш онова, което някога отхвърляше.“

В средата на 30-те години на ХІХ век Свободните братя вече се състои от течения, които взаимно се изключват. От една страна, хора като Гроувс, Мюлер, Крейк и Чапман правят всичко по силите си, за да запазят първоначалния антисектантски принцип, и приемат всички, „които Христос е приел“. От друга страна, Дерби и все по-многобройните църкви под негово влияние се стремят към установяването на обединена световна Църква, изразителка на единството на тялото Христово, и проповядват отделяне от злото като път към единството.

Възникват още противоречия. През 1839 г. Мюлер и Крейк се усамотяват в продължение на половин месец, за да обмислят някои въпроси за устройството на църквата ,,Витезда“. Те са непоколебимо уверени, че е необходимо да има избрано църковно настоятелство и йерархична духовна власт. Дерби се обявява против всяко официално потвърждаване на дарбата на проповедника и учителя, понеже се опасява, че това може да доведе до обособяването на привилегирована група духовници. Според него църковното ръководство ограничава свободното действие на Святия Дух и измамно противопоставя установеното и формалното (което е ,,от човека“), на спонтанното и искреното (което е ,,от Духа“).

В началото на 40-те години на ХІХ век се появява още една личност – Бенджамин Уилс Нютън. Той е завършил с отличие Оксфордския университет и е асистент в колежа ,,Ексетър“. За кратко си спечелва огромно влияние в едно от паствата в Англия, събиращо се на ул. „Ебрингтън“ в Плимут, дало на движението познатото, макар и подвеждащо име Плимутски братя. Между 1200 и 1400 души от околността се стичат редовно да слушат проповедите му.

Нютън се притеснява от странните доводи на Дерби, с които защитава едно ново диспенсационно учение за Второто пришествие. Според това учение, известно като „Тайното грабване“, Второто идване на Христос ще се състои на два етапа. Първо светиите ще бъдат ,,грабнати“, когато Христос слезе, за да прибере от земята всички истински християни. След това ще се надигне Антихристът, който ще донесе ужасни страдания. Краят на владичеството на Антихриста ще дойде с втория етап от Второто пришествие – явното победоносно „идване“ на Христа.

Нютън, и не само той, се обявява срещу това учение. Той задава въпроса: след като християните ще бъдат грабнати още преди началото на Голямата скръб, кои са вярващите, описани в книга ,,Откровение“, които страдат по време на този период? Според Нютън разногласията му с Дерби не са маловажни, защото за него теорията на Дерби противоречи на едно от основополагащите библейски учения. Според Нютън Църквата обхваща всички изкупени от Христос. Тогава излиза, че страдащите по време на Голямата скръб са получили изкупление чрез някакво друго Божие дело, а не чрез Христа, щом са отделени от Църквата при първото грабване.

Дерби твърди, че значителни части от Новия Завет важат не за Църквата, а само за бъдещото изкупление на юдейския остатък.

- С това разграничение – казва му Нютън – ти всъщност се отказваш от християнството.

Дерби се ползва с голямо влияние и възгледите му за Второто пришествие ,,във всеки момент“ са широко приемани не само от Свободните братя. С времето те са възприети от много англикани- евангелисти, както и от мнозина вярващи във Великобритания и Америка. Този процес е ускорен от Скофийлд, който също приема теорията и я излага в своите издания към Библията.

Не само Нютън отхвърля този възглед като нововъведение със сериозни недостатъци. Мюлер, Крейк, Чапман и С. П. Трегелс са напълно убедени, че някои събития задължително предхождат Второто Христово идване. Пришествието е голямата надежда на Църквата. Към традиционното разбиране се придържат изявени представители на Аншиканската църква: архиепископ Тренч, старши свещеник Олфорд, епископите Еликот и Райл.

За съжаление тези зараждащи се противоречия между братствата, и най-вече между Дерби и Нютън, подкопават спокойствието в паството на ул. ,,Ебрингтън“. През 1845 г., скоро след като Дерби се прибира от дълго пътуване в Европа, между него и Нютън избухва ожесточена свада, която взривява мира в църквата и почти спира дейността.

Дерби започва да проповядва в Плимут и отправя нападки към възгледите на Нютън и него самия. Обявява, че се оттегля от паството на ул. ,,Ебрингтън“, стъпка, за която след време признава, че е била прибързана.

През 1847 г. тежестта на спора се пренася върху друг богословски въпрос: личността и страданията па Христа. Това не е първият, нито за жалост последният разгорещен богословски спор в историята на Църквата. Той е породен от смъртните човеци, които с ограничените си умове се опитват да разберат единството на човешкото и на божественото у Христа. Дерби осъжда някои възгледи, които Нютън излага в един свой трактат, като „богохулства“, а Мюлер, въпреки че е съгласен с Нютън за Второто пришествие, отбелязва, че от становището му в този трактат излиза, че ,,самият Христос се нуждае от Спасител“. Според Крейк Нютън се заблуждава ,,поради припряното си спекулативно мислене, но въпреки всичко мотивите му са чисти и той се стреми да прослави Христа“. По-късно същата година Нютън осъзнава грешките и прави изявление, в което чистосърдечно си признава, че не е прав. Накрая заявява: ,,Вярвам, че Господ не само ще ми прости, но и благодатно ще противодейства на пагубното влияние, което тези заблуди могат да окажат.“

Ужасно е, че спорът не приключва дотук. Дерби се опитва да докаже, че Нютън всъщност не се е отказал от заблудите си, колкото и разпалено да се кълне в противното. Така тези дрязги водят до разпадането на църквата на ул. ,,Ебрингтън“, а Нютън скъсва завинаги със Свободните братя. До смъртта си през 1899 г. работи в няколко църкви и продължава да пише статии и брошури, за които Мюлер отбелязва след време: ,,Те са смислени, в съответствие със Свещеното Писание.“ Двамата с жена му ги четат ,,с огромен интерес и удовлетворение“.

В края на април 1848 г. Дерби посещава Бристол и както обикновено се среща с Мюлер. Той го кани следващата събота да проповядва във ,,Витезда“, но Дерби отказва, понеже има друга уговорка.

През май двама членове на паството на ул. „Ебрингтън“ пристигат в Бристол с молба да бъдат приети във ,,Витезда“. Единият е бил в чужбина по време на ожесточения спор и затова е приет веднага, но молбата на втория се оставя за доразглеждане.

Някои от поддръжниците на Дерби във „Витезда“ се изказват срещу приемането и тогава Крейк предлага трима от вярващите, обявили се най-категорично срещу човека, да го посетят. Те разговарят с двамата мъже и обявяват, че те не са засегнати от ереста на Нютън.

На сбирка в Ексетьр Дерби оповестява на всеослушание, че никога повече няма да стъпи във ,,Витезда“, защото църквата е приела в редиците си „следовници на Нютън“. После пише същото до Мюлер, а по-късно твърди, че последователите на Нютън „разпространяват във „Витезда“ неговите писания“.

Привържениците на Дерби във „Витезда“ настояват църквата да проведе официално разследване, което да се произнесе за учението на Нютън (самият Нютън вече се е отрекъл от него).

През юни един от поддръжниците на Дерби, Джордж Алегзандър, напуска ,,Витезда“, а членовете на настоятелството са принудени да свикат църковно събрание. На него повечето вярващи одобряват изявлението (известно като „Писмото на десетимата“), подписано от десет членове на настоятелството, сред които са Мюлер и Крейк. Симпатизантите на Дерби прибързано напускат църквата.

В заявлението се изявява становището на „Витезда“ за човешката природа на Исус, според което, макар ,,външно Христос да пострада като човек, тялото и душата Му нямат никакви допирни точки с греха“.

Следват девет причини, поради които настоятелството не може да удовлетвори искането на Джордж Алегсандър грешките на Нютън да се разследват официално и да се осъдят. Деветият аргумент разведрява: ,,Смятаме, че удовлетворим ли искането на г-н Алегзандър, ще създадем лош прецедент. Ако признаем, че всеки брат има правото да иска да разгледаме труд от петдесет страници, току-виж утре някой поискал да се произнесем за грешка, съдържаща се в труд с много по-голям обем. Така нищо чудно да пропилеем цялото си време в това да разглеждаме чуждите грешки, вместо да се занимаваме с много по-важни неща“

Дерби няма чувство за хумор и при поредното си посещение в Йоркшир установява, че Свободните братя там подкрепят ,,Витезда“. На 26 август от Лийдс с циркулярно писмо отлъчват всички във „Витезда“ ,,ан блок“, понеже църквата приела в редиците си привърженици на възгледите на Нютън. Освен това призовава всички Братя да „се произнесат по случая ,,Витезда“.

Мюлер и Крейк не се паникьосват и не предприемат нищо. Един от привържениците на Дерби пише статия, е която се опитва да докаже, че една от публикациите на Крейк е еретична. Дерби е наясно, че способният и опитен Крейк се придържа към здравото учение и както съобщават очевидци, запокитил материала на своя привърженик в огъня.

На 31 октомври Мюлер решава да предприеме нещо. Оповестява на всеослушание, че отхвърля учението на Нютън, и на няколко църковни събрания дава ясно да се разбере, че няма да приеме в паството на „Витезда“ хора, които отстояват или изповядват възгледите на Нютън.

От този момент нататък Братята, отказали да прилагат разпорежданията на Дерби срещу ,,Витезда“, са известни като Отворени братя (техните наследници от края на ХХ век предпочитат да се наричат Християнски братства), а тези, които са се подчинили на Дерби, приемат името Затворени братства.

Хенри, синът па Антъни Норис Гроувс, е на мнение, че във „Витезда“ е направено повече за отхвърлянето на възгледите на Нютън, отколкото в което и да е братство, подчинило се на решението на Дерби. Църквите, където той има силно влияние, чистосърдечно вярват, че паството е отлъчено, защото отстоява възгледите на Нютън, които са отречени от самия Нютън, а църквата във „Витезда“ никога не е защитавала.

„Витезда“ и Отворените братства, които застават на нейна страна, неотклонно отстояват независимостта на всяка местна църква и правото й да решава кого да приема. Затворените братства са на мнение, че това на нарушава „единството на тялото“.

През този тъжен и смутен период г-жа Ан Евънс продължава да посещава ,,Витезда“. Тя го описва като „време на мъки, размирици и скръб“. Според нея:

Църквата е разтърсена. Приятели се разделиха, семейства се разцепваха – съпруг от съпруга, деца от родители, разваляха се делови съдружия. Нервите ни се разстроиха, действията ни противоречаха на здравия разум. Ние се нуждаехме от смирение, защото бяхме прекалено себични. Броят ни бързо нарасна, имахме обществен престиж, понеже към нас се присъединиха мнозина представители на аристокрацията. Ръководните братя бяха без спирачка… Самозабравихме се, затова бе позволено на Сатана да ни нападне и да стъпче в праха нашата гордост.

Не всичко е загубено. Ан Евънс продължава:

Щом настана Голямото съживление, Отворените братства се включиха с цялата си душа и сърце. То започна, след като двама младежи прочетоха книгата на Георг Мюлер.

За това ще стане дума по-нататък.