Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî
Изтегляне 4.7 Mb. Pdf просмотр
|
| ДУХ ЗА ЗАВОЕВАНИЯ Модерната наука процъфтява във и благодарение на европейските империи и очевидно дължи много на древните научни традиции на Антична Гърция, Китай, Индия и ислямската култура. Уникалният ѝ характер започва да се формира едва в началото на модерността паралелно с имперската експанзия на Испания, Португалия, Великобритания, Франция, Русия и Холандия. В този период китайците, индийците, мюсюлманите, американските индианци и полинезийците все още имат своите важни приноси към научната революция. Прозренията на мюсюлманските икономисти се изучават от Адам Смит и Карл Маркс; лечения, изобретени от американските индианци, са включени в английски медицински текстове, а данните, извлечени от полинезийски респонденти, революционизират западната антропология. Но до средата на XX в. хората, които сортират тази информация, създавайки научни дисциплини, са представители на властващия и интелектуален елит на глобалните европейски империи. В Далечния изток и ислямския свят също се раждат интелигентни и любознателни умове, но между 1500 и 1950 г. те не създават нищо, което дори да напомня за физиката на Нютон или за биологията на Дарвин. Това не означава, че европейците притежават уникална генетична предразположеност за създаване на наука или пък че завинаги ще са на първите места в областта на физиката и биологията. Точно както ислямът първоначално е запазена марка на арабите, но впоследствие се разпространява сред турците и персийците, така и модерната наука започва 264 като европейска инициатива, но днес все повече се превръща в мултиетническо начинание. Кое утвърждава историческата връзка между модерната наука и европейския империализъм? Технологията е значим фактор през XIX и XX в., но в началото на модерната епоха има ограничена роля. Ключовата причина е, че ботаниците, издирващи нови данни, и морските офицери, търсещи нови колонии, споделят общ светоглед. И учените, и завоевателите започват от признаването на невежеството — и двамата казват „Не знам какво има там“ и се чувстват длъжни да се отправят по пътя на новите открития. И двамата се надяват така натрупаното ново знание да ги превърне в господари на света. Европейският империализъм изцяло прилича на всички други имперски проекти в историята. Но предходните завоеватели са били склонни да предпоставят, че вече разбират света. Завоеванията само оползотворяват и разпространяват техния светоглед. Арабите, ако ги вземем за пример, не завладяват Египет, Испания или Индия, за да открият нещо, което все още не знаят. Римляните, монголите и ацтеките ненаситно заграбват нови територии в стремежа си към власт и богатства, но не и на знание. За разлика от това, европейските завоеватели поемат към далечни брегове с надеждата да натрупат нови знания заедно с новите територии. Джеймс Кук не е първият изследовател, който мисли по този начин. Тази нагласа вече е характерна за португалските и испанските пътешественици от XV и XVI в. Принц Енрике Мореплавателя и Вашку да Гама изследват бреговете на Африка и в същото време налагат контрола си над тамошните острови и пристанища. Колумб „открива“ двете Америки и незабавно ги обявява за територии на кралете на Испания. Фернандо Магелан обикаля света и заедно с това полага основите за испанското завоевание на Филипините. С течение на времето завладяването на нови сфери на познанието и на нови територии стават все по-тясно обвързани. През XVII и XIX в. почти всяка важна военна експедиция към далечни земи включва учени, които трябва да правят научни открития. Когато Наполеон нахлува в Египет през 1798 г., той взима със себе си 165 учени. Наред с другите неща, те слагат началото на напълно новата дисциплина египтология и правят важни приноси към изучаването на религията, лингвистиката и ботаниката. През 1831 г. Кралският флот изпраща кораба „Бийгъл“ да картографира бреговете на Южна Африка, Фолкландските острови и Галапагос. Това знание е необходимо, за да осигури по-добра подготовка в случай на война. Капитанът на кораба, който е учен аматьор, решава да включи и геолог в екипа, за да проучи геоложките образувания, които могат да срещнат по пътя. След като неколцина видни учени отказват, покана получава 22- годишният студент, завършил Кеймбридж, Чарлс Дарвин. Той се е подготвял 265 за англикански пастор, но се интересува много повече от геология и естествени науки, отколкото от Библията, и веднага се възползва от възможността. Останалото е добре известно. Капитанът прекарва времето си на кораба, чертаейки военни карти, а Дарвин събира емпирични данни и формулира идеите, които по-късно ще се превърнат в теория на еволюцията. На 20 юли 1969 г. Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стъпват на Луната. В месеците преди полета астронавтите от „Аполо 11“ тренират в отдалечена пустиня в западните щати. Районът е дом на няколко индиански общности и има история — или легенда, — която описва срещата между астронавтите и един от местните жители. Един ден, докато тренирали, те попадат на стар индианец. Мъжът ги пита какво правят там. Те му отговарят, че са част от изследователска експедиция, която скоро ще се отправи към Луната. Чувайки това, той замълчава за малко, а след това моли астронавтите за услуга. – Какво можем да направим за теб — казват те. – Хората от моето племе вярват, че свещени духове живеят на Луната. Чудя се дали не бихте им предали едно важно съобщение от моя народ — казва мъжът. – Какво е то? Старецът измърморва нещо на своя език и след това кара астронавтите да го повторят няколко пъти, докато го запаметят правилно. „Какво означава това?“ питат те. „О, не мога да ви кажа. Това е тайна, която само моето племе и лунните духове имаме разрешение да знаем.“ Астронавтите се връщат в базата си и намират човек, който може да преведе тайното послание. Когато повтарят заучената фраза, преводачът се разсмива гръмогласно. Когато се успокоява, те го питат какво значи всичко това. Той отговаря, че фразата, която те толкова старателно запомнили, означава: „Не вярвайте и дума от това, което тези хора ще ви кажат. Дошли са да откраднат земята ви.“ Изтегляне 4.7 Mb. Сподели с приятели:
|