Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî


ГЛАВА 15 СЪЮЗЪТ МЕЖДУ НАУКА И ИМПЕРИЯ



Pdf просмотр
страница98/141
Дата16.05.2024
Размер4.7 Mb.
#121245
1   ...   94   95   96   97   98   99   100   101   ...   141
Sapiens. Кратка история на човечеството - Ювал Харари [4eti.me]
ГЛАВА 15
СЪЮЗЪТ МЕЖДУ НАУКА И ИМПЕРИЯ
Какво е разстоянието между Слънцето и Земята? Това е въпрос, от който мнозина астрономи от началото на модерността са се вълнували, особено след като Коперник показва, че не Земята, а Слънцето е в центъра на
Вселената. Астрономи и математици са се опитвали да го изчислят, но резултатите винаги били твърде различни. Надежден метод за измерване е предложен едва в средата на XVIII в. На всеки няколко години планетата
Венера преминава между Слънцето и Земята. Продължителността на транзита е различна, когато се наблюдава от отдалечени една от друга точки на земната повърхност поради малката разлика в ъгъла, под който наблюдателят вижда Венера. Ако се направят няколко наблюдения на един и същ транзит от различни континенти, обикновена тригонометрия е достатъчна, за да се изчисли точното разстояние.
Астрономите прогнозират, че следващият транзит на Венера ще бъде между 1761 и 1769 г. От Европа се изпращат експедиции до четирите края на света, за да се съберат данни от възможно най-много точки. През 1761 г. учените наблюдават транзита от Сибир, Северна Америка, Мадагаскар и
Южна Африка. С наближаването на транзита през 1769 г. европейската научна общност полага неимоверни усилия и експедиции са изпратени чак в
Северна Канада и Калифорния (която тогава е пустош). Кралското лондонско общество за подобряване на познанията за природата решава, че това не е достатъчно. За да се получи възможно най-точното изчисление, било необходимо да се изпрати астроном чак в югозападната част на Тихия океан. Кралското общество решава да изпрати видния астроном Чарлз Грийн в Таити и не пести нито усилия, нито средства. Но след като финансира толкова скъпа експедиция, няма смисъл тя да е посветена на едно единствено астрономическо наблюдение. Затова Грийн не заминава сам, а с още осем учени от различни дисциплини, ръководени от ботаниците Джоузеф Банкс и
Даниъл Соландър. Екипът включва и художници, които трябва да направят изображения на новите земи, растения, животни и хора, на които без съмнение експедицията ще се натъкне. Снабдени с най-новите технически средства, които Банкс и Кралското общество могат да си позволят, групата се отправя напът под командването на капитан Джеймс Кук, опитен моряк и успешен географ и етнограф.
Експедицията напуска Англия през 1768 г., наблюдава транзита на Венера от Таити през следващата година, изследва няколко тихоокеански острова, посещава Австралия и Нова Зеландия и се връща в Англия през 1771 г., донасяйки огромно количество данни от множество области — астрономия,


257
география, метеорология, ботаника, зоология и антропология. Направените открития са сериозен принос към редица дисциплини, разпалват въображението на европейците с невероятни истории за Южния Пасифик и вдъхновяват новите поколения от естествоизпитатели и астрономи.
Една от областите, които извличат сериозни ползи от експедицията на Кук, е медицината. По това време повече от половината екипаж на корабите, които се отправяли на дълги пътешествия, умирал, но не от ръката на разгневени туземци, от вражески кораби или от носталгия, а от мистериозна болест, наречена скорбут. Онези, които заболявали, ставали летаргични и депресирани, венците и другите им меки тъкани започвали да кървят. С напредването на болестта зъбите им падали, появявали се рани, обхващала ги треска, прежълтявали и губели контрол над крайниците си. Счита се, че между XVI и XVII в. скорбутът е отнел живота на около два милиона моряци.
Никой не знаел каква е причината и независимо какви лекове се прилагали, моряците продължавали масово да умират. Обратът настъпил през 1747 г., когато британски лекар — Джеймс Линд — провел контролиран експеримент върху моряци, които страдали от болестта. Той ги разделил на няколко групи и приложил на всяка от тях различно лечение. Една от групите трябвало да се храни с цитрусови плодове — популярен народен лек за скорбут. Състоянието на пациентите бързо се подобрило. Линд не знаел кое от веществата в цитрусите липсвало в организма на заболелите от скорбут, но днес ние знаем, че това е витамин C. Типичната храна на екипажите по това време не включвала храни, богати на това важно вещество. При дълги пътувания моряците обикновено се хранели с бисквити и телешка пастърма и почти не консумирали плодове и зеленчуци.
Кралският флот не бил уверен в резултатите от експериментите на Линд, но Джеймс Кук им вярвал и решил да покаже, че докторът е прав. Той натоварил на кораба огромни количества кисело зеле и наредил на моряците си да приемат много пресни плодове и зеленчуци, винаги когато корабът хвърля котва. Така той не загубил нито един член на екипажа си. През следващите десетилетия всички държави възприели метода на Кук и така безброй пътници и моряци били спасени
81
Но неговата експедиция води и до още един — съвсем не толкова благоприятен — резултат. Освен опитен мореплавател и географ, Кук бил също така морски офицер. Кралското общество финансирало експедицията като цяло, но корабът бил предоставен от Кралския флот заедно с още 85 добре въоръжени моряци и морски пехотинци и оборудван с артилерия,
81
Stephen R. Bown, Scurvy: How a Surgeon, a Mariner and a Gentleman Solved the Greatest
Medical Mystery of the Age of Sail (New York: Thomas Dunne Books, St Matin’s Press, 2004);
Kenneth John Carpenter, The History of Scurvy and Vitamin C (Cambridge: Cambridge
University Press, 1986).


258
мускети, барут. Голяма част от събраната информация — особено астрономическите, географските, метеорологичните и антропологичните данни — били особено ценни от военна гледна точка. Откриването на ефективно лечение на скорбута до голяма степен допринесло за установяването на британски контрол над световния океан и за възможността да се изпращат армии до далечни точки на планетата. Кук обявява за британски много от островите и земите, които „открива“, като най-важната територия сред тях е Австралия. Експедицията на Кук полага основите на британската окупация на югозападната част на Тихия океан, на завладяването на Австралия, Тасмания и Нова Зеландия, както и на унищожението на местните култури и общности
82

В десетилетията след експедицията най-плодородните земи на Австралия и
Нова Зеландия са отнети от местното население, което намалява с 90%, а оцелелите са подложени на жесток потиснически расов режим. За аборигените от Австралия и маорите от Нова Зеландия експедицията на Кук е началото на катастрофа, от която няма спасение.
Още по-трагична е участта на местните жители на Тасмания. Живели 10 000 години в своето прекрасно уединение, само век след пристигането на
Кук те били напълно заличени — до последния мъж, жена и дете. Първо европейските заселници ги прогонват от най-богатите области, а след това алчни дори за дивата пустош, продължили да ги преследват и систематично убиват. Единици попадат в евангелистки концентрационен лагер, където добронамерени, но не особено либерални, мисионери им показват привичките на модерния свят. Тасманийците биват учени да четат и пишат, карат ги да изучават християнската религия и различни „продуктивни умения“ като шиене, земеделие и скотовъдство. Но те отказват да се учат, стават все по-меланхолични, спират да раждат деца, губят интереса си към живота и накрая избират единственото спасение от модерния свят на наука и прогрес — смъртта.
Уви, науката и прогресът ги преследват дори след това. Труповете на последните тасманийци се използват от антрополози и куратори в името на науката. Те биват подложени на дисекция, измервани и анализирани в статии на учени люде, черепите и скелетите са излагани в музеи и антропологични колекции. Чак през 1976 г. Тасманийският музей позволява скелета на
Труганини, последната тасманийка, починала сто години по-рано, да бъде
82
James Cook, The Explorations of Captain James Cook in the Pacific, as Told by Selections of his Own Journals 1768-1779, ed. Archibald Grenfell Price (New York: Dover Publications,
1971), 16-17; Gananath Obeyesekere, The Apotheosis of Captain Cook: European
Mythmaking in the Pacific (Princeton: Princeton University Press, 1992), 5; J. C. Beaglehole, ed., The Journals of Captain James Cook on His Voyages of Discovery, vol. 1 (Cambridge:
Cambridge University Press, 1968), 588.


259
погребан. Английският кралски колеж по хирургия запазва проби от нейната коса и кожа до 2002 г.
Дали пътуването на Кук е научна експедиция, защитена от военна сила, или военна експедиция с участието на неколцина учени? Все едно да питаме дали петролният танкер е наполовина пълен, или наполовина празен. И двете.
Научната революция и модерният империализъм са неотделими. Хора като капитан Джеймс Кук и ботаникът Джоузеф Банкс трудно биха различили наука от империя. И злочестата Труганини също не би могла.


Сподели с приятели:
1   ...   94   95   96   97   98   99   100   101   ...   141




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница