Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî

271
малко от десет години след испанската колонизация на Мексико Франсиско
Писаро открива империята на инките и я унищожава през 1532 г.
Ако ацтеките и инките са демонстрирали малко по-голям интерес към света около тях — и ако са знаели какво са сторили испанците със съседите им, — може би са щели да окажат по-решителна и по-успешна съпротива. В периода между първото пътуване на Колумб до Америка (1492) и пристигането на Кортес в Мексико (1519) испанците завоюват по-голямата част от Карибските острови, поставяйки началото на нови колонии. За подчиненото местно население това е самият ад на земята. Те биват управлявани с желязна ръка от алчни и безскрупулни колонизатори, които ги заробват и ги принуждават да работят в мини и плантации, убивайки всеки, който окаже и най-слаба съпротива. По-голямата част от местното население скоро измира или поради жестоките условия на труд, или от болестите, които пристигат в Америка с корабите на завоевателите. За двайсет години почти цялото местно карибско население е заличено от лицето на земята. Испанските колонизатори започват да внасят роби от
Африка, за да запълнят вакуума.
Геноцидът започва още на самия праг на Ацтекската империя, но когато
Кортес пристига на източния бряг на империята, ацтеките все още не знаят

272
какво се случва. Пристигането на испанците е като чуждоземна инвазия от
Космоса. Ацтеките са убедени, че познават целия свят и че управляват по- голямата част от него. Те дори не могат да си представят, че извън империята им може да съществува нещо подобно на испанците. Първият път, когато срещат напълно непознат народ, е моментът, когато Кортес и мъжете му слизат на слънчевите брегове на днешния щат Веракруз. Ацтеките не знаят как да реагират и не могат да разберат какви са тези чуждоземци. За разлика от всички познати им човешки същества, те били с бяла кожа и имали доста лицево окосмяване. Някои от тях имали коса с цвета на слънцето. Миришели ужасно. (Хигиената на местните била на много по-високо ниво в сравнение с тази на нашествениците. В самото начало след установяването на испанците в Мексико, заедно с всеки от тях се движел по един местен, който носел горящи благоуханни пръчици. Първоначално те мислели, че това е знак за почит, но от местни източници днес знаем, че причината била непоносимата миризма на новодошлите.)
Чуждата материална култура била още по-озадачаваща. Завоевателите пристигнали на огромни кораби, каквито ацтеките никога не са си представяли, камо ли да са виждали. Яздели едри и страшни животни, бързи като вятъра. Можели да произвеждат светкавици и гръмотевици с лъскави метални пръчки. Имали блестящи дълги мечове и неуязвими брони, срещу които каменните копия и дървените мечове на местните били безполезни.
Някои ацтеки мислели, че тези същества трябва да са богове. Други вярвали, че са демони или духове на мъртвите, или всемогъщи магьосници.
Вместо да насочат всички сили и ресурси, с които разполагали, към прогонването им от земите си, ацтеките се чудели, бавели и спорели. Не виждали причина да бързат. В крайна сметка Кортес бил довел не повече от
550 човека със себе си. Какво могат да сторят те на империя с милионно население?
Кортес не знае нищо за ацтеките в същата степен, но той и мъжете му имат сериозно предимство пред тях. Ацтеките не разполагат с предходен опит, който да ги подготви за появата на странно изглеждащите и миризливи чуждоземци, докато испанците са наясно, че по света има безброй непознати места, обитавани от човешки същества, и вече са станали експерти по завземане на чужди територии и по справяне в напълно нови ситуации. За модерния европейски завоевател, както и за модерния европейски учен, непознатото е вълнуващо.
Така че когато Кортес хвърля котва на онзи слънчев бряг през юли 1519 г., той не се колебае как да действа. Подобно на чуждоземец от научна фантастика, който излиза от космическия си кораб, той заявява на изпълнените с благоговение местни: „Дошли сме с мир. Отведете ни при вашия водач.“ Кортес обяснява, че е мирен пратеник на великия крал на

273
Испания и моли за дипломатическа среща с владетеля на империята на ацтеките Монтесума II. (Това била безсрамна лъжа. Кортес ръководи независима група алчни авантюристи. Кралят на Испания дори не е чувал за
Кортес, нито за ацтеките). Кортес получава напътствия, храна и военна подкрепа от местните врагове на ацтеките. След това той продължава към столицата на империята, великият метрополис Теночтитлан.
Ацтеките позволяват на новодошлите да изминат целия път до столицата, след което, изпълнени с уважение, ги отвеждат при император Монтесума.
По средата на разговора Кортес дава сигнал и въоръжените испанци убиват пазачите на Монтесума (които са въоръжени само с дървени тояги и каменни ножове). Почитаните гости залавят своя домакин.
Ситуацията била особено деликатна. Кортес залавя императора, но е заобиколен от десетки хиляди гневни вражески воини, милиони враждебни граждани на империята и цял континент, за който не знае на практика нищо.
Разполага само с няколкостотин испанци, а най-близката испанска база била в Куба, т.е. на повече от 1500 км. Кортес държал Монтесума в плен, но в собствения му замък, като привидно изглеждало, че императорът е свободен и изпълнява функциите си, а „испанският пратеник“ е просто гост.
Империята на ацтеките била изключително силно централизирана структура и тази безпрецедентна ситуация я парализира.
Монтесума продължил да се държи все едно управлява, а ацтекският елит продължил да му се подчинява, което означавало, че всъщност се подчинява на Кортес. Тази ситуация продължава няколко месеца, през които Кортес разпитва Монтесума и неговите служители, обучава преводачи от разнообразните местни езици и изпраща малки групи във всички посоки, за да събере информация за империята и различните племена, народи и градове, които са под нейна власт.
Елитът на ацтеките в крайна сметка вдига бунт срещу Кортес и Монтесума, избира нов император и прогонва испанците от Теночтитлан. Но по това време в тялото на империята вече има многобройни слаби места. Кортес използва събраната информация, за да атакува тъкмо тях и да разцепи империята отвътре. Той убеждава много от подчинените народи да се присъединят към него и те допускат огромна грешка. Те мразели ацтеките, но не знаели нищо за Испания или за карибския геноцид. Мислели, че с помощта на испанците могат да отхвърлят ацтекското робство. Никога не им хрумнало, че испанците ще ги подчинят. Били сигурни, че ако Кортес и неговите няколкостотин войника започнат да създават неприятности, те ще могат лесно да ги надвият. Размирните народи осигуряват на Кортес армия от десетки хиляди местни и с тяхна помощ той обсажда столицата и я превзема.

274
На този етап все повече испански войници и заселници започват да пристигат в Мексико, някои от Куба, а останалите от Испания. Когато местните народи осъзнават какво се случва, вече е твърде късно. Само век след пристигането на брега на Веракруз местното население на Америка вече се е стопило с около 90% най-вече поради непознатите болести, които пристигат с нашествениците. Оцелелите остават под игото на алчен и расистки режим, много по-лош от този на ацтеките.
Десет години след пристигането на Кортес в Мексико, Писаро пристига на брега на империята на инките. Той разполага с много по-малко войници в сравнение с Кортес — само 168 души! Но се възползва от знанието и опита, натрупани от предишни завоевания. Инките, за разлика от него, не знаят

275
нищо за съдбата на ацтеките. Писаро копира действията на
Кортес — обявява се за мирен пратеник на краля на Испания, кани владетеля на инките, Атахуалпа, на дипломатически разговор и го хваща в плен. След това завладява империята с помощта на местни съюзници. Ако съдбата на империята на ацтеките беше известна на местните, те нямаше да съдействат на нашествениците. Но те не са знаели.
Не само коренното население на двете Америки плаща скъпо за ограничения си светоглед. Великите империи на Азия — Османската,
Сафавидската, Китайската и Моголската — бързо научават, че европейците са се натъкнали на нещо голямо, но не демонстрират особен интерес към тези открития. Те продължават да вярват, че светът се върти около Азия и не правят опит да се съревновават с европейците за контрол върху Америка или върху новите морски пътища в Атлантическия и Тихия океан. Дори малки европейски кралства като Шотландия и Дания изпращат експедиции с цел изследване и завоевание към Америка, но подобна експедиция не е организирана от мюсюлманите, индийците или китайците. Първата неевропейска сила, която се опитва да изпрати военна експедиция към
Америка, е Япония. Това се случва през юни 1942 г., когато японците завладяват Киска и Ату, два малки острова до брега на Аляска, пленявайки десет американски войници и едно куче. Японците не стигат по-навътре в континента.
Не са убедителни аргументите, че османците или китайците са твърде отдалечени или пък че не разполагат с технологичните, икономически или военни ресурси. Флотилията на Джън Хъ, която тръгва от Китай към Източна
Африка през 40-те години на XV в., би могла да стигне до Америка.
Китайците просто нямат стимул. Първата китайска карта, на която е изобразена Америка, е чак от 1602 г. и е начертана от европейски мисионер!
За 300 години европейците се радват на неоспоримо господство над
Америка и Океания, както и над Атлантика и Пасифика. Единствените сериозни сблъсъци в тези региони са между европейски сили. Богатството и ресурсите, натрупани от европейците, в крайна сметка им позволяват да нахлуят и в Азия, да победят местните империи и да си ги поделят. Когато османците, персийците, индийците и китайците излизат от дрямката си и осъзнават какво се случва, вече е твърде късно.
Едва през XX в. неевропейски култури възприемат действително глобален светоглед. Това е един от основните фактори, довел до колапса на европейската хегемония. В алжирската война за независимост (1954–1962) алжирските бунтовници побеждават френската армия поради своето числено, технологично и икономическо предимство. Те го имат, тъй като са подкрепени от глобална антиколониална мрежа и защото успяват да привлекат световните медии на своя страна, както и общественото мнение в

276
самата Франция. Победата на малкия Северен Виетнам над военния колос
САЩ се дължи на подобна стратегия. Тези събития показват, че дори суперсилите могат да бъдат победени, ако един локален сблъсък се превърне в глобална кауза. Интересно какво би се случило, ако Монтесума бе успял да спечели общественото мнение в Испания на своя страна и да получи подкрепа от някоя от равните на Испания по мощ държави като Португалия,
Франция или Османската империя.

Изтегляне 4.7 Mb.

Сподели с приятели: