Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî

266
предмети. По тези карти няма празни места. Те създават впечатлението, че целият свят е като на длан.



През XV и XVI в. европейците започват да чертаят световни карти, по които има много празни места — знак за възникването на научна мисловна нагласа, както и на европейски имперски нагон. Празните карти били психологически и идеологически пробив, еднозначно признание, че европейците нямат представа за огромна част от света.

267
Ключовият преломен момент настъпва през 1492 г., когато Христофор
Колумб се отправя на запад от Испания, търсейки нов път до Източна Азия.
Той все още вярва на старите „пълни“ карти. Използвайки ги, той изчислява, че Япония трябва да е на около 7000 километра на запад от Испания.
Всъщност повече от 20 000 км и един напълно непознат континент отделят
Източна Азия от Испания. На 12 октомври 1492 г. около 2 ч. експедицията на Колумб се натъква на непознат континент. Хуан Родригес Бермехо, гледайки от мачтата на кораба Пинта, забелязва островите, които днес наричаме Бахамски, и извикал: „Земя! Земя!“
Колумб вярва, че е достигнал малък остров близо до брега на Южна Азия.
Той нарича хората, които срещнал там, индианци, защото вярва, че се намира в т.нар. днес Източни Индии, или Индонезийски архипелаг. Той е уверен в тази погрешна представа до края на дните си. Идеята, че е открил напълно неизвестен до онзи момент континент, просто била немислима за него и мнозина от неговото поколение. В продължение на хиляди години не само най-великите умове и изследователи, но и непогрешимите свещени текстове познавали само Европа, Африка и Азия. Как е възможно всички авторитети да грешат? Може ли Библията да пропусне съществуването на половината свят? Това е все едно през 1969 г. по пътя си към Луната „Аполо 11“ да се бе натъкнал на неизвестна луна, обикаляща около Земята, която по някакъв начин всички предходни наблюдения са пропуснали. В отказа си да допусне невежеството Колумб все още е човек на Средновековието. Той е убеден, че познава целия свят и дори откритието му не го разубеждава. Първият модерен човек е Америго Веспучи, италиански моряк, който участва в няколко експедиции до Америка в периода 1499–1504 г.
Между 1502 и 1504 г. в Европа се публикуват два текста, описващи тези експедиции, като за техен автор се смята Веспучи. В тях се твърди, че новите земи, открити от Колумб, не са южноазиатски острови, а цял континент, неспоменат в Писанието и непознат за класическите географи и тогавашните европейци.
През 1507 г., убеден от аргументите, уважаваният картограф Мартин
Валзеемюлер публикува обновена карта на света, която за пръв път показва мястото, до което европейските кораби, пътуващи на запад, достигат, като отделен континент. След като го изобразява, той трябва да го назове.
Погрешно вярвайки, че Веспучи е първият, който го е открил, той го нарича в негова чест — Америка. Картата на Валдзеемюлер става много известна и нейни копия изработват много картографи, разпространявайки името на новата територия. Има поетическа справедливост във факта, че една четвърт от света и два от седемте континента са наречени на малко известен

268
италианец, чиято единствена заслуга е, че е има смелостта да признае „Ние не знаем“.
Откриването на Америка е основополагащ елемент на научната революция.
То не само учи европейците да ценят новите наблюдения повече от знанието, завещано от традицията, но и желанието да се завладее Америка също така ги задължава да натрупват ново знание с максимална скорост. Ако наистина искат да властват над обширните нови територии, те трябва да съберат колосално количество нови данни за географията, климата, флората, фауната, езиците, културите и историята на новия континент. Християнските текстове, старите географски книги и древните устни традиции не са от помощ при подобно начинание.
Затова от този момент насетне не само европейските географи, но и европейските учени от почти всички други области на знанието започват да правят свои карти с празни места, които очакват да бъдат запълнени. Те започват да признават, че теориите им не са съвършени и че има важни неща, които не са известни.
Европейците са привлечени от празните места по картите, все едно са маг- нити, и бързо започват да ги запълват. През XV и XVI в. европейски експедиции обикалят Африка, изследват Америка, пресичат Тихия и
Индийския океан и създават мрежа от бази и колонии навсякъде по света. Те слагат началото на първите наистина глобални империи и създават първата глобална търговска мрежа. Европейските имперски експедиции променят историята на света: от поредица истории на отделни народи и култури тя се превръща в история на едно интегрирано човешко общество.
Тези европейски експедиции, които изследват и завладяват, са ни толкова познати, че сме склонни да пренебрегнем факта, че са били нещо изключително. Нищо подобно не се е случвало преди. Завоевателните кампании на дълги разстояния не са естествено начинание. В историята повечето човешки общества са били толкова заети с локални конфликти и съседски дрязги, че не им е оставало време да мислят за изследване и покоряване на далечни земи. Повечето велики империи разпространяват контрола си единствено над териториите в непосредствена близост — те достигат далечни земи само поради простата причина, че териториите в непосредствена близост се разразстват с нарастването на империята. Така римляните завладяват Етрурия, за да защитят Рим (около 350–300 г.пр.Хр.).
След това завладяват долината По, за да защитят Етрурия (около 200 г.пр.Хр.). След това завладяват Прованс, за да защитят долината По (около
120г.пр.Хр.), Галия, за да защитят Прованс (около 50 г.пр.Хр.), и Британия, за да защитят Галия (около 50 г. сл. Хр.). Необходими са около 400 години, за да достигнат Лондон от Рим. През 350 г.пр.Хр. нито един римлянин не си е представял, че може директно да се отправи към Британия и да я завладее.

269
Случвало се е някой амбициозен владетел да се отправи на далечна завоевателна кампания, но подобни пътувания обикновено са следвали добре познати имперски или търговски пътища. Кампаниите на Александър
Велики например не са довели до създаването на нова империя, а до покоряването на вече съществуваща — тази на персийците. Най-сходни с европейските империи са древните Атина и Картаген, както и средновековната Маджапахит, която контролира голяма част от Индонезия през XIV в. Но дори те рядко са се отправяли към непознати води — техните плавания са с локален характер, ако се сравнят с глобалните начинания на модерните европейци.
Мнозина учени настояват, че пътуванията на адмирал Джън Хъ от династия
Мин поставя началото и засенчва европейските откривателски пътешествия.
Между 1405 и 1433 г. той повежда седем огромни армади от Китай към
Индийския океан. Най-голямата от тях наброява 300 кораба и екипаж от почти 30 000 души
87
. Те посещават Индонезия, Шри Ланка, Персийския залив, Червено море и Източна Африка. Китайските кораби акустират в
Джеда, главното пристанище на Хиджаз, и в Малинди на кенийския бряг.
87
Mark, Origins of the Modern World, 46.

270
Колумбовата флотилия, състояща се от три малки кораба и екипаж от 120 души, прилича на група комари в сравнение с ордата от дракони на Джън
88
И все пак съществува ключова разлика. Джън Хъ изследва океаните и съдейства на прокитайски ориентираните владетели, но не се опитва да завладее или колонизира страните, които посещава. Нещо повече: неговите експедиции не са интегрална част от китайската политика и култура. Когато управляващата фракция в Пекин се сменя през 30-те години на XV в. новите господари рязко прекратяват операцията. Великата флотилия е разрушена, важни технически и географски данни да изгубени и повече от китайските брегове никога не потегля изследовател от подобен мащаб. В следващите векове китайските владетели, подобно на мнозинството владетели от миналото, ограничават интересите и амбициите си до непосредственото си обкръжение.
Експедициите на Джън Хъ доказват, че Европа не се радва на особено технологично предимство. Причината за изключителността на европейците е неповторимата и неизтощима амбиция да изследват и завладяват. Въпреки че може би са били в състояние, римляните никога не се опитват да завладеят
Индия или Скандинавия, персийците никога не се опитват да завладеят
Мадагаскар или Испания, а китайците никога не се опитват да завладеят
Индонезия или Африка. Повечето китайски владетели дори оставят близката
Япония на спокойствие. И в това няма нищо особено. Странното е, че европейците от ранната модерност хващат треска, която ги кара да се отправят на далечни и напълно непознати земи с чужди култури и щом направят и крачка върху новите брегове, незабавно да заявяват: „Тези територии принадлежат на моя крал!“

Изтегляне 4.7 Mb.

Сподели с приятели: