Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî

251
условия, налични в средновековна Европа — живеели в дворец, разполагали с предостатъчно храна, топли дрехи, отоплени помещения и чиста вода, армии от прислужници и най-добрите лекари. Знае се, че между 1255 и 1284 г. кралицата е родила 16 деца:
1.
дъщеря, чието име не е известно, родена през 1255 г., починала при раждането;
2.
дъщеря, Катерина, починала на една или три години;
3.
дъщеря, Джоан, починала на шест месеца;
4.
син, Джон, починал на пет години;
5.
син, Хенри, починал на шест години;
6.
дъщеря, Елинор, починала на двайсет и девет години;
7.
дъщеря, чието име не е известно, починала на пет месеца;
8.
дъщеря, Джоан, починала на трийсет и пет години;
9.
син, Алфонсо, починал на десет години;
10.
дъщеря, Маргарет, починала на петдесет и осем години;
11.
дъщеря, Беренгерия, починала на две години;
12.
дъщеря, чието име не е известно, починала скоро след раждането;
13.
дъщеря, Мери, починала на петдесет и три години;
14.
син, чието име не е известно, починал скоро след раждането;
15.
дъщеря, Елизабет, починала на трийсет и четири години;
16.
син, Едуард.
Най-малкият, Едуард, е първото момче, което преживява опасните години на детството, и след смъртта на баща си се възкачва на трона като крал
Едуард II. С други думи, на Елинор са ѝ нужни шестнайсет опита, докато успее да изпълни най-важната си задача като кралица — да осигури мъжки наследник за трона. Вероятно тя е притежавала невероятно търпение и сила на духа. Не е била такава обаче жената, която Едуард избира за себе си — Изабела Френска. Тя участва в заговор за убийството му, когато той е на четирийсет и три години
78
Доколкото знаем, Елинор и Едуард I са се радвали на добро здраве и децата им не са страдали от генетични заболявания. Въпреки това десет от шестнай- сет — 62% — умират съвсем малки. Само шест живеят над 11 години и само три — едва 18% — живеят над четирийсет години. Вероятно освен тези раждания Елинор е преживяла и няколко бременности, завършили със спонтанен аборт. Средно Едуард и съпругата му са губили дете на всеки три години, десет деца едно след друго. Почти невъзможно е съвременен родител да проумее мащаба на подобна загуба.
78
Michael Prestwich, Edward I (Berkley: University of California Press, 1988), 125-126.

252
Колко време ще отнеме осъществяването на проекта
„Гилгамеш“ — борбата за безсмъртие? Сто години? Петстотин години?
Хиляда? Изпълва ни оптимизъм, когато си представим колко малко сме знаели за човешкото тяло през 1900 г. и колко сме научили само за един век.
Генните инженери наскоро успяха да удължат шест пъти средната продължителност на живота на червеите Caenorhabditis elegans
79
. Могат ли да направят същото и с Homo sapiens? Специалистите по нанотехнологии разработват бионична имунна система, изградена от милиони нанороботи, които ще живеят в телата ни, ще прочистват запушени кръвоносни съдове, ще унищожават вируси, бактерии, ракови клетки и дори ще могат да обръщат хода на процеса на стареене
80
. Има видни учени, които вярват, че до 2050 г. някои човешки същества ще могат да станат а-смъртни (не безсмъртни, защото ще могат да умрат при злополука, а а-смъртни, което означава, че ако няма някаква фатална травма, животът им ще може да бъде удължаван до безкрайност).
Независимо дали проектът „Гилгамеш“ ще се окаже успешен, или не, от историческа гледна точка е забележително да се наблюдава как късномодерните религии и идеологии вече са извадили смъртта и живота след смъртта от сметките. До XVIII в. религиите схващат смъртта и живота след смъртта като фундаментални по отношение на смисъла на земното съществуване. От XVIII в. насетне религии и идеологии като либерализма, социализма и феминизма напълно губят интерес към живота след смъртта.
Какво ще се случи с един комунист след смъртта му? А с капиталиста или феминистките? Безсмислено е да търсим отговор в текстовете на Маркс,
Адам Смит или Симон дьо Бовоар. Единствената модерна идеология, която все още отрежда централна роля на смъртта, е национализмът. В моменти на най-дълбоко отчаяние и драматизъм национализмите обещават безсмъртие в колективната памет на онези, които са се пожертвали за родината. Но това обещание е толкова неясно и мъгляво, че повечето националисти не го приемат насериозно.
79
Jennie B. Dorman et al., ‘The age-1 and daf-2 Genes Function in a Common Pathway to
Control the Lifespan of Caenorhabditis elegans’, Genetics 141:4 (1995), 1,399- 1,406; Koen
Houthoofd et al., ‘Life Extension via Dietary Restriction is Independent of the Ins/IGF-1
Signalling Pathway in Caenorhabditis elegans’. Experimental Gerontology 38:9 (2003), 947-
954 80
Shawn M. Douglas, Ido Bachelet and George M. Church, ‘A Logic-Gated Nanorobot for
Targeted Transport of Molecular Payloads’, Science 335:6070 (2012): 831-834; Dan Peer et al., ‘Nanocarriers As An Emerging Platform for Cancer Thrapy’, Nature Nanotechnology 2
(2007): 751-760; Dan Peer et al., ‘Systemic Leukocyte-Directed siRNA Delivery Revealing
Cyclin D1 as an Anti-Inflammatory Target’, Science 319:5863 (2008): 627-630.

253

Изтегляне 4.7 Mb.

Сподели с приятели: