Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî

260 1950 г. Западна Европа и САЩ заедно произвеждат повече от половината от глобалната продукция, докато делът на Китай пада до 5%
84
. Възниква нов глобален ред и глобална култура, като върховна сила е Европа. Днес мнозинството хора по света много повече, отколкото биха искали да признаят, са европейци по предпочитанията си, по начина на обличане и на мислене. Те може и да са възприели яростна антиевропейска реторика, но почти всеки на планетата разглежда политиката, медицината, войната и икономиката с европейски очи и слуша музика, написана в европейски стил и с текстове на европейски езици. Дори съвременната процъфтяваща икономика на Китай, която скоро може отново да си възвърне глобалното надмощие, е изградена по европейски модел на производство и финансиране.

84
Christian, Maps of Time, 436.

261
Как успяват хората от този отдалечен край на Евразия да завладеят целия свят? Често голяма част от заслугата се приписва на европейските учени.
Безспорно е, че от 1850 г. насетне европейската доминация почива до голяма степен на военно-индустриално-научния комплекс и технологичната изобретателност. Всички успешни късномодерни империи развиват науката с надеждата да пожънат нейните технологични плодове и много учени прекарват по-голямата част от времето си, разработвайки оръжия, лекарства и машини за своите имперски господари. Популярна поговорка сред европейските войници, сражаващи се срещу африканските си врагове, гласи:
„Нека правят каквото поискат — ние имаме картечници, те нямат.“
Технологиите, свързани с невоенни нужди, са не по-малко важни.
Консервираните храни изхранват войниците, железопътните линии и параходите превозват войници и техните припаси, а новият арсенал от лекарства лекува войници, моряци и инженери. Този напредък в логистиката изиграва по-важна роля за европейското завладяване на Африка, отколкото картечницата.
Но нещата не изглеждат така преди 1850 г. Военно-индустриално-научният комплекс все още е в началната си фаза; технологичните плодове от научната революция не са събрани, а технологичната пропаст, която дели европейските, азиатските и африканските сили, е все още малка. През 1770 г. Джеймс Кук със сигурност разполага с много по-добри технологии в сравнение с австралийските аборигени, но същото се отнася и за китайците, и за поданиците на Османската империя. Защо тогава Австралия е изследвана и колонизирана от капитан Кук, а не от капитан Уан Жъндзи или капитан Хюсеин Паша? Още по-важно е, че ако през 1770 г. европейците не разполагат със сериозно технологично предимство пред мюсюлманите, индийците и китайците, как успяват за един век да задълбочат до такава степен пропастта между себе си и останалия свят?
Защо военно-индустриално-научният комплекс процъфтява в Европа, а не в Индия? Когато Великобритания прави скок в развитието си, защо Франция,
Германия и САЩ успяват бързо да я последват, а Китай изостава? Когато пропастта между индустриализираните и неиндустриализираните нации става очевиден икономически и политически фактор, защо Русия, Италия и
Австрия успяват да се справят с нея, а Персия, Египет и Османската империя се провалят? В крайна сметка технологията на първата индустриална вълна е относително проста. Защо за китайците и османците се оказва толкова непосилно разработването на парни машини, картечници и железопътна мрежа?
Във Великобритания първата железопътна мрежа започва да функционира през 1830 г. Около 1850 г. западните държави вече са набраздени от почти

262 40 000 километра железни пътища, докато в Азия, Африка и Латинска
Америка те са само 4 000 километра. През 1880 г. Западът може да се похвали с 350 000 километра, а в останалата част от света има само 35 000 километра
(и повечето от тях са построени от англичаните в Индия)
85
. Първата железопътна линия в Китай е изградена чак през 1876 г. Тя е 25 километра и е направена от европейци — китайското правителство я разрушава през следващата година. През 1880 г. китайската империя не разполага с нито една линия. Първата линия в Персия е изградена чак през 1888 г. и свързва
Техеран с мюсюлманско място на поклонение, което е само на десет километра южно от столицата. Тя е изградена и поддържана от белгийска компания. През 1950 г. общата дължина на железопътната мрежа там все още е само 2500 километра — в страна с население седем пъти по-голямо от това на Великобритания
86
.
Китайците и персийците не страдат от липсата на технологични изобретения като парната машина (те могат без проблеми да ги заимстват или закупят). Липсват им ценностите, митовете, правните механизми и социополитическите структури, които изискват векове, за да се формират и достигнат зрялост на запад. Именно те не могат да бъдат копирани и интернализирани в съкратени срокове. Франция и САЩ бързо поемат по стъпките на Великобритания, защото французите и американците вече споделят най-значимите британски митове и социални структури. Китайците и персийците не могат да ги догонят толкова бързо, защото мислят и организират обществата си по друг начин.
Това обяснение хвърля нова светлина върху периода от 1500 до 1850 г. През това време Европа няма видимо технологично, политическо, военно или икономическо предимство пред азиатските сили, но въпреки това на този континент се разгръща уникален потенциал, чиято важност изведнъж става видима около 1850 г. Привидното сходство между Европа, Китай и мюсюлманският свят през 1750 г. е илюзия. Представете си двама строители, всеки зает с изграждане на много високи кули. Единият използва дъски и тухли от кал, а другият стомана и бетон. Първоначално изглежда като че ли няма особена разлика между двата метода, тъй като строежът на кулите върви с еднаква бързина и те достигат една и съща височина. Но след един определен критичен праг дървената кула не може да устои на напрежението,
85
John Darwin, After Tamerlane: The Global History oj Empire Since 1405 (London: Allen
Lane, 2007), 239.
86
Soli Shahvar, ‘Railroads i. The First Railroad Built and Operated in Persia’, в онлайн изданието нa Encyclopaedia Iranica, обновено на 7 април 2008 г.,
http://www.iranicaonline.org/articles/railroads-i
; Charles Issawi, "Ih Iranian Economy 192S-
1975: Fifty Years of Economic Development’, in Iran under the Pahlavis, ed. George
Lenczowski (Stanford: Hoover Institution Press, 1978), 156.

263
докато стоманената може да продължи да се издига етаж след етаж, докъдето стига погледа.
Какъв е потенциалът на Европа, натрупан по време на ранната модерност, който ѝ позволява да господства над късномодерния свят? Има два комплементарни отговора на този въпрос: модерната наука и капитализмът.
Европейците са свикнали да мислят и да определят поведението си според правилата на тези две системи още преди да се появят значими технологични предимства. Когато настъпва технологичния възход, европейците могат да се възползват от него по-добре от всеки друг. Така че едва ли е съвпадение, че науката и капитализмът са най-значимото наследство, което европейският империализъм оставя на постевропейския свят от XXI в. Европа и европейците вече не управляват света, но науката и капиталът са още по- силни. Следващата глава е посветена на победите на капитализма. Тя разказва за любовната история между европейския империализъм и модерната наука.

Изтегляне 4.7 Mb.

Сподели с приятели: