ЗЛАТНАТА ГЪСКА НА НАУКАТА

254
Повечето научни изследвания се финансират, тъй като някой вярва, че те биха помогнали да се постигне политическа, икономическа или религиозна цел. Например през XVI в. крале и банкери насочват огромни ресурси към географски експедиции около света, но не дават и пени за изследване на детската психология. Това е така, защото предполагат, че новите знания в областта на географията ще им позволят да завладеят нови земи и да създадат търговски империи, но не са виждали никакви изгледи за печалба от навлизането в полето на детската психология.
През 40-те години на XX в. управляващите в САЩ и СССР насочват огромни суми към изследвания в областта на ядрената физика, но не и към полето на подводната археология. Те вярват, че ядрената физика ще им даде възможност да разработят нови оръжия, докато подводната археология едва ли ще им помогне да печелят войни. Самите учени не винаги осъзнават политическите, икономическите и религиозните интереси, които контролират финансовите потоци, и наистина много от тях действат, подтиквани от чисто интелектуално любопитство. Но много рядко учените диктуват научния дневен ред.
Дори ако искаме да финансираме фундаментална наука, незасегната от политически, икономически или религиозни интереси, това вероятно би било невъзможно. Нашите ресурси са ограничени. Помолете един конгресмен да отдели допълнителни милион долара за Националната научна фондация, която с тях да финансира фундаментална наука, и той с основание ще попита дали тези пари няма да се изразходят по-разумно, ако се финансират допълнителни обучителни програми за учители или се опростят данъците на закъсала фабрика в неговата област. Когато насочваме средства, ние трябва да отговаряме на въпроси от типа „Кое е по-важно?“ и „Кое е правилно?“. И това не са научни въпроси. Науката може да обясни какво съществува в света, какви са базисните му механизми и какво може да се случи в бъдеще. По дефиниция тя няма претенции да знае какво би трябвало да е бъдещето. Само религиите и идеологиите се опитват да отговорят на подобни въпроси.
Представете си следната ситуация: двама биолози от един и същ факултет с еднакви професионални качества кандидатстват за милион долара, за да финансират настоящите си изследователски проекти. Професор Слъгхорн иска да изследва заболяване, засягащо вимето на кравите и причиняващо намаляване на млеконадоя с 10%. Професор Спраут иска да проучи въпроса дали кравите страдат, ако са отделени от своите теленца. Ако знаем, че средствата са ограничени и не е възможно да финансираме и двата проекта, кой трябва да изберем?
Няма научен отговор на този въпрос. Има само политически, икономически и религиозни отговори. В съвременния свят е очевидно, че Слъгхорн има по-

255
добър шанс да вземе парите. Не защото заболяванията на вимето са по- интересни в научно отношение от емоциите на кравите, а защото млекопроизводителната индустрия, която ще спечели от подобен проект, има по-голямо политическо и икономическо влияние от защитниците на правата на животните. Може би в едно строго индуистко общество, където кравите са свещени, или в общество, издигнало в култ правата на животните, професор Спраут би се класирала първа. Но тъй като тя живее в общество, което цени комерсиалната стойност на млякото и здравето на хората повече от чувствата на кравите, най-добре би било така да аргументира своя проект, че той да отговаря на тези приоритети. Например би могла да напише:
„Депресията води до намаляване на производството на мляко. Ако разберем душевния живот на кравите, ще можем да създадем лекарство, което ще подобри настроението им и така ще увеличи млеконадоя с до 10%. Според моите изчисления има глобален пазар от 250 милиона долара годишно за подобни психотропни медикаменти за крави.“
Науката не е в състояние да определя сама своите приоритети. Също така не може да определи как да се използват нейните открития. Например от чисто научна гледна точка не е ясно какво би трябвало да правим с все по- богатите ни познания по генетика. Да ги използваме, за да лекуваме рак, за да създадем раса от супермени, или да създадем крави с огромни вимета?
Очевидно е, че едно либерално управление, едно комунистическо, едно нацистко и едно капиталистическо биха използвали едно и също научно откритие за напълно различни цели и няма научна причина да предпочетем една употреба пред друга.
Накратко, научните изследвания могат да процъфтяват само в съюз с някаква религия или идеология. Идеологията оправдава цената на научните изследвания, но за сметка на това влияе върху научния дневен ред и определя за какво да се използват откритията. Затова ако се питаме как човечеството стига до Аламогордо и до Луната, а не до някакви други места, не е достатъчно да изучаваме постиженията на физиците, биолозите и социолозите. Трябва да вземем под внимание идеологическите, политическите и икономическите фактори, които моделират физиката, био- логията и социологията, насочват ги в определени посоки и пренебрегват други.
По-конкретно две сили заслужават вниманието ни: империализмът и капитализмът. Цикълът с обратна връзка между науката, империята и капитала е основният мотор на историята през последните 500 години.
Следващите глави анализират нейните механизми. Първо ще видим как се свързват турбините на науката и империята и след това как те двете се прикрепят към помпата за пари на капитализма.

256

Изтегляне 4.7 Mb.

Сподели с приятели: