Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî
Изтегляне 4.7 Mb. Pdf просмотр
|
| ТОВA Е ЗA ВАШЕ ДОБРО Първата империя, за която разполагаме с по-подробна информация, е акадската на Саргон Велики (ок. 2250 г.пр.Хр.). Първоначално Саргон е цар на Киш, миниатюрен град държава в Месопотамия. В рамките на няколко десетилетия той успява да завладее не само всички останали градове държави в Месопотамия, но и големи територии, простиращи се далеч от нея. Затова се хвалел, че е завладял целия свят. В действителност владенията му се простирали от Персийския залив до Средиземноморието и включвали по- голямата част от днешните Ирак и Сирия, заедно с части от Иран и Турция. Акадската империя не просъществувала дълго след смъртта на своя основател, но Саргон оставил след себе си място, което рядко оставало 184 незаето. През следващите 1700 г. асирийците, вавилонците и хетите следвали неговия модел, претендирайки, че също са завладели целия свят. После около 550 г.пр.Хр. Кир Велики въздигнал самохвалството до нови висоти. Асирийските царе си останали царе на Асирия. Дори когато твърдели, че властват над целия свят било очевидно, че правят това за прослава на своето царство и не се притеснявали да признаят това. Кир, от своя страна, твърдял, че не просто властва над целия свят, а прави това в името на всички хора. „Завладяваме ви за ваше собствено благо“, твърдели персите. Кир очаквал от покорените народи да го обичат и да считат за щастие факта, че са персийски васали. Най-прочутият пример за иновативния подход на Кир, стремящ се да заслужи одобрението на народите, живеещи в рамките на империята му, е заповедта прогонените във Вавилон евреи да бъдат оставени да се завърнат в родните си земи и да построят отново своя Храм. Дори им предложил финансова помощ за тази цел. Кир не виждал себе си като персийски цар, властващ над евреите; освен всичко останало той бил цар и на евреите и затова бил отговорен за тяхното добруване. Идеята, че някой може да властва над целия свят за благото на всички хора, е поразителна. Еволюцията е насадила в Homo sapiens — също като при останалите социални животни — ксенофобски уклон. Ние инстинктивно делим човечеството на две несъразмерни части — „ние“ и „те“. Ние сме 185 хората като „теб“ и „мен“, споделяме един и същ език, религия и обичаи. Ние носим отговорност един за друг, но не и за тях. Ние винаги сме се различавали от тях и не им дължим нищо. Не искаме да виждаме никой от тях на нашата територия и не ни интересува какво се случва по техните земи. Те дори не са истински хора. На езика на народността динка в Судан „динка“ означава просто „хора“. Хората, които не са динка, не са истински хора. Техните най-страшни врагове са нуерите. Какво означава думата „нуер“ на техния език? Значи „първите хора“. На хиляди километри от пустинята на Судан, в скованите от лед земи на Аляска и североизточен Сибир живеят юпиките. Какво означава „юпик“ на техния език? Значи „истински хора“. В противовес на етническата сегрегация имперската идеология от Кир насетне, макар често да акцентира върху расовите и културните различия между победители и покорени, все пак признава първичното единство на целия свят, съществуването на един-единствен набор от принципи, които са в сила на всяко място и по всяко време и чието спазване е отговорност на всички хора. Човечеството бива разглеждано като едно голямо семейство — привилегиите на родителите вървят ръка за ръка със задължението да бъде осигурено благосъстоянието на децата. Тази нова имперска визия за света била предадена от Кир и персийците на Александър Велики, от него на елинистическите царе, римските императори, ислямските халифи, владетелите на Индия, а в крайна сметка и на съветските министър-председатели и американските президенти. Този доброжелателен тип империализъм оправдава съществуването на империите и възпира не само опитите за въстание на подчинените народи, но също и опитите на независимите народи да се противопоставят на имперската експанзия. Подобен тип имперски визии за света се появяват независимо от модела на персите в други части на света, преди всичко в Централна Америка, Андите и Китай. Според традиционната китайска политическа теория небето (Тиен) е източник на цялата легитимна власт на Земята. Небето избира най- достойния човек или семейство и им дава небесното право да властват. Затова този човек или семейство властват над цялата Поднебесна (Тянся) за благото на нейните жители. Ето защо легитимната власт по дефиниция е универсална. Ако владетелят е лишен от небесното право, на него му липсва легитимност да властва дори над само един град. Обратно, ако има това право, той е задължен да разпростре справедливост и хармония над целия свят. Небесното право не може да бъде дадено на няколко души едновременно и съответно съществуването на няколко независими държави не може да бъде легитимно. Първият император на обединената китайска империя, Цин Шихуанди се хвалел: „по всички шест направления [във вселената] всичко принадлежи на императора [...] където има следа от човешки крак, няма човек, който да не е 186 поданик [на императора] [...] благостта му достига дори воловете и конете. Всеки се ползва от нея. Благодарение на нея всеки човек е сигурен под своя покрив.“ 62 Според китайската политическа мисъл, а също според китайската историческа памет, имперските периоди са златна епоха на ред и справедливост. В противоречие с днешното западно разбиране, според което справедливият свят е съвкупност от отделни национални държави, в Китай периодите на политическа фрагментация са считани за мрачна епоха, в която царят хаоса и неправдата. Това има дълбоки последици по отношение на китайската история. Винаги когато империята рухва, доминиращата политическа теория тласка политическите фактори да не приемат презряната независимост, а де се стремят към повторно обединение. Рано или късно тези опити постигат успех. Изтегляне 4.7 Mb. Сподели с приятели:
|