Сбогувайте се с болестите Майя Гогулан, Анна Соловьова

Психичното здраве е неотделимо от физическото — това е първото, на което обръща внимание Системата на Ниши. Създавайки физическо здраве, ние формираме ед­новременно могъща нервна сила и психично здраве.

Този, който прави упражнения по Системата за здраве на Ниши, спи на равно твърдо легло, с цилиндрична въз­главница, прилага контрастен душ и контрастни въздуш­ни процедури, основно се храни с естествена храна, пие вода или чай от листа, ще разбере много скоро, че не му е необходимо да се грижи отделно за своята психика. Ця­лата Система за здраве на Ниши е насочена към това, ор­ганизмът да се обновява, да се възстановява изцяло, а не­говите органи и клетки, в това число и нервните, да фун­кционират отлично.

За да се придобие съвършено здраве, е нужна мощна нервна сила, която се натрупва в нервните клетки на ор­ганизма, образувайки цяла система. Тя се състои от две части: външна нервна система или парасимпатикова, която контролира повърхността на кожата, муску­лите на ръцете и краката, главата и т.н., и прави кожата чувствителна към топлина, студ, увреждания, и вътреш­на нервна система или симпатикова, която ръко­води дейността на вътрешните органи. Прережете нерва и органът ще престане да действа.

Мозъкът е главният център на целия организъм, опе­раторското помещение, от което се задават програмите на човешката "изчислителна система".

Нервната система управлява с помощта на три форми нервна сила.

Мускулната нервна сила създава мускулните действия (напрежение, разхлабване).

Нервната сила на органите създава здраве и способност да се съпротивляват на болестите. Нейната висока степен осигурява дълъг и здрав живот.

Духовна нервна сила, качествено отличима от първите две. Тя създава силен интелект, добра памет, духовна издръжливост и бележи добре балансирана личност, владееща до съвършенство своите емоции, настроения, постъпки. Човек става господар на съдбата си. Стресовете и нервните напрежения не влияят на живота му.

Ако духовната нервна сила е значителна, на човека не действат дребните свади и раздразнения, при които хора­та с ограничена сила излизат вън от себе си. Като прите­жава значителна духовна сила, човек се наслаждава на постоянно състояние на душевно блаженство, намира се в духовно равновесие, живее мъдро, смислено и в довол­ство.

"Животът тече през нашите нерви — пише П. Брег, — никога не забравяйте това. Когато имате нервна сила, вие сте пълни с ентусиазъм и щастие, здраве и честолюбие, преодолявате всички трудности и сте готови да приемете всяко предизвикателство на съдбата. Посрещате добре всякакви проблеми, защото сте уверени, че вашата нерв­на сила ще се справи с тях".

Ако се чувствате отпаднали, нещастни, изморени, бъ­дещето ви се струва безнадеждно, това значи че вашата нервна сила е в минус, а не в плюс.

Има много хора по света, които притежават ум, спо­собности, талант, но не им достига необходимата нервна сила, която би ги движила напред.

Нервната сила е неразривно свързана с физическото здраве.

Какво трябва да правим, за да създадем в себе си мощна нервна сила?

Не съществуват лекарства, които биха създали нервната сила. Всички изкуствени стимулатори (кафе, чай, тютюн, алкохол, наркотици) само разрушават нервните сили.

Лекарства могат да се използват единствено в тези редки случаи, когато е необходимо да се изведе човек от криза, но те са отрови. Масажите, различните бани, хипнозата, проповедите, разговорите, внушенията имат краткотрайно локално значение и никога не влияят на функционалната основа на нервната слабост.

За да се получат мощни нервни сили, необходимо е всеки ден да се работи над тях. Тогава ще можете да съз­дадете запас от огромна динамична енергия. За да напра­вите своята нервна сила устойчива, способна да противоустои на постоянните стресове, с които живее съвремен­ният човек, трябва да призовете на помощ две велики сили, заложени в нас от природата — волята и компетен­тността (въоръжеността). Ако тези две сили са слаби, за­почвайте съзнателно да ги увеличавате, иначе никога не ще удовлетворите нито една ваша потребност и животът ви ще се превърне в ад.

Известно е, че емоциите имат химичен състав, лоши­те мисли отравят живота, като разрушават здравето ни, добрите,'обратно, са способни да подобрят самочувствие­то ни.

Биолозите твърдят: "Човек умира, защото мисли". Известният геронтолог Джъстин Глас казва: "Човек уми­ра, защото мисли негативно."

А аз смятам, че ние следва да се учим да мислим про­дуктивно, оптимистично, да не се поддаваме на отчаяние в сложни ситуации, да търсим и да намираме изход от всяко положение. Нали сме надарени от природата с ра­зум.

Какво е необходимо да се предприеме, за да се изпол­зват наистина неизчерпаемите възможности на главния мозък за укрепване на здравето, удължаване на младостта, реализация на уникалните човешки способности?

Вече знаем, че две неща изграждат здравите клетки в нашия организъм — упражненията и храненето. Значи трябва да изпълняваме 6-те правила за здраве и да се хра­ним правилно. Как да се преустроят физически мозъчни­те клетки?

Какви строителни материали са необходими на мозъка?

1. За да функционира нормално нашият мозък, е необходимо да му се доставят в достатъчно количество ненаситени мастни киселини, чиито основни хранителни

източници са: лененото, слънчогледовото, маслиненото масло, а също и маслото от кълновете на покълнало жито.

2. От минералните вещества на мозъка са необходими: фосфор, сяра, мед, цинк, калций, желязо и магнезий.

Фосфорът и фосфорните съединения играят роля за образуването на мозъчни клетки, сярата е нужна за наси­щането им с кислород. Останалите минерали осигуряват нормална жизнеспособност (за основни хранителни-из­точници виж в Приложението).

Сега няколко думи за "витамините на мозъка": на не­го са му крайно необходими витамин Е, а също и витами­ни от групата В (особено В1, В3 и В6). Ако помните, вита­мин В3 (РР) се прилага за лечение на пелаграта — заболя­ване не само на кожата, но и на мозъка. Витамин Е регулира дейността на малкия мозък, а също и допринася за "икономия" на кислород (за хранителни източници на витамини, виж в Приложението).

На мозъка е необходимо голямо количество кислород. Във връзка с това, е полезно да се знае кои хранителни продукти оказват влияние върху насищането му с кислород.

Психичното състояние и работоспособността на нашия мозък зависят от работата на жлезите с вътрешна секреция — щитовидната жлеза, паращитовидните жлези, тимусната жлеза, задстомашната жлеза, надбъбреците, половите жлези. Всички жлези с вътрешна секреция са взаимосвързани. Стимулирането на една жлеза води до нарушение в дейността на друга. Продуктите на тези жлези са много активни. Те отделят в кръвта, лимфата, течностите, тъканите, особени вещества — секрети и хормони. Хормоните са необходими за жизнената дейност на организма, оказват регулиращо влияние върху функциите на целия организъм, на неговата белтъчна мастна, въглехидратна, водно-солева обмяна.

Какво може да направи човек за удължаване на мла­достта си? На първо място — упражнения, а на второ — подходящо хранене. Доброто хранене може да изгради зд­рави клетки, а лошото да ги разруши.

-А какво хранене е необходимо за здравето на нашите жлези с вътрешна секреция?

Щитовидна жлеза. Разположена е на шията в областта на трахеята и хрущялите на гръкляна. При нормалното й функциониране човек усеща бодрост, здраве, жизнера­дост, а при понижените й функции настъпва бърза уморяемост, сухота на кожата, нарушават се обменните проце­си, забавя се растежът на косата, появява се чупливост на ноктите, подпухналост, вялост, апатичност; намаляват се умствените способности и половата активност. Всичко то­ва става в резултат от недостиг на хормона на щитовидна­та жлеза, съдържащ йод — тироксин. Като последица мо­же да се появи гуша, симптоми на стареене.

Потребности на щитовидната жлеза: йод, витамини от групата В„ витамин С, а също и тирозин — аминоки­селина, която участва в строежа на белтъчините (за източ­ници на всички витамини и минерални вещества виж в Приложението).

Половите жлези са важни, както за осигуряване на нормалната жизнена дейност на организма, така и за нор­мален полов живот. Към половите жлези се отнасят яйч­ниците (при жените) и тестисите (при мъжете). Ако в употребяваните хранителни продукти не се съдържа дос­татъчно количество от необходимите елементи, това вли­яе отрицателно на функциите на половите жлези.

Потребности за половите жлези: витамини А, В, С, Е, аргинин, желязо, мед (виж в Приложението).

Надбъбреците представляват сами по себе си две двой­ки жлези с големина на палеца на ръката, лежащи върху горната част на всеки бъбрек (откъдето е и наименовани­ето им). Надбъбреците са съставени от кора и вътрешен слой.

Хормоните от кората на надбъбреците влияят върху обмяната на въглехидратите, половите функции, защитните свойства на организма и работоспособността на муску­лите.

Хормоните на вътрешния слой изработват адреналин, стимулират обмяната на веществата.

Надбъбреците са жлези на противодействието и усто­яването, техните хормони осигуряват на организма приток на енергия и жизнени сили.

Потребности на надбъбреците: продукти с високо съ­държание на белтъчини, витамини А, С, Е, тирозин (виж в Приложението).

Околощитовидните или паращитовидните жлези са раз­положени на шията около щитовидната жлеза (по две от всяка страна), по правило те са плътно прилепнали към нея, поради което до неотдавна са ги смятали за нейна част.

Основната функция на тези жлези е регулация на фосфорно-калциевата обмяна в организма, което е особе­но важно за мозъка.

Отслабването на дейността на околощитовидните жлези се отразява на дейността на нервната система: у чо­век възниква неконтролируема раздразнителност, пови­шава се възбудимостта.

Ако имате алергия, гърчове и спазми, знайте че при вас е намалено съдържанието на калций в кръвта.

Околощитовидните жлези се нуждаят от витамин D, който помага на организма да усвоява калция, регулира фосфорно-калциевата обмяна.

Тимусната жлеза е разположена в гръдния кош, зад горната част на гръдната кост. Тя се намира във функци­онална връзка с половите жлези и кората на надбъбре­ците.

Потребности на тимусната жлеза: витамини от група­та В (за източници — виж в приложението).

Задстомашната жлеза е разположена в коремната кухина. Изработва хормона инсулин, който участва в регулацията на мастната обмяна в черния дроб. При недостатъчното отделяне на инсулин може да се развие захарен диабет.

Потребности на задстомашната жлеза: витамини от група В, сяра и никел, цистин и глутаминова киселина (за източници виж в Приложението).

Нормалното функциониране на жлезите с вътрешна секреция е основа за здравето и дълголетието. Те влияят непосредствено на работата на мозъка и състоянието на нервната система.

"Ако се съсредоточите върху една жлеза и си повтаря­те, че тя функционира отлично, то скоро ще се убедите в това, че дейността й действително се подобрява." — пише геронтологьт Джъстин Глас.

Някои специалисти смятат, че интензивната дейност на мозъка намалява към 45-годишна възраст, а на 7S го­дини човек губи способност да мисли творчески, но жи­вотът опровергава тези твърдения. Да си припомним Ак­саков, започнал да пише на 64 години, Галилей, който направил главното си откритие на 70 години, Дарвин на­писал "Произход на човека" на 60 години. Такива приме­ри има безброй много. Те говорят за това, че ние не из­ползваме докрай възможностите на нашия мозък. Разбира се не пред всеки стои задачата да остави своя следа в ис­торията, но всеки може да осигури нормална дейност на своя мозък за дълги години.

Мозъкът е мощен източник на енергия, а енергията е самият Живот.

За да заставим мозъка да работи пълноценно, трябва постоянно да го въоръжаваме с нова информация.

По своята структура мозъкът на човека наподобява "три етажа": подсъзнание, съзнание и свръхсъзнание.

В подсъзнанието на мозъка се намират тези зна­ния, които не изискват никакви обяснения, те се възпри­емат като разбираеми от само себе си и лежат там "до по­искване" — това са инстинкти, рефлекси и добре усвоени автоматични навици.

Към съзнанието се отнасят знанията, които можем да получим отнякъде или от някого и даже да се предават ня­кому. Това е нещо като съвместни знания (замислете се върху думата и я сравнете със "съчувствие", "съ-причастие", "съ-преживяване" и т.н.).

А свръхсъзнанието поражда знания, които не са съществували по-рано в мозъка на човека. Такива знания се пораждат въз основа на интензивната съвместна работа на съзнанието, подсъзнанието и целия опит, усвоен от да­ден човек по време на предходния му живот.

Но за да заработи свръхсъзнанието, е необходимо съз­нанието да се натовари с информация. Съзнанието е мно­го консервативно, то допуска в себе си само онова, което е изпробвано, закрепено с норми и не се съгласява ведна­га да повярва в новото. В това се състои неговата предпаз­на функция за нашия организъм. Но вечер преди сън или рано сутрин, когато съзнанието все още не се е пробуди­ло за активно мислене, когато още е притъпено и не е в състояние да опровергава със своя присъщ скептицизъм внушаваната му нова постановка, или да се усъмни в нея, тогава можем да прибегнем до помощта на подсъзнание­то.

Подсъзнанието е най-възприемчиво преди сън.

Ето как Д. Глас ни предлага да използваме метода на самовнушение:

"Легнете в леглото. Мислено се огледайте отгоре до долу, като произнасяте: "Моят мозък е отпуснат, мускули­те на главата са отпуснати, мускулите на шията и рамена­та са отпуснати и така до краищата на пръстите на крака­та." След това си кажете: "Аз съм отпуснат, нищо не ис­кам освен дълбок пълноценен сън. Аз все повече и повече искам да спя." Тогава се обърнете на дясната страна, под-гънете малко единия крак в коляното и едва-едва изпъне­те другия. В тази поза гръбначният стълб почива, премах­ва се напрежението и вие скоро ще заспите спокойно. Се­га се нагласете по-удобно, представете си разположението на своите мускули, като повтаряте: "Аз почивам, моят мо­зък почива, аз съм отпуснат напълно."

Необходимо е отстраняването на отрицателните емо­ции преди сън, то ще ви позволи да съберете душевни си­ли за трудни ситуации. Постоянно си казвайте: "Подсъз­нанието ще ми помогне да преодолея всички трудности, да реша всички проблеми, да намеря отговор на въпроси­те."

Подсъзнанието има по-големи възможности от съзна­нието. През нощта то е способно "да постави всичко на мястото му". Защото тогава Великият Скептик — нашето съзнание — спи. Скептицизмът въобще не е плодотворен. Ако спокойно и трезво погледнете интересуващия ви проблем и сетне дадете нареждане на своето подсъзнание да го решава, ще го направи и то винаги успешно. При­мерите за това са много.

Известна е историята на откритието на Дмитрий Иванович Менделеев — знаменитата му Таблица. Веднъж той работил твърде много, търсейки начин за квалификация на химичните елементи, но нищо не се получавало. Ядосан, прекратил работа и без да се съблича, от раз заспал в кабинета си. В съня си съвършено ясно видял таблицата, която след това нарекъл "Периодична система на елементите". Така подсъзнанието му подсказало изплъзващата му се дълго време закономерност и се родило великото откритие на века."

Много хора искат да бъдат здрави, щастливи, обича­ни, богати, вечно млади и способни за творчество. Но всичко това да им осигурят другите — лекари, екстрасен­си, знахари, или който предпочитате! При това никой не иска да си признае, че първопричината за болестите или за несполуките се крие в самия него — неговата леност, невежество, лоши привички, а оздравяването и успехът зависят само от проявената воля и придобити знания, умения, навици.

Но нима може най-ценната ви собственост — животът и здравето — да давате в ръцете на друг?

Има една непреходна истина: никой никога нищо не прави, ако не удовлетворява преди всичко своите, а не ва­шите нужди.

Не губете време в безплодни очаквания, че някой си ще се погрижи за вас по-добре, отколкото вие сами за се­бе си. Само вие сте способни да се направите здрави, щас­тливи, обичани. Само вие единствено. А затова се въоръжавайте със знания, умения, навици, информация. Проя­вявайте упоритост, воля и безпощадност към собствената си инертност и леност. Забравете състрадателността към самия себе си! Това още повече ще респектира околните. Преди всичко вие сте длъжни да:

уважавате тялото си като най-висша форма на живот;

се въздържате от всякаква изкуствена, нежизнеспособна, бедна на витамини и минерали храна, както и стимулиращи напитки;

се храните само с естествена, жива, а не изкуствено създадена храна;

се въздържате от храна, когато сте болни физически или духовно — ще ви" помогне да се избавите от натрупването в организма на отрови, които могат да се изведат само с глад;

очиствате постоянно клетките, тъканите, кръвта с чист въздух, вода, упражнения;

съчетавате правилно активност и почивка — труд и сън;

укрепвате здравето си за милосърдие, самоусъвършенстване, безкрайна любов към света;

поддържате своите мисли, думи, чувства в чистота и спокойствие;

увеличавате постоянно и неотклонно своите знания за законите на природата; живеете в съгласие с тях и се наслаждавате на плодовете на своя труд.

За своето щастие човек е длъжен да изработи три на­вика в себе си, — казвал П. Брег: навикът за постоянно здраве, навикът за постоянен труд и навикът за постоян­но учение.

Вие можете да постигнете щастие, ако започнете да живеете по Системата за здраве на Ниши, защото само тя ще ви помогне да изработите тези три навика.

Тананикайте си, танцувайте. Стойте настрана от тези които сеят печал и раздори. Светът е лудница! Направете всичко, за да стане той по-добър.

Постоянно изучавайте законите на природата. Ако п следваме, природата ще ни дари радост и комфорт.

Ако човек се доверява на природата, следва нейните закони, грижи се за себе си и увеличава своите физичес­ки възможности, той може да създаде мощна нервна сила, която да му донесе невероятно щастие.

Закаляване на психиката

Започнете деня с усмивка. Много е полезно да пос­рещнете сутринта така: пред огледалото си спомнете нещо приятно, което би предизвикало усмивка, придайте при­ветлив израз на лицето си, настройте се за добри отноше­ния с близките и колегите си в работата. Винаги помнете и задържайте с помощта на автогенна тренировка лечеб­ните черти на радостта.

Очите на жизнерадостния човек излъчват доброта, сърцето му бие "весело", движенията са изразителни, по­ходката е уверена, дишането е дълбоко. Бъдете доброже­лателни към всички!

На всяко раздразнение противопоставяйте "скрита гимнастика": изправете няколко пъти рамената. Мислено обърнете глава през лявото рамо, погледнете дясната си пета, прекарайте погледа си от петата по крака, от опаш­ната кост до шията. Същото направете през дясното рамо. Повдигнете се едва-едва на пръсти и се отпуснете на пети няколко пъти. Помислете, както седите, че ходите, изпъ­нете гръбначния стълб, изправете се.

Научете се да запазвате самообладание. Ето няколко съвета от известния физиолог X. Селие:

Стремете се към добри отношения с обкръжаващите ви, като се стараете да не завързвате дружба с "трудни", необщителни хора.

С каквато и жизнена ситуация да се сблъскате, помис­лите дали си заслужава да се сражавате.

Ако ви предстои мъчителна, неприятна работа, не я отлагайте.

Даже след съкрушително поражение се борете с угне­тяващите мисли с помощта на спомени за минали успехи.

Това е ефикасно средство за възстановяване вярата в себе си, необходима за бъдещи победи.

Старайте се да съсредоточите вниманието си върху светлите страни на живота и дейността ви и избягвайте разговори, свързани с безпокойство.

Най-добрият начин да се намали стресът е да си отк­лоните вниманието. Много помагат упражненията по Системата за здраве на Ниши и контрастният душ, а съ­що така разговор с приятен събеседник, добър филм, кни­га или спектакъл.

Наспете се и започнете отново да живеете.

Потърсете място, където бихте се посмели. Хуморът е защита срещу несгодите.

Дълго време човешката душа не е била обект на изс­ледване от науката.

"Ще дойде време — казвал великият физиолог И. П. Павлов, — когато учените ще вземат в ръцете си душата и ще я занесат в лабораторията за изследване."

Пророчеството на великия учен осъществили физиологът акад. П. В. Симонов й театралният педагог, ре­жисьор, кандидат по изкуствознание П. М. Ершов. Те провели изследвания върху актьори, призвани чрез своето изкуство да създават "живота на човешкия дух".

В резултат от съвместната работа на учения и ре­жисьора била формулирана научно обоснована теория за първопричината и движещата сила на човешкото поведе­ние. Нарекли я "потребностно-информационна теория".

Зад многообразието от човешки емоции и действия постъпките на човек, въоръжен с потребностно-информационната теория, се открила почти неизучена област — човешките потребности. Това позволило и да се дойде до отговорите на въпроси: Какво е човешката душа? Как раз­бира себе си и другите? Как се възпитава духовността?

Доколкото всички тези въпроси са жизненоважни, ще ги разгледаме макар и накратко.

С какво се занимава потребностно-информационната теория?

Всичко живо се отличава от неживото по един неоп­ровержим факт — наличието на биологична енергия (енергия на живота). Тази биоенергия се проявява във вид на многообразни и многобройни нужди (желания, влече­ния, любов). С други думи, човек е жив, докато съществу­ват неговите потребности.

"И морето, и Омир — всичко се движи от Любовта" — казвал О. Манделщам.

Целият животински свят се разделя на четири класа, според равнището и степента на потребностите: 1. Микро­организми; 2. Растения; 3. Животни; 4. Човек.

Потребностно-информационната теория разглежда човешките потребности.

"Всеки човек струва точно толкова, колкото това, за което усърдно се труди" е казал Марк Аврелий. С други думи човешката личност се определя от нейните потреб­ности.

Но човек осъзнава рядко своите изходни нужди. За него е свойствено да разбира само целите и действията, в които преминават тези дълбоко скрити потребности. А трансформацията на потребностите произхожда от инфор­мацията, която постъпва постоянно в нас: отвън, отвътре, от миналото, в продължение на целия живот. Възприема­нето и оценката на новата информация винаги са украсе­ни с някаква емоция — положителна (в случай на прогно­за за удовлетворяване на потребностите) или отрицателна (в случай на прогноза за тяхното неудовлетворяване).

Процесът на преход на всяка потребност към конк­ретна постъпка и действие се съпровожда с емоции, зато­ва ние сме навикнали да разглеждаме емоцията и предиз­викалата я информация като причина за дадена постъпка. Въпреки че в действителност постъпката не е продиктувана от информация или емоция, а от някаква нужда.

Например, вие трябва спешно да бъдете в град М. Из­вестно ви е (имате информация), че за да попаднете в то­зи град, трябва да отидете на гарата, да купите билет, да седнете във влака и да пропътувате 12 часа. С тази пред­варителна информация (И,) вие се отправяте към гарата, отивате на касата, а там е затворено, билети няма. Каква ще бъде вашата емоция? Отрицателна. Изведнъж някой ви предлага билет. Каква е емоцията? Положителна! Но це­ната на билета е недостъпна за вас. Отново емоция. (Вече отрицателна). В това време касата отваря. Отново емоция. И така безкрайно. Целият живот на човек протича в неп­рестанни емоции — ту положителни, ту отрицателни. Но нашите емоции зависят само от потребностите ни. Ако не ви се налагаше да ходите в град М., щеше ли да ви вълну­ва цената на билета и работата на касата? Разбира се, че не! Защо пиша за това?

Зависимостта на емоцията (Е) от нашите потребности и новополучената информация (И2) помагат по-добре да разберем своите и чуждите чувства, вътрешния свят на чо­века. "Опознай себе си и ще опознаеш света" — е казал Сократ.

Емоцията е лакмусовата хартийка, проявител на ваши­те потребности. Може даже да си представите формулата на чувствата: Е = П х (И, + И2), където Е емоция, П — потребност, И! — по-ранна информация и И2 — нова ин­формация. По такъв начин ние разбираме, че всяка наша емоция зависи от потребностите и новополучената инфор­мация. А това означава, че за да управляваме своите емо­ции, следва да знаем и разбираме потребностите си.

Какви са потребностите на човека?

Потребността Да живее и обезпечава живота си. Тази група потребности е наречена "витални потребности". Те се проявяват в два вида: — "за себе си" (лично) и "за близките" (за продължение на рода).

Потребността да заемеш определено място в обществото или в умовете на хората. Тази група е наречена "социални потребности". Те се базират на справедливостта (правата и задълженията) и също се представят като два вида — "за себе си" (моите права) и "за другите" (моите задължения).

Потребностите да се опознае светът (както външният така и вътрешният). Тази група потребности е получила наименованието "идеални" или "познавателни потребности".

Пръв Ф. М. Достоевски е обърнал внимание на трите основни (изходни) групи потребности на човека — витал­ни, социални и идеални.

4. Освен това за човек е свойствен и стремежът към идеал. Тази група потребности нарекли "идеологически". Хегел ги наричал религиозни.

5. Историкът-етнограф Л. Н. Гумильов отделил още една група потребности — потребност да се принадлежи не само към цялото човечество, но и към определен род, нация, раса. Тази група потребности той нарекъл "етнически".

За разлика от трите изходни (витални, социални и идеални), етническите и идеологическите потребности принадлежат към групата на междинните потребности, тъй като етническите потребности от една страна са близ­ки до виталните ("за своите"), от друга до социалните, а от трета — до идеалните.

Това може лесно да се представи по следния начин: вие сте зелена елхичка. Какви са потребностите ви? Те са множество, колкото са игличките на една елхичка. Може­те ли да ги преброите? Невъзможно е! Обаче могат да се групират. И за удобство ние ще ги групираме.

Долната редица хоризонтални клони на нашата Ел­хичка събира всички витални потребности. Средната ре­дица клонки събира всички социални потребности, а гор­ната — идеалните. Между виталните и социалните ще бъ­де разположена редицата на етническите потребности, а. между социалните и идеалните — идеологическите. И та­ка получава се много стройна и даже красива Елхичка. (фиг. 15)

Удовлетворяването на всяка потребност изисква преодоляването на препятствия. Специфичната потребност за преодоляването на препятствия е открита от акад. П. В. Симонов и е наречена "воля". На стадия на животните И. П. Павлов я представя като "рефлекс за свобода". Волята винаги се проявява съвместно с някаква потребност, усилва я, придава й устойчивост. В някои области на човешката дейност волята има първостепенно значение (например спорт, изкуство, наука).

Като наблюдавал слепи и глухонеми новородени, лекарят А. И. Мешчеряков обърнал внимание на още една група специфични потребности, присъщи на всички животни, но в най-голяма степен и с най-богато съдържание — на човека. Тази група потребности била наречена "потребност за въоръжаване" (или "компетентност").

Потребността за въоръжаване нараства с първите минути от раждането на човека в следващата последователност: мускулни движения, подражание, игра, колекциониране, любознателност.

Потребностите "воля" и ""въоръженост" са отнесени към раздела спомагателни потребности. Те подкрепят вся­ка друга потребност. Ако няма воля не може да бъде осъ­ществена никоя друга потребност, ако няма потребност за нарастване на средствата и способите за удовлетворяване на потребностите (т.е. потребността към въоръжаване), нашите усилия ще бъдат или мъчителни или напразни. И затова ние разполагаме тези две спомагателни потребнос­ти — воля и въоръженост — в стъблото на нашата Елхичка. Корените им преминават в животинския свят, а енер­гията им се движи по ствола на Елхичката, задоволявайки всичките потребности на игличките.

И така, всички постъпки на всеки човек, включител­но и най-малките, винаги са продиктувани от неговите потребности. Тяхното многообразие може да се представи в следните групи: три изходни в два вида (витални, соци­ални, идеални), две междинни (етнически и идеологичес­ки) и две спомагателни (воля и въоръженост).

Идеалната неповторима композиция и вътрешната йе­рархия на потребностите на конкретния човек определят неговата личност.

Помните, че в нашето детство имаше такава играчка — калейдоскоп. Тръбичка, погледнеш в нея — една карти­на, завъртиш тръбичката — друга, а всичките от 7 разноц­ветни стъкълца. Още един пример: 7 ноти — до, ре, ми, фа, сол, ла, си и... цялото многообразие от музиката на Щраус, Бетховен, Шостакович. Така е и тук, само седем групи потребности и неизброимо разнообразие на човеш­ки характери, темпераменти, личности, души.