Принципи на природната хигиена

Природата създава живия организъм здрав. Тя залага в него защитни и лечебни сили. Великият руски физиолог И. П. Павлов е написал: "Човешкият организъм е във вис­ша степен саморегулираща, самонаправляваща, самопод-държаща, самовъзстановяваща се система и даже усъвър­шенстваща се." А то означава, че е необходимо да се съз­дадат такива условия, при които да стане възможно установяването и поддържането в бъдеще на всестранни връзки на организма, както с вътрешната, така и с външ­ната среда. Само това гарантира безпрепятствено действие на заложените в него от природата мощни адаптивни си­ли — тези на имунитета, саморегулацията, самовъзстано-вяването и самоусъвършенстването.

Привържениците на природната хигиена са против тясната специализация в лечението. Достатъчни са знани­ята за основните биологични закони за управление на ор­ганизма и умението да се използват главните "лостове" за профилактика и лечение. За такива лостове те смятат:

1. възстановяване на клетъчното дишане (лечебно излагане на тялото на открито, контрастни водни процедури, виброгимнастика и специални упражнения);

2. хранене (светлина, въздух, вода, храна);

3. състояние на крайниците (виброгимнастика и друга двигателна активност);

4. пречистване на организма;

5. въздействие върху психиката (оптимистично настроение, самовнушение).

Г. Шелтън е убеден, че "всяка болест е болест на це­лия организъм ". Оттук следва и задължителното комплек­сно въздействие върху организма чрез естествени методи (системен подход). Единствено то осигурява реализирането на принципа за чистота на вътрешната среда, действието на обективни, независещи от волята ни закони на саморегулацията и самолечението, които лежат в основата на ця­лата жизнена дейност на организма.

Излекуването от простуда или друго ненормално със­тояние, което хората наричат болест, зависи от лечебните способности на живия организъм. Те представляват също такава жизнена функция, както дишането, екскрецията и храненето.

Трети принцип на природната хигиена — ясно разбира­не на феномена "здраве".

Според определението на Шелтън феноменът на здра­вето се обяснява от природната хигиена като: "състояние на единство и хармонично развитие, растеж и адаптация на всички органи един към друг, без някой да липсва или да е излишен ".

Думата "здраве" ("хелт") произлиза от англосаксонс­ката дума "хоул" — цял, цялостен; думата "лекувам" (хи-ил) е от същия корен и означава "възстановяване на це­лостта". В пълния си смисъл думата "здраве" означава "за­вършеност, съвършенство на организацията, т.е. жизнена надеждност, хармония на функциите, енергия и освобожда­ване от всякакво напрежение и скованост" (трактовка на Шелтън).

В основата на здравето лежи принципът на взаимо­действие и взаимозависимост на всяка клетка, тъкан, ор­ган и системи от органи. Както отбелязва Шелтън: "сега вече е добре известно, че всеки орган оказва по-изразено въздействие върху благосъстоянието на цялото (организ­ма), отколкото върху своето собствено". По този начин се набляга на "алтруизма" — способността да се жертва соб­ственото благо заради друга обособена част (клетка или орган) по отношение на цялото (организма).

Ако можеше и в обществото хората да се научат така да живеят?!

За съжаление признаците и симптомите на здравето не се изучават. Медицината се занимава с болестите. Ни­кой никъде не обучава населението и студентите-медици, как да коригират и поддържат здравето не при болнични­те легла, а в обикновения живот. Вместо това, много хора разсъждават върху произхода на болестите, но така, като че ли за болестите няма причини.

Какво е болестта? На този въпрос дава ясен отговор само природната хигиена.

Четвърти принцип на природната хигиена — ясно разби­ране на феномена "болест".

Болестта е нарушение на целостта, загуба на способ­ностите за съпротивление на живия организъм срещу вън­шни и вътрешни врагове.

Всяка болест, от незначителното зачервяване на кожа­та до рака, на който и да е орган, представлява нарушение на целостта на целия организъм (т.е. заболяване на целия организъм, а не само на негов отделен участък). Болест е възпалението на сливиците, ендокардитът, колитът, гаст­ритът, циститьт, (гръцкото "ит", "итс" означава възпале­ние); болест се нарича пиореята, туберкулозата, язвата, ракът — всички те са предизвикани от натрупване в орга­низма на токсини (отрови), които го отравят, откъдето и да са постъпили — отвън (хранителни, растителни, живо­тински, лекарствени и др.) или се образуват в резултат от дейността на самия организъм или на тези микроорганиз­ми, които живеят в него.

При това всяка болест започва незабелязано, от въз­буждане на нервните влакна, по-късно се пояъяъл дразне­нето (зачервяването), после възпалението (сърбежът, смъденето), сетне разязвяването (язви, разпад на тъкани, ку­хини), тогава идва ред на уплътнението (нарастването) и накрая образуването на тумор (рак). Шелтьн нарича така­ва последователност "единна патологична верига" и на­помня, че ракът започва да се развива много години пре­ди да се е проявил окончателно.

Обяснявайки основните понятия "здраве" и "болест", природната хигиена е извела нова стратегия за здравето, която се основава не на установяване симптомите на бо­лестта (симптоматично лечение), а на отстраняване пър­вопричината. При това природната хигиена отделя особе­но внимание на четири вида почивка и покой за събира­не на енергия и за пестене силите на организма: физическа почивка, физиологичен покой (т.е. въздържане от храна — лечебно гладуване), умствена почивка и душе­вен покой.

Човешкият организъм се нуждае от постоянно възста­новяване и поддържане на екологичните връзки, както вътре в него между клетките, тъканите, органите и систе­мите от органи, така и на връзките с външната, обкръжа­ващата го среда. На тази основа е била изградена концеп­цията за петте вида връзки:

1. Психоемоционални връзки на организма. За човешкия организъм е необходимо да възстановява психоемоционалното равновесие, психоемоционалните връзки с обкръжаващата го природа в т.ч. с космоса и социалната среда (обществото, неговите идеали, норми, приятели, семейство и т.н.). Всичко това може да се постигне чрез създаване в съзнанието на оптимистична нагласа към света, доброта, единство и взаимопомощ с хората, добра воля като фактор и закон на еволюцията, чрез последователно възпитаване в себе си на безкористност и отказ от егоизма във всичките негови прояви.

Такова настроение оказва благоприятно влияние вър­ху човешката физиология, помага за изработването на по­лезни хормони в организма, ендорфини и други подобни вещества.

2. Биохимични връзки на организма. Към биохимичните връзки на организма природната хигиена отнася възстановяването на киселинно-алкалното равновесие в кръвта, като основен физиологичен закон на живия организъм. Преди всичко може да се постигне с помощта на правилното природно хранене, доколкото в самата природа са заложени в естествени съотношения елементите от алкална и киселинна валентности (сили на атомите за об­разуване на химични връзки), а също и с помощта на виброгимнастика и гръбно-коремни упражнения по Система­та за здраве на Ниши.

Биофизични връзки на организма. Това е възстановяване на естествените връзки на кожната покривка и вътрешните органи, чрез биологичните точки на организма, с външната среда и нейните основни сфери — Космос, Земя, Вода, Въздух, Светлина, Енергия. За възстановяването на връзките основно влияние оказва т.нар. лечение чрез излагане на тялото на открито, въздушните бани, водните процедури, светлинните и слънчевите бани, ходенето бос и др.

Биомеханични връзки на организма. Към тези връзки природната хигиена отнася възстановяването на правилно и активно кръвообращение, особено на капилярно и предкапилярно ниво, с помощта на специални физически упражнения, различни форми на двигателна активност и формиране на изправена походка.

Биоенергийни връзки на организма — това е възстановяване и поддържане на правилното дишане чрез познаване неговите закони и усвояване на практически навици.

Концепцията за "петте връзки" дава възможност пра­вилно да се разбере и оцени приносът на народната меди­цина, онези средства и методи (лечебни растения, "закли­нания", мехлеми, манипулации за наместване на счупени кости и т.н.), които (от гледна точка на концепцията) се оказват обективно насочени към възстановяване на една или друга нарушена връзка или комплекс от връзки в ор­ганизма на болния човек.

Нито един оздравителен комплекс не може да се смя­та за пълноценен, без да се съблюдават ясните и строги закони на храненето. Храната, според убеждението на натурхигиенистите не само определя състава на кръвта, качеството на "строителния материал" за образуване на но­ви клетки, но и формира характера и даже мирогледа на човека.

Привържениците на природната хигиена гледат на храненето като на двустранен взаимосвързан хранително-пречиствателен процес, в който храненето е неделимо от пречистването на организма.

Естествената, с груби влакнини храна, осигурява как­то биомеханично, така и биохимично прочистване, благо­дарение на алкалните радикали в млечната храна, способ­ни да неутрализират патологичните киселини, образуващи се в процеса на жизнената дейност на организма.

Според изследванията на учени, растителното влакно в естествената храна е средство за предотвратяване и даже за лечение на туморни заболявания на дебелото черво.

Седми принцип на природната хигиена — отхвърляне на всякаква терапия с лекарства.

Хигиената трябва напълно и изцяло да унищожи сис­темата за лечение с лекарства и да даде на народа систе­ма за укрепване на тялото и психиката, основаваща се На природните закони. Всички съществуващи вещества по отношение на живия организъм са или продукти за хране­не или отрови. Отрова (лекарство) е всичко онова, което не може да бъде асимилирано от живия организъм и из­ползвано за поддържане на живота.

Обяснявайки такова категорично разграничение, натуралистката Вирджиния Ветрано пише: "Медицината от самото начало е основала своята практика на лъжливи принципи, затова е захвърлила физиологията и е тровила хората с патентовани средства... Та ние не търсим топли­на в айсберга! Защо да търсим здраве в отровата? Да изяс­ним принципите си — източникът на здраве е в здравос­ловните въздействия и здравословните средства. Лекарства­та, които са отрови, ле се отнасят към факторите на живота, носещи здраве."

Може да се възрази, че медицината в крайна сметка е експериментална наука, а хигиената не е такава. Но исти­ната е тъкмо в обратното — медицината не е и никога не е била наука, тя е метод, начин, стил на лечение. Физиологията, биологията, анатомията и други се отнасят към науката, но те не са медицина. В медицината отсъства единен принцип, който би могъл да се демонстрира раци­онално или експериментално. Нейните методи са ефемерни, което не би било, ако тя беше наука...

Хигиената не само е определено истинска, тя е неиз­менно истинска наука. Практиката, която се основава на нейните широки принципи, следва определени правила, а резултатите могат да бъдат предвидени във всички случаи. Това обаче не може да се каже за медицинската практика — всеки път, когато на човек се дава доза лекарство, тряб­ва да се очаква неочакваното.

Природната хигиена е пропита с дух на алтруизъм, оптимизъм и хуманизъм. Авторите на книгата "Най-вели­ките открития на здравето" пишат: "Привържениците на Греъм са били заинтересовани не само от физиологични­те изследвания, свързани с опити върху животни, но и от разпространението на знания за физиологията сред простите хора и създаване жизнен модел въз основа на физиологията.

Според мнението на Ветрано нашият свят "е свят на мъже и жени, които са отлично обучени в областта на не-позитивното знание, т.е. знанието, което не е свързано с човека и природата. Можеш да бъдеш Айнщайн в матема­тиката и да боледуваш от лошо храносмилане. С цялото свое образование човек употребява аспирин или антиацидни препарати поради дискомфорт и се държи така, ка­то че ли за този дискомфорт няма причина".
Нова стратегия за здравето

Основните принципи на природната хигиена са зало­жени' по естествен начин в новата здравна стратегия. Те­зи принципи са получили широко разпространение в САЩ, благодарение на което американците са се превър­нали в една от най-цивилизованите и здрави нации в све­та.

Очевиден преход към подобрение се почувствал през 50-те години на нашия век (става дума за XX век — бел. ред.), когато стратегическото направление в държавната политика рязко се изменя. Тези промени са се проявили в постепенен преход от лечение към профилактика, в широ­кото използване на естествени методи за оздравяване, сред които водещо място заемат закаляването, бягането и най-простите физически упражнения. Били преразгледани представите за хранене — отказ от прекомерна употреба на, храна, богата, на животински мазнини, яйца, включва­не в хранителния порцион на голямо количество расти­телна храна — плодове, сокове, зеленчуци, житни храни и други естествени продукти. Започнали да се провеждат различни видове кампании — за здравословен начин на живот, за спазване на диети и намаляване на телесното тегло, срещу високото кръвно налягане, тютюнопушенето, и злоупотребата с алкохол, за намаляване на нервно-психическите заболявания и др. Като изчислили математи­чески "рентабилността" на прехода в здравеопазването, икономистите намерили огромна изгода за обществото в това движение и значителна икономия на средства.

Но работата не била само в икономисването на парич­ни средства. Новото направление в здравеопазването ста­нало въпрос на живот и здраве. Отговорите на поставени въпроси излезли извън границите на икономиката и се от­насяли до характера на обществото, неговите ценности и съществуващи структури, неговата жизнеспособност.

Какво е положението със стратегията за здравеопазва­не в нашата страна?

Здравословното състояние на народа на бившия Съ­ветски съюз е катастрофално. От 53 страни в света, регнстриращи продължителността на човешкия живот, ние се намираме на 20 място за жените и на 52 място за мъжете. Основна част от починалите, са напуснали този свят преждевременно от заболявания, които е било възможно да бъдат предотвратени.

Медицината фактически се е отдръпнала от борбата с най-голямото зло — алкохолизма, вследствие на което последният и наркоманията придобиват в страната чудо­вищни мащаби: от алкохолно отравяне ежегодно умират около 1 000 000 души. Също толкова пасивно медицината Се отнася и към тютюнопушенето. Никога не се е водила решителна борба с растящата химизация на селското сто­панство, химическото отравяне на хранителните продук­ти, водата и въздуха, въпреки че това се отразява непос­редствено върху здравето на населението. Всеобща криза обхваща нашата медицина.

Едва през последното десетилетие в страната ни за­почват да се възраждат принципите на природната хигие­на и то поради инициатива на обикновените хора. Към то­ва ги подтиква замърсяването на околната среда и човеш­кия организъм, увеличеният брой физически и психични заболявания, а също и душевни болести, в т.ч. и редица смъртно опасни (масова алергия срещу лекарствени пре­парати, различни производствени и битови химикали). Насъщните нужди на човека за собственото му здраве и това на неговите деца и близки, предизвикват необходи­мостта у обикновения човек от познания за собствения му организъм, неговите възможности и скрити резерви.

Липсата на реална помощ от страна на лекарствената медицина, отчаянието поради неефективността на меди­цинските средства и методи подтикват населението към търсене на изход. С усилията на ентусиасти за здравосло­вен начин на живот започват да се създават клубове за бягане, школи за здраве, любителски лектории, издаване на литература, преводна и национална. Въпреки1 това, тези инициативи намират крайно пасивен отклик в медицинс­ките среди и особено по върховете, директното предназначение на които е да оглавят движението отдолу нагоре, да му придадат целенасоченост, научен и държавен харак­тер. Ведомствената раздробеност на здравните органи до­вежда дотам, че и досега те свенливо и бавно решават проблема за съюз между медицината и физическата култу­ра. Няма никаква програма, която би помогнала за пре­живяването и възраждането на народите на Русия като по­пулация.

Единственият изход от кризата, която сега преживява здравеопазването, е макро- и микроекологизацията. И колкото по-бързо бъде осъществен преходът към екологизация, толкова по-ефективна и реална помощ ще получат народите от нашата страна. Екологизацията в сферата на здравеопазването трябва да заеме водещо място в бъдеща­та всеобхватна общонационална и общочовешка еколо­гична програма, от каквато отдавна се нуждае светът.

Но докато не е създадена такава програма, докато чо­век е хвърлен на "произвола на съдбата", аз препоръчвам, драга читателю, да се въоръжиш със Системата за здраве на Ниши, която е изградена на принципите на природна­та хигиена и която ще позволи на човека, ако той въведе тази система като стереотип на своя живот, действително да се сбогува с болестите си.

Твърдо съм убедена в това, особено след опита, който ми донесоха 14-годишните собствени занимания и опита на моите последователи и приятели.

По-нататък ще научите как е била създадена Система­та за здраве на Ниши и какви са нейните методи.
Как е създадена Системата за здраве на Ниши

Основател на предлаганата система е вече покойният японски проф. К. Ниши¹, който започнал великото си де­ло, след като сам изучил и проверил на практика повече от 70 000 източници от национални и чужди автори по здравословни въпроси. В числото на тези източници по­падат древногръцката, древноегипетската, тибетската, ки­тайската, филипинската медицинска практика, йога, изс­ледвания на съвременните специалисти в областта на ле­чението и профилактиката на различни заболявания, диетология, дишане, биоенергетика, водолечение, гладуване и т.н., т.е. всичко, което съвременният човек често усвоява поотделно.

От огромното количество материал Ниши, отхвърляй­ки всички повтарящи се или без особено значение източ­ници, отделил само 362 източника, които послужили като основа за разработването на уникалната система за здра­ве, известна навсякъде като Система за здраве на Ниши.

Какво е подтикнало К. Ниши да се нагърби с такъв гигантски труд?

В основата на всяка мисъл, на всяко движение, дейст­вие или човешка постъпка винаги лежат най-насъщните потребности, които принуждават човек да търси и намира средствата и методите, които биха ги удовлетворили. Така се е случило и с автора на Системата за здраве.

Той е роден през 1884 г. в семейство от средната кла­са. Детството и юношеството преминават доста комфортно, но му е отказано да продължи средното си образова­ние: на приемните изпити е скъсан, поради факта, че раз­мерът на гръдния му кош не отговарял на установените изисквания. Той възприел това като първи знак на нещас­тието и се замислил сериозно за проблемите на своето здраве. Бил със слабо телосложение и прекалено крехък, за да понесе редовните учебни занятия. Още от детство бил склонен към хронична диария и продължителни простудни заболявания. Съвременната медицинска наука му поставила диагноза — чревна туберкулоза и възпаление на лимфните възли на белодробните върхове. Момчето се чувствало болнаво и слабо. Когато го завели при известен лекар, той произнесъл смъртната му присъда, казвайки на родителите: "Този млад човек, за мое съжаление, никога няма да достигне 20 годишна възраст."

И наистина, сред своите съученици в началното учи­лище, Кацудзо бил с най-крехко здраве, но притежавал такъв интелект, че го смятали за вундеркинд. Само лошо­то му здравословно състояние и хилаво телосложение зат­руднявали реализацията на способностите му. Момчето жадувало за времето, когато ще бъде здрав мъж, надявало се на чудо. То посещавало школа по фехтовка и храм за религиозна медитация. След тригодишни усилени трени­ровки, отишло на преглед при друг лекар, чието мнение било по-малко песимистично. И наистина, изминали ед­на или две години без да боледува. Но скоро, независимо че никога не пиел алкохол и не пушел цигари, поради неправилното хранене по време на учебните занятия, така подкопал своите сили и жизнеспособност, че започнал постоянно да боледува и все повече и повече да слабее. Нито една зима не преминавала без възпаления на гърло­то или сливиците и то по няколко пъти.

С израстването на момчето било необходимо да се ре­ши въпросът за професионалното му образование. Избрал Общото техническо училище. Професията на инженер-строител се струвала и на него, и на родителите му, най-подходящата за човек с такова крехко здраве.

Но след като постъпил в Общото техническо училище не му станало по-добре. Поради постоянното боледуване често бил принуден да пропуска занятия, чувствал се не­щастен и слаб, разбирайки че главната пречка за реализа­ция на житейските му планове е лошото състояние на Здравето му.

Проблемът за стабилизиране на здравето се превърнал Ниши във въпрос на живот и смърт. Следващите години посветил в търсене на практическо решение на въпроса, поставен пред него от самия живот — как да стане здрав.

Четял с голямо внимание книги, съдържащи методи­ки за подобряване на здравето и прилагал върху себе си всички съвети и препоръки. Веднъж в ръцете му попаднали изследвания на Флетчер, в които се твърдяло, че за поддържане на здравето е необходимо така прилежно да се дъвче храната, че да се получат възможно най-голямото количество полезни хранителни вещества от всеки неин елемент.

Колкото и проста да била тази теория, тя извършила истински преврат в съзнанието на Ниши. Всички лекари, с които се бил консултирал до този момент, се огранича­вали само с лечението на болестта или само на нейните симптоми. Но теорията на Флетчър разширявала хоризон­тите: тя учела как да се подобри общото здравословно със­тояние на организма.

Именно от трудовете на Флетчър, Ниши разбрал: най-добрият лекар е природата. В самата нея са заложени ос­новите на живота и здравето. И решил: всичко, което му е необходимо, е доброто сдъвкване на храната. Ако човек дъвче храната по подходящия начин, той може да разчита на собствения си вкус, на своя природен инстинкт за из­бора на един или друг продукт. Ако му е "вкусно", ако яде с апетит — значи организмът получава от храната това, което му е необходимо, а ако не му се яде — значи не трябва.

Забележете! Децата отлично знаят, какво не достига на организма им. Никога не бива да се заставят да ядат, ако не искат.

Въпреки че Кацудзо никога не се е съмнявал в досто­верността на тази теория, той не можел да не забележи, че каквато и храна да му е подсказвало природното чувство, всичко било срещу него. Той не пренебрегвал правилното дъвчене, но станал склонен към лакомия и започнал да страда от претоварване, като изпитвал постоянна преумо­ра. Когато се стараел да обуздае своя апетит, начевал да губи от теглото си.

Освен това Флетчър препоръчвал да се отделят всич­ки трудно смилаеми компоненти на храната, добре да се обелват плодовете от корите им. Кацудзо старателно след­вал указанията му, но започнал да страда от запек. Спо­ред Флетчер, запекът не трябва да предизвиква безпокойс­тво, но Ниши забелязал, че той му причинява силно гла­воболие и чревни проблеми от различен характер.

По-късно Кацудзо се запознал с изследванията на друг специалист. От тях разбрал защо страда от заболяванията си: всяка храна, която не се усвоява, се натрупва в дебелото черво, като се превръща в "маса за пиршество" на бактериите, изработващи отровни вещества (токсини). Тези вещества се всмукват от стените на дебелото черво, после попадат в кръвта и като се разнасят в целия органи­зъм, предизвикват болест. Кацудзо си направил извода: храната притежава не само градивно, но и разрушително действие върху организма. Необходимо е така да се орга­низира храненето, че то не само да изгражда, но и да про­чиства организма.

Като постъпил в Техническия институт, Ниши се за­познал с работата на Синклер. Открил, че теорията за гладуването почти не се различава от това, което е изучавал, посещавайки будисткия храм, за да практикува религио­зен аскетизъм. Заложените в теорията на Синклер прин­ципи били толкова разумни, че Кацудзо бил склонен да мисли, че е намерил онова, което ще го излекува от бо­лестта на червата. Като резултат направил интересния из­вод, че: "ненормалните хора" по правило страдат от запек, й "великите умове" в по-голямата част от случаите имат склонност към разстройство. Този извод го насочил към no-нататъшно изучаване на връзката между дебелото чер­во и мозъка, която се оказала венецът в методиката на собственото му излекуване и създаване на собствена мето­дика за здраве.

Ниши обърнал внимание на трудовете на учени за кръвната циркулация. Особено го привлекли изследвани­ята на проф. Зепи от Московския университет — "Дина­мика на мозъчната циркулация". Прочитайки тази разра­ботка, научил, че мозъчният кръвоизлив е резултат основ­но от възпалението на ушите, което е обичайно следствие от заболяване на гърлото. Гърлото боледува в случаите, ако бъбреците не изпълняват функцията си; те от своя страна излизат от строя, когато човек спи в топло меко легло и облича топло, лошо пропускащо въздуха бельо. Тогава се нарушава функцията на бъбреците и на кожата, което се съпровожда със заболявания на черния дроб. И всичко започва от лошата работа на червата, защото ако се наруши перисталтичната им дейност, съдържимото в тях задръства дебелото черво, получава се запек, който во­ди до разширение и спукване на кръвоносните съдове на мозъка.

В "Клиника и лечение на мозъчното възпаление" на д-р Пасеп Ниши. бил впечатлен от резултатите от изслед­ване на гной с микроскоп при възпаление на мозъка. Д-р Пасеп забелязал, че тогава в гнойта се съдържат повече от 10 вида бактерии, като стафилококи, стрептококи, бакте­рии на Френкел, бактерии на пневмонията, менингита, туберкулозата, тифа и паратифа... Не по-малко от 23 гру­пи такива бактерии понякога се намират в разширените кръвоносни мозъчни съдове, като това може да се открие дори ори здрави хора.

Стигнал до извода, че в организма има защитни ле­чебни сияй, способни да устоят на атаката отвън и да за­пазват целостта на организма. Започнал да събира инфор­мация за такива лечебни, сили.

Вниманието му било привлечено от опита на д-р Ши-бата, който изкуствено създавал запек на зайци. Това во­дело до разширение на кръвоносните съдове на мозъка и Мозъчни кръвоизливи, и се наблюдавало само при тези животни, които били с продължителен запек, а в същото време при убитите или отровени зайци нямало мозъчни кръвоизливи. Според Ниши резултатите от опитите на д-р Шибата биха могли да бъдат използвани за лечението на слабоумни и душевно болни.

Ниши разказва: "Директорът на някаква голяма ком­пания в Западна Япония бил настанен в болница за ду­шевноболни в Токио и обявен от лекарите за неизлечим. По молба на жена му го взех от болницата и основно му прочистих червата. Резултатите бяха твърде задоволител­ни. Като спазваше моите препоръки в продължение на 5 дни, пациентът ми окончателно оздравя. След много крат­ко време той бе признат за нормален. Сега се занимава с бизнес в родния си град."

Друга пациентка, девойка на 20 години, която прека­рала 6 години в психиатрична клиника, се излекувала бла­годарение на същия метод. Лечението в продължение на 1 месец под ръководството на Ниши я нормализирало.

Всички тези болни имали запек. Много учени твър­дят, че 1 от всички 10 т. нар. идиоти и слабоумни са прос­то хора, страдащи от запек.

Ниши е убеден, че тази теория е била известна още по времето на Хшюкрат. Старото правило гласи: "Доброто здраве предполага и съвършено разтоварване".

"Дори повечето мързеливи слуги няма да забравят да отстранят пепелта от дъното на печката преди да я заре­дят с въглища — пише той. — Ако въглищата се хвърлят в печката с пепелта на дъното й, ще има повече дим, откол­кото огън. Същото е и с човешкия организъм. Ако иска­ме да сме в добро здраве, трябва да се погрижим за съвър­шеното разтоварване".

В съвременната медицина обаче, може да се смята за сериозен проблем фактът, че се отделя повече внимание на калорийността на храненето, отколкото на освобожда­ването на стомаха и червата от задръстване с несмлени ве­щества.

При пълно изгаряне (или окисление) на храната се образува въглена киселина — воден разтвор на СО2, коя­то не е вредна за организма. Но при непълно изгаряне на храната се получава въглероден окис — СО, който разру­шава всички части на тъканите и органите на тялото, тъй като заедно с хемоглобина на нашата кръв образува смър­тоносна отрова — задушлив газ.

Ако количеството на задушливия газ във въздуха представлява 1/40 000 част от обема му, това е достатъч­но, за да предизвика главоболие у човек или световъртеж. Ясно е че натрупвайки се в тялото, СО не може да не на­несе вреда на мозъка и не наруши перисталтиката на чер- вата, а без съвършена перисталтика не би имало съвърше­но храносмилане, нито съвършено разграждане и усвоява­не на храната, преминаване на непреработени части от нея, изпразване на чревното съдържимо.

По данни на Ниши у 96% починали от различни бо­лести били открити мозъчни кръвоизливи и при това в те­зи части на мозъка, които ръководят движението на край­ниците. Това навело Ниши на мисълта да обясни явлението като чувство на студ в ръцете и краката. Такива бол­ни, смята той, страдат по правило от нарушена циркула­ция на кръвта през белия дроб. Тази негова хипотеза би­ла поддържана от американския лекар Абът и много дру­ги известни медици.

Студът в ръцете и краката нарушава нормалната рабо­та на сърцето, бъбреците и кръвоносните съдове, предиз­виква катар на гърлото, оказва прекомерно натоварване на бъбреците, причинявайки вреда на черния дроб и ко­жата. Всичко това има една причина — запек, в резултат на който се получават кръвоизливи в мозъка. Така Ниши стигнал до убеждението, че червата и мозъкът са органи от първостепенно значение в човешкия организъм. За да потвърди становището си, той привежда следния пример:

Амебата не притежава постоянна форма. Тя живее, приспособявайки се изключително към околната среда. Няма нито кости и уста, нито храносмилателна и отдели­телна функции.

В известен смисъл може да се нарече храносмилателен кашл. Тя вдишва кислород и издишва въглероден двуокис чрез цялата си телесна повърхнина. В този смисъл, това не е нищо друго, освен дихателен орган, докато в способ­ността й да се приспособява към околната среда открива­ме нещо подобно на зародиш на умствена (мисловна) дей­ност.

Еволюционният процес е преминал от примитивния чревен канал, който е център на растителните функции (във всяко растение има стебло, ствол, корени и т.н.) към нервната система, която представлява център на функци­ите на животните и в своя краен етап се разполага в мо­зъчната тъкан на животното. По такъв начин при живот­ните (и човека) храносмилателният канал е разположен вътре в тялото като първична, а мозъкът в началото на тя­лото, като последна станция. Ето защо, Ниши смята, че човешките болести се появяват между тези две станции.

Принципът, на който е построена неговата Система за здраве отчита преди всичко два основни елемента от фи­зиологичната функция на мозъка и червата. Тези два ор­гана според Ниши не само формират основните фактори на човешкото тяло, но и изпълняват най-важната роля в обществения живот на човека. Без крепко здраве едва ли може да се победи в борбата за съществуване. Никой не е в състояние да достигне успехи в обществото без правил­но мислене. Само този, който е в добро здраве и е разумно мислещ, е способен да се издигне, а такива хора по пра­вило притежават здрави черва. Затова за стимулирането на човешкия мозък и поддържането на човешкия живот ни­що няма толкова съществено значение, колкото състояни­ето на червата.

А какво нарушава нормалното функциониране на то­зи важен орган? Отговорът е само един: неправилното хранене и в резултат от него — натрупването на много фекалии в дебелото черво. При едни това предизвиква склонност към диарии, при други — запек. Вън от другото, лекарите нерядко поставят грешна диагноза на болестта.

Повечето от тях обикновено гледат на запека или склонността към разстройство като на обикновени и леки отклонения от здравето, на които не си струва да се обръ­ща сериозно внимание. В действителност тези явления трябва да бъдат в центъра на вниманието както от страна на лекарите, така и на болните.

Запушването на чревните изходи е първопричината на всички болести, особено 'ако то приема хронична форма. Никой не смята чревния запек и стазата (задържане на течности — бел. ред.) за смъртоносни болести като рака, парализата, туберкулозата, сърдечните и бъбречни заболя­вания, които между другото са резултат от чревния застой.

Много хора мислят, че запекът се лекува лесно и ефективно с помощта на слабителни средства, солени раз­твори и клизми. Но в последно време, предвид собствения си опит, започнаха да се съмняват в тяхната ефективност. Между другото неработещите или лошо работещите черва са склад за различни и опасни лекарства. Докато страда­щите от запек се тревожат за преодоляването на болестта, фармацевтите се състезават помежду си да удовлетворят исканията на обществеността за изготвянето на всевъз­можни лекарства.

Ниши предупреждава, че хроничното запушване на червата и запекът се проявяват в три различни стадия.

През първия в резултат на запека, се появява общо из­тощение, което се изразява в това, че организмът посте­пенно губи съпротивителните си сили към всички видове болести и във всеки момент може да бъде атакуван от се­риозно заболяване.

През втория страдащите от запек изпитват всички ню­анси на дискомфорта, имат чувство за замъглено съзна­ние, появява се главоболие, нарушение в кръвното наля­гане, сърдечни и бъбречни заболявания и други.

Третият стадий се проявява като автоинтоксикация. Самоотравянето прогресира. Повече от всичко страда мо­зъкът, кръвоносните му съдове или се разширяват преко­мерно и отслабват, или се разкъсват, разчиствайки пътя на различни болести. Най-увредена е тази част на мозъка, която ръководи двигателната нервна система, регулираща функцията на крайниците.

Когато е поразен мозъкът, цялата храносмилателна система — от устата до задния проход — се изражда. Ако запекът е неглижиран (обичаен запек), са възможни забо­лявания, свързани с появата на психози, язви на дванаде­сетопръстника, заболявания на дебелото черво, апенди-цит, жлъчно-каменна болест, ревматизъм, рак на стомаха и т.н.

Известно е, че нашето тяло се състои от клетки, клет­ките изграждат тъкан, а от тъканта се формира орган; ня­колко органа образуват система от органи (нервна, кост­на, мускулна, ендокринна и т.н.), като всички тези системи са взаимно свързани. Така израждането на храни­телната система води до поражение на всички органи, ка­то в крайна сметка се понижава функцията на всяка клет­ка в организма.

Клетките се хранят от кръвта. "Кръвта е живот" — се казва в Стария завет. Но само здравата, чиста кръв, обо­гатена с необходимата енергия, микроелементи и витами­ни, може да създаде здрави клетки на мускулите, костите, кожата, косата, зъбите, нервите, червата и мозъка. Само кръвта, която не е замърсена с отрови (токсини) може да поддържа в нужното състояние целия организъм. Но съ­щата тази кръв, замърсена в резултат от запека, се прев­ръща в източник на автоинтоксикация: кожата пожълтява, побледнява, изпълва се със значително количество черве­ни кръвни клетки и съединения на железния окис.

Състоянието на зъбите зависи от снабдяването им с чиста и свежа кръв. Добрата сърдечна дейност също се обуславя от качеството и количеството на кръвта, оросяваща сърдечните мускули и клапи. Функцията на очите и ушите се поддържа от подаването на чиста кръв. Същото може да се каже и за мозъка, костите, мускулите, косата, ноктите. Състоянието им се определя основно от кръвта: в зависимост от своя състав и чистота, кръвта може или да ги укрепи, или да ги отрови. Затова не е за учудване, че страдащите от запек, често са жертви на различни сериоз­ни заболявания (слабо сърце, нервно изтощение и други нервни разстройства, меланхолия, епилепсия, психози, нарушение на зрението и слуха, гинекологични болести, простатит, диабет, атеросклероза, рак, ревматизъм, подаг­ра, олисяване, промени в ноктите, кожни болести, импо­тентност).

И така, съществуването на неразривна връзка между функционирането на червата и състоянието на мозъка, както и на всички системи в човешкия организъм, не бу­ди съмнение.

Разбирайки това, Ниши се концентрира в търсенето на методи за очистване на дебелото черво и принципи за Правилно хранене.

Неговата колосална ерудиция в различни области от медицината, философията, техниката, му подсказала, че в древността лечението с глад се е практикувало успешно от всички народи. Евреите, например, имали свой собствен метод за пости; християните, будистите в Индия, мюсюл­маните, конфуцианците в Китай и жреците в Япония, също спазвали този ритуал. Но в древността постенето е имало по-скоро религиозни цели, а не лечебни, поради което методите на гладуване в различните религии се раз­личават значително.

Изучавайки историческото минало, Ниши установил, че от близо 2 000 години постът се пропагандира като ле­чебен метод. Римският лекар Асклипиадес от Битхинос съветвал болните да се въздържат от всички видове храна, освен водата, и да се наслаждават на природата, смятайки това за най-доброто лечебно средство. Старогръцкият писател и историк Плутарх също препоръчва лечебното гладуване вместо лекарствата. Могат да се изброят много имена на учени, практикуващи с успех гладуването за ле­чение и профилактика на болестите. Това е известно на всички.

Ниши се заинтересувал от въпроса: какво става в ор­ганизма по време на гладуване? И ето до какви изводи стигнал.

"Незабавният резултат от гладуването се изразява в увеличеното присъствие в кръвта на СО2 (въглена кисели­на), хистамин, холин и други подобни вещества, които предизвикват такова свиване на вените, че се получава ва­куум в тази част, където венулата се среща с капилярите. Това състояние в организма поражда капилярен феномен във вакуума. А капилярният вакуум всъщност е двигател­ната сила за кръвната циркулация. Тъй като вакуумът е сила, а гладуването създава вакуум, то с гладуването ние възраждаме двигателната мощ на цялата човешка актив­ност."

Това било гениално откритие, което довело Ниши до съвършено нов възглед за кръвообращението като цяло, за което ще говорим по-нататьк.

За практиката на гладуване по Системата за здраве на Ниши ще разкажем в раздела "Практика за завоюване на здраве", тук само ще отбележим, че Ниши никога не е смятал лечебното гладуване за панацея, но заявявал уве­рено, че лечебното гладуване по неговата система може да победи много сериозни заболявания на стомаха, диспепсия, запек, увеличен черен дроб, апендицит, хепатит, гастроентерит, ревматизъм, напълняване, артрит, диабет, ас­тма, високо кръвно налягане, воднянка, ишиас, епилеп­сия, безсъние, слабост, обща парализа, главоболие, пневмония, преяждане, бронхит, плеврит, гуша, малария, тонзилит, тиф, варикозно разширени съдове, ушни болес­ти, рак, мигрена, менингит, аденоми, херния, жлъчно-каменни болести, цистит, хронична диария, болести на пра­вото черво, парализа на двигателните нерви, анемия и много други.

Безспорно е, че във всички случаи лечението чрез гладуване е най-добрият начин за въздействие върху организ­ма, предизвиквайки душевно и физическо подобрение, регенерация (възстановяване, възраждане, възобновява­не), засилване на умствените сили на човека.

Единствената слаба и уязвима страна на лечебното гладуване е възможността за появата на чревна непрохо­димост у някои пациенти, поради което това лечение не може да бъде препоръчвано на всеки.

Ниши провел върху себе си редица опити, за да съз­даде диета, предотвратяваща чревната непроходимост по време на гладуването. Той изобретил специално лекарство от морски водорасли. Лечението се състояло в това, че вместо пълен глад, се приема желеподобно вещество, при­готвено от агар-агар.²

Подобна практика се прилагала в Япония още по вре­мето на ерата на Едо: препоръчвали каша за спасение на тези, които гладували. Освен това тя била много добро средство срещу запек по време на поста. Тази каша се приготвяла от борова кора, слама и пръст. За съжаление в нашите аптеки няма подобно нещо.

Ниши не само се грижел за здравето си: той водел енергична борба за запазване на здравето и за лечение в интерес на цялото човечество, стараейки се да пропаган­дира своите възгледи. Често го питали за причините на ед­на или друга болест. Работейки над решението на тези въпроси, стигнал до извода, че отделни болести не същес­твуват и че да се занимаваш с произхода им, както и да лекуваш отделни органи, е загуба на време, тъй като орга­низмът е единно цяло. Да се разглеждат болестите отдел­но, към което е склонна съвременната медицина, според Ниши е абсурдно. Болестта не трябва да се обяснява с нейния произход, без да се отчита конкретният човешки организъм, такъв уникален, "толкова непостижимо съвър­шен и същевременно крехък".

Отхвърляйки тясно специализираната медицина, Ни­ши започнал да създава основите на друга — бъдеща ме­дицина, която би се занимавала с профилактика, използ­вайки механизмите заложени от самата природа в живия организъм. Негов девиз станала мисълта на Бейкън: "Природата може да се завоюва като й се подчиняваме".

Ниши неуморно си задавал въпроси: "Какво е чо­векът? Как е устроен неговият организъм? Що е здраве? Що е болест?" Неговият инженерен ум, гениалното му мислене, страстното желание да избави човечеството от болести съвпаднали с възникването на природната хигие­на в Америка. Ниши станал един от корифеите на това об­ществено движение.

,, Усилено изучавал медицина, анатомия, физиология, бактериология, психология, психични болести, философия, различни религии, история на науките. Логиката му подсказала, че за здравето на целия човешки организъм е необходимо да се приведат в ред първо физическите, след това химичните, после бактериологичните и накрая умст­вените способности на организма. Това означавало: "То­зи, който иска да стабилизира здравето си, не трябва да допуска преумора, преяждане, замърсяване на организма с токсини, свръхнапрежение."

Разбирал, че повечето хора нямат идеални условия за укрепване на своето здраве. Само така, според него, може да се обясни появата у човек не на една, а на няколко не­забележими до даден момент болести. Като причина за развитието на почти всички заболявания Ниши смятал понижаването на следните четири вида енергия: измене­нията в скелета, промени във вътрешните органи и на всичките течности в организма (кръв, лимфа и други), на­маляването на духовните сили.

Всички тези промени (понижаване, на функциите и енергията) се проявяват по следния начин: изменя се гръбначният стълб, нарушава се функцията на кожата, изведнъж отслабва активността на бъбреците и черния дроб, а в резултат намалява чревната функция, появява се запек, който води до слабост или разкъсване на мозъчните кръ­воносни съдове. Даже ако не се случи най-лошото, а про­мените се ограничат само с разширяване на кръвоносни­те съдове, в организма постепенно се развиват такива су­бективни симптоми като студени крайници или парализата им, тъй като има нарушения в областта на дви­гателната нервна система в мозъка. Студените крайници постепенно отслабват функцията на белия дроб, сърцето, кръвоносните съдове и бъбреците. Всички тези органи са взаимосвързани и образуват цялостна организирана сис­тема.

"Обикновено хората нямат представа, че кожните бо­лести и ракът са заболявания, които не могат да се разг­леждат поотделно. Повърхностните вени в кожата образу­ват това, което може да се нарече "периферно сърце", не­обходимо за правилната циркулация на кръвта и пази здравето ни" — пише Ниши. Той започнал да разработва методи за усилено обновяване и възстановяване на всич­ки кръвоносни съдове — от вените до капилярите — чрез упражнения и контрастни водни и въздушни вани, които са обяснени по-подробно в раздела "Практика за завою­ване на здраве". Смисълът на тези процедури е в следно­то: предлаганите от Ниши упражнения ще възстановяват и разчистват пътя на кръвния поток, а периодичните крат­ки смени на температурата на тялото под въздействието на въздуха и водата, ще помогнат за стимулирането и ук­репването на повърхностните вени на кожата. Това ще улесни възвратното движение на кръвта към сърцето.

Така стъпка по стъпка Ниши създал своя система за здраве, която публикувал за първи път през 1927 година. Той навършил вече 44 години — възраст, която съответс­твала на средната продължителност на живота на японеца по онова време. А нали като бил малък, лекар му предс­казал, че няма да доживее и 20 години!

Публикуваните теории и методики на Ниши предиз­викали такъв силен интерес от страна на обществеността, че хора от всички краища на света започнали да го търсят и броят им постоянно нараствал, и в крайна сметка му се наложило да напусне длъжността на главен инженер на Токийското общинско метро, да се посвети напълно на работата си по укрепване на здравето.

В отговор на многобройните молби заминал за САЩ да изнася публични лекции. И през 1936 г, издал своята първа книга на английски език, като благодарност за доб­рината, оказана му преди 20 години, когато бил студент в Колумбийския университет.

Системата може да бъде прилагана от всички, незави­симо от пола и възрастта. Чрез нея би могло да се удължи младостта и активното дълголетие, тя дава възможност да се наслаждаваме на живот без страдания и болести, толко­ва разпространени в наше време.