Сбогувайте се с болестите Майя Гогулан, Анна Соловьова

Целта на тази книга е да помогне да се разберат не­поклатимите закони на природата и да се научим да ги из­ползваме в повседневния живот.

Мечтая тази книга да бъде прочетена от родителите и тя ще им помогне да разберат как да направят своето де­тенце здраво, а тъй като децата се развиват само по пътя на подражанието, на родителите ще им се наложи да за­почнат възпитанието от себе си.

Надявам се, че книгата ще попадне в ръцете на дело­вия човек, който ще намери за целесъобразно да строи жилища с две вани и дори с душове, ще изработва твърди равни кревати и цилиндрични възглавници, а може би ня­кой от тези делови хора ще измисли термоси и неразлива-еми шишета за ученици и дечица, за да могат те на всеки половин час да изпиват по 30 мл вода на малки глътки и да оздравяват и някой, който ще се погрижи в магазини­те да се появят на достъпни за обикновения човек цени бельо и дрехи от естествени тъкани.

Мечтая някой, прочитайки тази книга, да подскаже на нашите депутати, ръководители, управляващи съдбата на страната, че ако човек не може да изпие на ден по поло­вин литър кефир, да изяде 2 ябълки, 3 супени лъжици из­вара, 1 яйце, малко растително масло, достатъчно коли­чество зеленчуци, зеленина и плодове, ако е приучен да яде бял хляб и захар, според всички закони на природата той много скоро ще започне сериозно да боледува.

Вярвам, че ще настъпи ден, когато киното, театърът, телевизията, радиото, пресата ще осъзнаят своята велика мисия — просвещението — и ще станат истински провод­ници на научни идеи сред масите, служещи за благото, а не за злото на човека.

Мисля си: а ако изведнъж (нали стават и невероятни неща) тази книга попадне в ръцете на милионер, който ще види колко е изгодно да вложи част от своя капитал в съз­даването на Център на живота за пропаганда на идеите на Системата за здраве на Ниши и съумее да оцени сделката като цяло, а не само онези пари, с които ще му се нало­жи временно да се раздели.

Надявам се, че след прочитането на тази книга ще се появят повече съмишленици, а сред тях ще се окажат и такива, които ще имат възможност да решават проблеми за здравето на хората на държавно ниво.

Но главното, за което мечтая, е за духовното развитие на личността — ето въпроса, от решението на който зави­си благополучието и здравето на обществото като цяло и на всеки негов член поотделно. Колкото и забележителни закони да биха се приели, укази и конституции — всичко зависи от това, какъв човек ще ги изпълнява. Каквито и изследвания да се осъществят в науката, всичко ще зави­си от личността, която ще открие на света новите законо­мерности на живота. Човекът е мерилото за всичко. Всич­ко е от човека, всичко е.от него.

А сега да се сбогуваме. И моля ви, бъдете здрави. То­ва е по вашите сили. Уверена съм, че сте го разбрали и много скоро ще го владеете.

Майя Гогулан
Приложение

Основни хранителни източници на Витамини

Витамин А (ретинол и каротин). Ретинолът (витамин А) нормализира обмяната на веществата, удължава мла­достта, участва в процесите на растеж, предпазва от увреждания на кожата и лигавиците. В организма на жи­вотните и човека се образува от каротина, т.нар. провита-мин А.

Много лекари наричат този витамин "първа отбранителна линия срещу болести". При недостиг от не­го в организма се появява сухота на кожата, ситни кожни обриви, опадане на косата, влошаване на зрението (в час­тност "кокоша слепота" — загуба на способността да се вижда в полумрак).

Ретинолът (витамин А) е много ефективен при лече­ние на алергии.

Установено е, че ако в началото на пристъп от сенна треска се приемат 150 мг от витамин А, пристъпът може да се прекрати.

Недостигът на витамин А забавя реакциите, намалява вниманието. За да има добра реакция у човека, самочувс­твие и здраве за дълги години, са необходими продукти, които го съдържат.

Основни източници на витамин А: моркови, салати, зе­ле, зелените части на растенията, черен дроб и бъбреци, морска риба, черен дроб от риба, яйчен жълтък, краве масло, каймак, продукти от кисело мляко.

Една трета от нуждите на организма от този витамин трябва да бъде осигурена от продукти, съдържащи ретинол: краве масло, каймак, яйчен жълтък, бъбреци, черен дроб, продукти на киселото мляко, и 2/3 — от продукти, съдържащи каротин: кайсии, моркови, зеле, марули, кар­тофи, сливи, черен дроб от риба, зелените части на расте­нията, всички жълти плодове. При това да се има предвид, че витаминната активност на каротина в хранителните продукти е три пъти по-малка, отколкото на ретинола (ви­тамин А), затова пресните зеленчуци и плодове да се употребяват 3 пъти повече, отколкото варените продукти от животински произход.

Това ни обяснява изведнъж третото правило за хране­не в Системата за здраве на Ниши — да се яде варено в съчетание със сурово, но така, че вареното да бъде 3 пъти по-малко, а суровото — 3 пъти повече. Освен това проф. Ниши предупреждава, че следва да се употребяват много внимателно витамин А и мазнини от риба, тъй като тях­ното предозиране, според неговите изследвания, може да доведе до онкологични заболявания, което още повече потвърждава предимството на суровата храна.

Витамини от група В. За увеличаване продължител­ността на живота и съхраняване на здравето са ни нужни преди всичко витамини от В-група. Ето основните от тях.

Витамин В] (тиамин). Този витамин е "спътник" на рибофлавина. Всички витамини от В-групата са тясно свързани един с друг: като приемате един от тях, увелича­вате потребността на организма от останалите. В това е тайната на легендата, че употребата на витамини повиша­ва апетита.

Спомнете си, че: тиаминът е незаменим за нормално­то функциониране на нервната система. При липсата му възникват едни или други разстройства на нервната систе­ма, в частност полиневрит. Запекът е симптом за недоста­тъчно съдържание на витамин B1 във вашите хранителни продукти. За да се избавите от подобни неприятности, яж­те пълнозърнест хляб, каша от ненатрошен булгур, залят със слабо затоплена топла вода, като я употребявате със салата от сурови зеленчуци или пресни сокове.

Основни хранителни източници на витамин В,: фасул, аспержи, картофи, житни трици, черен дроб, ядки, (фъс­тъци, лешници, орехи), дрожди, бъбреци, хляб, приготвен от грубо смляно жито, пълноценни овесени и пшенични зърна (по-добре покълнали), царевични зърна, пълноцен­ни елдени зърна.

Витамин В2 (рибофлавин). Недостигът на витамин В2, се проявява след достатъчно дълъг срок, но това съкраща­ва продължителността на живота.

Това е "кожен витамин". Той е нужен, за да бъде ко­жата гладка и здрава. Ниши казва, че здравето зависи от състоянието на кожата, което прави 25% от общото жиз­нено ниво на човешкия организъм. Недостигът от вита­мин В2 в организма води до лошо зрение, разстройство на нервната система и храносмилането, до хронични колити, гастрити, обща слабост, различни кожни заболявания, нервни сривове, депресии, намалява се съпротивата към болести.

Ако кожата ви не е гладка и здрава, ако имате ечемик, често фурункули и херпеси — знайте, че в храната не ви достига рибофлавин или витамин В2.

Основни хранителни източници на витамин В2: зеле, пресен грах, ябълки, бадеми, зелен фасул, домати, бяла ряпа, овес, бирена мая, яйца, лук, картофи, пълноценни пшенични зърна, говеждо месо, сирене, черен дроб, кисело-млечни продукти.

Витамин В3 (никотинова киселина) е противоалергичен. Този витамин е незаменим за обмяната на веществата и участва в много окислителни реакции.

Неговата липса често е свързана с еднообразно хране­не (например само зърнени храни или единствено карто­фи) и води до развитието на пелагра. Това страшно забо­ляване поразява кожата, лигавиците и дори клетките на мозъка, може да предизвика нервно-психически разст­ройства и даже силна диария.

Основни хранителни източници на витамин В3 (РР): са дрождите, в т.ч. и бирена мая, продуктите от животински произход — месо, бъбреци, черен дроб, кисело мляко, ел-да, гъби, соя, покълнала пшеница, каши от ненатрошен булгур — овесен, царевичен, ръжен, пшеничен, ечемичен и др.

Витамин В5 (пантотенова киселина). Този витамин е много важен за увеличаване продължителността на живо­та.

При липсата от витамин В5 в организма възникват на­рушения в обмяната на веществата, дерматити, депигментация, прекратяване на растежа и други заболявания.

Основни хранителни източници за витамин В5 са: дрож­ди, бирена мая, яйчен жълтък, черен дроб, продукти от кисело мляко, зелените части на растенията (стъблата и листата от бяла ряпа, репички, лук, моркови, салати и ма­рули), фъстъци, каша от ненатрошен булгур.

Витамин В« (пиридоксин) е много важен витамин за организма. Подобрява усвояването на ненаситени мастни киселини, необходими за мускулите (в т.ч. и за сърдечния мускул). Заедно с калция допринася за нормалното им функциониране и ефективно отпускане. Установено е, че отшът често се предизвиква от недостиг на витамин В6 в организма.

Основни хранителни източници на витамин В6: каша от булгур, хляб от грубо смляно зърно, месо, риба, повечето растителни продукти, бобови култури, черен дроб, яйчен жълтък.

Витамин В, (фолиева киселина) и витамин В,2 (циано-кобаламин) участват в кръвотворенето, регулират въглево­дородната и мастна обмяна в организма. При недостиг на витамините В9 и В12 в храната се развива малокръвие.

Основни хранителни източници за витамините В9 и В12: кисело-млечни продукти, яйца, соя, дрожди, зелените части на растенията (листа от бяла ряпа, моркови, репич­ки), салатки, зелен лук, говежди черен дроб или чернод­робен пастет (не повече от един път в седмицата) — мал­ко парченце със зеленчуци, които трябва да бъдат три пъ­ти повече.

Към витамините от група В се отнасят и такива мик­роелементи като инозит, холин, парааминобензоена кисе­лина. Всички те играят важна роля в укрепване на здраве­то и удължаване на младостта.

Инозитът се отнася към противосклеротичните ве­щества. Той влияе върху състоянието на нервната систе­ма, регулира функциите на стомаха и червата.

Основни хранителни източници за инозит са: портока­лите, зеленият грах, пъпешите, картофите, месото, рибата, яйцата.

Холинът също така притежава противосклеротично действие.

Недостигът му в храната способства за отлагането на мазнини в черния дроб, предизвиква увреждане на бъбре­ците.

Основни хранителни източници на холин: месото, изва­рата, сиренето, бобовите култури, зелето, цвеклото.

Парааминобензоената киселина помага за запазването на здрава кожа.

Съдържа се в достатъчно количество в черния дроб, покълналата пшеница, спанака.

Как да направим така, че в храната ни да присъстват колкото може повече витамини от група В?

"За да може в менюто ви да присъстват всички вита­мини от група В, добавяйте в супата 3-4 супени лъжици сок от суха бирена мая" — съветва Дж. Глас.

Прекрасен източник на витамини от група В са кисе-ломлечните продукти. В тях се съдържа и голямо количес­тво калций. Сухото мляко е богато на рибофлавин. Изпол­звайте го за увеличаване на хранителната стойност на су­пи, сосове. Обезмасленото сухо мляко е добра прибавка към естествените хранителни продукти и естествените млечни продукти, тъй като не увеличава калориите и съ­държанието на холестерин в кръвта. Към 1 литър мляко или кефир, суроватка, кисело мляко и т.н. да се добави половин чашка сухо мляко. Съчетанието от сухо и прясно мляко дава добър резултат при по-малък обем. Не забра­вяйте, че физиологически е по-добре да се употреби киселомлечен продукт.

Наред с кефира, суроватката, ацидофилина, ряженка-та се появи още един продукт, който по вкусови качества не отстъпва да изброените, но освен това и притежава из­разени лечебни свойства — "Нарине". Продуктът се из­ползва при много чревни заболявания (виж "Лечение").

Витамин С (аскорбинова киселина) — е много важен витамин, за който говорихме в раздела, посветен на лече­нието, профилактиката и излекуването от рак. Витамин С влияе не само на здравето като цяло, но и увеличава про­дължителността на живота, тъй като без него не се създа­ва и не оздравява съединителната тъкан. Без този витамин в организма не са възможни никакви окислително-възстановителни процеси. Под влияние на витамин С се пови­шава еластичността и здравината на кръвоносните съдове, той защитава организма от инфекции като блокира ток­сичните вещества в кръвта. Без него не можете да се отър­вете от простудни заболявания. Колкото повече белтъчи­ни употребява човек, толкова повече е необходим витамин С. Той трябва да се приема редовно. Предозировката му не е страшна, ако го получавате в естествен вид.

Аскорбиновата киселина не се образува в организма на човека и не се натрупва там. Необходимото количест­во от витамин С трябва да постъпва изключително с хра­ната (от 50 до 100 мг за възрастни и от 30 до 70 мг за де­ца за 24 часа).

Основни източници на витамин С са: зеленчуците, пло­довете, зелето, картофите, зеленият лук, доматите, зеле­ните чушки, червените чушки, касисът, хрянът, горските ягоди, киселецът, лимоните, портокалите и много други продукти от растителен произход.

Природен концентрат на аскорбинова киселина е шипката (в 100 г сушени плодове се съдържа до 1500 мг витамин С).

Сушените плодове на шипката служат като прекрасен източник на витамин С, особено през зимата и пролетта. Шипките се сваряват и оставят да киснат в термос в про­дължение на 10-12 часа (1 супена лъжица плодове на 200 г вряща вода). Денонощната доза на витамин С се съдър­жа в 1 чаена чаша такава запарка.

Аскорбиновата киселина се получава и по синтетичен път: изписва се във вид на прах, дражета, таблетки с гликоза и т.н. Витамин С (аскорбинова киселина) влиза в състава и на различни поливитамини.

Силно влияние върху съдържанието на витамин С в хранителните продукти оказват неправилното им съхране­ние и тяхната кулинарна обработка. Така например в зе­лените части на растенията след едно денонощие остават от 40 до 60% от първоначалното съдържание на аскорбинова киселина. Витамин С се разрушава бързо в почисте­ните зеленчуци, дори ако те са поставени във вода. След 3 месеца съхраняване ябълките губят 16%, след 6 месеца — 25%, след година до 50% от първоначалното съдържа­ние на аскорбинова киселина. Прибавянето на сол и ма­риноването също разрушава витамин С.

Кулинарната обработка довежда до намаляване на съ­държанието на аскорбинова киселина в продуктите. При обелването на картофите в зависимост от големината на грудката се губят от 16 до 22% от витамин С. Но ако сложим картофите и зеленчуците при варенето в кипяща вода, това запазва почти напълно витамин С. При поста­вянето им в студена вода и бавно нагряване се губят поч­ти 25-35%. При готвенето на листни зеленчуци (спанак, салатки, киселец) загубата на аскорбинова киселина зави­си от тяхната обработка: във вода се разрушават 70% от витамин С, а на пара — само 8-12%.

Витамин С се съхранява по-добре в кисела среда: до­бавянето към храната на сода или сол води до бързо на­маляване на съдържанието на аскорбинова киселина. При задушаването витамин С също се губи. Много лесно се разрушава при подгряване на супи. Ако картофените или зеленчукови супи губят в процеса на приготвяне почти половината аскорбинова киселина, то като постоят 3 часа на кухненската печка те губят още 20-30%, а след 6 часа в тях вече въобще няма аскорбинова киселина.

Витамин С се разрушава под действието на метали (мед, олово, цинк и т.н.), но алуминиевите кухненски съ­дове и тези от неръждаема стомана не го разрушават при топлинната обработка.

За повишаване на биологичната ценност на храната и предпазване от недостиг на витамин С, съществуват таб­летки, съдържащи 0,5 и 0,25 мг аскорбинова киселина, които могат да се употребяват и за витаминизиране на храната в домашни условия. Аскорбиновата киселина се поставя в готовото ястие, като се пресметне денонощната норма на потребността за човек (т.е. до 100 мг). Супи, компоти и настойки могат да се витаминизират и с крис­тална за храни (аптечна) аскорбинова киселина.

Екстракти с витамин С могат да се приготвят от иглички на иглолистни дървета, листа от бреза, липа, лю­церна, детелина: 1 кг почистена, измита и ситно нарязана зелена маса се поставя в стъклен или емайлиран съд, долива се с 1,5-2 л вода, подкислява се с ябълков оцет, ка­то се пресмята 2 г силна оцетна киселина на 1 л вода, пос­тавя се капакът и се оставя в продължение на денонощие, след което се прецежда през марля. В 100 мл от получения екстракт се съдържа денонощната доза от витамин С. Целите иглички от бор, ела, кедър, листата от бреза, ли­па, боровинка, касис, малина, детелина, люцерна могат да се приготвят като чай и да се пият по 2-3 чаши на ден през зимата, пролетта и есента. В ранните стадии на простудни заболявания да се приема на всеки половин час та­къв чай или по 50 мг витамин С.

Пушачите следва да знаят, че при изпушването на ед­на цигара се губят 25 мг, т.е. (една четвърт от денонощна­та доза) на този жизнено важен витамин. Запомнете! Пу­шачът нанася вреда не само на своя организъм, още пове­че той отравя околните, като изгаря около тях кислорода и витамин С.

Витамин D (калциферол). Основната функция на вита­мин D е да подпомага за усвояването на калция от орга­низма, да регулира фосфорно-калциевия баланс. Витамин D е необходим за съсирването на кръвта, нормалния рас­теж на костите, тъканите, дейността на сърцето, регулира­нето възбудимостта на нервната система. С помощта на този витамин се лекуват очни болести и някои видове ар­трит.

При недостиг на витамин D в храната и при дълга липса на слънчева светлина, костите на детето, неполучаващо витамин D, стават меки и то развива рахит. Необхо­димата доза от този витамин (0,0025 мг за възрастен и 0,0125 мг за малко дете) не може да се получи единствено с хранителните продукти, само някои от тях го съдържат и то в недостатъчно количество.

Основни източници на витамин D: яйцата, млякото, кравето масло, черният дроб, рибата. Най-богати на него са маслото от черен дроб на треска и калкан.

Често наричат витамин D "слънчев витамин" — той се образува под въздействието на ултравиолетови лъчи в организма или в резултат от облъчване с кварцова лампа.

Когато кожата се покрие със загар, производството на витамин D се прекратява, докато загарът "не изчезне". И въпреки че човек със загар изглежда ефектно, продължи­телният престой на слънце е вреден за здравето.

За да няма дефицит на витамин D, мийте по-рядко ръцете си със сапун (като съкращавате разумно тази про­цедура). Този витамин влиза в състава на секретите, отде­ляни от кожата.

Затова масажът на тялото с контрастни водни проце­дури, препоръчвани от системата на Ниши, стимулират производството на витамин D в организма, запазвайки ко­жата здрава, млада и красива.

Упражненията "Златна рибка", "за капилярите", "съединяването на ходила и длани" помагат на нашия ор­ганизъм да избегне недостига на витамин D, тъй като те извършват естествен масаж на вътрешните органи консер­вативно (като че ли отвътре).

Витамин Е (токоферол). Наричат го често "витамин на плодовитостта". Освен това той осигурява функционира­нето на сърдечния мускул, ефективен е при лечението на диабета и астмата, препятства образуването на тромби в кръвоносните съдове. Според някои канадски лекари, ако на пътя на кръвния поток се появи препятствие (тромб, запушване на съдовете) витамин Е може да помогне да се образува успореден нов кръвоносен съд.

Основни хранителни източници на витамин Е: житните растения, растителните масла, яйцата, салатките, черният дроб.

Витамин Е не е токсичен, но излишното му съдържа­ние повишава кръвното налягане. Денонощната му доза за възрастен представлява 10-20 мг, а за деца — 0,5 мг на ки­лограм тегло. Витамин Е трябва да се употребява само в съчетание с ретинол (витамин А), т.е. със зеленчуци — картофи, зеле, салатки, моркови, зелените части от расте­нията.
Основни хранителни източници на най-важните микроелементи

Солите на калция са необходими за процесите на кръвотворене, обмяната на веществата, намаляване проницаемостта на съдовете, т.е. проникването на микроби в кръвта, за нормалния растеж на костите (скелета, зъбите), те влияят благотворно на състоянието на нервната систе­ма, оказват противовъзпалително действие, и са добри ре­гулатори при промяна на времето.

Ако човек има в дневното меню достатъчно количес­тво калций, за него не са страшни резките смени на вре­мето, инфекциите, епидемиите.

Основни източници на калций са: корите на всички плодове и зеленчуци, бобовите храни — грах, зелен грах, леща, соя, фасул; спанак, моркови, ряпа, листа от младо глухарче, целина, ябълки, вишни, цариградско грозде, горски ягоди, аспержи, зеле, картофи, боровинки, яйца, краставици, портокали, ананаси, праскови, репички, грозде, зелени зеленчуци — салатки, лук, листата на мор­ковите, бялата ряпа и репичките; зелените пшенични зър­на; ръжен хляб, овесени ядки, бадеми, лук; киселомлечни продукти — извара, сметана, кефир, суроватка, ацидофи-лин и т.н.; кайсии, цвекло, къпини и др.

Солите на калия са необходими за нормалното функ­циониране на всички мускули, особено на сърдечния, улесняват отделянето на вода от организма. Калият е про-тивосклеротично средство, което се употребява за профи­лактика на нарушенията в дейността на сърдечносъдовата система. Той улеснява отделянето на натрий и така сам премахва отоците.

Основни източници на калий: спанак, краставици, кар­тофи, моркови, лук, салата, магданоз, аспержи, хрян, глу­харче, чесън, касис, леща, грах, зеле, грейпфрути, репич­ки, домати, сушени кайсии, стафиди, сливи, бобови кул­тури, ръжен хляб, овесени ядки.

Солите на магнезия имат антисептично и съдоразширяващо действие, понижават артериалното налягане и холестерина в кръвта, усилват процесите на потискане в ко­рата на главния мозък, оказват успокояващо (седативно) действие на нервната система, играят голяма роля в бор­бата срещу рака.

Основни източници на магнезий са: бадеми, суров яй­чен жълтък, салата, черен дроб, мента, цикория, маслини, магданоз, фъстъци, картофи, тиква, сливи, орехи, целите пшенични зърна, овес, елда, ръжен хляб, домати, пшени­ца, пшеничени трици, фасул.

Солите на желязото са необходими за кръвотворната дейност, осигуряват транспорта на кислород от белия дроб до тъканите на всички органи, в т.ч. и до мозъка. Желя­зото влиза в състава на хемоглобина — червеният пигмент на кръвта. Червените кръвни клетки се образуват в кост­ния мозък, те постъпват в кръвта и циркулират в продъл­жение на шест седмици. След това се разпадат на състав­ните си части, а желязото, което се съдържа в тях, постъп­ва в черния дроб и далака и се складира там "до поискване". Желязото е необходимо за строежа на клетъч­ното ядро.

Основни хранителни източници на желязо са: зелените зеленчуци — лук, листа на млада бяла ряпа, на репички, бял синап, моркови, салатки, листа на глухарче, яйчен жълтък, черен дроб, бъбреци, киселец, зелен грах, домати (само пресни), зеле, чесън, леща, хрян, краставици, ябъл­ки, круши, ягоди, вишни, всякакви видове сушени плодо­ве.

Солите на фосфора са необходими почти два пъти по­вече от солите на калция, независимо от това, че калцият и фосфорът са "неразделни" минерални вещества, които не могат едно без друго. Фосфорът, както и калцият, са съставна част на костната тъкан. Нужно е постоянно да се поддържа съотношението на тези две минерални вещест­ва, иначе ако техният баланс се наруши, организмът ще бъде принуден "за преживяването си" да взима калций от "костните запаси" — зъби, нокти, големи стави.

Много често човек се оплаква от болки в костите, мислейки, че при него става процес на отлагане на соли, а в същото време той просто трябва да се погрижи за пра­вилното си хранене. За щастие витамин D регулира в организма фосфорно-калциевия баланс и по такъв начин ни опазва от споменатите заболявания. Човек, който включва в менюто си достатъчно количество продукти, съдържащи фосфор и калций, може да не се страхува от счупване на кости, заболявания на ставите, кожата, костите и нервите.

Основни хранителни източници за фосфор: зелен грах, спанак, кавказки лешник, овес, боб, ръж, ябълки, ечемик, круши, пшеница, леща, краставици, цветно зеле, сирене, месо, яйца, сьомга, сардина, скариди, фъстъци, соя, оре­хи, репички, целина, черен дроб от треска, риба, гъби, по­кълнала пшеница, пълноценни пшенични зърна.

Кобалтът е съставна част на витамин В12. Прилага се успешно при лечението на анемии. Недостатъчното коли­чество от кобалт може да предизвика рак на кръвта.

Основни хранителни източници на кобалт са: киселомлечни продукти, яйца, черен дроб, бъбреци, топено мас­ло, краве масло (не повече от 17-20 г на денонощие) в не-затоплен вид.

Цинкът също е важен микроелемент. Той влиза в със­тава на кръвта и мускулната тъкан и е катализатор на хи­мичните реакции, благодарение на което в организма се поддържа необходимото киселинно ниво. Този микроеле­мент влиза в състава на инсулина, хормон на задстомаш-ната жлеза, която регулира съдържанието на захар в кръв­та.

Основни хранителни източници на цинк са: пшенични трици, покълнало жито. Ако консумирате много бял хляб, рискът от дефицит на цинк във вашия организъм е много голям. Застрашени сте от диабет и кожни заболявания.

Медта, така както и желязото, играе важна роля за поддържане на нормален състав на кръвта. Присъствието на мед е необходимо за активността на желязото, в проти­вен случай то, натрупано в черния дроб, не ще може да участва в образуването на хемоглобин.

Основни хранителни източници на мед: ядки, яйчен жълтък, черен дроб, мляко (по-добре кисело-млечни про­дукти — кефир, суроватка, ряженка, кисело мляко).

Йод — необходим е за повишаване на имунитета, за синтез на хормона на щитовидната жлеза — тирозин, участва в създаването на фагоцити — патрулни клетки, пазещи нашия организъм от нахлуването на враждебни вируси в кръвта.

Основни хранителни източници за йод: морска риба, морски водорасли, морско зеле, салата, зелените листа на зеленчуците, бяла ряпа, праз, пъпеш, чесън, аспержи, мор­кови, зеле, картофи, лук, домати, фасул, овес, киселец, грозде, градински ягоди. На децата и подрастващите е не­обходим повече йод, отколкото на възрастните. Недости­гът от йод предизвиква сериозни нарушения на обмяната на веществата в организма, способства за развитието на гуша.

Силициевият двуокис е съставна част на съединителна­та тъкан. Съдържанието му в кръвта е незначително, но когато е намалено, човек започва да чувства промяната във времето, влошава се психическото състояние. Косата става тънка и чуплива, започва да пада, кожата губи елас­тичността си. Стъкловидното тяло на окото съдържа 25 пъти повече от него, отколкото очният мускул. Хомеопатите смятат, че един от видовете катаракта се лекува със силициев двуокис. В минали времена го използвали за ле­чение на астма, простуди и т.н.

За разлика от желязото и калция, силициевият дву­окис се усвоява лесно от организма, даже и в старческа възраст.

Основни хранителни източници на силициевия двуокис: кервиз, краставички, листа на млади глухарчета, праз лук, киселомлечни продукти, репички, слънчогледови семки, домати, а също и билки: полски хвощ, лечебна медуница и т.н. Чаят от билки се пие по 2-3 чаши на ден.

Арсен — този микроелемент се съдържа във всички продукти от растителен и животински произход, с изклю­чение на захарта. Количеството, което присъства обикно­вено в растенията, е достатъчно за човек. Арсенът пречи на загубата на фосфор, регулира фосфорната обмяна. Уче­ните предполагат, че някои форми на алергия, могат да бъдат предизвикани от дефицит на арсен в организма, тъй като много хора основно се хранят с варена и никак — със сурова, растителна храна.

Ванадият играе важна роля за повишаване защитните функции на организма. Той стимулира движението на фагоцитите — клетки, които поглъщат болестотворните мик­роби и повишават невъзприемчивостта към инфекции. Биохимични изследвания доказали, че в съчетание с дру­ги минерални вещества, ванадият забавя процесите на стареене.

Основни хранителни източници на ванадий: ориз (неполиран), овес, репички, ечемик, пшеница, салата, елда, сурови картофи, ръж, моркови, цвекло, вишни, боро­винки, круши.

Сярата е необходим микроелемент за прочистване на организма.

Основни хранителни източници на сяра: всички видове зеле, хрян, чесън, лук, репички, бяла ряпа, аспержи, салатки, тиква, моркови, картофи, зелен боб, цариградско грозде, сини сливи, смокини.

Готварска сол — наричат я често "бялата смърт", тъй като в организма на човека предизвиква алкална реакция, задържа водообмена, сгъстява кръвта, нарушава обменни­те процеси. Денонощната доза за употребата й е 4-8 грама. Но много хора значително превишават тази норма (20 и повече пъти) и така сами нанасят непоправима вреда на здравето си, тъй като излишната употреба на сол води до нарушаване дейността на бъбреците, някой сърдечно-съ-дови заболявания и общо нарушение в обмяната на ве­ществата.

И така, виждаме колко е важно да се грижим нашият организъм да не изпитва недостиг от нито едно минерал­но вещество.

По сведения на английския геронтолог Дж. Глас, за постигането на дълголетие е нужно приемането на голямо количество минерални вещества, основните от които са калций, фосфор, желязо, кобалт, цинк, мед, арсен, вана­дий, калий, силициев двуокис, бор, магнезий, алуминий, флуор, сяра и готварска сол (натриев хлорид), които е по-добре да се получават от естествените продукти.

Флуорът се съдържа в питейната вода, месото и зелен­чуците.

Борът — в зеленчуците и месото.

Алуминият е широко застъпен във всички хранителни продукти.
ХРАНИТЕЛНИ ИЗТОЧНИЦИ НА НЯКОИ ЖИЗНЕНОВАЖНИ ЕЛЕМЕНТИ

аргаяин (необходим за половите жлези)	тирозин (необходим за щитовидна­та жлеза и иадбъбреците)
яйца мляко овес пълноценни житни зърна дрожди цистин н глутаминова киселина (необходими за задстомашната жлеза) повечето белтъчни продукти (особено мляко)	повечето белтъчни продукти (особено мляко) кислород (освен вдишвания, е не­обходим особено за главния мозък) хрян мента лук магданоз картофи репички домати